Решение по дело №149/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260610
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20215530100149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер                                        5.07.2021 г.                       град Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                  ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 23 юни                                                       2021 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар: ДИАНА С.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА

гр.дело 149 по описа за 2021 година.

 

 Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

 Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София твърди в исковата си молба, че че 08.10.2015 г. в гр.Стара Загора бил сключен Договор за потребителски кредит с номер CREX-11641301 между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД с ЕИК *********, в качеството му на Кредитор и Н.И.И., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател, по силата на който „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД предоставила на кредитополучателя в деня на сключване на договора кредит в размер на 1718.31 лева, от които 1489,00лв. за закупуване на смарт телефон APPLE и 229,31 лв. - застраховка. Съгласно договора, кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 22 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 96,69 лв., с краен срок за погасяване — 20.08.2017г.

След усвояване на Кредита, кредитополучателят не погасял месечните си вноски съгласно договора, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 1786.66лв., от които Главница: 1493.85 лв.; Договорни лихви: 292.81лв.

Кредитът станал изцяло изискуем на 20.08.2017г. Съгласно чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода от забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събирането на вземането.

На основание сключените Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г. и Протокол №15 от 12.08.2016г. към него между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, задълженията на Кредитополучателя, произтичащи от Договор за потребителски кредит с номер CREX-11641301 от 08.10.2015г., били изкупени от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите Длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане бил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Видно от приложено пълномощно, Цесионерът - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, да извършват уведомяване от името на Цедента. На длъжника било изпратено писмо с куриер М и БМ Експрес с уведомленията за цесия до посочения в процесния договор за кредит адрес. Писмото било изпратено на посочения адрес в договора за кредит. Същото било върнато в цялост с отбелязване, че е непотърсено. Съгласно чл. 7 от договора за кредит всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучтеля се считали за получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, посочен в договора.

Освен горното с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението изходящо от „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на вземането, като ставал надлежно уведомен втори път за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока. Съдът следвало да зачете този факт по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК „По общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК“ /съдебна практика в тази посока: Решение № 123 от 24.06.2009 г. по търг. д. № 12/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 305 от 19.02.2015 г. по гр.дело № 167/2015г. на Окръжен съд - Пловдив; Решение от 22.05.2015г. по В.т.д. № 1028/2015г. на СтОС/.

Поради неплащане в предоставения срок на цедираното вземане, станало изискуемо поради изтичане на крайния срок за издължаване, на 10.07.2019г. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпили към принудително събиране на вземането си по договора, чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - Стара Загора, като било образувано ч.гр.дело № 3610/2019г. След прието от ОС - Стара Загора възражение по чл. 423 ГПК, PC - Стара Загора им указал да предявим иск за установяване на вземането, предмет на заявлението, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено ни на 15.12.2020г.

Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било осъществено. Не им било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да било отпаднало. Горното пораждало правния интерес на дружество да предяви иск за установяване на вземането по Договор за потребителски кредит с номер CREX- 11641301 от 08.10.2015г. за сумите от 1786,66лв., от която: 1493,85лв. – Главница; 292,81лв. - договорни лихви, дължими за периода 20.08.2016г. до датата на подаване на заявление от по чл.410 ГПК, представляващи оставащо неизпълнено задължение по посочения договор за кредит, за които суми имало издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.

Молят съда да постанови Решение, с което да признае за установено, че и Н.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с ЕИК *********, сумата от: 1786.66лв., от която: 1493.85лв. (хиляда четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки) - Главница и 292.81лв. /двеста деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки — Договорни лихви за периода от 20.08.2016г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.07.2019г., представляващи оставащо неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с номер CREX-11641301 от 08.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират направените разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

Предоставят банкова сметка, ***ата сума:Банка: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, IBAN: ***,BIC: ***. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от ответника Н.И.И., в който заявява, че оспорва предявеният иск и счита, че същият е неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност, ако съда приеме иска за основателен и доказан. Оспорва твърдяното в исковата молба обстоятелство, че бил уведомен от ищеца, че изкупил вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В тази връзка представя Удостоверение за настоящ адрес изх. № 00008/23.03.2015 г., от което се установявало, че от 23.03.2015 г. настоящият му адрес е в с. Плоска Могила, община и област Стара Загора. Оспорва и размера на главницата, защото плащал първите три вноски в размер на 340,52 лв.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, недоказан и погасен по давност.Претендира за направените разноски в настоящата съдебна инстанция.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.  № 3610/2019 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1879 от 12.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК, с която Н.И.И. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата 1493,85 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и 85 ст./ за главница, с 292,81 лв. договорна лихва за периода от 20.08.2016 г.до 09.07.2019 г., и законната лихва от 10.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 35,73 лева разноски по делото - държавна такса, срещу която длъжникът не е подал възражение, но с разпореждане от 4.12.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като въззивният съд е приел възражението по чл. 423 ГПК. В законоустановения срок ищецът е предявил иск.

Безспорно е по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Н.И.И. е сключен договор  за потребителски кредит на 08.10.2015 г. за сумата от 1718.31 лв. със срок на кредита 22 месеца, размер на вноските 96.69 лв. и общо задължение 2127.18 лв. По делото са приложени Общи условия към договор за потребителски кредит. Приложен е и погасителен план с посочени главница, падеж и месечна вноска.

         Съдът намира, че между страните  са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.

Настоящият съдебен състав счита, че кредитът е станал изискуем на 20.08.2017 г., тъй като към датата на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК по кредита е била изтекла и последната падежна дата.

По делото е представен Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г. и Протокол №15 от 12.08.2016г. към него между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД и „Еос Матрикс” ЕООД, задълженията на Кредитополучателя, произтичащи от Договор за потребителски кредит с номер CREX-11641301 от 08.10.2015г., били изкупени от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия Кредитор спрямо него по отношение  паричното вземане, предмет на настоящото производство,  е ищецът „Еос Матрикс” ЕООД. Видно от приложеното пълномощно, Цесионерът - „Еос Матрикс” ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, да извършват уведомяване от името на Цедента. На длъжника било изпратено писмо с куриер М и БМ Експрес с уведомленията за цесия до посочения в процесния договор за кредит адрес. Писмото било изпратено на посочения адрес в договора за кредит. Същото било върнато в цялост с отбелязване, че е непотърсено. Съгласно чл. 7 от договора за кредит всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучтеля се считали за получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, посочен в договора. При тези данни, съдът намира, че длъжникът/ответник е редовно уведомен за извършената цесия.

Освен това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът е получил уведомлението изходящо от „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на вземането, като е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което  възраженията на процесуалния представител на ответника в тази насока се явяват неоснователни.  Съдът следва да зачете този факт по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК „По общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК“ /съдебна практика в тази посока: Решение № 123 от 24.06.2009 г. по търг. д. № 12/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 305 от 19.02.2015 г. по гр.дело № 167/2015г. на Окръжен съд - Пловдив; Решение от 22.05.2015г. по В.т.д. № 1028/2015г. на СтОС/.

По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не беше оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че кредитополучателят по Договор за потребителски кредит с № CREX-11641301 от 08/10/2015 г. Н.И.И. е получил стока Apple Iphone 6 64 GB за 1489,00 лв. на 08/10/2015 г. от Технополис, но при подписването на договора същият дължи и Застраховка „Премия за сигурност на плащанията“ в р-р на 229,31 лв. + договорна лихва в р-р на 408,87 лв. При БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД по договор № CREX-11641301 има получени следните плащания в общ р-р на 386,76 лв.: 23/11/2015 г.- 96,69 лв.; 19/01/2016 г.-96,69 лв.; 16/02/2016 г,-96,69 лв.; 25/03/2016 г.-96,69 лв. С тях са погасени 224,46 лв. главница и 162,30 лв. –лихва. След датата на цесията, има постъпили 233 лв. от ЧСИ Гергана Илчева, per. № 765 ОС Стара Загора, за които от ИЩЕЦА не е предоставена информация какво е погасено с тази сума. Размерът на неиздължената сума - размер на главницата, дължима от Н.И.И. по Договор за потребителски кредит с № CREX-11641301 от 08/10/2015 г. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 10/07/2019 г. е 1493,85 лв. Размерът на неиздължената сума - размер на дължимите договорни лихви - възнаградителни и лихва за забава, дължима от Н.И.И. по Договор за потребителски кредит с № CREX-11641301 от 08/10/2015 г. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 10/07/2019 г. е: 246,57 лв. - договорна лихва от 20/04/2016 г. до 20/08/2017 г. /цялата дължима договорна лихва/; 150,14 лв. - договорна лихва от 20/08/2016 г. до 20/08/2017 г. /претендиралата договорна лихва/; 142,67 лв. - лихва за забава от 20/08/2016 г. 09/07/2019 г.

В отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, прави възражение за изтекла погасителна давност. Съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в PC Стара Загора ( 10.07.2019г.), не е изтекъл петгодишния законоустановен давностен срок по отношение на дължимата главница и тригодишният за претендираните лихви. Същият започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, според която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече, считано от 20.08.2017г.- датата на крайния срок за погасяване на вноските по договора за кредит и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /10.07.2019г./ не е изтекла. Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за основателен до размера на 1493,85 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и 85 ст./ за главница, с 292,81 лв. договорна лихва за периода от 20.08.2016 г.до 09.07.2019 г., и законната лихва от 10.07.2019 г. до изплащане на вземането,, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1879/12.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3610/2019 г. по описа на РС Стара Загора.

          На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на  285.73 лв., представляващи внесена ДТ и  внесен депозит за вещо лице, както и да заплати направените по ч.гр.д. № 3610/2019 г. по описа на РС-Стара Загора съдебни и деловодни разноски в размер на 35.73 лв., съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

          Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.И. ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, че дължи на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Д.П., сумата от 1493.85лв. (хиляда четиристотин деветдесет и три лева и 85 ст./ - Главница и 292.81лв. /двеста деветдесет и два лева и 81 ст./ — Договорни лихви за периода от 20.08.2016г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.07.2019г., представляващи оставащо неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с номер CREX-11641301 от 08.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1879/12.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3610/2019 г. по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА Н.И.И. ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, да заплати на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника адв. Д.П., сумата от 285.73 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски, и  разноски в размер на 35.73 лв.,направени по ч.гр.д. № 3610/2019 г. по описа на РС-Стара Загора.

Присъдените суми могат да бъдат преведени последната банкова сметка: ***: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД

IBAN: ***: UBBSBGSF

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

                                                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: