Р  Е   Ш  Е   Н   И   Е

                                               12.08.2021г., гр.Кюстендил

                                       В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н   А   Р   О   Д  А

 

                                    

                Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на първи юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: 

 

     Председател:Ваня Богоева                                

Членове:Евгения Стамова                                                                                                  Веселина Джонева

 

С участието на секретаря:Вергиния Бараклийска след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№157/2021г. и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по въззивна жалба, подадена от Р.В.А., ЕГН ********** *** срещу решение №260171/15.03.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№2464/2019г., с което е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Р.В.А.,ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** срещу Б.К.С., ЕГН **********, В.Н.С., ЕГН ********** и С.Б.С.,ЕГН **********, тримата  от гр.************, ул.“************ иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание решение №23-87/04.06.2010г. на ОС“Земеделие“ – Кюстендил и по наследство от Б.С.К., б.ж. на с.Д., обл.К., починал на ****************. на ПИ с идентификатор ****************( *********************************************) с адрес ************, землище на с.Драговощица,обл.************, с площ ****************кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вида трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия :10, с номер по предходен план:****************, както и да бъдат осъдени ответниците да и предадат владението на същия.С решението Р.В.А. е осъдена да заплати на Б.К.С., В.Н.С. и С.Б.С. разноски по делото възлизащи на 900.00 лева.

 

Решението е връчено на ищцата на 25.03.2021г. чрез пълн-к адв.С.М..В срока за обжалване на 31.03.2021г. е подадена жалбата с вх****************.В подадената жалба се твърди неправилност на решението, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон както и необоснованост.Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, неспазване изискването на чл.236, ал.2 от ГПК задължаващ съда да изложи в мотивите си всички искания и възражения, да направи преценка на доказателствата и в съответствие с тях да направи правния извод.Нарушението се изразява в необсъждане на изложените в писмената защита доводи.Оспорва се, като неправилен извода, за недоказано право на собственост в полза на ищцата върху ревандикирания имот.Като изтъква с оглед разпоредбата на чл.108 ЗС, като основание за уважаване на иска доказването на предвидените в чл.108 ЗС предпоставки: че ищецът е собственик на процесния имот и че ответниците владея имота, в жалбата се твърди, че правото на собственост на ищцата върху имота е доказано с *************************04.06.2010г. на Обс „Земеделие“ в качеството и на наследник на Б.С.К. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници.Позовава се на факта, че след постановяване на това решение е закрита партида на имот №****************на 17.02.2011г. и от този момент С.С. е съсобственик на имота съгласно решение №23-67 от 17.02.20211г. на ОБС“Земеделие“ – ************ на имот №**************** с площ от ****************дка, сега по КККР поземлен имот с идентификатор ****************.Това решение е влязло в законна сила, не е обжалвано от ответницата С.С..Решение 37-87/04.06.2010г. на ОБС“Земеделие“ с което ищцата се легитимира като собственик на имота е постановено в срока по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и на основание влязло в сила решение по адм.д.№906/2008г. по описа на КАС.Имотът е обособен като самостоятелен имот и отговоря по местоположение на описанието в решението.Изтъква,че през 2015г. видно от приложен с отговора на исковата молба нотариален акт ответницата С.С. придобива 1/6 ид.ч. от имота *************************с площ от ****************кв.м. в м.“************************“, в землището на с.Д., общ.************.Изводът на районния съд относно действието на това решение определя като противоречащ на материалния закон и на събраните по делото доказателства.Това решение след 17.02.2011г. не съществува, партидата за имота е закрита.Изложено е, че решението с което ищцата се легитимира, като собственик е индивидуален административен акт и има сила на констативен нотариален акт.С оглед на събраните по делото гласни доказателства твърди, че е доказано и осъществяването на останалите предпоставки за уважаване на иска.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.Нови доказателства не са посочени.

               

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни.В срока за отговор е подаден писмен отговор от адв.Д.М.З.от АК ************, като техен пълномощник – на С.Б.С.,ЕГН **********, В.Н.С., ЕГН ********** и Б. К.С., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес *** с адрес за призоваване гр.************, ул************************партер.С отговора, жалбата е оспорена като неоснователна.Изразено е становище, че решението е валиден, допустим и правилен съдебен акт, постановен при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.Във връзка с оплакванията в жалбата, че не е направен анализ на доказателства и не са обсъдени доводи от писмената защита, се твърди, че събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени задълбочено от първоинстанционния съд, и в съответствие с материалния закон въз основа на тях е прието, че искът е неоснователен.С оглед на съдебно техническа експертиза, от която е установено, че процесният имот ************е образуван от имот **********по картата на землището, намиращ се в м.“************************“, по отношение на който е налице титул за собственост а именно решение №23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – гр.************ в полза на наследниците на А. и М.С.К.сред които и ответника В.С., и скица ****************/20.06.2003г., при посочена първоначална индивидуализация на имота се обосновава становище за правилност и обоснованост на извода, че имотът не принадлежи на ищцата.При съществуващата конкуренция в реституционните права на страните, следва, че представеното по делото решение ****************от 04.06.2010г. на ОЗС – ************ с което на същата е възстановена собствеността върху процесния имот, като такъв образуван от имот **********от землището на с.Д. счита, че това решение не е надлежен титул за собственост поради опорочена реституционна процедура.Незаконосъобразността се изразява във възстановено право на собственост върху имот, за който е проведено реституционно производство и е възстановен като част от имот **********от землището на с.Д. на наследодателите на ответниците, и няма проведено производство по изменение, отмяна на влязлото в сила решение №23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – ************, то нормата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ правилно е приложена от първоинстанционния съд във възникналия правен спор, обосноваваща некомпетентост на ОбС „Земеделие“ да измени по своя инициатива влязлото в сила решение, което е стабилен административен акт, без да е валидно сезирана.Осъществената правораздавателна дейност, включваща правилно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, и основаваща се на релевантни факти и обстоятелства, в приложими правни норми, обоснова неоснователност на инвокираните в жалбата оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт според въззивника.Обобщено е, че ищцата не е доказала притежания на право на собственост върху имота, имотът се владее от ответника С.С. на годно правно основание, противопоставимо на собственика и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на сторените по делото за производството пред ОС – ************ разноски.

 

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна  и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

 

Нови доказателства страните не са посочили.

 

След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени подадената жалба за основателна.Съображения:

 

Няма спор по делото, че ищцата е единственият наследник на Б.С.К., б.ж. на с.Д., общ.************, починал на ************. Установява се от намиращото се на л.36 от делото, че със заявление с вх.№145/29.10.1991г. подадено от В. Б.С.до ПК е поискано възстановяване правото на собственост на н-ци Б.К.по отношение на земеделски имоти, находящи се в гр.Д. сред които в  м.“************“ лозе от 0.************ дка, ползвано от ТКЗС череши, кайсии.За установяване правото на собственост на наследодателя по отношение на този имот е било представено удостоверение от кметство с.Д. №1498/29.10.1991г. според което в данъчна декларация от 1949 на името на наследодателя Б.К.е било записано лозе от 0.5 дка в м.“************“. С решение №23-87/04.02.2008г. на ОС „ЗГ“ – ************ е признато право на собственост на н-ци Б.С.К. в съществуващи( възстановими) стари реални граници по отношение на лозе от 0.************ дка в м.“************“, в с.Д. и е възстановено правото на собственост върху този имот на основание адм.д.№906/2008г. – граници и съседи на възстановения имот в решението не са посочени.

 

Според решение №521 от 28.10.2008г. на КнРС постановено по адм.д.№906/2008г. влязло в сила на 20.11.2008г. е обявено за нищожно решение от 26.05.2008г. на ОС „Земеделие“- ************, обективирано в уведомително писмо изх.№455/30.05.2008г., с което на н-ци Б.К.починал на ************. е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи( възстановими) стари реални граници на земеделски имот – лозе, с площ от 0.************ дка, в м.“************“ в землището на с.Д., общ.************ и е указано на ОС“ЗГ“  да приключи производството по реституция при спазване на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Съдът се е позовал на факта, че с решение от 04.03.2008г. е възстановено правото на собственост върху този имот на н-ци Б.К.и не са налице основания за изменението му по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.

 

Уведомителното писмо е приложено на л.141 от делото,и касае произнасяне по искане на  Р.В.А., по възстановяване собствеността в съществуващи( възстановими) стари реални граници на земеделска земя с площ 0.************ дка в м.“************“ – собственост на Б.К.по заявление вх.№20145/91г.Част от материалите във връзка с това произнасяне е молба от 14.04.2008г. подадена от Р.А. относно извършване на административна услуга – ************ от 0.************ кв.м.В уведомително писмо е обявен отказ, поради спор за материално право –тъй като имотът попада върху имот с **********, землище на с.Д., който с решение №23-67/19.06.2003г., нотариален акт №39/17.10.2006г. и №167/13.11.2006г.  е възстановен съотв. на н-ци А. иМ.С.К.и С. А.в.

               

На л.146- л.147 от делото е представено уведомително писмо ВС-02-1081/22.12.2008г. на ОС“ЗГ“ – ************, в което е посочено, че следва да се оспори по съдебен ред с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ правото на собственост на вече възстановения имот с ************.Има и скица на този имот, в границите на който попада и претендирата от ищцата площ.Това писмо е в отговор на представено от Р.А. влязло в сила решение по гр.д.№91/2009г. на КнРС.Това решение също е отменено, с решение от 08.04.2009г. на КнРС, потвърдено с решение на САС от 17.07.2009г. по адм.д.№308/2009г.

 

Уведомителните писма са подписани от Началник, зам.началник и младши експерти.

 

Следва техническо задание №31-С/-08.01.2010г. във връзка с довършване на процедурата по молба с вх.№31-С/08.12.2009г. от Р.В.А., а именно приключване на административното производство с изготвяне на скица чрез индивидуализиране на заснетия имот в м.“************“, е постановено да се отпечатат скици за връчване по ГПК на н-ци Б.К.и коригирина скица на имот с **********– 2 бр. за връчване на н-ци А.М.С.К.и на С.К.А..Има данни за изпратени на А., *************************04.06.2010г. и скица №***************/20.05.2010г., аналогично писмо с приложение на решение №521/28.10.2008г. по адм.д.№906/2008г. до С.С. и С. А., и подадено от С. възражение вх.№161/12.04.2010г. в което се позовава на решение №26-37/12.04.2010г. с което на н-ци А.и М.К.е възстановено правото на собственост в съществуващи( възстановими) стари реални граници по отношение на имот **********по картата на землището в м.“**********“,  десета категория, при граници и съседи: имот **********, собственост на Община ************, имот **********улична мрежа на „*******************“ АД – гр.С.и имот ******, път ІV собственост на Община ************, знание относно претенцията на А., за част от възстановения имот, и становище, че указанията в това писмо относно предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и по чл.108 ЗС, следва да бъдат отправени към Р.В.А..

 

В отговора на исковата молба ответницата С. е поискала при уважаване на иска да бъде признато, че ищцата и дължи стойността на извършени в имота подобрения, - засадени ****** бр. плодни овощни дръвчета – череши ******лв- общо на стойност ******лева, които били посадени от родителите й.Във въззивното производство се прави уточнение, относно сумата с която е  увеличена стойността на процесния имот фиксирана на ****** лева, стойността на подобренията за засаждане и отглеждане на черешова градина за 19 бр.дръвчета установени в процесния имот от които 13 на 17 годишна възраст, извършени от праводателители и В. и Б. С.и 6 бр. череши на 10 години, засадени лично от С.С., като е заявено искане за постановяване право на задържане до заплащане на увеличената стойност на имота.

 

По заявление вх.рег************************/27.01.1992г. пред ПК – ************, е постановено  решение №23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – ************, с което е възстановено правото на собственост на н-ци А.иМ.С.К.в съществуващи(възстановими) стари реални граници по отношение на изоставени трайни насаждения от ************************ дка , в м.“************************“, индивидуализиран като имот с *****, по картата на землището при граници и съседи: имот №**************– изост. тр.нас-я на Община ************ – пар.4, имот с **********улична мрежа на ******************* – АД г.С.и имот с ******- път ІV клас на Община ************.Имотът е отразен на скица с изх.№ **************/20.06.2003г., като са посочени транслативни сделки между отделни наследници на посочените лица и е оспорена законосъобразността на представеното от ищцата решение №23-87/04.06.2010г. на ОбС „Земеделие“ гр.************,  като се сочи и факта, че имот №**************** е образуван от имот с **********– собственост на С.С., в периода след получено от нея дарение на имота и без същата да е уведомявана от реституирания поземлен орган, че отнема част от имота й.

 

Според удостоверения за наследници №108/01.03.2016г. и №180/25.09.2018г. издадени от Община ************ посочените лица са имали дъщери Д.Ч., С.К., Ц.К., както, че В. К.е наследник на Ц.К..Твърди се в отговора на исковата молба, че наследникът Д.Ч.е прехвърлила своите права на С.А.– документ за това не е представен, но  С.К.А. и съпругата му М.К.А.с договор за замяна на недвижим имот обективиран в нотариален акт №42, том І, рег.№814, дело 31/2010г. по описа на Нотариус Д.С.– Нотариус с рег*****на НК  прехвърлят на В.С. право на собственост по отношение на 1/3 идеална част от имот *****, в м.“************************“, при съседи: имот *****, имот *********, и имот ******.

 

С договор за дарение,обективиран в нотариален акт *********, том І, рег*********, н.д.№32/2010г. по описа на нотариус с рег*****на НК сключен на дата 29.03.2010г. В.С. и Б. С.даряват на дъщеря си С.Б.С. ½ ид.част от земеделска земя – изоставени трайни насаждения десета категория, целият с площ от ************************ дка, находящ се в м.“************************“ в землището на с.Д., имот **********при граници и съседи: имот *****, имот **********и имот ******.

 

С договор за продажба №71, том І, рег.№810, дело №61/2015г. сключен на 23.04.2015г. С.С. придобива от Л.Г.1/6 ид.. от имот ****, в землището на с.Д., с площ ****************дка, изоставени трайни насаждения, десета категория : при граници и съседи: имот ************– трайни насаждения, имот №****************- трайни насаждения, имот №**************– изоставени трайни насаждения, който имот е образуван от имот ************.

 

Със заповед № РД-00-1575/02.12.2013г. кметът на Община ************ е отказал изземване на земеделска земя в м.“************“, в землището на с.Д., представляваща имот ************с площ ************ кв.м. при граници и съседи: имот *****, имот *****, имот ************, имот **********собственост на н-чи Б.К..

 

Според местоположението на описания в исковата молба недвижим имот, отразено на скицата представена с исковата молба липсва като съседи имот ******, такъв имот не е посочен и на скица за имот ************/20.06.2003г.( л.31 от д.).На л.39 от делото е приложена скица на поземлени имот ***************_02.01.2020г. на СГКК – ************, на която е отразен поземлени имот ****************,  който граничи с имоти **************** и ***************, като за разлика от тях не граничи с път означен с ***************.На л.78 от делото е приложена скица на поземлен имот ***************-05.02.2020г., издадено от СГКК, касае имот в м.“************************“, с площ от ***************кв.м., с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване – изоставено трайно насаждение, категория на земята 10, предходен идентификатор няма, с номер по предходен план ******, при съседи: ***********************************************, ***************.

 

От заключение с вх.№3431/11.02.2020г. на в.л. инж.Л.Б.В.се установява, че със заявление с вх.№20468/07.02.1992г. С.К., като н-к Т.К.е заявил за възстановяване пред ПК лозе от ******дка, в м.“************“ в землището на с.Д., доказано право на собственост с емлячен регистър от 1949г. С решение №23-67/17.02.2011г. е възстановено правото на собственост на Т.К. по отношение на трайни насаждения от ******дка, в м.“************“, имот 29004 по картата на землището на с.Д., за който К. се е снабдил с нот.акт.№181, том І, рег.№1128 , н.акт №124 от 2011г., вписан в СВ с акт №47, том І., д.511/2011г.Вещото лице е описало местоположението на имот **************** с площ ******дка, като заявява, че трите имота – имот ****************, *************** и **************** съответстват на изост.тр.нас-я от ************************ дка, десета категория в м.“************************“, имот №****************по картата на землището на с.Д., който имот ****************не съществува, партидата му е закрита на 17.02.2011г. Според в.л.С.С. е съсобственик на имот №**************** с площ ******дка, като между този имот и възстановения на Р. А.( н-к Б.К.) – тр.нас-я от 0.************ дка, десета категория в м.“************“, имот ************по картата на землището на с.Д.( ПИ с идентификатор ****************) няма идентичност.Процесният имот според в.л. е самостоятелен отговаря по местоположение на описанието в решението и приложените скици, издадени от ОС „З“-************ и СГКК – ************.Вещото лице разяснява, че всеки заявява имота си, така както го знае, като от Прил.№1 е видно, че местността „************************“касае трите имота, а „************“  е съседен – т.е това е съществуваща местност , съседна местност, като правото  на собственост е доказано с емлячен регистър от 1949г.

 

Със заявление с вх.№373/27.01.1992г. подадено от Г.Н.Г.е поискано възстановяване право на собственост върху притежавани от М.К.земеделски земи, сред които нива от **********дка в м.“Д.“ в м.“************************“, нива от 3.8 дка в м.************  и нива от 2.6 дка в м.“********** ************************“.За установяване правото на собственост  е представено удостоверение от кметство с.Д., от което е видно, че по данъчните книги от 1929г.  за А.и от 1949г. за М.на името на А.Ч.са записани нива в м.“********** ************************“ с площ 2.6 дка, нива в м.“************“ с площ 3.8 дка, нива в м.“************************“ с площ **********, както и имоти в местности с други наименования, които не се споменават от страните по делото.На името на М.Ч.са посочени земеделски земи в различни местности, които не се споменават от страните по настоящото дело.

 

С решение №23-67/19.01.2001г. на ПК ************ е възстановено правото на собственост на н-ци М.С. Керемидарска по отношение на нива от **********дка в м.********** ************************ в землището на с.Д. и от **********дка в м.************************.

 

С протоколно решение №23/67 от 19.01.2001г. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне  правото на собственост върху земеделски земи сред които 3.800 дка в м.************.

 

В решение №23/Р от 08.08.2001г. са посочени граници, съседи и номер на възстановения имот в м.“************“ – индивидуализиран, като овощна градина от **********дка, имот **********по плана за земеразделяне, при граници и съседи:имот №013039 овощна градина на К.К., имот ***********овощна градина на Д.Ш., имот №131037 овощна градина на  Т.А., ***********полски път на Община ************, имот №131041 овощна градина на Х.Ч.и имот ************овощна градина на С.Ч..

 

В решение №23-67/17.02.2011г. са посочени граници, съседи и номер на имота в м.“************************“ – изост.тр.нас. от ****************ска, десета категория, м.“************************“, имот №**************** по картата на землището при граници и съседи: имот №29004 тр.нас-я на С.К., имот №29003- тр. нас-я Б.К., имот №**************изост-.тр-.нас-я Община ************ и имот ****** път ІV кл. На Община ************, възстановен на н-ци  А.и М.К., отразено е, че е съсобствен със С.К.А..

Всички посочени решения са представени, като извлечения без подписи – но спор между страните относно валидността на визираните административни актове липсва.

 

В отговора на исковата молба ответницата С. е поискала при уважаване на иска да бъде признато, че ищцата и дължи стойността на извършени в имота подобрения, - засадени ****** бр. плодни овощни дръвчета – череши ******лв- общо на стойност ******лева.Във въззивното производство се прави уточнение, относно сумата с която е  увеличена стойността на процесния имот фиксирана на ****** лева, стойността на подобренията за засаждане и отглеждане на черешова градина за 19 бр.дръвчета установени в процесния имот от които 13 на 17 годишна възраст, извършени от праводателите й В. и Б. С.и 6 бр. череши на 10 години, засадени лично от С. Стоилово и относно вида на търсената съдебна защита – постановяване право на задържане до заплащане на увеличената стойност на имота.Освен това с отговора на исковата молба е направено и възражение за придобито от С. на основание давностно владение право на собственост върху претендирания от ищцата имот, като част от възстановения с решение на ПК от 2003г. земеделски имот, чрез присъединяване на владение от нейните родители считано от 19.06.2003г., както и на основание добросъвестно давностно владение по чл.79, ал.2 ЗС, за периода след извършените в нейна полза дарение и покупка, упражнявана е фактическа власт, от праводателите и, а впоследствие и от С.С., ищцата до датата на предявяване на иска не е предявявала претенции във връзка с осъществяваното владение, не са извършени действия прекъсващи или спиращи давността. 

 

Видно от заключение с вх************/28.01.2021г. на в.л.Е.З.е, че стойността на поземлен имот **************** без трайните насаждение е ************лева, а с подобренията ************лева, стойността на разходите за направа на подобренията – труд и материали, към момента на засаждането е ************лева.От заключение с вх************/30.10.2020г. се установява, че в този имот са засадени 19 бр. дървета ( череши) в редове, като разстоянието между редовете е около ************. и вътрередово около 3.50м., 13 бр. череши са на около 17 г.възраст в много добро физиологично състояние с добре оформени корони, леторасти и заложени плодни пъпки и 6 бр. череши са на около 10 год.възраст в задоволително физиологично  състояние, с малки корони и слабо заложени плодни пъпки и леторасти.

 

По делото са разпитани свидетели С.К., И.С.и М.Я., първита двама посочени от ищцата, а третият от ответницата.

 

Свидетелят С.К. – братовчед на ищцата, разказва, че познава имота, тъй като той е част от по- голям имот, част от който принадлежи на неговия баща.Имотът бил даден на двамата братя неговият баща Т. и Б.К., от тяхната майка Г..След това имотът бил национализиран от ТКЗС, след което бил предоставен на Г.М., като пустеещо място и след 90-те години бащата на Р. пристигнал от София, за да си получи мястото, подал заявление в Общината, заявил мястото, той заявил своето, след което започнала една дълга процедура по възстановяване на това място.Имотът на двамата братя според свидетеля преди национализацията представлявал лозе и се използвал и, като втори двор.Двете къщи били в непосредствена близост, на около 300м. от това място и то служело, като помощно стопанстнво.Било засадено с лозе, кайсии,череши, тъй като дворовете били малки.Намира се в землището на ************, до с.************, казва се „************, защото там минава пътят към баните на ************, на главния път и там бил още от преди сто години, тъй като баба им е столетник, родена 1864г. и много добре знае мястото, където те са израснали, те си го ползваха, заедно го ползвали до национализацията, когато е преминал в ТКЗС, лозята били извадени и засадена тревна култура, а след това по 76-то Постановление местата били раздадени като пустеещи, кандидатствали да получат, но не можели.Мястото било дадено на Г.М. от Д., който го обработвал и стопанисвал в период от около 10 години.След 90-те години В., бащата на Р. разговарял с Г.М. дали ще му плати, дали ще го работи, да се уточнят и той казал –„*****************“.Имотът  бил с площ около 2 дка, с череши и други култури, бил освободен след което те подали документи, при което се започнала сагата с чакането.През 1996г. Общината изготвила план – проект, за възстановяване на параграфските места, ходили многократно и този масив бил образуван под №29001, общински масив и трябвало да бъдат изготвени от всичмки бивши стопани  парцелите, да се изготви кадастрален план и започнало връщането, но през това време наследниците на К.С., намерили начин и през 2003г. се сдобили с нотариален акт..Били подавани оплаквания, жалби до всички институции, за това, че са взели имот.Р. подавала документи за техния имот, а свидетелят за своят.Местността според свидетеля се казва „************************“  и се намира от ************нагоре на около километър от селото и от там свалят ************дка и се самонастаняват единствени в този масив през 2003г., като нито един друг стопанин не е успял през това време да си възстанови там имота и по времето на трасирането на имота  от фирмата, поддържана от „************“, която правела въводи,В. С.възразила, поради това, че имотът първоначално бил предоставен на тях.Отговорът който получила бил „че са били „лъгани“ затова имотът им е бил предоставен“.Свидетелят е водел 3 дела, до ВКС стигнал и спечелил.Р. водила две дела и тя ги спечелила и на база на тези дела било променено решение на ОС“З“., парцел №2 бил коригиран и се образували новите 3-ти, 4-ти и техният останал 5-ти.Въпреки решенията на съда свидетелят и неговата родственица не били допускани до имота, със закани за физическа саморазправа.Били изхвърлили коловете, една седмица след като били поставени.Отишли да заградят имота, има скица и на базата на законно придобита скица и нотариален акт за собственост стоварили циментови колове и започнала процедура по разтоварване на циментови колове и материали, за да продължи заграждането.Синът на Р. също бил там, и работниците извикали полиция – това станало през миналата година, през м.май.Пристигнала полиция, Р. показала нейните документи и независимо от това работата била преустановeна и се прибрали.Местността ************************ според свидетеля е 10 –та категория, нарича се ************************, защото основно е каменисто, събирани са с години, след това К. ги извозил за шлака, намира се до регулация на селото от една страна са къщите, от друга страна са къщите, от друга е тяхната къща и имота, има ток, вода, улично осветление, а техните места са 5-та категория защото е плодовито, до регулацията на селото и няма как техните ************дка да са в селото, защото при това положение щяха да са засегнати интереси и на други собственици, които са завладели , а те никога не са били там.Имотът е наследствен от Ш., родът на баба им С. Ш.а.В съседство имот имала К., А.никога не е имал имот там.Три пъти вадили колове – последният път преди една година, преди това, при въвода с представители на Община ************ – И., З.и още един представител, на поддържащата фирма“********************“, той поставил колчетата и след една седмица всичко било изхвърлено.Изхвърлили ги В. , Б. и дъщеря им С..Познава Б., като стопанин на фурната, фурнаджия, всеки го познава.Имали са разправии, вкл. и с Р., която първоначално не се противопоставяла.Свидетелят бил засадил 5 дървета за пчели, извикали тракториста, преди 3 – 4 години, съпруга на кметицата и на фарове преорали мястото им.Свидетелят отправил оплакване до кметицата, тази година пак имали пререкание.В момента в имота на Р. според свидетеля има около 15 череши, той е на около ************ кв.м., стоят и оградните колове, които не са изместени от миналата година, поставени от А.и работници.Не знае кой е обрал черешите. В имота влизали Б. и В. –преместили колове,  има  ограда успоредно на имота но минават през имота на Р., имат си техни интереси, не си отварят вратата да минават през техния парцел, а минават през имота на Р.. Според свидетеля решението за реституция е незаконно издадено, плана за това населено място в същия период, в който е било картографирано и това било единственото място в целия масив.Въпросният парцел 2 според свидетеля никога не е бил на Мага, като имотът на Р. и неговия имот са образувани от парцел 2.Имотът към момента преди образуване на ТКЗС бил перфектно засаден, след това бил предоставен като пустеещ на М. и имотът бил перфектен от страна на него, а към момента на връщането в отлично състояние, засаден с череши.След това черешите били изрязани , за да бъдат засадени нови, негови череши.Това било през 2000 – 2003г.Мястото било тяхно от 100 години , чел документите, това било известно на всички негови съселяни.

 

Свидетелят И.С.познава Р., през 2010г. ходил в имота, като семеен приятел, виждал е човека, с който Р. се намира в спор само един – единствен път, когато отишли през 2010г., човекът ги поканил, почерпил ги и им казал, че няма претенции към този имот,визира съседа по място.Описва мястото, като черешова, овощна градина,  дръвчетата били тогава на около 7-8 години, не били високи.През 2010г. е ходил, поне 3 пъти, юни месец, когато се берат черешите.Точно когато отишли даже казала, че е спечелил някакво дело и когато отишли на имота, човекът казал, че няма претенции и ако искат да сменят с някаква ябълкова градина, защото той се грижел за него и е поливал дръвчетата.Той работел този имот, не знае от кога.Става въпрос за имота, за който Р. твърди, че е неин.Знае, че имат спорове със съседа, но не знае за какво.

 

Свидетелката М.Я., чиято майка е от Д., а баща и от ***************познава имота, както и ответниците В., Б. и С..В селото свидетелката има наследствени имоти, в м.************************, където е къщата също.Имотът  е черешарник.През 2003г. тя посетила имота със съпруга си, който е агроном, за консултация относно схемата за създаване на черешарник, за разстояние между редовете, дръвчетата и по този повод, ако има възможност да му помогне, даже се изисквало наличието на специалист.Съпругът и отказал да бъде постоянен,тъй като имал дългосрочен проект с К.и само три – четири години ходили при тях по различни поводи.2003г. ходили за схемата за черешарник.2004г. Благе се интересувал от пръскания главно, по – късно през 2005г. съпругът на свидетелката А.Б.му показал как се формира короната и след това периодично, като си бил в България се чували по телефона.Съпрузите минават в седмицата поне по три пъти , градината не е намалена.Шосето по която пътуват зад тяхната къща има още една къща, вила и от там има път за техен имот в ************************.Описва имотът като голям, до пътя, прехвърлящ баира.Освен ответниците била виждала в имота берачи на череши, други не е виждала, там си говорят със съселяните.Чувала е за претенции на друг, за декар от черешарника, нейното обяснение и, че всеки би поискал „щом е готово и се ражда“.

               

Предвид изложените обстоятелства съдът намира предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС за доказан и основателен, респ. възражението на ответницата за постановяване на право на задържане за неоснователно.Съображения:

 

Съгласно чл.108 ЗС – собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което  я владее или държи без да има основание за това.По предявен иск с правно основание чл.108 ЗС,  както първоинстанционният съд е посочил в доклада по спора в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на претендирания имот, като придобил го по посочения в исковата молба начин, че ответникът упражнява фактическа власт върху същия имот.При доказване на посочените предпоставки в тежест на ответника по иска е да докаже правно основание за владението – право на собственост или друго противопоставимо на правото на собственост облигационно или вещно основание.

 

В разглеждания казус няма спор за това, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота.Правото си на собственост върху същия, представляващ имот с идентификатор  **************** ищцата обосновава с твърдението, че това е имот, който е принадлежал на нейния баща Б.С.К., б.ж. на с.Д., починал на ****************.възстановен с решение №23-87/04.06.2010г. на ОС“Земеделие“ – ************.

Съгласно чл.14, ал.1 т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ - общинската служба по земеделие се произнася с решение за: възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението и възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на общинската служба по земеделие след проучване, анкетиране и проектиране. Планът за земеразделяне се разработва след анкета на не по-малко от половината собственици или техните наследници. Анкетата се провежда по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Необходимостта от преработката на плана се определя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или определено от него длъжностно лице от състава на министерството.С оглед цитирания законов текст следва, че за установяване правото на собственост върху земеделски имот, за който се твърди, че е възстановен от ОС“ЗГ“, като принадлежащ на съответното лице, неговите наследници преди образуване на ТКЗС е необходимо да се представи именно решение по чл.14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, придружено от скица когато се касае за възстановен в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници.Такова решение ищцата е представила с исковата молба и това е решение №23-87/04.06.2010г. , в което са описани граници на възстановения имот идентични на тези на претендирания имот.Налице е и скица ***************/20.05.2010г. , заверена от ОС“ЗГ“, на която е отразено местоположението на имота.Липсва спор относно валидността на посоченото решение от гледна точка на постановяването му от компетентен орган.При липса на оспорване на законосъобразността му от насрещната страна, то би било достатъчно доказателство за правото на собственост.

 

В случая решението е оспорено от ответницата по съображения, че това решение и е непротивопоставимо и незаконосъобразно, доколкото с това решение се възстановява право на собственост върху площ, която е част от принадлежал на наследодателите на нейните праводатели преди образуване на ТКЗС земеделски имот и част от възстановен на наследниците на  А.и М.К. имот на основание решение №23-6719.06.2010г. на ОС“ЗГ“ – ************, постановено по заявление вх************************/27.01.1992г., подадено от Г.Г., и става въпрос за имот 0290002, който неправилно е нанесен по КККР на с.Д., като ПИ с идентификатор ****************, неправилно имот **************** е образуван от имот **********собственост ответницата, на основание посочените в писмения отговор на исковата молба правни сделки.

 

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, след като въз основа на възраженията на ответната страна е приел, че решението на което ищцата основава правата си е нищожно, като постановено в отсъствие на предпоставките за изменение на решение, визирани в чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ – а именно при откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието, храните и горите по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение, доколкото с това решение се изменя решение, и се отнема част от имот, който е възстановен с решение №23-67/19.06.2003г. на н-ци М.и А.К., което е недопустимо и без  да са налице изискванията за това.Оплакванията в жалбата в тази посока съдът намира за основателни.За постановен по отношение на заявения за възстановяване на н-ци Б.К.земеделски имот отказ, досежно процесния имот  свидетелства решение №521 от 28.10.2008г. по адм.д.№906/2008г., с което е обявено за нищожно решението от 26.05.2008г. на ОС“Земеделие“ – гр.************, обективирано в уведомително писмо изх.№455/30.05.2008г., с което на н-ци Б.К., починал на ************.е отказано възстановяване право на собственост в съществуващи( възстановими) стари реални граници на земеделски имот – лозе с площ от 0.************ дка, в м.“************“, в землището на с.Д., общ.************, като е указано на ОС“ЗЕмеделие“ – гр.************ в 2 – месечен срок от влизане в сила на съдебното решение да приключи административното производство по реституция на този имот, съгласно *************************04.03.2008г. на ОС“земеделие и гори“ гр.************.Преди посоченото в исковата молба решение №23-87/04.06.2010г. е постановено решение №23-87/04.03.2008г. с което е признато и възстановено правото на собственост на н-ци Б.К.в съществуващи( възстановими) стари реални граници на лозе от 0.************ дка, пета категория, находящ се в землището на с.Д., в м.“************“,заявен с пореден №2 от заявлението и установен със съдебен регистър 28.10.2008г.( адм.д) №906/2008г.За този имот има влязло в сила решение, което сочи, че предпоставките за изменение на решението визирани в чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ не са приложими.Според изложеното в мотивите на решение № 44 от 3.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2019 г., I г. о., ГК разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е приложима само в хипотезата на постановено окончателно решение за възстановяване на правото на собственост в съществуващи реални граници, но не и когато правото на собственост не е възстановено, а само е признато за възстановяване.В случая липсва краен акт с който да е отказано възстановяване право на собственост върху процесния имот на наследниците на Б.К., за да се приеме, че последващото решение с което се възстановява правото на собственост е нищожно  поради несъответствие с изискванията по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Доколкото е налице отказ, то този отказ е обявен за нищожен, обявен за нищожен е и пореден отказ, за които може да се съди само по постановените влезли в сила решения за обявяването им за нищожни, а преди постановеното решение от 2010г. не  е налице друго решение за възстановяване право на собственост, в което граници и съседи да са посочени, така че, решението на което ищецът основава правата си не е нищожно по изложените от първоинстанционния съд нарушения.В тази посока е разрешение във връзка с чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ дадено от ВКС в решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2019 г., I г. о., ГК.Доколкото постановяването на това решение  е обусловило изменение на решението, с което е било възстановено право на собственост върху имота на н-ци К., то това не обуславя нищожност на решението на което ищцата се позовава, а е относимо към преценка валидността на изменящото решение на ОС“ЗГ“.

 

                При така дадения отговор на оплакванията в жалбата, възниква въпроса следва ли въззивният съд да разглежда и да се произнесе по възражението за незаконосъобразност на решението от 2010г., поради това, че площта върху която е възстановено правото на собственост е част от имот, който е бил възстановен на н-ци А.и М.К., каквито са и праводателите на ответницата.Във връзка с това следва да се отбележи, че с извършения от първоинстанционния съд доклад не са дадени указания на страните ,относно установяване на обстоятелства относими към правото на собственост върху спорната площ към момента преди образуване на ТКЗС.Доводи и оплаквания във връзка с това нарушение и нови доказателства във въззивното производство не се сочат.Анотирана съдебна практикаДоколкото ответницата не е участвала в реституционното производство, тези възражения които тя поддържа и във въззивното производство са допустими, като на основание чл.17, ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на това решение, като има предвид , че съгласно практиката на ВКС, която въззивният съд споделя, обективирана в  решение № 217 от 09.01.2014 г. по т. д. № 971/2012 г. на II т.о. на ВКС, решение № 27 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2430/2015 г., I т. о., ТК е прието, че освен задължението за произнасяне по всички доводи във въззивната жалба, наред със служебно дължимата преценка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които доводи и възражения са относими към предмета на въззивното обжалване.

 

Също така според  съдебната практика, косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници -  решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г. С оглед даденото в Решение № 231 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2010 г., II г. о., ГК и цитираните в него решения на ВКС разрешения в  рамките на исково производство по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, с които се възстановява право на собственост. Косвеният съдебен контрол е контрол за законосъобразност на съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т.н.Ищецът, който основава правата си на земеделска реституция, е длъжен да докаже, че праводателят му е бил собственик на имота преди обобществяването, само ако ответникът оспорва иска като предявява свои права върху същия имот към същия момент. В обратната хипотеза, когато ответникът черпи правата си от юридически факт, възникнал след обобществяването /сделка с ТКЗС, предоставяне на право на ползване и др./, той няма интерес да твърди, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на кооперирането, а следва да докаже, че неговите права са противопоставими на правото на реституция.В решение № 146 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 722/2010 г., I г. о., ГК също е прието,  ако  третото лице противопоставя права върху имота към момента на неговото коопериране, то фактически въвежда за разглеждане спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, който спор може да се разгледа съвместно в производството по предявен иск по чл. 108 от ЗС. В дадения казус ответницата се  позовава на решение и скица към същото с които съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ доказват правото на собственост и имат значението на нотариален акт, относно възстановяване право на собственост върху спорния имот, като част от по – голям имот, находящ се в м.************************ -  решение №23-67 от 19.06.2003 г. на ОСЗГ – ************, относно изоставено трайно насаждения от ************************ дка, десета категория в м.“************************“, имот **********по картата на землището на с.Драговощица, при граници и съседи: имот №**************по картата на землището,- изост.тр.нас-я на Община ************, - пар.4т,имот **********улична мрежа на ******************* – Ад С.и имот ****** – път ІV клас на Община ************, придружено от скица с изх********/20.06.2003г.По делото са представени решения за възстановяване по отношение на нива от **********дка в м.“********** ************************“ и ********** в м.“************************“.Ответницата не се позовава на притежание на право на собственост по отношение на имот в м.“************“, какъвто е възстановен с план за земеразделяне, съгласно решение №23/Р от 08.08.2001г., поради което съдът не дължи произнасяне в този аспект.Решението от 2003г. е заменено с ново решение, издадено през 2011г. с което на практика от площта на възстановения на н-ци Керимидарски имот е изключен претендирания в настоящото производство имот.Във връзка с така очертания спор относно принадлежността на правото на собственост върху ревандикирания имот към момента преди образуване на ТКЗС, въззивният съд с оглед на събраните по делото доказателства приема, че ответницата не е доказала, с категоричност, че този имот към момента преди образуване на ТКЗС е принадлежал на посочените лица, относно начина на придобиването му, неговата площ и точно местоположение.От другата страна с  оглед показанията на свид.К. следва, че се касае за наследствен от майката на Б.К.имот.Този свидетел е реституиран собственик на останалата част от имота, която също е ползвана от ответницата, свидетелят сочи конкретно лице, като праводател на имота, описва местоположението и предназначението на имота преди образуване на ТКЗС, начинът му на ползване по време на ТКЗС, тези сведения са могли да бъдат опровергани което не е сторено поради което съдът не намира основание да игнорира показанията на свидетеля.Според ТР Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК т.ІІ - административното производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСП33 започва по молба на заинтересуваните лица по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Спрямо тях като субекти на административното правоотношение поземлената комисия постановява своето решение. В преобладаващите случаи тези лица са и субекти на правото на собственост върху земеделските земи към момента на тяхното коопериране или одържавяване. Когато тяхната легитимация на собственици се оспорва по съдебен ред с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСП33 , административното производство по чл. 14, ал. 1 - 2 от ЗСПЗЗ, следва да се съобрази с гражданскоправния спор. Висящото производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ следва да бъде спряно на основание чл. 182, б. "г" от ГПК до решаване на спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за определяне на действителните собственици на земите. Спрямо тях общинската поземлена комисия ще постанови решението си по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Когато след приключване на производството по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от 3СПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства.В случая не е водено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между страните, решението на което ищцата се позовава не може да бъде игнорирано като нищожно поради това, че с това решение е възстановено право на собственост върху част от възстановен на ответната страна по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот.Аргумент в подкрепа на този извод съдът намира в съществуващата възможност спорът за материално право да бъде разрешен в производството по чл.108 ЗС.Както става ясно а и това следва и от разпоредбата на чл.54, ал.1 т.5 от АПК – административният орган следва да спре производството при образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.Предвид съдържанието на чл.10 – чл.11 ЗСПЗЗ и визирания текст на АПК и дадените съдебни разрешения относно допустимостта на инцидентния съдебен контрол върху административни актове, включващ и преценка относно принадлежността на правото на собственост към момента преди образуване на ТКЗС, допустим и при наличие на решения, с които имотът е възстановен на две лица съдът не намира основание за игнориране на решението на което ищцата се позовава на основание чл.14, ал. 7 ЗСПЗЗ - решение № 101 от 26.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., I г. о., ГК - искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е на друго лице за възстановяване на същата земя,искът е установителен  за собственост на земеделски земи към минал момент -  този на внасянето им в ТКЗС.Той е допустим, когато  земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване не са завършени; когато има постановено решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане и когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а така също и когато земята е възстановена на част от н-ци на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя е принадлежала на общия наследодател и следва да се възстанови на всички негови наследници.С решение № 199 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 345/2010 г., I г. о., ГК се приема, че в исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, съдът може да упражни косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделския имот в стари реални граници, както и върху съдебното решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което по същество се признава правото на възстановяване на собствеността. В случай, че тези решения са незаконосъобразни, съдът, който разглежда спора за собственост, може да не ги зачете и да приеме, че собствеността не е възстановена.       

 

В обобщение въззивният съд намира, че ищцата е доказала правото си на собственост върху ревандикирания имот, поради което и доколкото ответниците не доказаха наличие на противопоставимо на нейното право на собственост основание за упражняваната от тях фактическа власт,  предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.Ответницата С.С. не оспорва че владее имота, а с оглед показанията на свид.М.Я., която минава в седмицата около три пъти покрай имота и вижда в него и тримата ответници не е изключен извод за владение и от останалите ответници.Съгласно т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

 

Във връзка с възражението за придобиване на имота на основание давностно владение от ответниците, следва да се има предвид, че решение на ОС“ЗГ“легитимиращо ищцата като собственик на процесния имот, придружено със скица отговарящи на изискването по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ са налице считано от 04.06.2010г.Приема се с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2  ЗВСОНИ, че давностно владение упражнявано за период, преди съответното лице да е поставено във възможност да защити правата си, като собственик на реален обект, не е релевантна за изгубване на правото на собственост.Релевантно е владение за периода след 04.06.2010г., при което следва да бъде даден отговор на въпроса, дали ответницата С.С. е придобила правото на собственост върху този имот, на основание кратката придобивна давност, владеейки го в качеството на добросъвестен владелец, като също следва да се отбележи, че предвид изискването на чл.79, ал.1 ЗС за непрекъснато владение в продължение на 10 години, за придобиване на право на собственост по давност, както и факта, че съгласно чл.116 б.“б“ ЗЗД с предявяване на иск давността се прекъсва, а искът в разглеждания казус е предявен на 29.11.2019г. следва, че възражението за придобиване на имота по силата на давностно владение от нейните праводатели е неоснователно, без да се  обсъждат обстойно всички елементи от фактическия състав на чл.79 ЗС - решение № 96 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5198/2013 г., I г. о., ГК и цитираната в същото съдебна практика.

Според даденото в Постановление №6 от 27.12.1974г. тълкуване на нормата на чл.70, ал.1 ЗС правно основание за добросъвестно владение са – прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно право.Сделките на които ответницата се позовава несъмнено представляват правно основание за добросъвестно владение съгласно чл.70, ал.1 ЗС, но първо не се установява само ответницата С.С. да е упражнявала фактическа власт в имота и второ, ако се приеме за начален момент на владението посочения в отговора на исковата молба – датата на първата сделка 26.03.2010г., то доколкото през 2015г. преди изтичане на срок от 5 години необходим за да се приеме, че е осъществявано владение от 04.06.2010г. до 04.06.2015г. е извършена прехвърлителна сделка, в която имотът е описан, съобразно последвалото след възстановяване правата на ищцата решение, с което площта на възстановения имот е била намалена и имотът на ищцата е посочен, като съседен то следва, че за необходимия период за владение с оглед придобиване на имота по давност от 5 години твърдението на ответницата, за наличие на правно основание за владението и незнание през този период,че праводателите и не са били собственици на имотът върху който са транслирали идеални части не може да се приеме за обосновано.

 

По отношение възражението за право на задържане, становището на въззивният съд е, че това възражение е неоснователно.С право на  задържане съгласно чл.72, ал.3 ЗС разполага само добросъвестният владелец, който  може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, което се определя към деня на постановяване съдебното решение, както и необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.В Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС  е даден отговор на въпросите, кога е налице владение - при изясняване дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, подобрение - когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. 7. Подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата и какво е правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС  - прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно право.

Вземането за подобрения  Анотирана съдебна практикапринадлежи на лицето, което е направило разноските, респективно негов универсален правоприемник. Частен правоприемник може да предяви вземането, само ако същото изрично му е прехвърлено.Във връзка с направеното възражение ответницата следваше да докаже,  фактическото извършване на определени разходи, тяхната необходимост или полезност и наличието на добросъвестно или приравнено към него владение. Задължението е на собственика на имота към момента на извършването на разноските, подлежащи на обезщетяване, респ. негов универсален правоприемник, но не и на последващ частен правоприемник, освен ако му е било изрично прехвърлено или частният правоприемник е недобросъвестен (знаел е, че подобренията са извършени от владелеца).Увеличената стойност на един имот представлява разликата между стойността му преди и след извършване на подобренията като цяло, с оглед пазарната цена на недвижими имоти от такъв вид. Тя може да се различава от простия сбор на стойностите на подобренията поотделно, ако същите представляват самостоятелни обекти, всеки от които има и определена или поне определяема цена. Цената на тази претенция не се определя от сбора на стойностите на отделните подобрения, тъй като самото естество на претенцията не се основава на този прост сбор – определение № 217/14.05.2009 г. по ч. гр. д. № 122/2009 г., ВКС, II г.о.В случая по делото е установено, че в ревандикирания имот са извършени подобрения -засадени са овощни дръвчета,  че това е довело до увеличаване стойността на имота и стойността на увеличението.Доказателства, че подобренията са извършени от ответницата С.С., която е направила искането обаче не са представени.Според показанията на свид.Стефанов към 2010г. в мястото е имало овощни дръвчета на възраст около 7-8 години, а от показанията на свид.Я., че черешарник в м.************************, в землището на с.Д. е бил наченат още от 2003г. от Благе и В., тяхната дъщеря не се споменава, а сделките на които тя се позовава са от 2010 и 2015г., от заключението на вещото лице се установява, че в имота има черешови дръвчета на възраст 17 и 10 години.От така събраните гласни доказателства не може да се направи извод, че именно С. е посадила дръвчетата,  по времето на засаждането на по – голямата част от тях, тя не установява качество на добросъвестен владелец, за останалите липсват сведения те да са плод на нейния личен труд и средства – свидетелката Я. сочи, като ангажирани с облагородяване на имота само нейните родители.

               

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, а предявеният иск уважен – ответницата С.С. не оспорва че владее имота, а с оглед показанията на разпитаните свидетели не е изключено и владеене от останалите ответници – свид.М.Я., която минава в седмицата около три пъти покрай имота и вижда в него и тримата ответници.Съгласно т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

 

Предвид уважаването на иска на ищцата следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски за двете инстанции, които съдът определя на ***********.00 лева – за заплатено възнаграждение на в.л. Велинов, Златанова, д.т., адвокатски хонорар.Доказателства за платена такса  за вписване на и.м. не са представени, поради което съдът не присъжда такива.

               

Претенцията на ответницата за заплащане на деловодни разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК е неоснователна.

               

Водим от горното, съдът

 

                                                               Р        Е       Ш       И:

               

ОТМЕНЯ решение №260171/15.03.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№2464/2019г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.С., ЕГН **********, В.Н.С., ЕГН ********** и С.Б.С.,ЕГН **********, тримата  от гр.************, ул.“************, че на основание земеделска реституция съгласно решение №23-87/04.06.2010г. на ОС“Земеделие“ – ************ и представляващата неразделна част към решението скица ***************/20.05.2010г. и по наследство от Б.С.К., б.ж. на с.Д., обл.************, починал на ************. Р.В.А., ЕГН ********** е собственик на  ПИ с идентификатор ****************( *********************************************) с адрес ************, землище на с.Д.,обл.************, с площ ****************кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия :10, с номер по предходен план:**************** при съседи:****************, ***********************, ***************.

 ОСЪЖДА Б.К.С., ЕГН **********, В.Н.С., ЕГН ********** и С.Б.С.,ЕГН **********, тримата  от гр.************, ул.“************  да предадат на ищцата владението върху гореописания имот.

               

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Б.С.,ЕГН **********,*** за признаване право на задържане върху посочения имот, до заплащане на сумата ****** лева, дължащо и се обезщетение в размер на сумата с която е увеличена стойността на ревандикирания имот във връзка с засадени 19 бр. плодни овощни дръвчета – 19 бр.черешови дръвчета, от които 13 на 17 годишна възраст, извършени от праводателите й В. и Б. С.и 6 бр. череши на 10 години, засадени лично от С.С..

 

ОСЪЖДА Б.К.С., ЕГН **********, В.Н.С., ЕГН ********** и С.Б.С.,ЕГН **********, тримата  от гр.************, ул.“************ да заплатят на Р.В.А.,ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** разноски за водене на делото пред двете инстанции в размер на *********** лева.

 

Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му.

               

                                                                                                              Председател:                                                                

        Членове: