Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039/06.08.2024 г.
гр. В., 06.08.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при
секретаря Галя Дамянова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10353 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото се развива след обезсилване на решение № 260908/15.03.2020 г. по
гр.д.№ 1955 по описа на Районен съд- В. за 2019 г. и връщане делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от А.А.К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка Д.Г.К., ЕГН **********, срещу ЕТ „***“,
ЕИК ***иск за заплащане на сумата от 5000 лева претендирана като обезщетение за
претърпени и бъдещи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в
резултат на изваден 3-ти кучешки зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба- 03.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът аргументира правен интерес от
предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищцата Д.Г.К. излага, чрез адв. М.Т., че е майка
на детето А.К.. На момичето било провеждано лечение за изправяне на зъбите с
шина при д-р Г.-П., специалист ортодонт, която в тази връзка препоръчала
млечните зъби на детето да бъдат поетапно извадени от д-р М.Р.действаща като
ЕТ. Впоследствие последната извадила 84 и 85 зъб на 05.10.2017 г., а съобразно
рентгенова снимка от 11.01.2018 г. също
и 53 и 54 зъб на 01.02.2018 г., както и 63 и 64 зъб, по отношение на които в
здравната книжка не е отбелязана дата на вадене. На 29.06.2018 г. следвало да
бъдат извадени още два млечни зъба на детето - трети и четвърти, долу в ляво,
за което били заплатени 40,00 лв. Преди манипулацията ответникът гледала
рентгеновата снимка от 11.01.2018 г.,
въпреки че разполага с необходимото оборудване да направи нова. След като
извадила четвърти млечен зъб на А., която била под упойка, ответникът започнала
да вади трети. Той обаче не излизал и тя сменила клещите с по – големи, като
обяснила на ищцата, че зъбът излиза трудно, защото се вади преждевременно.
След екстракцията майката видяла, че коренът на зъба е много
голям, но ответникът продължавала да твърди, че зъбът е млечен. Твърди се, че
венецът на детето получил голяма и болезнена рана от опитите за вадене, като
била увредена и костта. Момичето изпитвало силни болки и страдания от
екстракцията, плакало цяла нощ и не могло да спи. След няколко часа родителите
установили, че всъщност във времето между датата на снимката от 11.01.2018 г.
до деня на изваждането 29.06.2018 г. трети млечен зъб паднал без детето да
разбере, а постоянният трети зъб израстнал и при липсата на актуална снимка д-р
Р.приела, че е млечен и го извадила. В проведения телефонен разговор ответникът
отричала грешката си, но признала на следващия ден, след като родителите
ѝ изпратили чрез вайбър актуална снимка, на която ясно се виждала липсата
на трети постоянен кучешки зъб, различим на снимката от 11.01.2018 г. На
03.09.2018 г. ответникът изпратила визитка на адвокат.
Поддържа се, че съгласно становище № 706-2/08.04.2019 г. на
проверяващите от Комисията по професионална етика при Районна колегия на
Български лекарски съюз ответникът е извадила постоянен зъб вместо млечен, без
да спази правилата, предвидени в Кодекса за професионална етика и е нарушила
правилата за добра медицинска практика. Твърди се също, че в писмо с изх. №
ИАМН-96-00-276/10.06.2019 г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е
посочено, че в период, характеризиращ се с интензивна смяна на временното
съзъбие при детето и въпреки, че са изминали повече от пет месеца от датата на
снимката (11.01.2018 г.), без да направи нова снимка и да информира родителя,
д-р Р.поставя анестезия и преминава към екстракция на четвърти и трети временен
зъб долу в ляво. И в двете писма изрично било посочено, че ответникът е
нарушила проведения диагностично лечебен процес на детето.
Сочи се, че на 29.06.2018г. ответникът не е упражнила
задълженията си произтичащи от чл.2, ал.2 от Кодекса за професионална етика на
лекарите по дентална медицина. Поддържа се, че неосъзнаването на допуснатата
груба небрежност е довело до невъзможност от извършване на реинплантация на
извадения зъб, което следвало да се извърши в срок от 24 часа след
екстракцията. Ищцата сочи, че за процесното увреждане на детето А.К. ответникът
е и наказателно-отговорна по чл.134, ал.1 от НК за нанесена средна телесна
повреда, причинена поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие.
Родителите на детето били консултирани от различни
специалисти, че при лечението, което следвало да се проведе на детето през
годините до навършване на 21 г. възраст не може да се ползва шина, а само
брекети. Ползването им се сочи да е свързано с много ограничения в хранителния
режим, неудобства и дискомфорт за детето, което е балерина и навлиза в
тийнейджърска възраст, когато външният вид е от особенно значение. Изложеното
се сочи, да се отразява негативно на психоемоционалното състояние и поведение
на детето, на неговото самочувствие и социални контакти с връстници, както и че
му причинява стрес, който трудно превъзмогва. Твърди се, че момичето не се
усмихва за да прикрие липсата на зъба, притеснява се да общува и е станало
по-затворено.
Излага се, че доколкото ответникът по занятие изпълнява
медицинска дейност е могла да предвиди, че е възможно видимият на рентгеновата
снимка от 11.01.2018 г. млечен зъб междувременно да е паднал, съответно да
направи нова снимка, още повече, че зъбът не поддавал и не се вадил лесно.
Поддържа, че в „***” ЕООД е констатирана екстракционна рана
в областта на засегнатия зъб. Бил изготвен план за спешно ортодонтско лечение,
тъй като детето се намира във фаза на смесено съзъбие и липсата на зъба би
довела до трайни челюстни деформации, които биха се отразили на постоянното
съзъбие. Налагало се лечение с фиксирана
техника на горна и долна челюст с цел осигуряване на място за поставяне на
интраосален имплант на мястото на липсващия зъб, когато детето навърши 21
години. Сочи, че цената на това лечение, система Damon Q, е 5000,00 лв., а прогнозната цена
за поставяне на имплант и прилежащата към него корона след навършване на 21 г,-
2400,00 лв. Ищцата излага, че до момента са платени 4000,00 лв. за ортодонтско
лечение с фиксирана техника. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба
по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва ищцата да е плащала за поправяне на пряко
причинени от ответника вреди, като сочи че представените касови ордери не
касаят манипулацията извършена от нея, а ортодонтски услуги
за лечение на диагноза получена по рождение или придобита в резултат на вредни
навици в ранна възраст. Ответникът сочи, че ищцата и детето посетили спешно
кабинета на 29.06.2018 г., тъй като на 30.06.2018 г., се налагало ортодонтско
лечение при д-р Г. на диагноза „Двучелюстна компресия", представляваща
стеснение на двете челюсти на детето. Поддържа, че при предходни посещения по
повод на ортодонтското лечение с поставяне на брекети и по поредписание на
ортодонта е извадила шест от осемте млечни зъба на А., а на 29.06.2018 г. останали за
изваждане трети и четвърти млечен зъб.
Ответникът сочи на следващо място, че от Комисията по професионална етика
при Районната колегия на Български зъболекарски съюз, Министерство на
здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Регионална
Здравноосигурителна каса са му наложени наказателни мерки за допуснати
нарушения във връзка с процесния случай. В тази връзка сочи, че към момента не
е влязло в сила единствено НП № 1/10.06 2019 г на Председателя на УС на PC на
БЗС, което е обжалвано пред АС-В..
На следващо сочи, че при вадене на млечен или постоянен зъб няма задължение
да прави рентгенография, като се ползват предходни изследвания, или
екстракцията се извършва по преценка на лекаря. Поддържа, че формата, цвета и
ваденето на постоянен зъб не се различава много от това на млечен зъб, както и
че смяната на клещите не е нещо необичайно при екстракция.
Поддържа, че грешката при ваденето е съпричинена в голяма степен от
небрежното поведение на ищцата, която не е заявила промените в състоянието на
млечните зъби от последното посещение при ответника, както и от консулта с
ортодонт. Освен това майката настоявала за бързо изваждане на двата зъба,
защото детето имало урок по балет, а на следващия ден имали час при ортодонта.
Оспорва наличието на нарушение по чл. 88, ал.1 от Закона за здравето свързан с
получаване на информирано съгласие. Такова не било необходимо, тъй като не се
касаело за болен зъб, който да се нуждае от лечение. Излага, че диагнозата на
пациента била ясна и единствено следвало да се извади млечен зъб, по подобие на
предходните шест. Твърди, че се касае за една и съща продължаваща във времето
манипулация, поради което родителят не следвало да се информира отново при
ваденето на всеки зъб. Излага, че визуално картината в устата на детето, при
вече израснал зъб била същата от снимката от януари 2018 г. Наред с това
лекарят не би могъл да предположи, че родителите на детето няма да забележат
или разберат от него, нито че разположения на видно място трети зъб вече е
паднал, нито бавния растеж на новия зъб. В тази връзка излага, че с оглед
проблемите на детето и решението за поставяне на брекети родителят е следвало
да полага по-големи грижи от обикновените.
Сочи, че веднага след втората снимка, която потвърдила изваждането на
постоянен зъб, ответникът заявил готовност да заплати разходите за поставяне на
имплант по средни пазарни цени, вариращи от 500,00 лв. до 1500,00 лв. Ищцата
отказала и поискала сума близка до исковата, която включва цялостното
ортодонско лечение на детето по фиксация на челюстите с брекети, което обаче се
сочи да не стои в причинно-следствена връзка с индидента, а с поставената
диагнозата.
Оспорва носенето на брекети да причинява болки и страдания, наред с което
родителят и детето са били подготвени за това предвид поставената диагноза.
Оспорва носенето на брекети да налага спазването на хранителен режим, детето
тежко да е преживяло ваденето на зъба, тъй като два месеца преди това нито то,
нито родителите са забелязали липсата на млечния зъб. Твърди, че видът на
устата и общото състояние на детето преди и след изваждането на постоянния зъб
били еднакви. Наред с това в епикризата, от 25.02.2019 г. при определяне на
екстраоратен статус (външен вид на устата , като цяло), е записано - „без
особености“.
Определя като неоснователни обвинението, че стоматологът не е предприел
мерки за реимплатиране на извадения зъб са неоснователни, тъй като към момента
на вадене ответникът не е предполагал, че е екстрахиран постоянен зъб, наред с
което реимплантирането е несигурен и нетраен метод.
Поддържа, че в исковата молба за пръв път ищцата твърди, че детето е щяло
да бъде лекувано с шина, тъй като ортодонтът бил предписал лечение с брекети. В
тази връзка сочи, че шина се поставя до 10 годишна възраст, а при продължително
лечение след тази възраст се слагат брекети. Сочи, че дори и за временно
поставяне на шина не е необходимо да се вадят млечни зъби. Последните се
екстрахират само при слагане на брекети, които се поставят само на постоянни
зъби. Сочи, че към момента не може да се сложи имплант на мястото на извадения
по грешка зъб с оглед диагнозата на детето, поради което и към момента ищцата
не е претърпяла имуществени вреди за заплащането им. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените
становища по спора.
Доразвиват доводите си в писмени защити.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено графично изображение с номериране на
постоянните и временните зъби в човешката уста, както и компактдиск съдържащ
рентгенови снимки на зъбите на детето А. от 11.01.2018 г. и 30.06.2018 г.
Представени са бланки за рентгенови изследвания от
11.01.2018 г. и от 30.06.2018 г.
От представеното по делото медицинско направление от
15.09.2018 г., се установява, че на 15.09.2018 г. д-р специалист по орална
хирургия е прегледал детето А. и е заключил, че липсва долен ляв кучешки зъб на
момичето, а на рентгенова снимка от 30.06.2019 г. лекарят е разпознал
екстракционна рана в областта на долния кучешки зъб в ляво.
Представени са три квитанции от *** от дати 11.01.2019 г.,
22.03.2019 г. и 04.04.2019 г. за платени суми от по 1000,00 лв. Приложени
преписи от пет касови бона издадени от „***“ ЕООД на 14.01.2019 г., 04.02.2019
г., 25.03.2019 г., 09.04.2019 г. и 18.06.2019 г. удостоверяващи плащания за
стоматологични услуги в общ размер на 5094,30 лв.
Към доказателствения материал по делото е приета и епикриза
изх. № 38/25.02.2019 г. на А.К., издадена от „***“ ЕООД, с която на детето е
поставена диагноза „двучелюстна компресия“. Установено е наличието на смесено
съзъбие и екстракционна рана в областта на 33 –ти зъб. В плана за лечение е
посочено, че липсата на 33-ти зъб би довела до трайни челюстни деформации,
които биха се отразили на постоянното съзъбие, което се сочи да налага спешното
прилагане на ортодонтско лечение с фиксирана техникана грона и долна челюст с
цел осигуряване място за поставяне на интраосален имплант на липсващото място
когато детето навърши 21 г. Посочена е цена на лечението с фиксирана техника
(ситема DAMON Q)
– 5000,00 лв. и цена за поставяне на импланта и прилежащата към него корона от
2400,00 лв.
По делото е приета и втора епикриза на А.К. от „***“ ЕООД от
дата 20.11.2019 г. в която д-р Г. е описала ходът на лечението на А. като
изрично е посочено, че състоянието на съзъбието и оклузията са основанието за
решението ортодонтското лечение да продължи с фиксирана техника на горна и
долна челюст. Отразено е, че заплатената сума за лечението възлиза на 5094,30
лв.
На л. 132-133 по делото са приложени 2 стр. ръкописен текст,
подписан от д-р Г., в който е описан приложеният до този момент план за лечение
на А.К. в периода 07.11.2015 г. – 05.03.2020 г. при диагноза дистална дълбока
захапка, двучелюстна компресия, диастема 11, 12 и устно дишане.
От становище изх. № 706-2/08.04.2019г. от Комисия по
професионална етика на Районна колегия на БЗС – В. относно жалба вх. №
33/01.03.2019 г. подадена от ищцата Д.К., се установява, че след като се е
запознала с жалбата, становището по нея на д-р Р.и след извършен преглед на
детето А. комисията е взела становище, че в случая е извършена дентална дейност
без медицински показания, а именно екстракция на постоянен трети кучешки зъб на
долната челюст на момичето, която промяна в денталния статус на пациента налага
изработването на изцяло нов план за ортодонтско лечение свързан с нови времеви
срокове за провеждането му, както и промяна на финансовата му себестойност.
Посочено е още, че комисията ще състави акт за констатирано нарушение и
наложено наказание, който ще бъде подложен на гласуване от УС на РК на БЗС – В..
С писмо изх. № ИАМН-9600-276/10.06.2019 г. от Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването ищцата е
уведомена за резултатите от проверка на ЕТ „***Р.– ***“, в хода на която са
констатирани нарушения в проведения диагностично-лечебен процес на детето,
доколкото в документацията на лечебното заведение не се съдържа информация за
назначено/извършено актуално рентгеново изследване, писмено декларирано информирано
съгласие от А.А.К., съответно от родител за извършване на хирургични
интервенции и попълнен амбулаторен лист за извършения преглед и дейности на
29.06.2018 г. В писмото е посочено, че за установените нарушения ИА е
образувала адмнистративно-наказателно производство.
С писмо изх. № 9400-4930/1/30.04.2019 г. от Районна
здравноосигурителна каса – В. ищцата К. е уведомена, че след извършена проверка
е установено, че д-р Р.е нарушила критериите за качество и достъпност в
извънболничната дентална помощ като не е спазила изискванията за извършване на
обстоен преглед за установяване на орален статус на Аанет А.К., който е неточно
снет и неправилно вписан в амбулаторен лист от 09.03.2018 г., като са нарушени
и условията и реда за оказване на извънболнична дентална помощ при попълването
на здравноосигурителната книжка А.А.К.. В писмото е посочено, че за
установените нарушения на ЕТ „***Р.– ***“ ще бъде наложена предвидената в
закона санкция.
С Решение по а.н.д. № 4991/2019 . по описа на ВРС е
потвърдено Наказателно постановление №
13-50/03.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” при Министерство на здравеопазването, с което на ответника
са наложени три административни наказания „глоба“ общо в размер на 3300 лв., за
нарушения на чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, чл. 9б
от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на
основание чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и Наредба № 50 от 26 ноември 2010
г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия“, Раздел I „Обща
част“, в частта на т. 5.2.2.3. във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения. Видно от мотивите на решението третото нарушение се състои в това,
че на 29.06.2018 г. след поставена анестезия ответникът е извършил екстракция
на четвърти и трети временен (млечен) зъб долу вляво на детето без да извърши
диагностичен преглед или да назначи рентгенологично изследване
Като доказателство по делото е приета жалба вх. №
157/18.06.2019г. от д-р М.Р.до ВРС чрез Председателя на УС на Районна колегия
на БЗС срещу НП № 1/10.06.2019 г., с което ѝ е наложена имуществена
санкция - глоба от 1120,00 лв. В тази
връзка по делото е представен препис от решение постановено по а.н.д. №
5069/2019 . по описа на ВРС, с което НП е отменено.
Със заповед за налагане на санкции № РД-09-882/17.05.2019 г.
РЗОК –гр. В. е наложил на ответникът във връзка с процесния случай имуществени
санкции в общ размер от общо 200,00 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита
на водените от ищеца, свидетели Д. Й.К. – баба по бащина линия на детето А. и И.
Т. Р., както и на водения от ответника свидетел М. З. Я., нейн служител.
От показанията на свидетелката К. се установява следното :
Знае за случая с извадения зъб, в който ден - 29.06.2018 г. тя пътувала от
Несебър до В. за да гледа по-голямата сестра на А.. Свидетелката сочи, че А.
била разстроена и си личало, че е претърпяла болка, имала и рана на венеца,
която засягал дори устната. Детето плакало цяла нощ, най-вече като разбрало, че
няма да ѝ порасне нов зъб и мястото ще остане празно. Изпитвало и болка,
която отшумяла след няколко дни, но притеснението останало за повече от месец.
Излага, че детето имало затруднение при хранене и всичко следвало да се реже на
много ситно. Свидетелката знаела от родителите на А., че детето ходило на
ортодонт за да се сложи шина за изправяне на зъбите подобно на по-голямата си
сестра, която също се лекувала при доктор Г.. Излага, че момичето ходи на уроци
по рисуване, а от доста време и на балетна школа. Сочи, че А. е много
чувствително дете, което винаги е държало на външния си вид. След изваждането
на зъба за дълъг период от време внучката ѝ станала по-мълчалива и
по-малко се усмихвала. И понастоящем детето имало проблеми с храненето, защото
ѝ било трудно за захапва, като проблемът идвал основно от извадения зъб.
В момената детето носило брекети и понякога една пластина се изваждала и
забивала в бузата, което налагало намеса на зъболекар. Свидетелката сочи, че
горе-долу веднъж на два месеца идва във В., защото живее в Несебър. Излага, че
не е забелязала кога е паднал млечния зъб на внучката ѝ. Сочи, че при
усмивка ясно се вижда мястото на липсващия постоянен зъб.
В показанията си свидетелката Р.излага, че е учител по балет
на А. от около 6-7 г. Излага, че е разбрала за случая с извадения зъб. Сочи, че
в школата имали последна репетиция за важен конкурс, когато ѝ се обадила
майката на А. за да предупреди, че е възможно да не дойдат, защото имат час при
зъболекар. В крайна сметка двете дошли, но А. била с подпухнали очи, бледо лице
и видимо изтощена. След случката момичето станало по-апатично и по-затворено в
себе си, докато преди било комуникативно и имало приятелки в школата.
Свидетелката сочи, че понастоящем А. се притеснява да се усмихва и да изрази
някаква радост. Излага, че преди ваденето на зъба момичето не е носило брекети.
Сочи, че не е забелязвала липсващия зъб, докато детето не ѝ казало.
Свидетелката Я.сочи, че работи като дентален асистент при
д-р Р.от септември 2017 г. Излага, че заедно с майка си А. е идвала няколко
пъти през 2018 г. За пръв път дошли през февруари месец с панорамна снимка, на
която били отбелязани млечни зъби, които трябвало да бъдат извадени по
назначение на ортодонта д-р Г., тъй като на детето предстояло ортодонтско
лечение с брекети поради ортодонтска аномалия – двучелюстна компресия и тези
зъби трябвало да бъдат извадени за определен период от време. През февруари
били извадени първите два зъба, а около месец по-късно дошли за вторите два
зъба. Последните два зъба били извадени в края на месец юни, като когато
записвала час за прегледа на свидетелката направило впечателния, че майката
бързала, тъй като на следващия ден имали час за ортодонт, а тези зъби трябвало
дабъдат извадени много по-рано, а и детето имало репетиция по балет. Когато
дошли в кабинета ответникът прегледал детето, видял снимката и че са написани
тези зъби, попитал майката дали това са зъбите и дали е сигурна, а тя
потвърдила. Отвеникът погледнал зъбите и видял, че са там, поставил местна
упойка и пристъпил към ваденето им. Извадил първият зъб, след което пристъпил
към вадене на другия, който излязъл малко по-трудно, което не било нещо
необичайно. Сочи, че двете много
бързали, защото А. имала репетиция. Излага, че пациентката дошла със снимката
от първия път, като на обложката били написани зъбите, които били назначени от
доктор Г. за екстракция. Майката споделила, че на детето предстои слагане на
брекети и че ако не се извадят зъбите ди следващото посещение при д-р Г. тя ще
им се кара. Свидетелката сочи, че е с образование за медицинска сестра. Сочи,
че поне два месеца минават от падането на стария зъб и израстването на нов.
Излага, че извадените 3-ти и 4-ти зъб долу в ляво се виждат и при говорене и
при усмивка и липсата на млечен зъб не може да се пропусне. На следващия ден
ответникът я уведомилю, че е изваден постоянен зъб на детето. Месец по-късно
майката и бащата на А. дошли да разговарят с д-р Р., като разговорът им се
провел в чакалнята. Изложили, че първоначално нямало да предявяват претенции,
но д-р Г. ги посъветвала за обратното. Ответникът им казал, че е съгласен да
сподели разходите за поставяне на имплант, защото вината била споделена и тя
била подведена от родителите и от ортодонтката да извади този зъб. Пред
свидетелката обаче те поискали 5000,00 лв. на ръка, но ответникът възразил, че
сумата е твърде голяма и ги помолил да направят консулт за дру ортодонт дали не
е приложимо и друго лечение освен с имплант. Родителите се съгласили и дори
взели координати на друг ортодонт от ответникът. Сочи, че при разговора
родителите не изразили вина или съмнение, а директно я обвинили, че е трябвало
да разбере, че зъбът е постоянен. Същевременно свидетелката узнала от д-р Р.,
че в деня след ваденето на зъба майката била силно притеснена и изпитала вина,
като се наложило ответникът да я успокоява по телефона. Свидетелката сочи, че
при самата манипулация детето не изпитвало болка извън обичайната, защото било
анестезирано. Не си спомня да се е наложила смяна на клещи, но счита, че това е
нещо обичайно. Излага, че в кабинета на д-р Р.има възможност за правене на
снимки и е имало случаи да върне пациент
за актуална снимка, което обичайно се налагало при кореново лечение и съмнение
за гранолом. В този случай не счела за необходимо, тъй като разполагала със
снимка. На предявената панорамна снимка от 11.01.2018 г. разпознава, че
четвъртият зъб на долна челюст от ляво на дясно е кучешки.
Като доказателство по делото е прието заключението на
първоначалната съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р П. С..
При прегледа на детето А. вещото лице е установило, че постоянният 33-ти зъб
липсва, като сочи, че при отварянето на устата мястото на този зъб е видимо.
Сочи, че по приложените рентгенови снимки не може да установи дали след
екстракцията на зъба са били налице и наранявания на костта. Излага, че липсва
нормативно задължение за рентгенография преди изваждането на млечен зъб. Сочи,
че е възможно постоянен скоро израснал зъб да бъде с подобно оцветяване и форма
както при млечен такъв. Излага, че всички млечни зъби са с корени, които са
по-къси и при кътниците са по-отдалечени един от друг. Вещото лице сочи, че
детето е с поставена диагноза от 07.11.2015 г. - дистална дълбока захапка,
двучелюстна компресия, диастема на 11,12, устно дишане. Сочи, че не е
препоръчително да се поставя имлант на мястото на извадения 33-ти зъб до
навършване на 18 г. възраст. Сочи, че в денталната ортодонтска практика се
практикува ваденето на здрав зъб, за да се осигури място за нареждането на
останалите зъби. Излага, че по принцип е възможно липсата на 33-ти зъб да
способства нареждането на останалите зъби, като в зависимост от растежа на
челюстта и да не се налага поставянето на имплант, но на този етап сочи, че не
е възможно това да се предположи. Сочи, че поставянето на брекетите може да се
е наложило както от диагнозата „двучелюстна компресия“, така и от изваждането
на зъба. Експертът е установил от документацията по делото, че е било започнато
лечение с подвижни ортодонтски апарати, без да е ясно от кога, които обаче на
12.01.2018 г. били временно отстранени с цел екстракция на млечни зъби. Излага,
че при прегледа детето е било с фиксирана система за горна и долна челюст и
пазител на мястото на липсващия 33-ти зъб. Вещото лице не е могло да посочи
средната себестойност на лечението, което е следвало да бъде проведено от д-р Г.
