РЕШЕНИЕ
№ 282
Стара Загора, 25.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Златко Мазников
при секретаря Николина Николова, като разгледа
докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 234 по описа за
2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. (Наредба
№4 от 24.02.2015 г.).
Образувано
е по жалба на „Силмик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Дъбово, Община Мъглиж, ул. „9-ти септември“ № 3, подадена чрез пълномощник –
адв. М.С. от САК, против уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/5816 от
15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие” (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ) от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014
– 2020 г. по заявление за подпомагане с УИН: 24/130520/17029 и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. в размер
на 0 лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за издаването му при неспазване на изискванията за
съдържание на акта, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Навеждат се доводи за липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
като се поддържа, че постановеният отказ за оторизиране и изплащане на
заявеното финансово подпомагане е фактически и правно необоснован, тъй като от
една страна липсва посочване на фактически обстоятелства за мотивиране на
упражненото административно правомощие, а от друга страна не е посочено
материалноправното основание за постановения пълен отказ по заявената субсидия.
В тази връзка се посочва също, че информацията в уведомителното писмо, освен че
била представена таблично и бланкетно, не била подкрепена с конкретни и релевантни
за случая хипотези, като по същество било налице и вътрешно противоречие между
отделните данни от съдържащите се в таблицата на стр. 2 от писмото колони. Отделно и независимо от последното се твърди,
че административният орган е приложил неправилно материалния закон вследствие
на неизяснена и недоказана фактическа обстановка, доколкото в действителност не
са установени основания за постановения отказ, а и не са посочени конкретни
изисквания за управление по смисъла на Глава пета от Наредба № 4 от 24.02.2015
г., които да не са спазени от кандидата. От съда се иска отмяна на постановения
административен акт и се претендират разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител в представено по делото писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна по административно-правния спор следното:
Жалбоподателят „Силмик“ ООД е земеделски
стопанин по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във връзка с чл. 4, параграф 1,
б. „а” от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 183798
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал общо заявление за
подпомагане за кампания 2020 г. с вх. № 19255435 от 25.04.2020 г. (л. 15), на което е определен Уникален
идентификационен номер (УИН) 24/130520/17029. Към заявлението са
приложени таблица за използваните парцели през 2019 г. На 29.05.2020 г. жалбоподателят
е подал Заявление за подпомагане за
кампания 2020 г. (л.
54 и сл.) с
искане за финансово подпомагане, както следва: по Схемата за единно плащане на
площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително
плащане (СПП); по Схемата за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП); по Схемата за обвързано подпомагане за
зеленчуци (моркови,
зеле, дини и пъпеши)
–
СЗ-МЗДП; по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); по Схемата за преходна национална помощ
за земеделска земя на хектар (ПНДП); по Мярка 11 БЗ; по Подмярка 13.1/НР1 –
Компенсаторни плащания в планински райони и по Подмярка 13.2/HР2 – Компенсаторни плащания за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения. В приложена „Таблица на
използваните парцели 2020 г.“ са отразени заявените за подпомагане площи, с
които „Силмик“ ООД кандидатства по СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-МЗДП, СПК, ПНДП, по Мярка
11 и по подмерки 13.1/НР1 и 13.2/HР2, с посочване на номер на БЗС и номер на
парцел от ИСАК, код на културата, площ в ха и землището, в което се намират
парцелите. Заявени за подпомагане са общо 331 БЗС в землищата на с. Ветрен, с.
Дъбово, с. Шаново и с. Нова махала – всичките в област Стара Загора. Към
заявлението е налично и Приложение за кандидатстване по мярка 11 БЗ за 2020 г. (л. 76 – гръб, и сл.), което се явява и заявление за плащане,
като с него е заявено и конкретно направление за подпомагане – „Биологично
растениевъдство“ (БР), и са избрани конкретни дейности – БР
10 за полски култури, включително фуражни, и
БР 12 за трайни насаждения, лозя и маслодайна роза.
Видно от таблицата на заявените площи по направления и дейности от Мярка 11,
ПРСР 2014 – 2020, кандидатът е заявил за подпомагане по БР 10 обща площ от
43.58 ха, а по БР 12 обща площ от 25.55 ха. Налични са подписани
относимите към схемите и мерките декларации, включително че заявителят приема
правилата и е запознат с изискванията на схемите и мерките, за които
кандидатства за подпомагане, и се задължава да спазва през кампанията
изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (т. 7.9
от заявлението – л.
55), както и че е запознат
с условието да спазва изискванията за управление на биологичните дейности,
определени в Мярка 11, за които кандидатства, за периода на изпълнение на
многогодишния ангажимент (т. 5
– л. 77). Към
заявлението е приложен договор от
22.03.2019 г. за биологичен контрол, сключен между „Силмик“ ООД и
сертифициращия орган/контролиращото лице CERES GmbH, както и сертификат за
съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 834/07 и (ЕС) 889/08, датиращ от 24.10.2019 г. и
валиден до 31.05.2020 г. (л.
83 – гръб, и сл.).
В
производството по разглеждане на заявлението са били извършени автоматични
проверки (л. 28 – 29 и 81 – 82). По отношение на декларираните данни по ЗДП са
приети за спазени изискванията за диверсификация. Конкретизирани са
изискванията към екологично насочените площи.
От приложените към административната преписка
документи се установява, че във връзка с подаденото заявление с УИН 24/130520/17029
на кандидата са извършени проверки на място по заповеди с № 424338 от
18.09.2020 г., издадени от началника на отдел Регионален технически инспекторат
(РТИ) към ОД на ДФЗ – Хасково
(л. 107 и сл.). Въз основа на
извършените проверки е съставен Доклад за проверка на място по Мярка 11 – 2020,
към който са приложени и съответните работни листове (л.
114 – гръб, и сл.). Предмет на проверката на място са
били и заявените за подпомагане 4 парцела с обща площ от 43.58 ха с код на
дейност БР 10 и 15 парцела с обща площ от 25.55 ха с код на дейност БР 12. В
забележка към обобщената констативно-съобразителната част от доклада експертът
е отбелязал, че при извършената проверка е установено несъответствие между
заявените култури и установените като засети за парцели с номера
24342-542-18-5, 24342-539-1-3 и 24342-668-1-2. Посочено е, че след извършен
документален контрол е установено, че при проведената на 22.06.2020 г.
инспекция от страна на сертифициращия орган не е представен актуализиран план
за сеитбообращение. В тази връзка била наложена мярка 5.3.1/5.3.2 съгласно
Наредба № 5 от 03.09.2018 г. и код на нарушението – 4.14; 4.15. „Поради
установените неспазвания на въпрос „Спазени ли са всички законодателни
изисквания относно биологичния метод на производство?“ е нанесен отговор „Не“. Доказателства
за последното се съдържат на ред 3 от таблицата в Работен лист 1 (л.
117 – гръб), където в действителност е отговорено с „не“ на въпроса
дали няма данни, че не са спазени всички законодателни изисквания относно
биологичния метод на производство. По
време на извършване на проверката е присъствал представител на кандидата, който
е подписал контролния лист, като е отбелязал, че няма забележки по отношение
отразените в доклада констатации. По делото е приложен и съставен от инспектор
към Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора констативен
протокол № ********** от 15.10.2020 г. (л.
120), от съдържанието на който се установява дадената
положителна оценка по отношение извършваните от жалбоподателя дейности по
биологично земеделие.
Докладът за извършената
проверка на площи е изпратен на „Силмик“ ООД чрез нарочно писмо на началника
на РТИ към ОД на ДФЗ – Хасково с изх. № 01-262-2600/1039 от
06.11.2020 г. (л. 122). В
придружаващото доклада писмо не са изложени конкретни съображения по повод установените
несъответствия от гл. т. данните, обективирани в доклада от проверката на
място. С възражение вх. № 01-262-2600/1039#1 от 25.05.2021 г. (л. 123 – 124)
жалбоподателят е оспорил установяванията на контролните органи, като е
заявил, че в действителност, по повод извършената от CERES GmbH
на 22.06.2020 г. инспекция, е получено писмо с констатации за липсващ
актуализиран план за сеитбообращение. Несъответствието било коригирано на същия
ден, като актуализиран план е бил изпратен на контролиращото лице на 20.07.2020
г.
В отговор на депозираното възражение е
издадено уведомително писмо с изх. № 01-262-2600/1039#3 от 08.06.2021 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ (л.
127), с което се
потвърждават констатациите на експертите, извършили проверката на място, като
са изложени единствено общи съображения.
По повод този отговор от страна на „Силмик“
ООД с възражение от 19.08.2021 г. (л.
129) повторно са оспорени
констатациите на експертите от ДФЗ, като е приложено и нарочно писмо от CERES GmbH (л. 131), с което контролиращото лице заявява,
че на жалбоподателя са извършени 2 инспекции през 2020 г., като са установени
несъответствия, отстранени в процеса по сертификация, и не е налагана мярка за
нередност. Издадено било и решение за несъответствия (л. 132), от което било видно, че няма наложени
мерки или рестрикции. Налице бил и сертификат, като всички доказателства за
биологичното производство били налични в био-регистъра към МЗХГ. По повод това възражение от заместник изпълнителния
директор на ДФЗ е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-262-2600/1039#9 от 31.08.2021 г. (л. 156), с което кандидатът е уведомен, че след
извършени допълнителни административни проверки констатациите от изготвения
по-рано доклад отново се потвърждават.
С оспореното в настоящото съдебно
производство уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/5816
от 15.11.2022 г. (л. 8 – 13) за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г.,
издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен,
че оторизираната субсидия по отношение на декларираните в заявлението за
подпомагане за 2020 г. площи по Мярка 11 БЗ, дейности БР 10 и БР 12 е в размер
на 0 лв. (колона
24 от Таблица за изчисление на финансово подпомагане по направление БР,
съответно колона втора от Таблицата за извършени плащания) при поискана сума общо от 41 982.47
лв. (14
148.80 лв. по БР 10 и 27 833.67 лв. по БР 12). Посочено е също, че общата оторизирана
сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни
проверки и/или проверки на място (в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на
данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от
контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В табличен вид в 24
колони са посочени: съответният код на заявената мярка (БР 10 и БР 12); заявеният за подпомагане парцел,
декларираната му площ; установената площ след извършване на проверката на
място; разликата между декларираната и установената площ на парцела (наддекларирана площ); площта на парцела след неспазени
базови и други изисквания (колона
№ 8); установената площ след проверка за
изискванията за управление (колона
№ 10); сумата, която се отказва за неспазени
базови изисквания (колона
№ 15); сумата, която се отказва за неспазени
изисквани за управление (колона
№ 16) и пр. Към всяка колона в забележка е
представено общо пояснение под формата на разяснения по отношение съдържащата
се в нея информация, независимо дали в случая това е приложимо или не.
Видно от представеното по делото известие за
доставяне/връчване на уведомително писмо (л. 14) уведомително
писмо с изх. № 02-240-2600/5816 от
15.11.2022 г. е получено от жалбоподателя – изтеглено от Системата за
електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ, на 22.03.2023 г.
По делото е представена и приета като доказателство административната
преписка по издаване на оспорения пред съда акт. Приети
като доказателства са решения от
заседанието на УС на ДФЗ съгласно протокол № 197/19.08.2022 г. и заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022
г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Представена от страна на ответника и
приета като доказателство по делото е и Методика за намаляване и отказване на
плащания по Мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със заповед № РД09-144
от 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните на Република България (л. 162 – 171). Представена е и заповед № РД09-247
от 19.03.2021 г. на министъра на земеделието и храните, с която се указва
въпросната методика да се прилага и за заявления през кампания 2020 г. (л. 178).
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок (уведомителното
писмо е изтеглено от СЕУ на 22.03.2023 г., а жалбата е подадена чрез административния
орган, където е заведена на 04.04.2023 г. – л. 1), против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз (ЕС) . В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП
е предвидено, че ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал.1 и
ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА
и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор
на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС
или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по ЗУСЕСИФ (сега
ЗУСЕФСУ) и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. По делото е представена и приета като доказателство заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 159 – 160), с която изпълнителният директор на ДФЗ
е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ В.И.К. правомощията да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане. В случая оспореният акт за отказ на
финансово подпомагане по Мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г.
е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Владислава Казакова.
Следователно обжалваното уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/5816 от
15.11.2022 г. е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните със заповед № ОЗ-РД/3088
от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия.
Условията и редът за подпомагане на
земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода 2014 –2020 г., финансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, намират регламентацията си в
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Административното
производство по реализация на финансовото подпомагане по визираната мярка, подаването на
заявление за подпомагане от заинтересования кандидат, формата, редът, в т. ч. и
сроковете за подаване и съдържанието, са уредени посредством правилата,
съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, като РА извършва
административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления.
Съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗПЗП РА извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за
подпомагане. Съгласно ал. 3 на чл. 37 от ЗПЗП РА всяка година проверява на
място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на
анализ на риска, като съобразно ал. 4 проверките на място се извършват чрез: 1. инспекция на
земеделското стопанство; 2. методи за дистанционно наблюдение. По силата на чл.
43, ал. 2 от ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за
директни плащания съгласно чл. 37 от същия закон. РА намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания и когато
кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не
отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по
чл. 40 от ЗПЗП (чл.
43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП), съответно заявените
за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост
за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл.
37, ал. 3 и 4
от ЗПЗП (чл. 43, ал. 3, т. 10 от ЗПЗП).
Съответна на тези текстове е и разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г., според която ДФЗ – РА, одобрява, намалява или отказва
изплащането на годишната финансова помощ (ФП)
след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението
на изискванията за подпомаганите дейности.
На
основание чл.
13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни
семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2,
минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита
съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от
министъра на земеделието, храните и горите. В този смисъл за административния
орган съществува правна възможност да извърши намаление на размера на
субсидията по Мярка 11, като за това следва да са налице предпоставките на чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – да не са спазени базовите изисквания за
биологично растениевъдство съгласно приложение № 2, минималните изисквания за
торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и
изискванията по управление.
Изискванията
за управление са посочени в глава V от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., като в чл. 33, ал. 1, т. 1 е прогласено общо задължение за
спазване на изискванията по Регламент
(ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Последните съдържат
правилата за биологичното производство, които не са само по управлението на
подпомаганите дейности, като отделните нарушения на тези правила имат
самостоятелна правна уредба.
Обжалваният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при
неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта
да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че
са нарушени. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59,
ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК са конкретните факти, въз основа на които
административният орган приема, че са налице нормативно предвидените
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона
компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени разбираеми
мотиви въз основа на какви конкретни фактически констатации и обстоятелства
органът е приел, че по отношение на заявените от „Силмик“ ООД за подпомагане
площи за кампания 2020 г. е налице основание да бъде отказано извършването на
оторизация и изплащането на финансово подпомагане.
В
действителност от представените таблици, макар и трудоемко, е извлечимо, че установената
след извършени проверки площ, заявена за подпомагане по БР 10 и БР 12, е
съответна на първоначално заявената от кандидата – 43.58 ха по БР 10 и 25.55 ха
по БР 12. Предвид представената в писмото ставка за биологична дейност в лв. за
1 ха заявена площ се установява и действителната ФП, за която се кандидатства
по всяка от дейностите – 14 148.80 лв. за БР 10 и 27 833.67 лв. за БР
12. Именно тези суми са отбелязани от органа в колона № 16 (неспазени изисквания за управление) от таблицата с изчисление на ФП. Така
не остава съмнение, че причината, поради която изчисленото финансово
подпомагане по двете направления в общ размер на 41 982.47 лв. не е оторизирано,
е именно във връзка с установени неспазени законови изисквания за управление на
биологичните дейности, макар и в колона 11 от таблицата (санкционирани площи за неспазени
изисквания за управление) да
не е посочен никакъв размер на площи. Не става ясно обаче какви са конкретните
фактически и правни основания довели до формиране на крайния извод за отказ от
оторизация на изчислената ФП. В този смисъл не са посочени кои факти и
обстоятелства е взел предвид административният орган и съответно под хипотезата
на коя правна норма са подведени същите. В тази връзка липсва позоваване на
конкретни материалноправни основания, довели до обоснован извод за наличието на
нарушени от страна на кандидата изисквания, свързани с управление на
дейностите, т.е. липсва посочване на конкретни изисквания или условия, чието
неизпълнение се вменява на жалбоподателя. Дадените пояснения към таблично представената
в писмото информация в действителност могат да представляват мотиви към
административния акт, но само тогава, когато адресатът на същия, а и съдът биха
могли да отнесат конкретно изведена хипотеза към изложените данни в отделните
клетки на таблицата. В случая това не е така, доколкото в колона 16, отнасяща
се за наложена санкция за неспазени изисквания за управление са посочени
единствено процесните суми, като от дадените разяснения по-долу не е възможно
извеждането на еднозначен и обоснован извод предвид обстоятелството, че се
прави неконкретизирана препратка към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. и/или към раздел V „Намаления
при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по Мярка
11 БЗ от ПРСР 2014-2020“, б. „а“ направление „БР“, б. Б) „изисквания за
управление“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания. В случая в оспорения административен акт не
са изложени каквито и да е било мотиви въз основа на какви фактически
констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените от
„Силмик“ ООД за подпомагане площи за кампания 2020 г. е налице основание да бъде
отказано извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане. Така на
практика „мотивирането“ на постановения отказ за финансово подпомагане по
подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН
24/130520/17029 се свежда до бланкетно посочване на възможните хипотези за
отказ на плащанията, като липсва посочване и обосноваване на конкретни и
относими фактически констатации, субсумиращи се в някоя от хипотезите за
отчитане на намаления, отразени в пояснението към колона № 16.
Съдът
приема, че не представлява изложение на фактическите основания по смисъла на
чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК за издаването на административния
акт съдържащото се в оспорения акт бланкетно и формално посочване, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за
подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП. Още във фазата на административното производство земеделският
производител следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания
за намаляване на оторизирани суми. В процесното писмо, освен че липсва такава
конкретизация, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в
преписката по издаване на акта, който да обоснове формирания извод на
административния орган. Единственият
документ от преписката, който би обосновал отказ или редукция на заявеното
финансово подпомагане, е докладът за проверка на площи. В случая обаче този
документ не съдържа конкретни съображения или по-скоро съдържа такива, които
трудно биха могли да бъдат отнесени към дадено правно основание.
Едва
в представеното с административната преписка по делото становище на ответника
се сочи, но отново лаконично и без особена конкретика, че кандидатът не е
изпълнил изискването за спазване на всички законодателни изисквания относно
биологичния метод на производство съгласно чл. 34 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. във връзка с чл. 12,
ал. 1 и чл. 13 от същата наредба. Възпроизвеждат се нормативни текстове,
касаещи правомощията на ДФЗ да одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна
ФП. Прави се препратка и към раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията по Мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020“, но нищо
повече. Липсват изложени конкретни фактически съображения, водещи до обоснован
извод за отказ от оторизация. Едва в това становище се засягат резултатите от
извършените на кандидата проверки, но под формата на просто позоваване на
същите.
По отношение
процесуалната роля на визираното становище, постъпило в съда със
съпроводителното писмо, с което е представена жалбата срещу административния
акт и административната преписка по неговото издаване, съдържащо в определена
степен изложени съображения във връзка с формирането на крайния извод на
административния орган, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Действително,
съгласно Тълкувателно решение (ТР) №
16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт, стига обаче да се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране
на индивидуалните административни актове (ИАА)
и отказите за издаване на такива. Според изложеното в ТР такива са например
случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват
страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен
акт. Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени
и в писмото, с което жалбата на страната и материалите от проведеното
административно производство се изпращат на по-горния административен орган за
разглеждане. В описаните случаи, както е прието и в ТР, допълнителното излагане
на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е
обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на
проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се
счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото
представлява неизлагането на мотиви към основния акт)
и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от
същия административен орган, който го е издал.
В
случая коментираното становище, което единствено дава някаква насока за
основанията за извършените от административния орган намаления, е документ,
който не би могъл да се приеме за част от административната преписка и за
такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията,
посочени в цитираното ТР. Макар това становище да изхожда от издателя на
оспорения акт и да е представено с административната преписка в изпълнение на
задължението на органа по чл.
152, ал. 2 от АПК, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа
жалба до съда, с която е оспорено издаденото уведомително писмо, т.е. адресатът
на акта не е бил запознат със изложените в това становище фактически основания
и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно
да организира защитата си срещу него. Даденото в ТР разрешение на този въпрос е
свързан с възможността административният орган – издател на акта, да допълни
мотивите си със съпроводителното писмо, с което
административната преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган,
т.е. при оспорване на акта по административен ред, тъй като в този случай
адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като
вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по
административен ред. В
конкретика процесният случай не е подобен на описаните по-горе хипотези –
липсва оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с
допълнително изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни
правото си на оспорване на акта по съдебен ред.
По
изложените съображения не може да се приеме, че със становището на ответника се
допълват мотивите на оспорения ИАА и по този начин тяхната непълнота се санира.
С оглед на горното
съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си да
конкретизира ясно и разбираемо кои точно изисквания по заявената мярка не са
спазени от кандидата за декларираните имоти, с посочване и на съответната нормативна
обосновка, което реално е довело и до неправилно квалифициране на установените
факти, доколкото въобще такива са доказани, а и посочени. В случая така
издаденото писмо не позволява да се извърши проверка за евентуално правилното
прилагане на чл. 13
във връзка с чл. 46 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Във всички случаи липсата на мотиви, съответно тяхната противоречивост и
неяснота нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и го
поставя в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу
неблагоприятния за него краен резултат, като препятства и упражняването на
реален съдебен контрол за приложението на материалния закон, поради което
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен
акт, като незаконосъобразен. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на
административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е
изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания
контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по
издаването на акта. Липсата на мотиви, като фактически или правни
основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния
акт.
Отделно
от горното в постановеното уведомително писмо изобщо няма посочени фактически
нарушения относно констатирани неизпълнения от жалбоподателя по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампания 2020 г. Напротив, от доказателствата по делото,
включително приложения Сертификат за съответствие на CERES GmbH и анекси към
него за кампания 2020 се установява, че стопанството на жалбоподателя се
управлява в съответствие с Регламент
(ЕС) 834/07 и (ЕС)
889/08, като не са установени нарушения, обосноваващи отнемане на биологичния
статут на сертифицираните площи. Последното се потвърждава и от наличното по
делото писмо, изхождащо от контролиращото лице, в което изрично се набляга върху
това, че липсват санкции, наложени на жалбоподателя. Факт е и че във водения от
МЗ Регистър „Биологично растениевъдство“ по отношение
на стопанството на жалбоподателя не се отразени нередности, като статусът на
същото стопанство е отбелязан като редовен –https://bioreg.mzh.government.bg/Home/CertificateDetails/26001.
Контролиращото лице, с което жалбоподателят има сключен договор за контрол –
CERES GmbH, де факто също не е констатирало и публикувало информация, която да
дискредитира биологичния метод на управление на земеделските парцели. Предвид
това при издаване на процесния административен акт е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и защото административният
орган не е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими обстоятелства, както и да изясни
всички факти от значение за случая, а и да обсъди възраженията на
заинтересованите лица, едва след което да издаде административния акт. В случая
очевидно не е извършено обективно, всестранно и задълбочено доказване на
фактите от обективната действителност, които са довели до формиране на
„лаконичните“ мотиви на органа, послужили за издаване на оспореното
уведомително писмо.
В
заключение, но не и изолирано от горните съждения, по делото не се установява
за доказано наличие на някое от основанията по чл. 13
или чл.
14 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., което да доведе до ангажиране на
правилото, съдържащо се в нормата на чл. 46 от същата Наредба. Същевременно и
то в представеното на по-късен етап писмено становище административният орган
се позовава на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В тази връзка съдът намира, че
като издадена на основание чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. методиката следва да съдържа основания за
отказ от подпомагане, съответни на предвидените в наредбата, т.е. недопустимо е
въвеждането на първична правна уредба с вътрешно ведомствен акт, какъвто се
явява методиката. Предвид горното и при липсата на различни фактически
установявания оспореното понастоящем уведомително писмо е постановено в
противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон.
Оспореният административен акт не съответства и на
преследваната от закона цел – развитие на биологичното земеделие чрез включване
в системата за подпомагане на повече земеделски стопани, които извършват
земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда.
Тази цел не може да бъде постигната чрез неоснователното санкциониране на конкретен земеделски стопанин,
при липса на допуснати
от него нарушения на правилата за подпомагане.
С оглед на
изложените съображения съдът намира, че оспореното уведомително
писмо с изх.
№ 02-240-2600/5816 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния
директор на ДФЗ, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде
върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по
заявлението за подпомагане на жалбоподателя с УИН: 24/130520/17029 в частта му, касаеща
кандидатстването по мярка
11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г., при спазване на указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ следва да бъде осъден
да заплати на „Силмик“
ООД сумата от
1050.00 лв., от които 50.00 лв. внесена държавна такса и 1000.00 лв. договорено
и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно представения по делото
договор за правно съдействие и защита – л. 199. По отношение направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че
същият с оглед на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и предвид установения по делото материален
интерес от 41 982.47 лв. (отказаният размер на подпомагане) очевидно не се явява
необосновано завишен, поради което
платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 172,
ал. 2, предлжение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на „Силмик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Дъбово, община Мъглиж, ул. „9-ти септември“ № 3, уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/5816
от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие”, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020
г. по заявление за подпомагане с УИН: 24/130520/17029 и
Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания
2020 г. в размер на 0 лв.
ИЗПРАЩА
делото
като административна преписка на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от „Силмик“
ООД, ЕИК *********, заявление за подпомагане с УИН: 24/130520/17029 в частта му
относно кандидатстването по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014 – 2020 г. за кампания 2020 г., при спазване на дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София да заплати
на „Силмик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Дъбово, община
Мъглиж, ул. „9-ти септември“ № 3, сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: