№ 240
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 1702/21.02.2022г.
от Н. Г. Н. против определение № 157/04.02.2022 г. ,постановено по в.ч.гр.д.
1595/21 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане
молба от Н. за изменение на определение № 580/27.10.2021г.,постановено по
посоченото в.ч.гр.д. по описа на ОС – Стара Загора в частта на разноските .
По съображенията ,изложени в жалбата жалбоподателят счита това ,че
обжалваното определение е постановено в противоречие на материалния
закон ,при допуснати процесуални нарушения и необоснованост и заявява
искане същото да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба „В. „ ЕООД счита същата за
недопустима ,респ. неоснователна и заявява искане същата да бъде оставена
без разглеждане ,респ. без уважение.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното :
Частната жалба от Н.Н. ,предмет на разглеждане в настоящето
производство е процесуално допустима като подадена в срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт ,изхожда от легитимирана страна
,имаща правен интерес от обжалване и следва да бъде разгледана по
същество.
Н.Н. е предявил иск против „В. „ЕООД за установяване ,че в качеството
му цесионер по договор за цесия ,сключен между него и ПДП има вземания в
посочен в исковата молба размер ,по който иск е образувано гр.д.4936/20 г. по
описа на РС- Стара Загора.С протоколно определение от 30.06.2021 г. РС-
1
Стара Загора е прекратил производството по делото поради недопустимост на
предявения иск и е осъдил ищеца Н.Н. да заплати на ответника разноски в
размер на 770 лв.С молба от 01.07.2021г. Н. е поискал изменение на това
определение в частта на разноските .Извършена е размяна на книжа ,постъпил
е отговор по тази молба от ответника като произнасяне от страна на съда
липсва.
Същевременно Н. е обжалвал и определението , с което производството
по делото е прекратено ,във връзка с което е образувано в.ч.гр.д. 1595/21г. по
описа на ОС – Стара Загора ,по което дело въззивният съд с определение №
580 /27.10.2021 г .е потвърдил прекратителното определение на
първостепенния районен съд и е осъдил жалбоподателя Н. да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 200 лв.Постъпила е молба от Н. вх.
№ 5755/10.11.2021г. ,с която е посочил ,че е молба по чл.248 от ГПК
,насочена спрямо посоченото определение на въззивния съд като е поискал
съдът да постанови определение ,с което да отмени определението на РС-
Стара Загора , с което Н. е осъден да заплати на ответника разноски в размер
на 770 лв. като алтернативно е поискал,ако съдът счете ,че
първоинстанционния съд следва да се произнесе по отношение на искането за
изменение на определението в частта на разноските ,да изпрати делото на
този съд.
По тази молба е постановено определението ,предмет на обжалване ,с
което въззивния съд е приел,че доколкото искане ,отправено до съда по
чл.248 от ГПК касателно присъдени разноски за въззивното производство в
размер на 200 лв. изобщо не е направено ,то молбата е безпредметна и е
оставил същата без разглеждане .Констатирал е обаче ,че
първоинстанционният районен съд не се произнесъл по искането на Н. за
изменение на протоколното определение от 30.06.2021 г. в частта на
разноските ,поради което е постановил след влизане в сила на обжалваното
тук определение делото да бъде изпратено на РС – Стара Загора за
произнасяне по заявеното искане по чл.248 от ГПК.
Определението в неговата обжалвана част ,в която молбата на Н. по
чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане е правилно. Макар и формално като
основание на искането да е посочена гореказаната разпоредба и формално
това искане да е било насочено към определението на въззивния съд ,в частта
,в която Н. е осъден да заплати разноски на въззиваемата страна в размер на
200 лв. ,то конкретно заявеното с нея искане е да бъде отменено
определението на РС – Стара Загора в частта на разноските ,алтернативно
делото да бъде върнато на РС – Стара Загора за произнасяне по заявеното от
Н. искане за изменение на това определение в частта на разноските.При това
положение и доколкото искане за изменение на определението на въззивния
съд в частта на разноските изобщо не е заявено ,молбата наистина е била
безпредметна и правилно съдът не я е разгледал ,а е постановил делото да се
изпрати на компетентния да се произнесе съд по действително заявеното
2
искане за изменение на определението на РС- Стара Загора в частта ,в която
Н. е бил осъден да заплати разноски на ответника в размер на 770 лв .
С оглед на горното настоящата инстанция намира определението на ОС
– Стара Загора ,предмет на обжалване в настоящето производство ,за
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 157 / 04.02.2022 г. ,постановено по
в.ч.гр.д.1595 /21 г. описа на ОС – Стара Загора .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3