Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 13 декември 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйския районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на
16.10.2019г. /шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година/ в
състав.
Председател: Цветанчо Трифонов
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гр.д. № 983 по описа за 2019г.
на РС – Козлодуй и за да се произнесе взе предвид следното.
Правното основание на иска е чл.124 от ГПК.
Г.Л.И. с ЕГН ********** ***1, с адрес за
съобщение гр.София, ул.”Петър Парчевич” №14, партер, чрез адвокат И.Б.К. – САК,
е предявил отрицателен установителен иск срещу
„Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Ястребец №23Б,
представлявано от Сашо Петров Чакалски – изпълнителен директор, с който иска да
бъде установено, че ищецът И. не дължи на ответника сумата в размер на 1828,33
лв., съставляващи ½ от сумата в размер 3656,66 лв., начислена за
разходвана топлоенергия за имот – апартамент №7, находящ се в гр.София, жк.”Красна
поляна” 1, бл.9, вх.1, партида с абонатен №131862 за периода месец декември
2007 г. – месец юли 2015 г.
Ищецът твърди, че вземанията в
посоченият от него исков период са погасени по давност.
В отговора си по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не оспорва, че към дата на исковата молба всички вземания в
исковия период са погасени по давност и признава иска в тази му част. Според
него, твърдение в обратния смисъл дружество-ответник по делото не било правило
и не било претендирало предварително заплащане за тези суми. Сочи правни
аргументи, според които в практиката било прието, че погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Възражението за изтекла погасителна давност предизвиквало като
правна последица единствено невъзможността на кредитора за удовлетворение на претенцията
по принудителен ред, като материалното право не преставало да съществува.
Ищецът не бил отправил искане до „Топлофикация - София” ЕАД за погасяване по
давност на сумите, предмет на настоящото производство с което дружеството да не
се е съобразило. Ищецът не бил изявил желание за сключване на споразумение,
съобразно Решение №331 на Столичният общински съвет прието през 2013 г. /неприложено
към делото/, с което дружеството би приело и се съгласило да не претендираме за
плащане на погасени по давност суми.
Ето защо счита, че ответникът не е
станал повод за завеждане на настоящото съдебно производство, поради което не
следва да бъде натоварван с разноските по делото, а те следва да останат за
сметка на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства и
след техният анализ съдът намира за установена следната фактическа обстановка.
Безспорно е по делото, че ищецът Г.Л.И.
е наследник на Радка Иванова Петрова, бивш жител ***, починала на 05.08.2011г.
На нейно име в „Топлофикация - София” ЕАД била открита партида с абонатен
№131862, относно апартамент №7, находящ се в гр.София, жк.”Красна поляна” 1,
бл.9, вх.1. От ответното дружество ищецът ежемесечно получавал писма, съобщение
и фактури с които се претендира задължение за периода м.12.2007 г.- до
съответния месец, за който е начислено последното задължение на ответника, а
сумата която се претендира е в размер на 4812,58 лв. за консумирана топлинна
енергия за периода м.12.2007 г. – месец април 2018 г. Част от тази сума е и
процесната в размер на 1828,33 лв., представляваща ½ от погасеното по
давност вземане от 3656,66 лв. , и което е стойността на потребена топлоенергия
за периода от месец 12.2007 г. – месец 07. 2015г.
Ответникът по делото признава, че
цитирана по-горе сума като цена на потребена топлоенергия от месец 12.2007 г. -
до юли 2015 г. е погасена по давност, но както се посочи по-горе, оспорва да е
станал причина за завеждането на настоящото дело.
На 31.03.2017г. „Т.С.” ЕАД издало
фактура №**********/31.03.2017 г., с която претендира от ищеца заплащане на
сумата от 3093,22 лв. , представляващи главница за топлинна енергия към
15.04.2017 г. Иначе казано, ответникът е претендирал сумата за период, за който
в съдебното производство признава, че вземането е погасено по давност. В същото
време в тази фактура изрично е записал, че в случай на незаплащане на сумата
/бел. на съда/ ще инициира съдебно производство за нейното удовлетворяване.
Съдът намира, че искът е основателен и
изцяло доказан по отношение на съществото си.
Институтът на погасителната давност,
чл.110 - чл.120 от ЗЗД, цели своевременно упражняване на субективни граждански
права от страна на кредитора. Смисълът в закона е да бъде премахната
възможността едно породило се вземане да бъде вечно. Несвоевременното
упражняване на субективното право от страна на кредитора дава възможност на
длъжника да се позове на този факт и вземането да бъде погасено, т.е. кредиторът
не може да бъде удовлетворен чрез принудително изпълнение. Спорен е въпросът
между страните относно начина и времето на позоваването от страна на длъжника
на изтекла погасителна давност по отношение на възникналото вземане.
Съгласно чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното,
макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно.
От казаното следва, че за да бъде
приложен института на погасителната давност, длъжникът следва да се позове на
нея, но вече и в само инициирано съдебно или изпълнително производство. Едва
тогава съответният орган ще може да я приложи съобразно правомощията си. Това
определя и правният му интерес от предявяването на отрицателният установителен
иск. / Впрочем, втози смисъл е и становището на ответника в отговора му по
чл.131 от ГПК, цитирайки Определение №300/26.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д№
2274/2013 г. първо гражданско отделение на ВКС,
с което е прието, че ако длъжникът не направи възражение по чл.250 от ГПК /отм./, а направо предяви иск за установяване на дължимост на вземането –
254 ГПК /отм./, а сега чл.124 ал.1 ГПК, кредиторът няма да отговаря за
разноските в исковият процес ако признае основателността на иска. Това е така,
тъй като съгласно чл.250 от ГПК /отм./, когато изпълнителният лист е издаден
въз основа на някой от актовете посочени в чл.237 от б”в” до б”и” вкл. или въз
основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седем
дневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предяви
възражение, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума
не се дължи. Видно е, че за да се позове в случая на погасителната давност,
срещу длъжника следва да бъде издаден изпълнителен лист на извънсъдебно
основание и да е започнало изпълнително производство. Само в такъв случай, в
частност в исков процес, възражението за настъпила погасителна давност може да
бъде ценено/.
Предвид изложените аргументи съдът
счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като многократно е
изпращал писма, съобщения и фактури до ищеца, с които е претендирал исковите
суми, макар и погасени по давност. Единствената възможност на ищеца да се
защити от тези претенции е предявяването на настоящият отрицателен
установителен иск след като не е било налице изпълнително производство, в което
той да възрази, че вземането е погасено по давност.
Ответникът е направил и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съобразно представените
доказателства и списък на разноски по чл. 80 от ГПК възлиза на 480 лв.
Съдът намира това възражение за основателно. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждение , при
материален интерес от 1828,33 лв.
минималното адвокатство възнаграждение възлиза на 358 лв. Съдът счита, че в
този размер следва да бъдат уважени разноските на ищеца за адвокатско
възнаграждение, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност,
основанието и размерът на иска са признати от ответника и е проведено само едно
съдебно заседание. Ответникът дължи и сумата от 73,13 лв. платена държавна
такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Г.Л.И.
с ЕГН********** ***1 с адрес за съобщение гр.София, ул.”Петър Парчевич” №14,
партер, чрез адвокат И.Б.К. *** ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София,
ул.Ястребец №23Б, представлявано от Сашо Петров Чакалски – изпълнителен
директор, че ищецът Г.Л.И. не дължи
на ответника „Топлофикация - София” ЕАД сумата в размер на 1828,33 лв., представляваща
½ от сумата в размер 3656,66 лв., начислена за разходвана топлоенергия
за имот – апартамент №7, находящ се в гр.София, жк.”Красна поляна” 1, бл.9,
вх.1, партида с абонатен №131862 за периода месец декември 2007 г. – месец юли
2015 г., поради погасяване на вземането по давност.
Осъжда „Топлофикация – София” ЕАД да
заплати на ищеца Г.Л.И. с ЕГН ********** ***1 деловодни разноски в размер на
357,98 лв. адвокатски хонорар и 73,13 лв. платена държавна такса, като в
останалата част до 480,00 лв. разноски, представляващи заплатен адвокатски
хонорар отхвърля искането като неоснователно и недоказано.
Решението може да се обжалва пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщенията до
страните.
Районен съдия: