М О Т И В И
от 14.03.2018 г. към
Присъда № 60 от 12.03.2018 г.,
постановена
по НОХД № 454/2018 г. ПРС, ІII н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение
против подсъдимия М.Н.М. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че: за периода от месец септември 2016
г. до месец октомври 2017 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден
с Решение № 2790/20.07.2015 г. по гр. д. № 15492/2014 г. на Районен съд гр. Пловдив,
влязло в законна сила на 20.08.2015 г. да издържа свой низходящ - сина си Г.М.М.,
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 14 месечни вноски, всяка от по 150 лева, или в
общ размер на 2100 лева.
По делото като частен обвинител е конституиран
пострадалият Г.М.М., чрез своята майка и законен представител - Р.С.Н., действаща посредством упълномощен повереник
– адв. Т.Й..
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия М. обвинение, като излага
съображения, че същото е доказано както
от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено
наказание пробация за срок от една година при първите две пробационни мерки.
Повереникът, адв. Й.,
поддържа обвинението, наред с прокурора и моли подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено справедливо наказание. Претендира се и за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
От своя страна подс. М., признава вината си, както и фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти, а желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. В обясненията си признава вината си и изразява
съжаление за извършеното, като излага съображения за това, че не е плащал
дължимата издръжка не поради нежелание за това, а поради обективна
невъзможност, дължаща се на финансови затруднения.
От своя страна защитникът,
адв. Б.К., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора
фактическата обстановка, нито доказаността на обвинението, като единствено излага
съображения за налагане на наказание, определено при условията на чл. 55 НК,
като предвиденото в закона наказание “пробация”, бъде
заменено с “глоба”.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият М.Н.М. е роден на *** ***, ..., български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.Н.М. и свид.
Р.С.Н. живеели на семейни начала от началото на 2005 г. до края на 2011 г. в с.
У…, обл. П. На *** г. се родил синът им Г.М.М..
Впоследствие отношенията между подс. М. и свид. Р.Н. се влошили, двамата се
разделили, като свид. Н., заедно със сина им, заживяла в гр. Пловдив.
С Решение №
2790/20.07.2015 г. по гр.д. № 15492/2014 г. на Районен съд гр.Пловдив, влязло в
законна сила на 20.08.2015 г. подс. М.М. бил осъден да заплаща на свид. Р.С.Н.,
в качеството й на майка и законен представител на сина си Г.М.М., месечна
издръжка в размер на 150 лева.
Въпреки, че бил осъден
да изплаща издръжка на своя низходящ –
от влизане в законна сила на Решение № 2790/20.07.2015 г. по гр. д. №
15492/2014 г. на ПРС, в гр. Пловдив за периода от месец септември 2016 г. до
месец октомври 2017 г. включително, подсъдимият М.М. съзнателно не изплатил дължими 14
/четиринадесет / месечни вноски за издръжка на сина си Г.М. на обща стойност
2 100.00 лева.
В хода на проведеното
досъдебно производство е била назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно заключението на която подс. М.Н.М. за периода от
20.08.2015 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение/ до 31.10.2017 г.
е изплатил общо сумата от 1980 лева за издръжка на детето си Г.М., равняващи се
на изплатени 13 месечни вноски, като за посочения период Подсъдимият не е
изплатил дължими вноски за издръжка за 14 месеца.
Предвид горното М.Н.М. е
бил предаден на съд с обвинение по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че за периода от
месец септември 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително, в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 2790/20.07.2015 г. по гр.д. № 15492/2014 г.
на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.08.2015 г. да издържа
свой низходящ - сина си Г.М.М., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 месечни вноски, всяка от по
150 лева, в общ размер на 2100 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото доказателства – писмени (докладни, съдебни
решения и протоколи, справки и обяснения) и гласни (показанията на свид. Н.),
които съдът кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани
от събраната по делото доказателствена съвкупност, в това число и от
обясненията на подсъдимия. По същество същият не оспорва доказателства по
делото, установените въз основа на тях факти и обстоятелства, както и
повдигнатото му обвинение въз основа на тях, като единствено навежда
съображения, че не е плащал дължимите от него издръжки поради финансови
затруднения. В този смисъл следва да се приеме, че по делото липсва спор както
по фактите /релевантните такива/, така и по правото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният
по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се
приеме, че подсъдимият М.Н.М. е извършил както от
обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: за периода от месец септември 2016 г. до
месец октомври 2017 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с
Решение № 2790/20.07.2015 г. по гр. д. № 15492/2014 г. на Районен съд гр. Пловдив,
влязло в законна сила на 20.08.2015 г. да издържа свой низходящ - сина си Г.М.М.,
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 14 месечни вноски, всяка от по 150 лева, или в
общ размер на 2100 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на
свид. Н., а и от обясненията на подс. М., че за инкриминирания период, подсъдимият
не е изпълнявал постановеното от съда
решение, по силата на което е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка,
както следва: за
периода от месец септември 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително, т.е. 14 месечни вноски, всяка от по 150
лева. По този начин подсъдимият е осъществил обективните
признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е бил наясно,
че по силата на постановено и влязло в сила съдебно решение е осъден да изплаща
издръжка на своя непълнолетен син чрез неговата майка, както и че неизпълнявайки
своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановеното съдебно
решение, но въпреки това съзнателно се е отклонил от това си задължение.
По изложените съображения съдът призна подс. М. за
виновен в това да е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с
“лишаване от свобода” до една година или
с “пробация”.
С оглед
на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия
М.Н.М. престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ЕДНА ГОДИНА, при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, както и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
Съдът предпочете по-леката
от предвидените в закона алтернативи, като отчете чистото съдебно минало на подсъдимия М. и обстоятелството, че е съдействал
за разкриване на обективната истина, като изначално е признал вината си.
Отделно от това съдът отчете и затрудненото материално положение на подсъдимия.
От друга страна съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство това, че в случая се касае за
неизпълнение на задължение за един продължителен период от време – 14 месечни
вноски.
Като взе предвид
посочените обстоятелства съдът счете, че наказание пробация за срок от една
година при първите две пробационни мерки, се явява достатъчно за постигане на
целите на наказанието и адекватно на обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът прие, че
налагането на наказание за по-дълъг срок или при допълнителни пробационни
мерки, не би било в интерес на пострадалия, тъй като това допълнително би затруднило
изпълнението на родителките задължения от страна на подсъдимия.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски, които на основание чл.
189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия като го осъди да заплати по
сметка на ОДМВР гр. Пловдив, сумата от 87,00 лева, представляваща направени
разноски за изготвена експертиза, както и на пострадалия Г.М.М., чрез неговия
законен представител Р.С.Н., сумата от 1000 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК