№ 2701
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110203708 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** и адрес за призоваване ***, представлявано от
изпълнителния директор Л. л. П., срещу Наказателно постановление №
004336 от 15.12.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище
гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита
на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя на основание чл.83, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл.55,
ал.2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното НП, поради което моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По същество
на вмененото му нарушение излага доводи, че такова не е извършено. В тази
връзка се позовава на чл.16, ал.1 от ЗПК, като твърди, че оценката на
кредитоспособността на кредитополучателя е задължителна, но не е
безплатна. Същата представлява самостоятелно действие, което се извършва
преди сключването на договора за кредит. Липсват ограничения и относно
начинът на формиране на тази цена. В този смисъл таксата за оценка на
кредитоспособността се дължи за правоотношение преди кредита и не попада
в ограниченията на чл.10а от ЗПК. Освен това таксата е включена в договора
за кредит на основание чл.11, т.8 във вр. с т.7 от ЗПК.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - Директора на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител. В съпроводително писмо/ становище, с което административно-
наказателната преписка е изпратена в съда, процесуален представител на
възз.страна застъпва становище, че жалбата е неоснователна, а НП е издадено
при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 004336
от 25.09.2023 г. на гл. инспектор при Комисията за защита на потребителите
при извършена проверка в гр.София, на 27.06.2023 г. на „***“ АД в качеството
му на кредитор, е констатирано следното: Във връзка с план-програма за
контролната дейност на Комисия за защита на потребителите са изискани с
писмо изх. № 0-03-3576/16.06.2023 г. от „***“ АД документи, които са
представени на 27.06.2023 г. с писмо вх. №0-03-3576/27.06.2023 г. Сред
представените от дружеството документи са Договор за потребителски кредит
№ 259256 от 21.06.2023 г. и Тарифа на *** АД. При направената проверка на
представените от „***“ АД документи е установено, че при отпускане на
потребителски кредит в размер на 18 000,00 лв. със срок 48 месеца по Договор
за потребителски кредит №259256/21.06.2023 г. в гр. София е предоставен от
кредитора „***“ АД на потребителя кредит, за който е изискана от
потребителя такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
- такса за оценка в размер на 432,00 лв. Извършилият проверката инспектор
при КЗП приел, че с това дружеството-жалбоподател е извършило нарушение
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото тази разпоредба забранява кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Съгласно т.4 от договора за потребителски кредит №259256/21.06.2023
кредитополучателят заплаща и такса за оценка, която покрива разходите на
Кредитора за проучване и оценка на кредитоспособността на
Кредитополучателя преди отпускането на кредита. Таксата се заплаща от
Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа
сумата, посочена в поле „Такса за оценка“ от главницата на кредита. В
случаите на отказ от кредита по т.20 сумата на подлежащата на връщане
главница следвало да бъде намалена с размера на таксата.
В конкретния случай от потребителя е изискано заплащане на такса за
оценка на кредитоспособността. Оценката на кредитоспособността е
задължение, вменено на кредитора по чл.16, ал.1 от ЗПК.
2
В документ –„Тарифа“ на „***“ АД била посочена стойността на такса
за оценка : от 1,20 % до 5,80 % от отпуснатата сума, която е индивидуална и
не се заплаща при отказ от кредит в рамките на 14-дневен срок от
финансирането – т.е. таксата не е конкретна сума за определена услуга, а
процент от главницата само на отпуснати и усвоени кредити и същата е едно
от условията за отпускане на кредита.
В акта е посочено, че нарушението е извършено от „***“ АД на
21.06.2023 г. в гр. София. Същото е установено на 27.06.2023 г. при проверка
на предоставените от „***“ АД документи.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление №
004336 от 15.12.2023 г., на Директора на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя на основание чл.83, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл.55,
ал.2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Е. Г. Г., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.
42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП, тези на чл. 57 ЗАНН. Видно от
обстоятелствената част на АУАН, е описано нарушението чрез съставомерните
му признаци. В този смисъл е налице е пълно описание на нарушението, за
което на жалбоподателя е ангажирана административно-наказателна
отговорност и същото кореспондира с описанието на нарушението, изложено
в НП. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни за всяко от
действията съответни органи, налице е в достатъчна степен съответствие
между текстовата част на АУАН и НП, а нарушените законови разпоредби са
посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, като същевременно са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
В настоящия случай се установи, че дружеството-жалбоподател е
3
сключило договор за потребителски кредит №259256/21.06.2023 г. като в т. 4
от него е посочено, че „Кредитополучателят заплаща и такса за оценка, която
покрива разходите на Кредитора за проучване и оценка на
кредитоспособността на Кредитополучателя при усвояване на кредита.
Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояването на кредита, като
Кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса за оценка“ от главницата
на кредита. В случаите на отказ от кредита по т. 20 сумата на подлежащата на
връщане главница ще бъде намалена с размера на таксата.“
От потребителя е изискано заплащане на такса за оценка на
кредитоспособността. Предвидената в договора такса за оценка на
кредитоспособността е свързана с разходи на кредитора за проучване и оценка
на кредитоспособността на кредитополучателя. Оценката на
кредитоспособността на кандидатстващите за кредит лица е задължение,
вменено на кредитора по чл.16, ал.1 от ЗПК. В случая дружеството-
жалбоподател е начислило такса в размер на 432,00 лева във връзка с
усвояването на кредита, с което от обективна страна е извършило вмененото
му нарушение. В тази връзка съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
нарушение е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви в тази насока. С оглед на това, съдът
намира, че законосъобразно е била ангажираната
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател за
извършено нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
обективна, безвиновна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН, поради което в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК предвижда, че за нарушение
на чл. 10а от ЗПК на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000
лева – за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000
лева – за едноличните търговци и юридическите лица.
С атакуваното наказателно постановление на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимален размер, а
именно - 3000,00 (три хиляди) лева, която отговаря на характерът и тежестта
на извършеното нарушение. Предвид това, настоящата съдебна инстанция
намира, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция е правилно
определена и ще способства за постигане целите на административното
наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от
компетентни органи. В акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са отразени датата на нарушението и описание
на същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да
4
разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, като описанието на нарушението в него изцяло
съответства на посоченото в наказателното постановление и в последното
липсва отразяване на нови факти. Ето защо съдът намира издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно.
Не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в
случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи
предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието
не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не
съставлява нарушение.
По въпроса за разноските по делото, и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявена още със
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, във вр.
с ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, който отговаря на
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 004336 от 15.12.2023
г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя „***“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: *** и адрес за призоваване ***,
представлявано от изпълнителния директор Л. л. П., на основание чл.83, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с
чл.55, ал.2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** и адрес за призоваване ***, представлявано от
изпълнителния директор Л. л. П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Комисията за
защита на потребителите сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5