Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,08.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа търговско дело № 2127 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Х.“ ООД,
с ЕИК ******** срещу Събирателно дружество „И.-Г.,
К. и Сие“, с ЕИК ********, с която са предявени обективно
и кумулативно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.2 ЗЗД, вр.
с чл. 243 ЗЗД, вр.
с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на
устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 година на складово помещение,
находящо се в гр.|София, ул. „********№ ** - за сумата от 25 100лв. - частичен иск за обезщетение за претърпените вреди -
понесени загуби от негодни за употреба стоки, поради невъзможност да бъдат
изпълнявани условията за съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща се в складово помещение на ул. „********№ 19, в
общ размер от 43 520,00 лв, произтекли от нарушение
на устно сключен на 20.10.2017 година договор за заем за послужване на складово
помещение - ограничаване
на достъпа до помещението, считано от 12.12.2018
година, където се съхраняват стоки, предназначени за продажба, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на
задължението;
за сумата от 1
200,00 лв., представляваща обезщетение за вреди -претърпяна загуба от
заплащане на парична неустойка по сключен договор от 04.12.2018 година с „И.“ ЕООД, ЕИК********, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението; за
сумата от 35 667 лв., представляваща обезщетение за вреди-пропуснати
ползи по договор за доставка от
04.12.2018 г. с „И.“ ЕООД, ЕИК********, по Протокол за доставка 09/2019 г.;
Протокол за доставка 10/2019 г.; Протокол за доставка 11/2019 г.; Протокол за
доставка 12/18.02.2019 г.; Протокол за доставка 14/2019 г. и по проформа фактура №8/03.02.2019 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението;
Предявеният частичен осъдителен иск за сумата от 25
100 лева е съединен в условията
евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 8 960,00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди–загуби
, представляващи стойността на липсващите
3 500 бр. опаковки от билкова тинктура „Пара 7“ от складовото помещение,
докато ответникът е осъществявал фактическа власт върху него, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението;
В условията на евентуалност, ако
предявеният първи иск за вреди, представляващи претърпяна загуба по отношение
на негодните за употреба стоки-билкова тинктура-Пара 7, находящи
се в процесното складово помещение, бъде отхвърлен, поради липса на валидно
възникнало договорно правоотношение, ищецът моли съдът да осъди ответника да
заплати тази сума на основание чл.45 ЗЗД-генерален деликт-непозволено
увреждане, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба.
Ищецът твърди, че е търговско дружество, образувано от
трима съдружници (наследници
на починалия съдружник при ответникаК.Г.) с предмет
на дейност производство и дистрибуция на хранителни добавки, билкови екстракти
и хомеопатични продукти и адрес на управление ***. В исковата молба се излагат
твърдения за наличие на облигационни отношения с ответника по договор за заем
за послужване, сключен в устна форма на 20.10.2017 година /съгласно уточнителна молба вх.№ 61477 от 30.06.2020 година/.
Поддържа се, че по силата на този договор ответното
дружество предоставило на ищеца правото на безвъзмездно ползване на складово
помещение на сутеренния етаж, в собствена на ответника сграда, находящо се в гр. София, ул. „********№ 19. Посочва се, че
за това складово помещение ищцовото дружество
притежава удостоверение за регистрация на склад за търговия на едро с храни от
неживотински произход № 47602/11.07.2018 г. Излага, че ползва безвъзмездното
складовото помещение с оглед обстоятелството, че ½ ид.ч.
от сградата е дарена на ответника от съдружника в ответното дружествоК.Г.
и съпругата му Н.Г.а-съдружник в ищцовото дружество,
а цялата сграда служи за задоволяване нуждите на двамата съдружнициК.И.Г.
и Я.И.К. в ответното дружество, семействата им и други дружества собственост на
семейство Г.и. След смъртта на съдружникаК.Г. между
наследниците му и другия съдружник при ответника-Я.К., възникнал спор по повод
встъпване на наследниците в членство с ответното събирателно дружество. Поради
влошените отношения между страните, преживелият съдружник Я.К. неоснователно
отказвал да допусне наследниците на починалия съдружник до сградата в гр.
София, ул. „*******и препятствал ползването на отделни помещения за
осъществяване на търговска дейност на дружествата, собственост на семейство Г.и.
Ищецът твърди, че на 12.12.2018
година Я.К., действащ в качеството си на управител на ответното дружество,
насилствено и по скрит начин ограничил достъпа до складовото помещение,
ползвано от ищеца. Управителят на ищцовото дружество
нямал достъп до складовото помещение, в което се съхраняват стоки на
дружеството, предназначени за продажба, в т.ч. 17 000 бр. опаковки от продукта
„Пара 7“ с единична продажна цена на едро чрез дистрибутор от 20,00 лв. без ДДС
и на дребно – 25,00 лв. без ДДС. За изработката на 18 378 бр. от продукта ищецът твърди, че е заплатил
на „В.Б.И.с ЕИК*******, по договор за изработка от 13.07.2017 г., сумата от 14
688,00 лв. с ДДС по фактура №174/11.01.2018 г. и сумата от 30 355,20 лв. с ДДС
по фактура №175/11.01.2018г. Стойността на суровината, от която са произведени 18 378 бр. „Пара 7“ и която ищцовото дружество предало на производителя била в размер
на 2 106 лв.
Моли съда да приеме, че стойността на една опаковка от
продукта „Пара 17“ възлиза на 2,56 лв.
Излага се в исковата молба, че до 10.12.2018 година ищцовото дружество осъществява „Система за самоконтрол“
като след тази дата, поради ограничаване на достъпа до помещението, ищецът
нямал възможност да ползва скала и да изпълнява условията за съхранение на
стоката – билкова тинктура „Пара 17“. Поддържа се, че в резултат от горното
ищецът е в невъзможност да гарантира съответствието на стоката с изискванията
на закона, поради което последният е препятстван да представи билковата
тинктура за консумация и е длъжен да я унищожи. Ищецът твърди, че на 20.12.2018
година отправил по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ покана до управителя на ответника -
Я.К., за незабавно предаване на ключовете от складовото помещението в гр.
София, ул. „********№ 19, в което се съдържат стоките - билкова тинктура „Пара
17“. Сочи, че въпреки поканата достъп не бил осигурен. На 15.05.2019 година бил
съставен констативен протокол по реда на чл. 593 ГПК от нотариус Н. с рег. №
142 в НК, в който се съдържа изявление на Я.К., че през декември 2018 г. е
заключил външната стъклена врата на фитнеса, от където се осъществява достъп до
складовото помещение и не допуска никого до него, за да нямат достъп до
помещенията и хората, които влизат в сградата, както и че е заключил външните
врати и на други помещения в сградата на същия и други етажи. В протокола било
отразено, че на 15.05.2019г. складът не могъл да бъде отключен, а К. се
противопоставил вратата да бъде отключена от явилия се ключар. На 21.05.2019г.
складовото помещение е отворено с помощта на ключар и наличната стока е
преброена, за което е съставен втори констативен протокол от нотариус Н.. Установена
била складова наличност от 270 кашона стока, собственост на ищеца.
Ищецът сочи, че по инвентаризационен опис№ 1 в
процесното складово помещение са били налични: към 04.09.2018 година - 17 850 бр.
опаковки от продукта „Пара 7“; към 10.12.2018 година – 17 000 бр. опаковки от продукта
„Пара 7“; към 21.05.2019 година – 13 500 бр. опаковки от продукта „Пара 17“.
Твърди, че за периода, в който ответникът чрез
законният си представител е осъществявал фактическа власт върху помещението, от
него са изчезнали 3 500 бр. опаковки от продукта „Пара 17“.
Излага, че от датата на отнемане на фактическата власт
върху процесното складово помещение и съдържащите се в него стоки, ищецът не е
могъл да изпълни сключени договори, по който се е задължил да извършва доставка
на продукта „Пара 17“, както следва: 1.) договор за покупко-продажба с „И.“
ЕООД, ЕИК ********за доставка на 1000 бр. опаковки от „Пара 17“ на обща
стойност 20 000,00 лв. без ДДС, като за неизпълнението на договора ищецът
заплатил неустойка в размер от 1 200,00 лв.; 2.) Поръчка, обективирана в протокол за доставка 09/2019г. за доставка
на 100 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 2 000,00 лв. без ДДС; 3.) Поръчка обективирана в протокол за доставка 10/2019г. за доставка
на 100 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 2 000,00 лв. без ДДС; 4.) Поръчка обективирана в протокол за доставка 11/2019г. за доставка
на 100 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 2 000,00 лв. без ДДС; 5.) Поръчка обективирана в протокол за доставка № 12/18.02.2019г. за
доставка на „Биобаланс“ ЕООД 200 бр. от „Пара 17“ на
обща стойност 4 000,00 лв. без ДДС; 6.) Поръчка обективирана
в протокол за доставка № 14/2019г. за доставка на 100 бр. от „Пара 17“ на обща
стойност 1 667,00 лв. без ДДС; 7.) Поръчка обективирана
в фактура № 8/03.02.2019г. за доставка на 200 бр. от „Пара 17“ на обща стойност
4 000,00 лв. без ДДС.
Твърди, че предвид обстоятелството, че ищецът следва
да осъществява самоконтрол по отношение на стоките, както и поради това че от
12.12.2018 година няма достъп нито до складовото
помещение, нито до стоката, ищцовото дружество не
може да носи отговорност за качеството и безопасността на продуктите, поради
което е длъжно да унищожи стоката.
Моли съдът
да уважи исковете. Представя доказателства. Претендира разноски.
В срок е
постъпил отговори на исковата молба. Ответникът счита исковете за допустими, оспорва ги
като неоснователни и недоказани. Поддържа, че в началото на 2018 г. ответното
дружество предоставило на Н.Г.а /съпруга на съдружникаК.Г./
за лично временно и безвъзмездно ползване складово помещение с площ от 9 кв.м,
за да прибере временно получена от нея стока. Излага, че съдружникът Я.К. нямал
ясна представа за складираните в помещението стоки. Всички 3 бр. ключове от
вратата на складовото помещение били предоставени на Н.Г.а от служител на
ответника. Оспорва, че в резултат на влошените отношения наследниците нямат
достъп до посочената сграда на дружеството – ответник. Поддържа, че отправените
от управителя на ответното дружество покани от 02.07.2018 г. и от 14.09.2018 г.
до Н.Г.а да освободи използваните от нея помещения в сградата не дали резултат,
поради което със Заповед № 51/21.09.2019 г. на управителя Я.К. бил регулиран
достъпа до офисната част на сградата на дружеството.
Твърди, че наследниците на починалия съдружник имат
достъп до собствената на ответника сграда, находяща
се гр. София, р-н Красна поляна, ул. „********№ 19, вкл. живеят в един от
апартаментите в тази сграда /без противопоставяне на ответното дружество до
един момент/, без да заплащат наем, разходи–ток, вода, почистване, режийни.