и заради което се е наложило изваждането на шестте млечни зъба. Излага, че
средната пазарна цена само за поставянето на зъбен имплант варира от 500,00 лв.
до 1850,00 лв. и нагоре. Излага, че лечението на ектрахираният зъб включва
поставяне на някакъв местопазител чиято стойност варира от 40,00 лв до 150,00
лв в зависимост от материалите, а след 18 г. възраст следва да се постави
имплант. Поддържа, че е възможно детето да не разбере за падането на млечен
зъб, но има период от време до израстването на постоянния и празното място няма
как да остане незабелязано. Сочи, че от 10-ата до 13-ата година пробива 3-ти
постоянен зъб. Вещото лице сочи, че не може да отговори точно на въпроса каква
би била разликата в стойността, продължителността и търпяните от пациента
неудобства на провеждано ортодонтско лечение с брекети във връзка с поставената
диагноза на детето А., спрямо такова провеждано с шини. Излага, че липсват
данни за назначеното и провеждано от ортодонта лечение преди изваждането на
зъба. Сочи, че по делото липсва документация за предписано лечение с поставяне
на ортодонтска фиксирана система с брекети преди предписаното вадене на
млечните зъби. Излага, че може да се проведе лечение с шина след екстракцията
на постоянен зъб, като сочи, че подвижните апарати се ползват по-скоро като
предхождащ етап на друг вид ортодонтски системи. Вещото лице сочи, че към днешна
дата няма затвърдени медицински стандарти в денталната медицина освен по орална
хирургия. Излага, че не може да се определи има ли допуснато отклонение от
добрата медицинска практика в случая, поради липса на правила за добрата
медицинска практика на лекарите по дентална медицина. Експертът сочи, че в
случая д-р Р.е действала в съответствие с ортодонтското указание, а
екстракцията на постоянния зъб счита за случайно деяние, доколкото ответникът е
действал по указания на ортодонта д-р Г. и не е могъл да предвиди, че
временният кучешки зъб е паднал междувременно. Сочи, че изваждането на млечни
зъби може да се наложи, както при лечение с шина, така и при лечение с брекети.
Излага, че е възможно при наличие и на млечни зъби и на постоянни да се проведе
лечение с ортодонтски системи с фиксирана техника чрез брекети в зависимост от
случая.
В о.с.з. вещото лице сочи, че лекарят пристъпва към преглед
преди екстракция. Сочи, че кучешкият зъб се води с най-дълъг корен. Излага, че
екстракционната рана се затваря в рамките на 7 до 14 дни и не може да се
наблюдава след шест месеца. Излага, че в процесния случай ортодонтът е следвало
да прегледа детето в рамките на ден-два или същата седмица и да е даде актуално
състояние на съзъбието и тогава да изпрати бланка със зъба, който трябва да
бъде изваден. Сочи, че при предприето ортодонтско лечение, ортодонтът е този,
който следи заболяването, своевременно трябва да направи своите прегледи и
казва точно кога и в каква последователност се налага определени зъби да бъдат
извадени. Излага, че пациент като детето А. трябва да дойде при стоматолога с
бланка с печат от ортодонта, за преглед от предходния ден или предната седмица,
което ще означава, че ортодонтът е видял какво е състоянието в устата му, за да
не се налага стоматологът да прави допълнителни изследвания, доколкото
пациентът не постъпва за изясняване на диагноза. По предявената панорамна
снимка на челюст горна и долна от 11.01.2018 г., сочи, че на нея се вижда
млечният и постоянният трети зъб, както и че не се вижда корен на млечния зъб.
По данните от документите от делото заключава, че поставянето на брекети е
станало през 2019 г. Експертът сочи, че по снимката от 11.01.2018 г. лекарят не
би могъл да разбере, че това е постоянният зъб, защото няма актуална снимка и
може да се сбърка по форма. Вещото лице сочи, че не би пристъпило към лечение
докато не говори с предходното лечебно заведение, за да види до къде са
стигнали, като сочи, че е задължително да се разговаря с ортодонт. Излага, че
при провеждане на лечение със шини след изваден постоянен зъб, зъбите не биха
се подредили прецизно, докато с брекетите биха се наредили така. Сочи, че след
изваждането на кучешкия постоянен зъб не може да се различи, че е изваден
такъв, а не млечен, каквито случаи има и вещото лице в своята практика. Сочи,
че на снимката от януари 2018 г. е видно, че има и млечен и постоянен зъб.
Излага, че д-р Р.е трябвало да върне пациента на ортодонта, защото няма
актуална снимка и защото няма актуален преглед с дата и бланка от ортодонта.
Излага, че е било възможно д-р Р.да го реинплантира обратно зъба, като
успеваемостта за реинплантиране на зъба в първите два часа е 85%, а след това е
минимална. Сочи, че брекетите следва да се носят приблизително 2 г.
По част от въпросите поставени към първоначалната експертиза
е назначена повторна съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице
доц. Г.П. и д-р Д. М.-Д.. Вещите лица сочат, че ранната загуба на постоянен
зъб, преди приключване на растежа и възможността за протетично възстановяване,
включително с дентален имплантат при достигане на възраст 21 години, налага
поставяне на местопазител за запазване на мястото на загубения зъб какъвто е
изваденият 33-ти зъб. Излагат, че поставянето на местопазител в най-кратки
срокове след загубата на зъба е гаранция за запазване на размера на мястото
между съседните на загубения зъб зъби и възможността за протетичното му възстановяване,
след края на основния растеж. Излагат, че ако липсата на зъба е съчетана с
друга зъбночелюстна деформация местопазителят може да е част от конструкцията
на подвижен и неподвижен лечебен апатат, т.е. както от шина така и от брекети,
а другият вариант е да се изработи специално за целта. Експертите сочат, че в
първия случай, цената на местопазителя ще е част от цената на ортодонтското
лечение и добавянето му няма да оскъпи значително цената му, а именно от 0 до
300,00 лв. При липса на провеждано ортодонтско лечение средната пазарна цена на
труда и материалите би възлизала на 200,00 - 300,00 лв. Вещите лица излагат, че
е възможно да се наложи повторно изработване на местопазител във връзка с
промените в челюстите свързани с растежа и дългия период до приключването му. В
експертизата е посочено, че ако не се постави местопазител, мястото на
извадения зъб се затваря като към него се придвижват съседните му зъби, което
пък би наложило провеждане на спомагателно ортодонтско лечение с цена около
1000,00 – 1500,00 лв. Експертите поддържат, че не е възможно липсата на 33-ти
зъб да способства нареждането на останалите зъби, тъй като кучешкият зъб има
важно значение за дъвкателната функцията и е един в зъбна група. Излагат, че
при необходимост от създаване на място за подреждане на зъбите чрез изваждане
на зъби се предпочитат най-вече предкътни зъби, рядко кътни зъби и резци.
Сочат, че средната пазарна цена за възстановяване на липсващ зъб с помощта на
дентален имплантат възлиза на приблизително 2000,00 лв. Според вещите лица
лечението с брекети е златният стандарт при ортодонтско лечение, поради което
не може да се сравнява с лечението с шини. Излагат, че средната продължителност
на ортодонтското лечението не зависи от това дали се използват подвижни апарати
- шини или неподвижни - брекети, а от конкретната деформация и лечебен подход.
Сочат, че основната разлика между двата вида лечение е, че шините са снемаеми,
което улеснява хигиената, докато при брекетите тя е затруднена. Наред с това,
шините могат да се свалят по време на хранене, а брекетите не, което пък
определя нуждата от съобразяване консистенцията на приеманата храна с цел
предотвратяване на разлепвания и счупвания, както и по отношение на
последващото почистване. Експертите излагат, че единственият утвърден
медицински стандарт при лекарите по дентална медицина е по орална хирургия.
Експертите сочат, че в случая са налице отклонения от правилата за добрата
медицинска практика поради неразличаването на млечен от постоянен зъб и непълна
преоперативна диагностика.
В о.с.з. вещото лице П. сочи, че към лечение с имплант може
да се пристъпи когато детето навърши между 18 и 20 г. тъй като костите няма да
нарастват повече. Тогава може да се определи и нуждата от процедура по
костозаместване, която би струвала между 500,00 лв и 1100,00 лв. - 1200,00
лв. Вещото лице М. сочи, че когато се
налага да се вадят зъби за да се подредят други, най-често се вадят предкътни
зъби, но кучешки зъби като процесния не се вадят по ортодонтски указания. Сочи,
че по-точният начин за корекция на зъбите са брекетите, които обикновено се
използват когато вече съзъбитието е оформено и не се очакват някакви промени,
но в случая детето е било в процес на смяна на зъби, при който е пробивът им е
можело все още да се насочва с подвижни апарати и така да се постигне някакъв
задоволителен резултат. Вещото лице П. сочи, че приемането на Правилата на
добрата медицинска практика е утвърдило обичайната практика. Д-р М. сочи, че в
момента детето има поставен местопазител, който е част от апарата, с който се
лекува. Доц. П. сочи, че в случаи като процесния се налага поставяне на
местопазител, както и че нуждата от костозаместител може да се установи едва
при поставяне на имплант. Д-р М. сочи, че при лечение с брекети се избягват
твърдите храни като консистенция, защото крият риск от разлепване на брекетите,
но могат да бъдат приети под някаква друга форма. Вещото лице П. сочи, че на
рентгенография по принцип има разлика между млечен и постоянен зъб, но понякога
си приличат и не се различават. Излага, че задължение на този, който вади
зъбите е да направи снимка преди ваденето. Д-р М.сочи, че много често преди
падането на млечния зъб постоянният е пробил и се вижда, въпреки че е по-къс.
Поддържа, че ако се прави преглед ежедневно на детето израстването на нов зъб
щеше да е забележимо, но за лаик може да не е, както и ако родителите не мият
зъбите на детето. Излага, че обикновено
при усмивка долните зъби не се виждат. Доц. П. сочи, че има описани случаи за
реимплантация на зъби с доста спорен и неясен резултат с оглед дълготрайната
прогноза. Поддържа, че има описани единични случаи при които се получава
ревитализиране, но в повечето случаи тези зъби срастват с костта, което би
имало доста неблагоприятен резултат.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е процесуално допустим-
заявен от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес, поради което
съдът държи произнасяне по неговата основателност.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД , всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса по съобразно разпоредбата
на чл. 154, ал. ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличие на следните кумулативно изискуеми предпоставки: че
има извършени съответни деяния; че тези деяния са извършени от ответника; че
същите са неправомерни- нарушаващи общото задължение да не се вреди другиму; че
от тези деяния ищецът е претърпял вреди в посочения размер; че претърпените
вреди са в пряка и непосредствена връзка с деянието на ответника. В тежест на
ответника е да установи онези твърдения и правоизключващи възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици. Респективно, при успешно проведено
доказване от ищцовата страна, носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че противоправното деяние не е извършено виновно или е
изплатил обезщетение, съразмерно на претърпените вреди. Ответникът носи и
доказателствената тежест, относно субективния елемент, да опровергае вината- по
арг. от чл.45,ал.2 от ЗЗД. В случая между страните не е спорно, а и от
доказателствената съвкупност – писмените документи, показанията на свидетелите
водени и от двете страни, както и от заключенията на първоначалната и
повторната съдебно-медицински експертизи, се установява по безпротиворечив
начин, че детето А.К. е било лекувано в периода от 2017 г. до 29.06.2018 г. от
ортодонта д-р Г. поради поставена водеща диагноза „двучелюстна компресия“,
както и че по назначение на ортодонта във връзка с провежданото лечение д-р Р.е
вадила млечни зъби на детето и преди процесната дата 29.06.2018 г.
Не е спорно на практика и че на 29.06.2018 г. детето и
неговата майка отново са посетили кабинета на ответника за вадене на млечен зъб
по указания на ортодонта, но вместо трети млечен зъб, долу в ляво, лекарят по дентална медицина д-р Р.е извадил трети кучешки зъб, долу в ляво.
Че зъбът на момичето е изваден
погрешка се установява и от собствените твърдения на ответника в отговора на
исковата молба, че е предложил да заплати разходите за поставяне
на имплант на мястото
на извадения зъб, което съдът преценява като недвусмислено съдебно признание на
неизгодния за ответника факт за допуснато опущение при ваденето на трети млечен зъб на А.. Признание на грешката се съдържа и в пледоарията по същество на проц. представител на ответника.
В тази връзка съдът не кредитира
заключението на първоначалната СМЕ, в частта в която се сочи, че деянието от
29.06.2018 г. на ответника е случайно, тъй като бил
действал по указания на ортодонта и не е могъл да предвиди, че временният
кучешки зъб е паднал междувременно.
На първо място въпросът дали деянието е случайно или не, е
правен и отговорът му не стои в обхвата на дискрецията на вещото лице, а
единствено в тази на съда, наред с което подобно правоизключващо възражение
изобщо не е наведено от ответника.
На следващо място заключението на експерта за случайност на
деянието противоречи на собствените му твърдения изложени при защитата на
експертизата в о.с.з., в рамките на която вещото лице изрично посочи, че преди
детето да дойде за вадене на млечни зъби при ответника, е следвало да бъде
прегледано в рамките на около седмица от ортодонта, поради което д-р Р.е
трябвало да върне пациента с оглед липсата на такъв актуален преглед и снимка.
Вещото лице изрично сочи и в обясненията си в о.с.з., че в практиката си не би
пристъпило подобно на ответника към лечение преди да говори с ортодонта. Т.е.
вещото лице едновременно поддържа становище за случайност на деянието, но и
диаметрално противоположното твърдение, че ответникът не е предприел дължимото
в случая поведение, а именно да върне пациента, който няма нито поставен
актуален зъбен статус, нито актуална рентгенова снимка.
Заключението на първоначалната експертиза за случайност на
деянието влиза в колизия и с повторната такава, доколкото последната изрично
сочи, че в случая д-р Р.се е отклонила от правилата за добрата медицинска
практика поради неразличаването на млечен от
постоянен зъб и непълна преоперативна диагностика.
В случая съдът кредитира именно повторното заключение като пълно, обективно и
компетентно, доколкото е изготвено от две вещи лица, които при това са
хабилитирани именно в сферата на оралната и лицево-челюстна хирургия, съответно
ортодонтията, видно от публичнодостъпната информация на https://www.mu-varna.bg/BG/AboutUs/Dentistry/. Наред с това изводите на двете вещи лица кореспондират
напълно и с подявляващата част от писмените доказателства по делото, в частност
със становищата на Комисията по професионална етика на Районна колегия на БЗС –
В. и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на
здравеопазването. Нещо повече. Издаденото от последния
орган НП, с което ответникът е наказан включително за екстракция на трети
временен зъб без диагностичен преглед или рентгенологично изследване, е
потвърдено с решение по а.н.д. № 4991/2019 г. по описа на ВРС, което е служебно
известно на съда, че понастоящем е влязло в сила. Вярно е, че другото НП
издадено от Председателя на УС на Районна колегия на БЗС, с което на ответника
е наложена имуществена санкция във вързка с процесния случай е отменено с
решение по а.н.д. № 5069/2019 г. на ВРС, което също понастоящем е влязло в
сила. Вярно е обаче и че това НП е отменено на процесуално основание, видно от
мотивите на съдебния акт, а не поради краен извод по същество на съда, че
ответникът не е осъществил от фактическа страна елементите на визираните в НП
нарушения.
В обобщение констатираните вътрешни противоречия между
даденото заключение по първоначалната експертиза и обясненията в о.с.з. на
самия експерт, както и противоречието му със заключението на повторната
експертиза, както и с преимуществената част от писмените доказателства и
признанията на самия ответник, лишават съда от възможността да гради правните
си изводи върху първоначалната експертиза в частта ѝ сочеща, че
процесният зъб е изваден в следствие на случайно събитие, а не поради грешка на лекаря по дентална медицина.
Всъщност
макар и да не е наведено конкретно възражение от ответника, че процесното
деяние е случайно, съдът намира за нужно да посочи, че тази хипотеза е
изключена по настоящото дело. Понятийният апарат за случайно събитие ползван от
действащата наказателно правна доктрина (чл. 15 от НК), възприет и от
гражданските съдилища, означава деецът да не е могъл или да не е бил длъжен да
предвиди настъпването на обществено-опасните последици на деянието и обективно,
каквото и да направи, да не е в състояние да ги предотврати. Следователно за да
е налице случайно събитие в процесната хипотеза, при която лекарят по дентална
медицина не е разпознал млечен зъб за вадене от постоянен здрав зъб и погрешно
е извадил последния, следва да се приеме, че по презумпция лекарите по дентална
медицина не са длъжни или не биха могли да различат млечен от постоянен зъб. Не
подлежи на разумно съмнение, че подобно схващане представлява нон-сенс дори с
оглед правилата на обичайната житейска логика доколкото би означавало изначално
лекарите по дентална медицина да бъдат освободени от задължението си да
различват постоянните зъби на своите пациенти от млечните временни, съответно
би ги освободило от гражданска административно-наказателна отговорност всеки
път когато по грешка извадят постоянен вместо временен зъб, което правно
положение би обезсмислило изцяло основният мотив на гражданите да търсят
услугите на стоматолози, а именно специфичните им познания в сферата на
денталната медицина.
В обобщение по делото ищецът по
безспорен начин е установил разпределените му в тежест на доказване
правнорелевантни факти доказващи наличието на виновно противоправно деяние
извършено на 29.06.2018 г. от ответника посредством погрешното екстрахиране на
постоянен трети вместо на временен млечен зъб.
До извод за обратното не води и
възражението на ответника, че липсва нормативно задължение да прави рентгенова
снимка преди ваденето на зъб, която теза действително се потвърди от заключенията
и на двете експертизи. Същевременно съдът намира, че това обстоятелство по
никакъв начин не ползва ответника, а напротив, единствено затвърждава изводът
на съда, че е била изцяло погрешна преценката на д-р Р.да пристъпи към ваденето
на зъб по рентгенова снимка с почти
половингодишна давност, при условие че се касае за пациент, който е във възраст
характеризираща се със сериозни и резки изменения във физическия статус, включително
в зъбния такъв, доколкото по данните от първата експертиза именно в тази
възраст се подменя и процесния трети млечен зъб с постоянен. Още повече, че
вещото лице по първоначалната експертиза изрично сочи, че на снимката от
11.01.2018 г. млечният зъб е бил с вече стопен корен, т.е. без корен, съответно
този зъб е бил пред падане близо половин година преди манипулацията на
29.06.2018 г., поради което ответникът е следвало да съобрази снимката и да
установи грешката си още в началото когато е усетил съпротивление при ваденето
на мнимия млечен зъб без корен, който всъщност е бил здрав постоянен с корен.
Един от компонентите формиращи цената на иска от 5000,00 лв.
са бъдещите разходи, които ищецът ще следва да заплати за поставянето на
имплант на мястото на погрешно извадения ѝ зъб.
В тази връзка съдът намира за безспорно установено, че
нуждата от поставяне на имплант на мястото на липсващия трети постоянен кучешки
зъб, когато детето навърши възраст 18 г. – 21 г., стои в пряка-причинно
следствена връзка с деянието на ответника, като това обстоятелство не се и
оспорва от него, тъй като в отговора на исковата молба е признал, че собствено
е предложил на родителите на А. да поеме разходите за имплант, след като е
констатирал грешката си.
Всъщност единственото възражение на ответника срещу
претенцията за имуществени вреди в тази част е, че те не са реално претърпени
доколкото имплант може да бъде поставен едва след като А.
навърши пълнолетие Последното твърдение се потвърждава и от заключенията на
двете СМЕ. Същевременно задължителната съдебна практика формирана още с т.1 на
ППВС № 4/1968 г. сочи, че на обезщетяване подлежат както вредите, които са
настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и
непосредствена последица от деликта. Ако отнесем визираната съдебна практика
към настоящия казус, в който между страните не е спорно, че нуждата от
поставяне на имплант е продиктувана само и единствено от реализирания по вина
на ответника деликт, то съдът намира за основателен иска за имуществени вреди
под формата на бъдещи разходи за поставянето на имплант.
Относно размера на претенцията в тази част съдът кредитира
заключението на повторната СМЕ, което сочи, че средната пазарна цена за
възстановяване на липсващ зъб с помощта на дентален имплантат възлиза на
приблизително 2000,00 лв.
В случая съдът се позовава на повторната експертиза доколкото вещото лице доц.
д-р П. специализира в областта на имплантологията (информация на https://www.mu-varna.bg/BG/AboutUs/Dentistry/.), респективно същият е по-тесен специалист в тази
специфична област на денталната медицина в сравнение
с вещото лице по първоначалната СМЕ, за което няма данни за подобно
профилиране.
На следващо място съдът намира също така за безспорно
установено от доказателствата по делото, че ищцата е претърпяла имуществени
вреди вследствие на деликта от 29.06.2018 г. и под формата на разходи за
поставяне на местопазител на мястото на погрешно извадения постоянен зъб. В
тази връзка вещите лица и по двете експертизи са установили при прегледа на А.,
че на момичето е сложен местопазител като част от фиксиран апарат за изправяне
на зъбите, който му е поставен през 2019 г. Досежно действителния размер на
тази вреда по делото не са представени нарочни разоходооправдателни документи,
но доколкото настъпването ѝ е доказано по делото съдът следва да определи
размера на дължимото обезщетение въз основа на заключението на повторната
експертиза, сочещо че поставянето на местопазител при провеждано ортодонтско
лечение, какъвто е и настоящия случай, би струвало от 0 до 300,00 лв. По тези
съображения съдът намира, че справеделивият размер на дължимото обезщетение за
репариране на имуществените вреди по този компонент възлиза на 200,00 лв.
Следващият елемент от претендираното
обезщетение за имуществени вреди са заплатените суми, както и тези, които
вбъдеще ще бъдат заплатени за изправяне на зъбите с брекети, вместо със шина. По този
спорен въпрос съдът по-горе вече изложи нарочни мотиви от правна страна, защо
приема за недоказано обстоятелството, че единствената причина ортодонтското
лечение на А. да се провежда с брекети е деянието на ответника, следователно
настъпването на тези вреди също остана недоказано. Респективно в тази си част
искът за имуществени вреди се явява неоснователен.
В обобщение по делото се установява,
че претърпените от ищцата, както и сигурните бъдещи имуществени вреди, които ще
настъпят в нейния патримонимум възлизат на общо 2200,00 лв., като сбор от
сторените разходи за поставяне на местопазител и сумата, която в бъдеще ще се
наложи да бъде заплатена за поставяне на имплант след спиране растежа на
зъбите.
Други вече претърпени или сигурни
бъдещи имуществени вреди не се доказаха по делото, включително обстоятелството
дали при полагането на импланта ще се наложи да бъдат направени разходи за
заплащане и на ортодонтско лечение за костозаместване, тъй като вещите лица по
повторната СМЕ сочат, че това не може да бъде прогнозирано понастоящем и може
да се установи едва към момента на поставяне на импланта.
С оглед на направените по-горе
изводи за основателност на исковете съдът следва да разгледа наведеното
от ответника правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото майката на А. е следвало да забележи липсата на млечния зъб, както и
че постоянният е изваден именно по нейни указания.
Тези твърдения да биха били верни не
биха обслужили защитната теза на ответника. Това е така, защото ако се приеме,
че действително лекарят е извършил процесната манипулация на детето без
актуална рентгенова снимка единствено и само по указания и под давление на
родителя на пациента, вместо да го върне, както сочат вещите лица и по двете
СМЕ, то това би съставлявала флагрантна проява на непрофесионализъм от медицинското лице и пряко нарушение на
законовото задължение на лекаря по чл. 81, ал.2, т.1, предл.3 от Закона
здравето да спазва принципа за предлагане на качествена медицинска помощ.
Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният иск за имуществените вреди е
основателен за сумата от 2200,00 лв., а за остатъка до претендираните 5000,00
лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид основателността на главната претенция основателна се
явява и акцесорната за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно
уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1557,92
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В полза на ответника съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата
от 725,01 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „ЕТ „Д-р М. Вл. Р. - ***“ (***), ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. Т. И. № ** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.К.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, към
датата на постановяване на решението пълнолетна, сумата от 2200,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени и
бъдещи имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение, в резултат на
изваден 3-ти кучешки зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба – 03.07.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от
2200,00 лв. за имуществени вреди до пълния заявен размер от 5000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
ЕТ „***Р.– ***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ***ДА ЗАПЛАТИ на А.А.К.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, към
датата на постановяване на решението пълнолетна, сумата от 1557,92 лв., представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
на
А.А.К., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител Д.Г.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, към датата на постановяване
на решението пълнолетна, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***Р.– ***“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.В., *** сумата
от 725,01 лв., представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: