№ 1655
гр. С****, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110105752 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила на решение № 8141 от 15.07.2022г., постановено по гр.д.
№ 5752/2022г. по описа на СРС, 145 състав, е допуснато извършването на делба между
съделителите Д. С. А., Н. С. Ц. и Е. О. Ц. на следния недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1105.53.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С***, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С***, ж.к. „З***, представляващ
самостоятелен обект на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1105.53.4, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1105.53, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56.92 кв.м., заедно с
прилежащи части: избено помещение № 1, с площ от 6,35 кв.м., заедно с 3.760% ид.ч. от
общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – с идентификатори 68134.1105.53.4.14, 68134.1105.53.4.3, под обекта – няма и над
обекта – 68134.1105.53.4.16, който имот съгласно документ за собственост представлява
АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. С***, със застроена площ от 56,92 кв.м., състоящ се от
една стая, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: от
север – ап. № 3, от юг – ап. № 2, от изток тревна площ, от запад – тревна площ, отгоре – ап.
№ 4 и отдолу – мазе – аб. ст., заедно с избено помещение № 1, с полезна площ от 6,35 кв.м.,
при граници, съгласно документ за собственост: от север – мазе № 8, от юг – коридор, от
1
изток – тревна площ и от запад коридор, заедно с таванско помещение, при граници,
съгласно документ за собственост: от север – общо помещение, от юг – таван № 2, от изток –
тревна площ и от запад – общ коридор, и заедно с 3,760% идеални части от общите части на
сградата и със съответното право на строеж върху терена, при квоти: 2/4 идеални части (1/2
идеална част) за Н. С. Ц., 1/4 идеална част за Д. С. А*** – Ц. и 1/4 идеална част Е. О. Ц..
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата ответникът Н. С. Ц. е направила искане за възлагане на недвижимия имот в нейн
дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като трайно живее в него преди откриване на
наследството и няма друго жилище.
С определение от 20.04.2023г. по делото са приети за съвместно разглеждани
своевременно заявените в срок до първото съдебно заседание след допускане на делбата
претенции по сметки на страните, както следва: претенция на ищеца Д. С. А. срещу
ответника Е. О. Ц. за заплащане на сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор
68134.1105.53.*** съразмерно на притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч., за периода от
02.04.2022г. до 20.04.2023г., както и претенция на ответника Н. С. Ц. срещу ищеца Д. С. А.
за заплащане на сумата от 5990 лв., представляваща сума, съответстващи на дела й в
съсобствеността, с която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на
извършени от ответника със знанието и съгласието на ищцата подобрения в периода от
2020г. до края на 2022г., чрез извършване на СМР, подробно описани в молба на ответника,
депозирана в ОСЗ на 20.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявяване на
претенцията – 20.04.2023г. до окончателното й изплащане.
В хода на устните състезания ищцата Д. С. А. поддържа становище за извършване на
делбата чрез изнасяне на допуснатите до делба вещи на публична продан, както и за
уважаване на предявената претенция по сметки, а ответникът Н. С. Ц. – за възлагане на
недвижимия имот в нейн дял и за уважаване на предявената претенция по сметки.
По способа на извършване на делбата:
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице М., съгласно което допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, а
средната му пазарна цена е в размер на 134593 лв. Заключението не е оспорено и се
възприема от съда като обосновано и даващо в пълнота отговор на поставените задачи.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната
делбата, е прието направеното от ответника Н. С. Ц. искане за възлагане на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1105.53.***. Твърденията на съделителя са, че жилището е
неподеляемо, че ответницата е живяла в него при откриване на наследството и че не
разполага с друго, за което представя по делото декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
2
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. За уважаване на възлагателна претенция,
направена по този ред, следователно е необходимо да се установи, че имотът, чието
възлагане се иска е жилищен по предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността
да е възникнала от наследяване и съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в
имота към момента на откриване на наследството, както и да не притежава друго жилище.
В разглеждания случай не са налице всички предпоставки, обуславящи уважаването
на направеното искане. Действително, съгласно приетото по делото заключение по СТЕ,
имотът е неподеляем, но съсобствеността върху него е възникнала в резултат на
прекратяване на СИО и наследяване, т.е. касае се за смесен фактически състав, при който не
се допуска възлагане в хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК - в този смисъл е и приетото в т. 8
от Тълкувателно решение № 1/2004г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, което не е
обявено за изгубило сила в тази част, съгласно което при съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. З ГПК (отм.)/чл.
349, ал. 2 ГПК (2008г.) е недопустимо. Следователно отсъства една от кумулативно
изискуемите предпоставки от хипотезиса на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно
съсобствеността да е възникнала от наследяване, което изключва възможността за уважаване
на възлагателната претенция. За пълнота следва да се добави, че не е налице и хипотезата на
разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, при която жилищен недвижим имот, притежаван в
режим на СИО, прекратена с развод, може да се възложи на един от бившите съпрузи, тъй
като в този случай за възлагане на имота е необходимо на този съпруг да е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца от брака, а в
случая не е спорно между страните, че към датата на приключване на устните състезания по
делото дъщерята на бившите съпрузи не е непълнолетна, съответно не може да става въпрос
за предоставяне на родителски права спрямо тях, което се явява предпоставка за уважаване
на претенцията.
При това положение по отношение на недвижимия имот, доколкото претенцията за
неговото възлагане е неоснователна, и не е налице възможност за разделяне на същия на
толкова части, колкото са съделителите, единственият възможен способ за извършване на
делбата е изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК при установените
между страните квоти с решението по допускане на делбата – 1/4 ид.ч. за ищцата Д. С. А.,
2/4 ид.ч. (1/2 ид.ч.) за ответницата Н. С. Ц. и 1/4 ид.ч. за Е. О. Ц..
По претенцията по сметки на ищцата Д. С. А. срещу ответницата Е. О. Ц.:
В първото по делото заседание след допускане на делбата е заявена и впоследствие
приета за разглеждане претенция по сметки на ищеца Д. С. А. срещу ответника Е. О. Ц. за
заплащане на сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор 68134.1105.53.*** съразмерно на
притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч., за периода от 02.04.2022г. до 20.04.2023г.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищцата е да докаже,
че за процесния период, за който претендира обезщетение за лишаване от ползване,
3
съсобственият делбен имот е използван от ответника Е. О. Ц., че е поканила писмено
ответника да й заплаща обезщетение, както и размера на пропуснатата полза.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че ищцата е имала достъп до имота
за процесния период.
В исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е приета
покана, с която ищцата е поканила ответницата Е. О. Ц. да й заплаща обезщетение за
лишаване от ползване, като поканата е получена от ответницата на 02.04.2022г., когато й е
връчена за отговор исковата молба с приложените към нея доказателства.
От събраните по реда на чл. 176 ГПК обяснения на ответницата Е. Ц. се изяснява, че
през периода от 02.04.2022г. до 20.04.2023г. не е живяла в процесния имот, а е оставала в
него инцидентно, живяла е през периода на друго място в същия квартал.
Във връзка с релевантните по този иск факти по делото е разпитан свидетелят Ц***,
зет на ищцата, от показанията на който се установява, че ищцата Д. С. А. е живяла в
процесния имот, заедно със съпруга си Огнян, до датата на неговата смърт на 07.11.2019г.
След този момент ищцата нямала достъп до апартамента и живеела при зет си и дъщеря си.
В телефонен разговор на 11.11.2019г. й било съобщено от Е., дъщерята на Огнян, че ключът
е сменен. След този разговор свидетелят и ищцата не са ходили до апартамента и не са се
опитвали да влизат вътре. Свидетелят не знае дали след този разговор някой е живял в
апартамента, но знае, че Е. е живяла в апартамента по времето, когато там е живяла Д..
Разпитан свидетелят М*** посочва че познава Д. С. А., която имала връзка с бащата на
Е.. Свидетелката посочва, че откакто познава Е., с която работят заедно – повече от 15
години, същата живее с майка си в гр. С***“, но свидетелката не помни точен адрес. Описва
апартамента като състоящ се от коридор, кухня, две стаи и баня с тоалетна. Свидетелката
посочва, че е виждала ищцата Д. С. А. последно когато е починал бащата на Е. и после след
като той е бил починал, но не я е виждала в апартамента по време на ремонта, който
продължил от 2020 до края на 2022г.
По делото е изслушано допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза,
съгласно което средният месечен пазарен наем за процесния имот за периода от 02.04.2022г.
до 20.04.2023г. се равнява на сумата от 6552 лв., а за 1/4 ид.ч. – на сумата от 1638 лв. Съдът
кредитира това заключение като компетентно и обосновано, като взе предвид, че вещото
лице е използвало сравнителен метод, като е изследвало наемите на достатъчни на брой,
сходни по местоположение имоти на процесния, като офертните наемни цени са коригирани
със съответните коефициенти за офертност и обзаведеност, в резултат на което вещото лице
е изградило изводите си. В този смисъл оспорването от страна на ответницата Е. Ц., че тези
цени не отговарят на офертните за наеми с подобни квадратури в района не кореспондира с
извършената от вещото лице съпоставка и не е обосновано с никакви доказателства, поради
което съдът не го приема за основателно.
При така събраните доказателства съдът намира, че по делото е установено, че за
процесния период ответницата Е. О. Ц. е живяла в процесния имот – това следва както от
4
разпита на двамата свидетели Н*** и Г****, включително на доведения от ответницата,
който е категоричен, че същата живее в този апартамент през последните 15 години, така и
от посочването на адреса на делбения имот като такъв на ответницата в отговора на
исковата молба и признанието в отговора, че тя живее в имота от края на м. май 2019г. От
друга страна, съдът приема, че дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ответницата Е.
Ц., че същата не е живяла в имота през процесния период, а там е живяла майка й, са израз
на защитната й теза, но потвърждават ползването на имота и през процесния период, тъй
като съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 2012г. по
тълк. дело № 7/2012г. „за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия на
членове на нейното семейство или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно я е
предоставила.“ В този смисъл, дори да се приеме, че за исковия период в имота е живяла
единствено другата ответница Н. Ц., допускайки своята майка да живее безвъзмездно в
имота, ответницата Е. Ц. си е служила лично с вещта през процесния период.
Не се установява след връчване на поканата за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на 02.04.2022г. ищцата да е разполагала с достъп до имота, както твърди
ответницата. В тази връзка не са събрани никакви доказателства. Напротив, проведено е
успешно насрещно доказване, че след смъртта на О*** на 07.11.2019г. ищцата е била
лишена от достъп до имота, като два дни след това ищцата е била уведомена от Е., че
ключът е сменен. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н***, като преценява същите
на основание чл. 176 ГПК с оглед възможната му заинтересуваност в полза на ищцата, но
като взе предвид, че същият разполага с непосредствени впечатления за фактите, за които
свидетелства предвид роднинството по сватовство с ищцата, както и с оглед
обстоятелството, че показанията му в тази част се потвърждават от показанията на свидетеля
на ответника Г****, от които може да се направи извод, че след 2020г., т.е. през целия
процесен период не е виждала ищцата в имота.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че ответницата Е. Ц. е ползвала процесния
имот през исковия период, респ. е възпрепяствала достъпа на ищцата до него, поради което
й дължи обезщетение за лишаване от ползване, равняващо се за процесния период от
02.04.2022г. до 20.04.2023г. на сумата от 1638 лв. съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, изслушана по делото. Предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е
частично основателен и следва да се уважи до установения размер от 1638 лв., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2500 лв.
По претенцията на ответника Н. С. Ц. срещу ищцата Д. С. А. за заплащане на
извършени от нея в делбения имот СМР:
Ответникът Н. С. Ц. е предявила срещу ищцата Д. С. А. иск за заплащане на сумата от
5990 лв., представляваща сума, съответстващи на дела й в съсобствеността, с която се е
увеличила стойността на делбения имот в резултат на извършени от ответника със знанието
и съгласието на ищцата СМР в периода от 2020г. до края на 2022г., подробно описани в
молба на ответника, депозирана в ОСЗ на 20.04.2023г., както следва: 1. Стълбище от входна
5
врата до вратата на жилището, замазка, и полагане на теракотени плочки; 2. Врати на стаите
в жилището; 3. Поставяне на фаянсови плочки, на теракотени плочки и вградени шкафове в
кухня; 4. Подобрения на тераса /неостъклена/ – полагане на теракотени плочки, боядисване;
5. Поставяне на фаянс и теракот в баня и тоалетна; 6. Покрив; 7. Боядисване на стаи; 8.
Подмяна на електрическа инсталация.
В тежест на ищеца по иска е да докаже, че са извършени твърдените СМР, че тяхната
стойност се равнява на твърдяната сума и че с посочената сума се е увеличила стойността на
имота.
За установяване на фактите в негова доказателствена тежест ищецът по този иск е
представил фактура № 3 от 26.10.2022г. за сумата от 1673,20 лв. с основание „частичен
ремонт на покрив на ап. 1, вх. „Б“, бл. 21 в ж.к. „З**** (труд + материали)“, издадена от
изпълнител „Н*** и получател Н. С. Ц., както и платежно нареждане от 27.10.2022г. за
плащане на посочената сума на изпълнителя.
По делото е разпитана свидетелката М***, която свидетелства, че в процесния
апартамент е извършен основен ремонт след смъртта на бащата на Е., който починал през
2019г. Ремонтът бил извършен от Е. и майка й Н., като свидетелката помагала лично с труд
при ремонта. Направила се шпакловка на стени, подмяна на плочки, подмяна на
електрическа инсталация. Във всички стаи била направена шпакловка и подмяна на плочки.
Направил се основен ремонт на кухнята с покупка на шкафове и останало обзавеждане.
Ремонт имало и на покрива на блока. Свидетелката посочва, че ремонтът бил заплатен
изцяло майката на Катя, като ремонтът излязъл доста скъпо, около 20 000 лева. Идвали
работници, които Е. и Н. намирали чрез познати, като им било плащано на ръка.
Свидетелката посочва, че е присъствала на плащане на майстора, който правил
електрическата инсталация, на който били платени около 5000 лв., както и на плащането на
плочките, на плащане за около 10000 лв. Знае, че били сменени вътрешните врати на двете
стаи и на банята. Всичко това станало по време на ремонта, който отнел доста време – от
2020г. до края на 2022г.
Разпитан за същите факти, свидетелят Н*** посочва, че не му е известно в периода
2020г.-2022г. в имота в ж.к. „З**** да са извършвани някакви подобрения, нито някой да е
питал Д. за съгласие за извършване на ремонти. От последната свидетелят знае, че след
смъртта на съпруга й никой не е комуникирал с нея във връзка с апартамента в ж.к. „З****.
От заключението на втората допусната съдебно-техническа експертиза се установява,
че вещото лице не е извършвало вътрешен оглед на имота и не е констатирал дали
твърдените от Н. Ц. СМР са извършени. Стойността им по цени за периода 2020г.-2022г. се
равнява на сумата от общо 14673,20 лв., а по пера както следва: 1. Стълбище от входна врата
до вратата на жилището, замазка, и полагане на теракотени плочки – 1290 лв.; 2. Врати на
стаите в жилището – 1050 лв.; 3. Поставяне на фаянсови плочки в кухнята – 900 лв., на
теракотени плочки – 600 лв. и вградени шкафове в кухнята – 3270 лв.; 4. Подобрения на
тераса /неостъклена/ – полагане на теракотени плочки – 560 лв., боядисване – 180 лв.; 5.
Поставяне на фаянс и теракот в баня и тоалетна – 1950 лв.; 6. Покрив – 1673,20 лв. (по
6
фактура); 7. Боядисване на стаи – 800 лв.; 8. Подмяна на електрическа инсталация – 2400 лв.
Вещото лице посочва, че с никое от твърдените СМР не се е увеличила стойността на имота,
но едновременно с това посочва, че същите са съобразени при отговора на въпроса за
стойността на имота по пазарни цени по основното заключение. Вещото лице сочи, че част
от видовете работа се отнасят до общи части на сградата (стълбище, покрив), друга част
като боядисването на стаите и ел. инсталацията са разходи, свързани с текущото поддържане
на жилището, а вградените шкафове са обзавеждане, което е движимо и не се касае за
подобрение.
При така събраните доказателства съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Посочената разпоредба урежда случаите, в които са извършени
необходими разноски от един от съсобствениците на вещта, т.е. такива, които са били нужни
за нейното запазване и предпазването й от развала (без да се изисква съгласие от другите
съсобственици), както и случаите, в които един от съсобствениците в качеството си на
владелец на собствената идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, извършва полезни разноски, такива, които без да са необходими, водят до
увеличаване стойността на имота и когато тези разноски са извършени със съгласието на
останалите съсобственици. В случаите когато подобренията са извършени без съгласието на
другите съсобственици отношенията се уреждат по правилата на воденето на чужда работа
без пълномощие – 61, ал. 2 ЗЗД, а в случаите, в които са извършени въпреки изричното им
противопоставяне – по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.
В случая съдът намира въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на изслушаната допълнителна съдебно-техническа
експертиза, че през периода от 2020г. до края на 2022г. ответницата Н. С. Ц. е извършила
твърдените от нея строително-монтажни работи в имота за своя сметка чрез майстори, на
които е възлагала работата – част от СМР са удостоверени в писмени доказателства
(разходни документи във връзка с ремонта на покрива), а другите се установяват от разпита
на свидетеля Г****, чиито показания в тази част съдът кредитира като последователни,
логични и възпроизвеждащи лични възприятия за релевантните факти относно извършената
шпакловка и боядисване на помещения в апартамента, поставяне на плочки, сменяне на
вътрешни врати и електрическа инсталация. Съдът намира, че доказателствената стойност
на тези показания не се разколебава от представеното за проверката им доказателство –
протокол от съдебно заседание по гр.д. 15062/2019г. на СГС, I-19 състав, в което М*** е
била разпитана като свидетел, тъй като противоречието в показанията й касае факти,
различни от относимите към разглеждания иск, а от друга страна такова противоречие само
по себе си не дискредитира свидетелските показания в друга тяхна част. Установена е и
стойността на извършените СМР по средни пазарни цени към момента на извършването им
съгласно заключението на втората допълнителна съдебно-техническа експертиза.
По отношение на характера на извършените СМР съдът намира следното: ремонтът на
покрива на сградата, в която се намира процесният имот, както и подмяната на
7
електрическата инсталация в имота поначало представляват необходими разноски, тъй като
по естеството си са свързани със запазване на общата вещ, с предотвратяване на погиването
и повреждането й. Същите представляват действие по управление на вещта, което ползва
всички съсобственици, поради което всички следва да участват в тези разходи, насочени към
предпазване на вещта от развала, като ирелевантно в този случай е кой ползва общата вещ,
дали с тези разходи се е увеличила стойността на имота, както и дали е налице съгласие за
извършването на тези разноски. Същите следва да се поемат на основание чл. 30, ал. 3 ЗС от
всички лица, които са били съсобственици на вещта в момента на извършването им.
Стойността на тези работи се равнява на сумата в размер на 1673,20 лв. (за покрива
съобразно представените документи) и на сумата в размер на 2400 лв. (така заключение на
СТЕ). Или общо доказаните необходими разноски за имота се равняват на сумата от 4073,20
лв., а за припадащата се на Д. С. А. част от съсобствеността в имота (1/4 ид.ч.) – на сумата
от 1018,30 лв.
Останалите извършени СМР – боядисване на помещенията в апартамента и на терасата
и поставяне на плочки в същите, поставяне на вътрешни врати в жилището не представляват
необходими разноски, а представляват полезни такива – разноски, които увеличават
стойността на вещта. Извършените в имота подобрения по силата на приращението
увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в
съсобствеността. Подобренията увеличават стойността на имота и сумата за тяхното
извършване съставлява задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от
всички съделители съобразно дяловете им. В тази връзка съдът не кредитира заключението
на втората изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, в частта с която се посочва,
че тези СМР не са увеличили стойността на вещта. Противоречие по отношение на този
факт се съдържа в самата експертиза, в която се посочва, че един път тези СМР са взети
предвид при определяне на пазарната стойност на имота, т.е. били са отчетени като фактор
при формиране на тази цена, а след това се поддържа, че те не са увеличили стойността на
имота. Не се доказа от ищцата по този иск, че тези СМР са извършени със съгласието на
ответника, както и не се твърди и установява изричното му противопоставяне извършването
им, с оглед на което отношенията между страните във връзка с тях следва да се уредят по
правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД – като ответникът дължи съразмерно на припадащата му се
част в съсобствеността това, което се е обогатил. В случая съдът приема, че стойността на
имота се е увеличила със средната стойност на извършените работи по цени за периода,
както следва врати на стаите в жилището – 1050 лв., поставяне на фаянсови плочки в
кухнята – 900 лв., поставяне на теракотни плочки – 600 лв., боядисване и поставяне на
теракотни плочки на терасата – 740 лв., поставяне на фаянс в баня и тоалетна – 1950 лв.,
боядисване на стаи – 800 лв., или общо 6040 лв., от която сума ответницата по този иск Д. С.
А. дължи сумата от 1510 лв., съответстваща на притежаваната от същата част от
недвижимия имот.
Извършването на разходи за обзавеждане (по отношение на поставяне на шкафове в
кухнята (не се доказа същите да са вградени) не представляват разноски за общата вещ, тъй
8
като се касае за движими вещи, които могат да бъдат отделени от имота, към който са
прикрепени, без повреждането им, и същите принадлежат на съсобственика, който ги е
закупил. Недоказано е останало по делото извършването на замазка и полагане на
теракотени плочки на стълбището – от входна врата до вратата на жилището, поради което
ответницата не дължи стойността на тези СМР.
При това положение се установява, че ответницата Д. С. А. дължи на ищцата Н. С. Ц.
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 1018,30 лв., представляваща съответна на
припадащата се й част от извършени през периода 2020-2022г. необходими разноски за
имота за ремонт на покрив и подмяна на електрическа инсталация в имота, и на основание
чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 1510 лв., представляваща представляваща съответна на
припадащата се й част от извършени през периода 2020-2022г. полезни разноски за имота за
боядисване на помещенията в апартамента и на терасата и поставяне на плочки в същите,
поставяне на вътрешни врати в жилището, които суми следва да се присъдят на ищцата по
тези искове Н. С. Ц., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенциите –
20.04.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, като претенцията по сметки следва
да се отхвърли за разликата над сумата от 2528,30 лв. (1018,30 + 1510) до пълния предявен
размер от 5990 лв.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всяка от страните по делото дължи държавна такса в размер
на 4% от пазарната стойност на делбения имот съобразно дела си в съсобствеността,
съответно ищцата Д. С. А. и ответницата Е. О. Ц. дължат сумата от 1345,93 лв., а
ответникът Н. С. Ц. – сумата от 2691,86 лв., които суми страните следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на СРС.
Предвид изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от
Д. С. А. срещу Е. О. Ц., последната следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС
сумата от 65,52 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от иска,
а ищцата Д. С. А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 34,48 лв.
държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По предявения от ответника иск за заплащане на необходими и полезни разноски Д. С.
А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 101,13 лв., дължима
съразмерно на уважената част от иска, а Н. С. Ц. – сумата от 138,47 лв. съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата внесената от нея
припадаща се на ответниците част от депозита в размер на 180 лв. за основната съдебно-
техническа експертиза за пазарната стойност и поделяемостта на делбения имот, както
следва: Н. С. Ц. – сумата от 120 лв. и Е. О. Ц. – сумата от 60 лв.
Ответницата Н. С. Ц. е претендирала разноски за платено адвокатско възнаграждение
(така молба, депозирана в ОСЗ на 20.04.2023г.) и е доказала извършване на такива в размер
на 1500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Доколкото не е уговорено друго в
9
представения договор за правна защита и съдействие от 20.04.2023г. съдът намира, че е
уговорено равно по размер възнаграждение по иска за делба и по предявените от този
ответник претенции по сметки – по 750 лв. за всеки от исковете. С оглед частичното
уважаване на иска за заплащане на необходими и полезни разноски на ищцата по този иск Н.
С. Ц. се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по него, съразмерно на уважената
част, в размер на 316,57 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника по този иск
Д. С. А..
Ответницата Е. О. Ц. е претендирала разноски за платено адвокатско възнаграждение
(така молба, депозирана в ОСЗ на 20.04.2023г.) и е доказала извършване на такива в размер
на 1500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Доколкото не е уговорено друго в
представения договор за правна защита и съдействие от 20.04.2023г. съдът намира, че е
уговорено равно по размер възнаграждение по иска за делба и за защитата по предявения
срещу този ответник иск по чл. 31, ал. 2 ЗС – по 750 лв. за всеки от исковете. С оглед
частичното отхвърляне на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС на ответника по него Е. О. Ц. се дължат
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски, съразмерно на отхвърлената част, в размер на
258,60 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца по този иск Д. С. А..
По отношение на направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение
по иска за делба, същите следва да останат в тяхна тежест, тъй като в производството всяка
от страните упражнява потестативното си право на делба и разноските във връзка с делбата
следва да се понесат от страните така, както са направени, независимо от това кой е поел
инициативата за образуване на производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК допуснатия до делба
недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.1105.53.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С***, одобрени
със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр. С***, ж.к. „З***, представляващ самостоятелен обект на етаж 1 в сграда с
идентификатор 68134.1105.53.4, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1105.53, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 56.92 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение № 1, с площ от
6,35 кв.м., заедно с 3.760% ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори 68134.1105.53.4.14,
68134.1105.53.4.3, под обекта – няма и над обекта – 68134.1105.53.4.16, който имот съгласно
документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. С***, със
застроена площ от 56,92 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения,
при съседи по документ за собственост: от север – ап. № 3, от юг – ап. № 2, от изток тревна
10
площ, от запад – тревна площ, отгоре – ап. № 4 и отдолу – мазе – аб. ст., заедно с избено
помещение № 1, с полезна площ от 6,35 кв.м., при граници, съгласно документ за
собственост: от север – мазе № 8, от юг – коридор, от изток – тревна площ и от запад
коридор, заедно с таванско помещение, при граници, съгласно документ за собственост: от
север – общо помещение, от юг – таван № 2, от изток – тревна площ и от запад – общ
коридор, и заедно с 3,760% идеални части от общите части на сградата и със съответното
право на строеж върху терена, като получената при публичната продан цена се разпредели
от съдебния изпълнител между съсобствениците при квоти: 2/4 идеални части (1/2 идеална
част) за Н. С. Ц., ЕГН **********, 1/4 идеална част за Д. С. А*** – Ц., ЕГН ********** и
1/4 идеална част Е. О. Ц., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Е. О. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, да
заплати на Д. С. А*** - Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, на основание чл.
31, ал. 2 ЗС сумата от 1638 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
недвижимия имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.1105.53.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С***, одобрени
със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, за периода от
02.04.2022г. до 20.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над
сумата от 1638 лв. до пълния предявен размер от 2500 лв.
ОСЪЖДА Д. С. А*** - Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, да заплати
на Н. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС сумата от 1018,30 лв., представляваща съответна на припадащата й се част от
извършени през периода 2020-2022г. необходими разноски за имота за ремонт на покрив и
подмяна на електрическа инсталация в имота и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 1510
лв., представляваща съответна на припадащата й се част от извършени през периода 2020-
2022г. полезни разноски за имота за боядисване на помещенията в апартамента и на терасата
и поставяне на плочки в същите, поставяне на вътрешни врати в жилището, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенциите – 20.04.2023г. до окончателното
изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 2528,30
лв. до пълния предявен размер от 5990 лв.
ОСЪЖДА Д. С. А*** - Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, да заплати
на основание чл. 355 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от
1345,93 лв., представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355 ГПК вр.
чл. 77 ГПК сумата от 34,48 лв., представляваща припадащата й се държавна такса, дължима
съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата от 101,13 лв.,
представляваща държавна такса, дължима съразмерно на уважената част от исковете за
необходими и полезни разноски, направени за имота.
ОСЪЖДА Н. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, да
заплати на основание чл. 355 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата
от 2691,86 лв., представляваща държавна такса по иска за делба и на основание чл. 355 ГПК
вр. чл. 77 ГПК сумата от 138,47 лв., представляваща държавна такса, дължима съразмерно
11
на отхвърлената част от исковете за необходими и полезни разноски, направени за имота.
ОСЪЖДА Е. О. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, да
заплати на основание чл. 355 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата
от 1345,93 лв., представляваща държавна такса по иска за делба и на основание чл. 355 ГПК
вр. чл. 77 ГПК сумата от 65,52 лв., представляваща припадащата й се държавна такса,
дължима съразмерно на уважената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Д. С. А*** - Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, да заплати
на Н. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 316,57 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
уважената част от исковете за необходими и полезни разноски, направени за имота.
ОСЪЖДА Д. С. А*** - Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, да заплати
на Е. О. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 258,60 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
отхвърлената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Н. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, да
заплати на Д. С. А*** - Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, на основание чл.
355 ГПК сумата от 120 лв., представляваща съответна на дела й в съсобствеността част от
разноските за съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА Е. О. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, ж.к. „З***, да
заплати на Д. С. А*** - Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С****, на основание чл.
355 ГПК сумата от 60 лв., представляваща съответна на дела й в съсобствеността част от
разноските за съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12