Ответникът твърди, че поради среднощни влизания в сутерена на сградата, внасяне
и изнасяне на имущество от наследниците
на Г., в края на м. 11.2018 г. ответното дружество поставило камера в коридора,
от който се осъществява достъп до процесното складово помещение. Сочи, че на
03.12.2018 г.И.Г. отместил камерата и прекратил видео-наблюдението на достъпа
до складовото помещение.
Излага, че поради бездействието на Н.Г.а, неяснотата
за съхраняваните в склада вещи и нарушеното видео-наблюдение, на 12.12.2018г.
управителят К. издал Заповед № 57 за достъп до процесното складово помещение,
само след негово разрешение.
На 20.12.2018 г. на ответното дружество било връчено
изявление от ищеца за незабавно предоставяне на ключове от складовото помещение
собственост на ответника, с твърдение, че в същото се съхранява имущество на
ищеца на стойност 500 000,00 лв. Счита, че по същество поканата представлявала
искане да се предостави владението, а не искане за достъп до собственото на
ответника складово помещение.
Оспорва ответникът да е давал съгласие ищцовото дружество да регистрира седалището си и адрес на
управление и да осъществява търговска дейност в помещения в сградата в гр. София, р-н Красна поляна, ул. „********№
19. Твърди, че с искането от 20.12.2018 г. управителят К. за пръв път узнал, че
на управление на ответното дружество се извършва търговска дейност от ищеца.
Ответникът излага, че на 05.03.2019 г. наследниците на Г. и А.П./всички съдружници при ищеца/, без знанието на управителя К. влезли
в служебната част на сградата, заедно с ангажиран от тях нотариус в коридора,
от който се осъществява достъп до процесното складово помещение. Пред входа на
сградата видели К., който им обяснил, че могат да влязат в складовото помещение
след предварителна уговорка с него. За посочените обстоятелства се съставил
констативен протокол от 05.03.2019г. рег. № 1568/2019г., том 1, акт №132 на
нотариус С.К.рег. № 526 в НК.
Сочи, че на 25.03.2019 г. и 03.04.2019г. ответното
дружество отправило покани до ищеца да освободи складовото помещение и да
предаде ключовете от него. Оспорва между ищцовото и
ответното дружество да е сключен устен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД, както и че ползването на складовото помещение от страна на ищеца има
връзка с извършеното дарение на недвижимия имот от починалия съдружникК.Г. и съпругата му- Н.Г.а. Оспорва посочената в
ИМ наличност в складовото помещение да отговаря на действителните количества
стока, съхранявани там.
Ответникът излага, че в присъствието на страните,
свидетели и нотариус Н. са правени опити в два различни дни (15.05.2019г. и
21.05.2019г.) врата на складовото помещение да бъде отключена. Първият във
времето опит е неуспешен, като при него не е правен оглед за въздействие върху
патрона и бравата на процесната врата. Оспорва
управителят Я.К. да се е противопоставял на отварянето на вратата на склада от
ключар, както и да е заявявал че между двете дружества съществува
правоотношение по повод ползването на складовото помещение от ищеца. Излага, че
при срещата на 15.05.2019 г. след изявление на нотариус Н., че времето й е
изтекло управителят К. бил против склада да се отваря, да се проверява
количеството и качеството на стоката без присъствието на нотариуса. За
проведената среща на 15.05.2019 г. се съставил констативен протокол рег. №
1660/2019г., том 1, акт № 105 на нотариус Б.Н., рег. № 142 в НК.
Излага, че на 21.05.2019г. са ползвани услугите на
ключар. След отваряне на складовото помещение, в присъствието на нотариус Н., представител
на ОДБХ /А.В./ и представител на ищеца били преброени намиращите се в склада кашони.
Представителят на ОДБХ извършил оглед на складовото помещение, измерил
температурата и установил, че условията в склада отговарят на извикванията за
съхранение на намиращата се в него стока. Ответникът не бил допуснат на
преброяването. За състоянието на бравата на вратата на складовото помещение на
21.05.2019 г., преди отварянето му ключарят /експерт/ извършил изследване,
което изложил в нотариално заверена декларация. Въпреки настояването на
управителят К. стоката да бъде изнесена и склада освободен, помещението било
запечатано с намиращата се в него стока. Ключовете от това помещение били
предадени на И.Г.. На 23.10.2019г. ищецът получил нотариална покана от
ответника с искане в срок до 13.11.2019 г. да бъдат освободени всички ползвани
от ищцовото дружество помещения, собственост на
ответното дружество. Твърди се, че за да осуети освобождаването на складовото
помещение Н.Г.а предявила иск, с който оспорила правото му на собственост върху
сградата.
Поддържа, че на 13.11.2019 г. на проведената между представители
на ищеца и ответника среща, ищцовото дружество
отказало отваряне на складовото помещение и вземане на проби за изследване
годността на стоката, за което бил съставен протокол рег. № 2420, т.I-В, акт
№167/13.11.2019 г. на нотариус А.И.с рег. № 424 в НК.
Оспорва за ответника да е възникнала отговорност
спрямо ищеца, за вредите на договорно или деликтно
основание. Сочи, че след 20.12.2018г. ищцовото
дружество съхранява стоки в процесното складово помещение, против волята на
ответника и в нарушение на неговите права и интереси.
Оспорва, че към 21.05.2019 г. в складовото помещение
са били преброени 13 500 бр. опаковки, че е налице липса на 3 500 бр. опаковки
от продукта „Пара 7“,
както и че в
това помещение е влизала и констатирала обстоятелства инвентаризационна комисия
на ищцовото дружество. Оспорва за ищецът да
съществува задължение да бракува или унищожи съдържащата се в складовото
помещение стока, както и ищцовото дружество да не е
могло да осъществява търговската си дейност/да изпълнява облигационните си
задължения към трети лица.
Оспорва между ищеца и „И.“ ЕООД да е сключен реален
договор, че определянето на количеството и цената по договора е станали преди
12.12.2018г., както и че между посочените дружества е договорена претендираната с ИМ неустойка. Оспорва ищцовото
дружество да е сключвало сделки и да е поемало задължения към трети лица както
е посочено в протоколи за доставка №9/2019г., №10/2019г., №11/2019.,
№12/2019г., №14/2019г. и проформа фактура
№8/03.02.2019г. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Представя
доказателства, направени са доказателствени искания.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба. Ищецът поддържа, че съдружниците
при ищеца нямат достъп до офисната част на сградата и други обслужващи
помещения, вкл. процесния склад. Твърди, че
ограничаването на достъпа до складовото помещение се установявало от
приложената към отговора заповед № 57/12.12.2018г. Излага, че достъпът до
склада е ограничен от представляващия ответното дружество, посредством подмяна
на ключалките на вратата на склада, както и монтиране на ключалка и заключване
на вратата на помещение за фитнес, през което се осъществява фактическия достъп
до складовото помещение.
Поддържа, че след 12.12.2018 г. единствено ответното
дружество е упражнявало фактическа власт върху процесното складово помещение и
наличните в него стоки.
Уточнява, че в сумата 2,56 лв., представляваща
единична стойност на продукта са включени разходите по закупуване на
суровината, от която се произвежда този продукт, както и разходите свързани с
производството на продукта и неговата опаковка.
Оспорва твърденията на ответната страна, че ищцовото дружество няма законово задължение да бракува или
унищожи стоката, по аргумент че търговецът не може да предлага на пазара храни,
които не са безопасни за консумация и по отношение, на който не е могъл да
осъществи самоконтрол.
Посочва, че изнесените в раздел IV на отговора
обстоятелства не касаят процесното складово помещение, а ползването от страна
на Н.Г.а на медицински кабинети за биорезонансна
диагностика във офисната част на сградата.
Поддържа, че след смъртта на съдружника Г.,
съдружникът и управител при ответника К. извършва различна по вид дейност, с
която ограничава достъпа на наследниците му до сградата, с цел наследниците да
се откажат от наследствения дял в ответното дружество, чийто най-голям актив е
правото на собственост на сградата, където се намира процесното складово
помещение. Твърди, че поради ограничаване на достъпа до помещенията, използвани
от Н.Г.а /съдружник в ищцовото дружество/ е
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.323, ал.1 НК.
Излага, че поради наличието на висящо съдебно и
досъдебно производство управителят на събирателното дружество бил уведомен, че
наличната стока в складовото помещение не следва да се изнасяна.
В срок
дружеството-ответник е депозирало допълнителен отговор. Излага, че към датата на внасяне
на вещите в склада управителят К. не е знаел, че тези вещи не са собственост на
Н.Г.а, а са придобити от ищцовата
страна за упражняване на търговска дейност на адреса на управление на
ответника. Твърди, че ключовете за помещението са предадени на Г.а и тя е
платила на лицата, пренесли кашоните в склада. От Г.а била искана информация за
вида на съхраняваните субстанции, същата била канена да освободи помещенията,
от които са й дадени ключове.
Оспорва от ответника да е извършвана подмяна на
ключалката на вратата на склада и да е имал достъп до намиращите се в това
складово помещение вещи. Не оспорва, че на 12.12.2018 г. ответното дружество е
монтирало ключалка за заключване на помещението за фитнеса в изпълнение на
Заповед № 57 от 12.12.2018 година. Оспорва да е имало ключ за склада и достъп до
стоката в него до 21.05.2019 г., когато помещението е отворено и запечатано в
присъствието на управителя на ищеца.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и
са приети заключенията на ССчЕ, СТЕ и Съдебно-почеркова експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби,
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Заемът за
послужване е договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне. Личността на заемателя е съществен елемент от съдържанието на договора и
презаемането е забранено. За сключването му законът
не изисква писмена форма. За да е налице валидно сключен договор за заем за
послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно
съществените му условия, а именно –заемодателят да се съгласи да предостави
безвъзмездно конкретна вещ за временно ползване от заемателя,
а заемателят да се задължи да я върне след
ползването. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване,
необходимо е също да се установи и предаването на заетата вещ, респ.
получаването й от заемателя. Съгласно чл. 244 от ЗЗД заемателят може да използва заетата вещ само съобразно
договора, а когато ползването не е уговорено - съобразно нейното
предназначение, и не може да отстъпва другиму ползването от вещта.
Съдът счита,
че съществените елементи на договора за заем за послужване са установени по
делото. Представителите на ответника Я.К. иК.Г. са
били запитани дали са съгласни едно от помещенията на фитнеса да се изчисти и
използва за съхранение на стока. Съдът намира, че запитването е било отправено
от Н.Г.а – съпруга на покойния съдружникК.Г., а не от
управителя на ищеца – А.П.. От свидетелските показания на св. Н.Г.а се
установява, че договорката е направена именно с нея, защото както същата
посочва, докато съпругът й е бил жив отношенията й с Я.К. са се ползвали с
доверие и уважение. Същата признава, че е получила ключ от склада от домакина П.Д..
Освен това свидетелката, счита че не е била длъжна да уведомява Я.К. като
представител на ответното дружество за съществуването и регистрирането на фирма
Х., като от обясненията й става ясно, че същата е възприемала отношенията,
касаещи помещението като неформални, базирани на взаимно разбирателство. От показанията
на св. П.Д. се потвърждава изводът, че ключовете от складовото помещение са
предадени единствено на Н.Г.а, като резервен ключ не е останал у домакина. По
делото не са ангажирани и събрани доказателства, че А.П.е поискала от ответното
дружество и договорила да ползва складовото помещение за нуждите на
представляваното от нея дружество. Следва да се има предвид и че съгласието на Г.
и К. за използване на склада е дадено преди 13.04.2018г., а удостоверението на Х.
ООД за регистрация на склада като обект за търговия на едро с храни е от
11.07.2018г., поради което съдът възприема твърдението на управителя на ответника,
че не е знаел, че складът ще се използва за развитие на търговска дейност от Х.
ООД и не е давал съгласие за това. Този извод се потвърждава и от изложеното в
Жалба от 13.01.2019г. до ОДБХ и Жалбата
от 08.04.2019г. до Министъра на земеделието и храните, в които Я.К. изказва, че
е изненадан, че е издадено удостоверение за регистрация на склада и моли да
бъде снабден с копие от него, както и да се извърши проверка как е изпълнена
процедурата по регистрация без той като управител на дружеството – собственик
на склада, да е разбрал и дал съгласие. Свидетелят Хр. О. посочва, че е
разбрал, чеИ.Г. участва в дружество Х. ООД през м.
юни 2018г. и тогава с Я.К. са установили, че това дружество е регистрирано на адреса
на управление на ответника. Следователно, когато едно от помещенията на фитнеса е било
предоставено от ответника за временно складиране на стоки това не е направено с
волята и целта това помещение да се ползва от дружество „Х.” ООД, в това число
за регистриране на обект за търговия на храни и за адрес на управление на Х.
ООД.
Въз основа
на изложеното, съдът формира извод, че даденото от ответното дружество, чрез
тогавашните му управители Г. и К., съгласие, касае постигането на договорка с Н.Г.а
за нейни нужди, а последната от своя страна е ползвала помещението, чрез
предоставянето му на Х. ООД. Това разбиране се потвърждава и от отразеното в
Констативен протокол от 05.03.2019г., в който е посочено, че когато пред входа
на сградата се появил г-н К. Н.Г.а го е попитала дали може да влезе в офиса и
складовото помещение, където се намират нейни книги и стока, свързани с
дейността й като доктор.
При това
положение съдът счита, че сключеният в устна форма договор за заем за
послужване е между ответното дружество и Н.Г.а. Показанията на същата, в
качеството й на свидетел, че вероятно е споменала, че става въпрос за А.П.и
нейната фирма Х. ООД не са категорични и сами по себе си не са достатъчно
основание, за да приеме, че ответното дружество е сключило договор с А.П.. В
тази връзка двете покани до Н.Г.а, съответно от 02.07.2018г. и 14.09.2018г., с
които ответникът я кани да даде информация за съхраняваните от нея вещества и
да освободи ползваните помещения в сградата, касаят и процесния
склад.
На 20.12.2018г. Х. ООД е изпратило писмо до ответното
дружество, с което изисква да му бъдат предадени ключовете от складовото
помещение. По делото не беше доказано твърдението на ищеца, че ключалката е
била сменена от ответника, а освен това ключовете от склада още изначално са
били предадени на Н.Г.а. Следователно към
20.12.2018г. ответното дружество не е имало ключове от склада, които да
предаде в изпълнение на искането на Х. ООД.
На свой ред
на 25.03.2019г. ответникът изпраща покани чрез електронната поща на адв. Е., с които кани Х. ООД и наследниците наК.Г. да се явят на 15.05.2019г., за да отключат склада
(което още веднъж навежда, че ответникът не е имал ключ от него) и да изнесат
стоката си.
Съгласно чл.
249 от ЗЗД ако времето или целта на ползването не са определени с договора,
заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. Следователно дори да се
приеме, че волеизявленията в писмата до Н.Г.а от 02.07.2018г. и 14.09.2018г. не
са били достатъчно ясни за адресата им, за да породят прекратяване на договора
за заем за послужване, то съдът намира, че такъв прекратителен
ефект е постигнат с писмото от 25.03.2019г.
Съдът не
възприема позицията на М. адв. Е., че същият не е бил
упълномощен да получава кореспонденция по случая, а само да предоставя правна
помощ по производството пред ЧСИ относно връчване на писмото от 20.12.2018г. На първо място производството пред ЧСИ
също не е упоменато в пълномощното на адв. М.Е.
(л.214), поради което описаните правомощията следва да се четат разширително. Освен това писмото от ответника е свързано с
повдигнатия с писмото от 20.12.2018г. въпрос, поради което адв.
М.Е. го е получил като представител на клиентите си.
С оглед
становището на съда, че договорът за заем за послужване е сключен между
ответното дружество и Н.Г.а, а не между страните по
делото, поради което и не е обвързващ за тях, и доколкото искове за вреди са
предявени от ищеца на договорно основание (исковете за обезщетение за вреди ,
изразяващи се в претърпяна загуба по отношение на негодни за употреба стоки –
билкова тинктура Пара 7 и в условията на евентуалност , заплащане стойността на
липсващите 3500 бройки Пара-7, за претърпяна загуба от изплатена неустойка към И.
ЕООД и за пропусната полза, поради неосъществена доставка към „И.“ ЕООД и по
Протоколи за доставка №№ 09,10,11,12,14 и проформа
фактура №8/03.02.2019 г), същите се явяват неоснователни.
За пълнота
на изложението, освен, че липсва договор между страните по спора, дори и такъв
да беше налице, исковете за твърдените вреди са неоснователни и недоказани и
поради следните съображения:
След като
най-късно на 25.03.2019г. договорът за заем за послужване е бил прекратен, то
следва да се заключи, че ищцовото дружество е имало
възможност да вдигне стоката си и да упражни върху нея системата за самоконтрол
преди да изтече срокът й на годност (февруари 2021г.). Температурата,
влажността и другите параметри на склада са със стойности в нормата и към
21.05.2019г., според Констативния протокол от тази дата на нотариус Н..
Освен това
съдът счита че, макар и ограничен, достъпът до склада е бил възможен и не е бил
преустановен след 12.12.2018г. Според заповедта на
ответника от 12.12.2018г. влизането в склада е било
възможно със съгласие на управителя. Действително това ограничава
безпрепятственото и свободно използване на склада, но ако ищецът е настоявал да
следи за съхраняването на стоката си или да я вдигне от там и да я реализира
или съхранява на друго място е имал такава възможност. Доказателства за
отправено запитване от ищцовото дружество до
управителя на ответника, в изпълнение на заповедта от 12.12.2018г.
и получен отказ за достъп до склада не бяха представени по делото. Освен това,
складът е бил предоставен на Н.Г.а с оглед на личността й, а ползването му от Х.
ООД представлява нарушение на договора за заем за послужване, поради което последното
не следва да черпи ползи от недобросъвестното си поведение.
От
10.12.2018г. до 25.03.2019г. няма данни температурата в помещението да е
измервана, но опасността през този сезон да е надвишила 25 градуса съдът намира
за малко вероятна , предвид и това, че складът е на сутерена и няма отопление,
според показанията на домакина.
Такива
твърдения (че през този период продуктът се е развалил или повредил) не са
направени от ищеца.
Следва да се
отбележи и че не бяха ангажирани доказателства на какви периоди според
системата за самоконтрол е следвало и е замервана температурата на склада преди
12.12.2018г., когато ищецът е имал неограничен достъп
до него. ( а също и да я подложил на лабораторно изпитване)
Съдът счита,
че по делото са налице доказателства за волята на ответното дружество
хранителната добавка да бъде изнесена от склада и в същото време – отказ на
ищеца да го стори. Така например в Констативния протокол от 21.05.2019г. е
отразено, че след преброяването на кашоните „г-н О. и г-н К. пламенно настояха,
че веднагаХ.трябва да си изнесе стоката”. Нотариусът
е посочил, че след като страните не са постигнали съгласие е извикана полиция,
като е подписано споразумение, че ключовете от склада ще останат уИ.Г., а помещението ще се запечата, защото Х. ООД очаква
становище от БАХБ относно годността на стоката. В тази връзка следва да се
отбележи, че още на 20.03.2019г. в Протокол за несъответствие и Лист за
коригиращи/превантивни действия управителят на ищеца - А.П.е посочила, че е
необходимо да се бракува стоката и е отбелязала, че това е съгласувано с
инспектори в БАХБ. Впоследствие, г-жа П. е отправила запитване относно
създалата се ситуация и годността на стоката до БАХБ на 13.05.2019г. и на
28.05.2019г. й е изпратен отговор. Следователно след 28.05.2019г. до февруари
2021г., когато е изтекъл срокът на годност, продуктът е задържан в склада по
причини, доказателства за които не се ангажираха по делото.
На 09.08.2019
г. ответникът е изпратил нотариална покана доХ.и
наследниците наК.Г. да освободят в срок до
13.11.2019г. използваните от тях помещения в сградата. Въз основа на поканата е
съставен Констативен протокол на нотариус И. от 13.11.2019г., в който е
отразено, че явилите се представители на Х. ООД не желаят да се отваря склада и
да се вземат проби от продукта.
Поради
изложените съображения, съдът счита главния иск за вреди от негоден за
използване продукт Пара-7, за неоснователен и недоказан.
По отношение
на претенцията, предявена в условията на евентуалност да бъде осъден ответникът
да заплати обезщетение за вреди- загуба, изразяваща се в стойността на
липсващите 3500 бр. Пара-7, съдът намира следното:
За
установяване на бройките от продукта преди заповедта за ограничаване на достъпа
от 12.12.2018г., ищецът е представил Инвентаризационен опис от 10.12.2018г.,
според който наличността е 17 000 бройки или 340 кашона.
Инвентаризационният опис не носи достоверна дата. Установено е по делото, че
подписалите протокола М.Б.и С.Ц.са били свидетели, не са броили кашони, а са
записвали казваните им отИ.Г. и А.П.бройки. Следващото преброяване е извършено в
присъствието на нотариус Н. на 21.05.2019г. и отразеното количество в
съставения от нея Констативен протокол е 13500 бройки или 270 кашона. От
обясненията на разписаните свидетели, както и от съдържанието на самия протокол
се установява, че преброяването е извършено без да се отварят кашоните на
принципа, че във всеки кашон се съдържат 50 опаковки от продукта.
От
заключението на приетата СТЕ се установява, че към 08.04.2021г. в склада се
намират 264 броя кашони по 50 бройки и един брой кашон с 49 бройки, както и
общо 5 броя кашони, един от които е празен, а в другите има опаковки и етикети.
От констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че съгласно счетоводните регистри на Х. ООД към 10.12.2018г. са
налични 18 122 бройки Пара-7, а към 21.05.2019г. – 17 820 броя. Констатира
се разлика между наличностите в склада и счетоводно заприходените
количества. Освен това, при преброяването на 21.05.2019г. в протокола не е
отразено да са открити празни кашони или такива пълни с етикети и опаковки,
поради което съдът намира, че преброяването не е било прецизно. Дори да се
приеме, че между 10.12.2018г. и 21.05.2019г. бройките от продукта в склада са
намалели, то не може да се направи точен извод за наличните към 10.12.2018г.
бройки от продукта, както и за точният брой липсващи шишенца.
На следващо
място, за да носи отговорност за липсващите количества, ответникът следва да е
упражнявал фактическа власт върху склада, а по делото се установява, че
единствените ключове от него са се намирали у ищеца. Тезата, че ключалката е
сменена от ответника не беше доказана, като от ищеца не бяха ангажирани и
доказателства в тази посока. Разпитаният в качеството на свидетел ключар, който
е отворил вратата на склада на 21.05.2019г. – Г.С., подчертава, че е погледнал
патроните и на трите врати в коридора и трите са били тъмни, което означава че
не е работено с тях от дълго време, че патронът не е отварян. Трите врати са с
едни и същи патрони, но не с един и същи ключ и без оригинален ключ този тип
патрон не може да бъде отворен с инструменти, а само ако бъде счупен, което не е
установил да се е случило с патрона на вратата към склада.
Не бяха
ангажирани доказателства за това дали, по какъв начин и кога представители на
ответника са изнесли от склада 70 кашона (х50бр.) от склада. Като се вземат и
предвид поканите от ответника до ищеца да се яви, за да отключи помещението,
както и да си вземе стоката, съдът намира за недоказано твърдението, че
ответникът е упражнявал фактическа власт върху склада и липсващото количество
от Пара-7 е последица от поведението и действията на ответното дружество.
По предявения евентуален иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД относно вредите, представляващи претърпяна загуба по отношение на
негодните за употреба стоки-билкова тинктура-Пара 7, находящи
се в процесното складово помещение:
За
ангажиране на отговорността за вреди от непозволено увреждане е необходимо да
са налице следните предпоставки – деяние – противоправно
действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая
вредите да са пряка и непосредствена последица от действията на ответното
дружество.
На първо
място съдът счита, че ищецът не е положил необходимата грижа и усилия, за да
получи достъп до склада, съобразно изискванията на заповедта от 12.12.2019г. и да упражнява самоконтрол за съхранение на
продукта. Освен това, както беше посочено по-горе, ищецът многократно е канен
от ответника и е отказвал да вдигне стоката си, докато тя е била в срока на
годност. От друга страна не се установява, че стоката е станала негодна след
10.12.2018г. и преди изтичане на срока й на годност.Както беше посочено
по-горе, по делото не се установи стоката в склада да е станала негодна, поради
виновно поведение на ответното дружество. Според поясненията, дадени в о.с.з.
на 22.04.2021г. от вещото лице, изготвило СТЕ, е можело да бъде изследвано дали
субстанцията съответства на опаковката на продукта, ако в срока на годност е
извършено лабораторно изследване и при наличието на технологичната документация
за продукта. Ищецът не е предприемал такова изследване. Срокът на годност е
изтекъл, което е станало причина продуктът да се приеме за негоден от вещото
лице към датата на СТЕ.
С оглед
горните съображения не се установява неправомерно задържане на продукта от
ответника или виновни действия на последния, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредата.
Поради
изложените съображения съдът счита, че искът за вреди, произтичащи от деликт и възлизащи на стойността на негодните за употреба
стоки-билкова тинктура-Пара 7, находящи се в
процесното складово помещение, също се явява неоснователен и недоказан.
По отношение
на иска за обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатена неустойка на И. ЕООД
в размер на 1 200 лева:
Договорът е
сключен на 04.12.2018г., преди да бъде ограничен достъпът до склада. Към
10.12.2018г. складовите наличности по счетоводни записи са 18 122 бройки, а
според инвентаризацонен опис – 17 000.
Следователно, освен в склада, е
налично допълнително количество от Пара-7, съхранявано на различно място и
съставляващо 1 122 бройки, което е повече от поетия ангажимент от Х. ООД за
доставка на 1000 бройки. Освен това, при прочит на договора с И. ЕООД не се
установява наличието на клауза, указваща че Х. ООД следва да заплати неустойка
при неизпълнение на договорните си задължения. Следователно, дори да е
настъпила вреда, изразяваща се в заплатената неустойка, тя не е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора с И. ЕООД, който по
гореизложените съображения е било възможно и да бъде изпълнен.
Обстоятелството,
че освен в склада, наличности от продукта са били на разположение на ищеца, се
установява и от заключението на допълнителната ССчЕ
от 14.04.2021г, според което през 2019г. дружеството е осчетоводило продажба на
545 броя, а през 2020г. – 194 броя. След като на 21.05.2019г. в присъствието на
нотариус Н. складът е бил запечатан и лепенките са премахнати на 07.04.2021г. в
присъствието на вещото лице по СТЕ, следва да се направи извод, че продаваните
количества през този период не са били от склада. В допълнение, справките от куриерските
дружества Спийди и Еконт,
сочат на това, че на 11.12.2018г., 12.12.2018г., 18.12.2018г., на 11-ти, 15-ти,
16-ти, 23-ти, 24-ти януари 2019г., на 13-ти февруари 2019г. е продаван Пара – 7
от ищцовото дружество. Извод пак в този смисъл се
налага и от двата Констативни протокола от 20.10.2020г. на помощник-нотариус Г.
Т., с които е удостоверено съответно, че са продадени на крайни клиенти 6 бр.
от Пара-7 и са издадени фактури от 06.07.2020г., 07.08.2020г., 18.08.2020г. и
01.10.2020г., както и че дружеството Х. ООД е обявило на своята интернет
страница, че разполага с още 308 бройки към дата 20.10.2020г.
Предвид гореизложеното,
неоснователни и недоказани се явят и твърденията, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи в размер на 35 667 лева, поради липса на възможност
да изпълни доставките, поети с договор за доставка от 04.12.2018 година и протоколите
за доставка на стоки и проформа-фактура, представени
по делото.
Протокол
12/2019г. за 200 бройки Пара-7, е изследван в обхвата на съдебно-почерковата
експертиза и е установено, че подписът под получател не е положен от С.Б..
Липсват доказателства С.Б. да е платила продукта или за други действия, сочещи
на това, че страните са потвърдили сделката, поради което съдът приема, че този
протокол е неистински документ, който не обективира
искане за доставка, респ. невъзможност за изпълнението й. Протокол 14/2019г. от
05.02.2019г. за 100 броя е с получател Н.Г.а. Следва да се обърне внимание, че
според заключението на ССчЕ от 14.04.2021г. с
протоколи за предаване на стоки и материали, на Н.Г.а са предадени безвъзмездно
като автор на рецептата и с рекламна цел за периода от 30.01.2019г. до
29.01.2020г. общо 850 броя от продукта. В същото време съгласно
Протокола-искане за доставка, Н.Г.а следва да заплати за продукта цена от 16,67
лв. за брой, поради което съдът счита, че този документ вероятно е съставен за
целите на процеса. Дори и да се приеме, че действително „Х.” ООД е поело
ангажименти по останалите протоколи и проформа
фактура, то предвид установеното от ССчЕ, справките
от куриерските дружества и констативните протоколи, че към 20.10.2020г.
дружеството продава от продукта и разполага с още 380 бройки, то необосновано
към датите на протоколите (подписани през януари и февруари 2019г.) се твърди,
че е била налице невъзможност за доставка, поради липса на достъп до склада.
С оглед
крайния извод за неоснователност на исковете, право на разноски има ответникът,
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът
Събирателно дружество „И.-Г., К. и Сие“ спредставя списък по чл. 80 ГПК (л.1139) за направени
разноски в размер на 12 000 лева, представляващи 11 200 лв. –адвокатско
възнаграждение и 800 лв.- депозити за в.л.
С оглед
направеното от другата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде намалено до сумата от 6000 лева, съгласно чл.7, ал.2,
т.4 и ал.9 от Наредба № 1/2004 година и предвид обема на доказателства и
писмените становища, правна и фактическа сложност на спора и броя на
проведените съдебни заседания.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
предявените от „Х.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н. „Красна поляна“, ул. „********№ **, представлявано от
управителя А.П., чрез адв. М.Е., срещу Събирателно дружество
„И.-Г., К. и Сие“
с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, р-н. „Красна поляна“, ул. „********№ 19, представлявано от
управителя Я.К., чрез адв. Б.Л. обективно съединени осъдителни
искове в условията на евентуалност:
-
главен иск с
правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
вреди от нарушаване на устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 година
на складово помещение, находящо се в гр.София, ул. „********№ 19 - за сумата от 25 100лв. - частичен иск за обезщетение за претърпените
вреди - понесени загуби от негодни за употреба стоки, поради невъзможност да
бъдат изпълнявани условията за съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара
7“), находяща се в складово помещение на ул. „********№
19, в общ размер от 43 520,00 лева,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на
задължението;
-
осъдителен
иск, предявен в условията на евентуалност, с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 8
960,00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди, от нарушаване на
устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 година на складово помещение,
находящо се в гр.София, ул. „********№ 19 – представляващи загуба-стойността
на липсващите 3 500 бр. опаковки от
билкова тинктура „Пара 7“ от складовото помещение, докато ответникът е
осъществявал фактическа власт върху него, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане на задължението;
-
частичен осъдителен
иск, предявен в условията на евентуалност, с правно основание чл.45 ЗЗД за
сумата от 25 100лв. , представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди - понесени загуби от негодни за
употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за
съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща
се в складово помещение на ул. „********№ 19, в общ размер от 43 520,00 лева,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на
задължението;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
предявените от „Х.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н. „Красна поляна“, ул. „********№ 19, представлявано от
управителя А.П., чрез адв. М.Е., срещу Събирателно дружество
„И.-Г., К. и Сие“
с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, р-н. „Красна поляна“, ул. „********№ 19, представлявано от
управителя Я.К., чрез адв. Б.Л. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с
чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на
устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 година на складово помещение,
находящо се в гр.София, ул. „********№ 19
-
за сумата от 1 200
лв., представляваща обезщетение за вреди -претърпяна загуба от заплащане на
парична неустойка по сключен договор от
04.12.2018 година с „И.“ ЕООД, ЕИК********,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане
на задължението;
-
за сумата от 35 667 лева, представляваща обезщетение за вреди-пропуснати
ползи по договор за доставка от 04.12.2018
г. с „И.“ ЕООД, ЕИК********, по Протокол за доставка 09/2019 г.; Протокол за
доставка 10/2019 г.; Протокол за доставка 11/2019 г.; Протокол за доставка
12/18.02.2019 г.; Протокол за доставка 14/2019 г. и по проформа
фактура №8/03.02.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението;
ОСЪЖДА „Х.“ ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красна поляна“, ул. „********№
19, представлявано от управителя А.П., да заплати на „Събирателно дружество „И.-Г.,
К. и Сие“ с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н. „Красна поляна“,
ул. „********№ 19, представлявано от управителя Я.К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените
по делото съдебни разноски в размер на 6800 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и депозити за съдебни експертизи.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: