Определение по дело №15/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 279, във връзка с чл. 274 и следващите от същия кодекс.

С Разпореждане № 944/21.04.2010 г. по гр. д. № 399/2010 г. по описа на РС – гр. С.е отхвърлено искането на „. О., със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. „****”, ж. к. „*****”, бл.***, вх.***, .**, ап. ***, представлявано от управителя на дружеството – П. Й.Б., депозирано чрез адв. Л. Л. и адв. Б Р., обективирано в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № ***/15.04.2010 г. по описа на ОС – гр. С. /изпратено по компетентност на РС – гр. С./ срещу „. О., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „. № *** и срещу солидарния длъжник – поръчител М. Е. С., с ЕГН * за сумата от 150 000 лв. главница и 1 289.27 лв. лихва за периода от 01.02.2010 г. до 31.03.2010, дължими по сключеното между страните нотариално заверено Споразумение с рег. № ***/2009 г. от 10.11.2009 г. на помощник-нотариуса при В.М. – нотариус с рег. № **** на НК. В мотивите на разпореждането е посочено, че представеното споразумение е документ по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК, но удостовереното в него вземане все още не е ликвидно, а що се отнася до Приложение № 2, уреждащ падежа на вноските по задължението, то този документ е без нотариална заверка, поради което е извън предметния обхват на нормата на чл. 417, т. 3 от ГПК. Като следващо основание за отхвърляне на заявлението е изложено, че приложените документи са в заверено копие, а не в оригинал, върху който следва да се направи отбелязване при издаването на изпълнителен лист.

Това разпореждане е предмет на обжалване пред настоящата инстанция от дружеството - заявител с оплаквания, че същото е незаконосъобразно, тъй като представените Приложения №№ 1 и 2 не са отделни документи, а неразделна част от споразумението и всички те са с нотариална заверка, като ги прилага и в оригинал. Наведени са аргументи, че депозираните копия, заверени от адвокат, имат силата на официално заверени документи, поради което представянето на оригиналите не е задължително, а в случай, че първоинстанционният съд е намерил за необходимо да бъдат приложени нотариално заверени преписи от документите, е следвало да даде указания в тази насока, каквито обаче в случая липсват. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт.

Постъпил е писмен отговор на задълженото лице „. О., гр. С. в който е изразено становище за ликвидност и изискуемост на претендираните суми, които обаче дружеството – длъжник не може да плати в момента, поради финансови затруднения и изразява готовност за извънсъдебни преговори за разсрочване на задължението.

Съдът, като разгледа въззивната частна жалба и отговора, обсъди доводите в тях, както и представените по делото доказателства, провери валидността, допустимостта и правилността на оспореното разпореждане, намира същата за процесуално допустима - депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

В производството по чл. 417 от ГПК съдът проверява дали актът – в случая споразумението и приложенията – неразделна част от него са редовни от външна страна и имат нотариална заверка, както и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването. Както от представените пред първоинстанционния съд заверени копия, така и от приложените към частната жалба оригинали на Споразумението между страните и двете приложения – неразделна част към него е видно, че всички документи са нотариално заверени – рег. № ****/2009 г. от 10.11.2009 г. на помощник-нотариуса при В.М. – нотариус с рег. № *** на НК. Следователно извода на първоинстанционният съд досежно липсата на нотариална заверка на Приложение № 2, в което са уговорени падежите на отделните вноски, се явява неправилен и в разрез с депозираните доказателства. Заявлението е подадено на 14.04.2010 г., видно от разписката на куриерската служба, с която е доставено, а падежите на отделните вноски, според подписания график за плащане /Приложение № 2/ е както следва: 30.01.2010 г. – 50 000 лв, 28.02.2010 г. – 50 000 лв., 31.03.2010 г. – 50 000 лв., 30.04.2010 г. – 50 000 лв., 31.05.2010 г. – 50 000 лв. и 30.06.2010 г. – 40 111.91 лв. Претендираните 150 000 лв. главница се явяват ликвидна и изискуема част от вземането, обективирано в представеното Споразумение между страните, което обуславя основателността на искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК в тази част. Що се отнася до претендираната лихва, това искане се явява неоснователно, тъй като такава не е уговаряна в споразумението, а освен това не са приложени и доказателства досежно отправяна покана с предоставяне на срок за изпълнение, след изтичането на който да е дължима и мораторна лихва.

Предвид обстоятелството, че М. Е. С. е посочен в споразумението като поръчител спрямо „. О., гр. София досежно задължението в размер на 290 111.91 лв., но не е положил подпис като поръчител, а само като представител на „. О., гр. С. /което всъщност представлява уговаряне на задължение на трето лице, без неговото съгласие/ и с оглед императивната разпоредба на чл. 138, ал. 1, изр. последно от ЗЗД, според която договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма /а такава в случая липсва, тъй като няма изричен подпис на поръчителя/, следва извода, че с подписаното споразумение М. С. не е придобил качеството поръчител и не се явява солидарен длъжник. Това от своя страна обуславя неоснователността на искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК в частта спрямо М. Е. С., като солидарен длъжник.

Следва да се отбележи, че предмет на въззивната проверка е разглеждане и преценка по същество, но не и произнасяне по същество на заявлението, тъй като в разпоредбата на чл. 418, ал. 4 от ГПК изрично е предвидено, че на въззивен контрол не подлежи целия отказ, а само отхвърлянето на молбата за издаване на изпълнителния лист /т. е. само резултатът от изводите по чл. 418 от ГПК, налагащи преценка на доказателствата, макар и от външна страна/. По аргумент на противното, останалата част от отказа не подлежи на обжалване по този ред, тъй като тази част представлява резултат от преценката за допустимост на разглеждането на заявлението по чл. 417 от ГПК, във връзка с чл. 411 от ГПК, съответно подлежи на обжалване като прекратително определение, а не като преценка по същество. В настоящия случай първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл и по искането за незабавно изпълнение, като е постановил диспозитив за отказ да издаде и изпълнителен лист.

Настоящата инстанция не кредитира изложените в оспореното разпореждане мотиви и намира същото за неправилно, което налага неговата отмяна и връщане на районния съд за произнасяне по компетентност за издаване на заповед и изпълнителен лист, съгласно дадените по-горе указания.

Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 944/21.04.2010 г. по гр. д. № 399/2010 г. по описа на РС – гр. С. като неправилно.

ВРЪЩА делото на РС – гр. С. за произнасяне по компетентност за издаване на заповед и изпълнителен лист по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № ***/15.04.2010 г. по описа на ОС – гр. Смолян /изпратено по компетентност на РС – гр. С./ на „. О., със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. „*****”, ж. к. „****”, бл.***, вх. **, .**, ап. ***, представлявано от управителя на дружеството – П.Й.Б., депозирано чрез адв. Л. Л. и адв. Б Р., съгласно дадените по-горе указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: