М О Т И В И към Присъда №157/07.06.2019 г.,
постановена по НОХД №2905/2019 г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е внесла обвинителен акт срещу Г.Ц.Г.
- роден на *** ***, б., български
гражданин, неженен, средно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че в периода от
09.07.2018 г. до 10.07.2018 г. в гр.Пловдив при условията на продължавано
престъпление в съучастие, като помагач, умишлено е улеснил неизвестен извършител
– като извършител, с цел да набави за себе си и за другиго – неизвестен
извършител имотна облага да възбуди и поддържа заблуждение, както следва:
- На 09.07.2018 год. да възбуди и поддържа заблуждение
у П.А.Н. ЕГН-********** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2100
лева,
- На 10.07.2018 год. да възбуди и поддържа заблуждение
у М.В.Д. ЕГН-********** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 4000
лева, като е посещавал адресите на пострадалите и е вземал паричните суми, и
общия размер на причинената вреда е в размер на 6100 лева, поради –
престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК.
Производството е проведено по реда на
глава XXVII
от НПК, като е даден ход на съкратено
съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът пледира да бъде признат подсъдимият за
виновен за извършване на престъплението,
за което е предаден на съд, като сочи че са налични достатъчно
доказателства за вината на подсъдимия, иска да се определи наказание на същия
от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с
1/3 и след редуцирането да се отложи изпълнението на наказанието с изпитателен
срок от три години.
Защитникът на подсъдимият пледира за налагане на
минимално наказание за извършеното деяние.
Подсъдимият Г.Г. поддържа казаното от защитника му и иска налагане на
минимално наказание.
Въз основа на събраните в хода на делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка в хода
на делото:
Подсъдимият Г.Ц.Г. -
роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, средно образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
През месец май 2018г. подсъдимият Г.Г. отишъл да работи в курортен комплекс „**“. Там сменил
няколко работи, като през месец юни 2018г. започнал да работи във фирма за
отдаване под наем на триколки. През същия месец, подс.
Г. се запознал с неустановено по досъдебното производство лице с малко име „Б.“,
като двамата се сприятелили и често се виждали. В началото на месец юли 2018г.
„Б.“ попитал подс. Г., дали желае да изкарва лесни
пари, като последният проявил интерес и съгласие. Тогава „Б.“ му обяснил, че ще
трябва да ходи на различни адреси в страната и да чака под терасите хората да
му хвърлят чанти или пликове, след което да ги носи на определени места. Тъй
като на подс. Г. му трябвали пари, той приел
предложението на „Б.“, като му казал, че е съгласен и го попитал кой ще му дава
инструкциите къде точно трябва да ходи? Тогава „Б.“ му казал да изчака и че ще
се свържат с него по мобилния телефон.
Подсъдимият Г. ползвал мобилни телефони
с номера **и **, които не били регистрирани на негово име.
На 06.07.2018г. на тел. № **с
подс. Г. се свързало неустановено по досъдебното
производство лице, което се обаждало от тел. номер на румънски мобилен оператор
с № **. Неустановеното лице, се представило, като познат на „Б.“ и казало на
обвиняемия да го нарича „Т.“. „Т.“ обяснил на подс. Г.,
че щял да му се обажда и да го изпраща на различни точки и адреси в България,
откъдето да вземал чанти или пликове, като за всяка взета чанта или плик, щял
да му заплаща сумата от по 200 лева. След като вземел чантата или плика,
обвиняемият щял да получи инструкции по телефона, къде да я занесе.
Неустановеното лице – „Т.“, изрично заявило на подс. Г.,
че когато отидел на адресите, трябвало да внимава и да се оглежда за полицаи.
След като, чул какво му обяснил „Т.“, подс. Г.
веднага разбрал, че в случая ставало въпрос за „телефонни измами“, но поради
нуждата на парични средства, се съгласил да участва. Подсъдимият бил наясно, че
по този начин щял да улесни неустановеното лице при извършване на „телефонните
измами“, но овладян от идеята, че това е един лесен и бърз начин за придобиване
на допълнителни парични доходи, решил да участва в разработената от
неустановеното в хода на досъдебното производство лице схема. В случая схемата
ползвана от неустановеното лице била многократни обаждания от телефонен номер
на румънски мобилен оператор на
стационарни или мобилни телефони в гр. Пловдив, търсейки и попадайки при
отговор на възрастни хора, които лесно заблуждавало представяйки им се за
полицай, участващ в полицейска операция по задържане на „телефонни измамници“
или на лица нападащи и обиращи възрастни хора. Неустановеното в хода на досъдебното
производство лице трябвало да убеди по
телефона пострадалия да събере наличните си пари или такива, които има във
влогове и след това да ги остави на мястото, посочено от него, уверявайки го,
че когато „измамникът“ или нападателите им дойдат да вземат парите, ще бъдат
незабавно задържани от органите на МВР. Непосредствено след получаване съгласието на
пострадалия да участва в „задържането“ на престъпниците и уговаряне на
паричните суми, които трябвало да оставят на определено място, неустановеното в
хода на досъдебното производство лице се
обаждало на подс. Г., като го изпращал на съответния
административен адрес, за да вземе „пратката“ – плика с пари. Подсъдимият Г.
отивал на посочения му от неустановения извършител адрес, взимал
инкриминираните парични суми, след което ги доставял на различни места извън
гр. Пловдив, спазвайки стриктно указанията на неустановения извършител, който непрекъснато го контролирал и напътствал по телефона
как точно да действа.
В съответствие с гореописната
схема, сутринта на 09.07.2018г. „Т.“, се свързал по телефона с подс. Г. и му казал да тръгва от Слънчев бряг за гр.
Пловдив. На същият ден, след 14:00 часа, подс. Г.
пристигнал и се намирал в гр. Пловдив, кв. Кючук
Париж. / Виж разпечатките за тел. № **- том 2, лист 133 и следващите и разпечатките на тел. № ** - том 2 лист 120/. Връзката в гр. Пловдив между „Т.“ и подс. Г. се осъществявала по телефона между номера ** и № **.
На 09.07.2018г. около 15:08 часа на
мобилен телефон **ползван от пострадалата П.Н., се обадило неустановено по
делото лице, което й се представило за ** – Й.П., който разследвал група от
„телефонни измамници“. Същият я попитал за адреса й за да можело да я защитят,
като пострадалата му го казала – гр. **. След като пострадалата казала адреса
си, по мобилния телефон с подс. Г. се свързал „Т.“,
който му казал веднага да отиде на адреса на пострадалата Н.. Подсъдимият Г.
незабавно хванал таксиметров автомобил и тъй като бил в района на квартала,
след минути бил пред адреса на пострадалата. През това време „неустановеното
лице“ представящо се за ** П.продължил да разговаря с пострадалата Н., като й
заявил, че трябва да им съдейства за да задържат измамниците. В тази връзка
пострадалата следвало да събере парите, които имала у дома си, да ги сложи в
плик и да ги хвърли през терасата си. Н. така й направила, като след като
хвърлила плик със сумата от 300 лв. се прибрала в апартамента и казала на
„полицая“, че е изпълнила наредоното й и е хвърлила
плика с парите. След това с подс. Г., който бил на
мястото на адреса, веднага се свързал „Т.“ и му казал да отиде до градинката
под терасата на Н. и да намери плика с парите, след което да ги вземе и да се
отдалечи. Подс.Г.
отишъл до градинката под терасата на пострадалата, намерил плика със сумата от
300 лева в него, взел го и пеша се отдалечил от място. През това време на
мобилния телефон на пострадалата се обадило „неустановено лице“, който й
заявил, че е хванал сина й го е прострелял в левия крак и че пострадалата
трябвало да му предаде сумата от 60000 лева. След като пострадалата му казала,
че нямала толкова пари, неустановеното лице й казало, че ще я нарежел на
парчета, при което уплашена Н. му казала, че имала влог от 2000 лева в банката.
Неустановеното лице веднага я накарало да отиде и да изтегли парите, като
пострадалата го послушала и силно уплашена веднага отишла до клон на банка ** находящ се на ул. „**“, гр. П., от където изтеглила сумата
от 2000 лева. Докато вървяла към клона на банката и след това, неустановеното
лице постоянно разговарял с пострадалата Н. по мобилния й телефон, като й
давало указания какво трябва да направи. След като пострадалата излязла от
клона на банката с парите, неустановеното лице й казало да хвърли парите под
близките кошове. Тъй като пострадалата не разбрала какво точно трябва да
направи, изхвърлила касовата бележката, с която изтеглила парите под кошовете,
а парите от 2000 лв. задържала в себе си. През това време с подс.
Г. се бил свързал „Т., който му дал указания и напътствия веднага да отиде до
близката Банка ДСК, до адреса от където взел парите и да погледнел под
кошовете. Подс. Г. веднага тръгнал пеша към клона на
Банка ** на ул. **, като при предвижването си към мястото, бил заснет от
охранителни камери на пицария „Фитнес“, находяща се на ул. „Скопие“. След като подс. Г. отишъл до клона на Банка ДСК, видял отдалечаваща
се Н. и погледнал под близките кошове, както му било указано. Под кошовете
обаче намерил само разписката за изтеглените пари, поради което изпълнявайки
указанията на „Т.“, настигнал Н., като й казал, че трябва да му даде парите, а
не разписката. Пострадалата Н. бръкнала в чантата си от където извадила сумата
от 1800 лева и ги дала на подс. Г.. След като той
взел парите и се отдалечил, получил указание да остави взетите общо 2100 лева
под една пейка в един парк. След като пострадалата се прибрала на адреса си,
разказала случилото се на свой комшия, който й заявил, че е била измамена. Едва
тогава пострадалата Н. уведомила сина си и полицията за случая.
На 10.07.2018г. пострадалата М.В.Д.
била в дома си на адрес ***. Малко след
13:00 часа на домашния телефон на Д. със стационарен номер **се позвънило. Д.
вдигнала телефона и чула женски глас, който й завил „Майко, в болна съм, в
болницата съм! Трябват ми пари!“. Д. веднага заявила, че няма дъщеря и
затворила телефона. Малко след това на стационарния телефон на Д. се обадило
неустановено по делото лице, който се представил на Д., като полицейски
служител с името И.П., който работил в ** РУ Пловдив и работил по разкриване на
телефонни измами. Неустановеното лице заявило на пострадалата, че телефонът й е
бил набелязан от лица – телефонни измамници, като й поискал адреса за да могат
да я защитят, а също така и поискал да разговаря с нея по мобилен телефон. Д.
дала номера на телефона на мъжа си – **и казала адреса си – гр. **.
След като пострадалата дала адреса си,
неустановеното лице – „ Т. незабавно се свързал от тел. № ** с подс. Г. на тел. № **/ лист 140 от том 2 /, като казал
адреса на пострадала и му заръчал да отиде на адреса и да чака пострадалата да
изхвърли плик с пари, които да вземе. Подсъдимият Г. веднага се придвижил до
адреса и започнал да чака.
След малко „полицай“ И.П. се обадил на дадения мобилен
телефон и започнал да разговаря с Д., като започнал да й обяснява къде работи,
с какво се занимава точно и как задържал престъпниците. През това време, докато
разговаряли, стационарният телефон на Д. отново позвънил, като „полицай“ П.наредил
на пострадалата да вдигне слушалката, без да затваря линията по мобилния
телефон. След като Д. вдигнала слушалката, чула страшен мъжки глас, който й
заявил да приготви 50000 лева иначе щял да я изнасили и заколи. Докато гласът
продължил да я заплашва, Д. уплашена и паникьосана прекъснала връзката и
започнала да разговаря с „полицай“ П., който бил чул заплахите по мобилния
телефон. „Полицай“ П.заявил на пострадалата, че това са престъпници – мафия,
която имало устройство и можели да засекат дали хората имали пари в къщите. По
тази причина, „полицай“ П.наредил на пострадалата да вземе наличните си пари и
да ги скрие камерата на хладилника, като пострадалата така й направила. След
малко “полицай“ П.отново се обадил на пострадалата, като й заявил, че
измамниците са открили адреса й и вече били във входа на блока й, но неговите
хора също били на адреса за да ги задържат. „Полицай“ П.обяснил на Д., че за да
могат за задържат измамниците и да съхранят парите й, е необходимо Д. да излезе
от южната страна на блока / където чакал подс. Г. / и
да изхвърли парите си в плик. Заблудена от думите на неустановеното лице
представящо се за полицай, постр. Д. взела от
камерата на хладилника две пачки, всяка на стойност по 2000 лв. / общо 4000 лв.
/излязла на терасата и се огледала. Отдолу я видял подс.
Г., който й помахал с ръка и след като пострадалата го видяла, му хвърлила едни
плик със сумата от 2000 лева. През това време, видимо имащ обратна връзка,
„полицай„ П.заявил на пострадалата по мобилния телефон, защо само един пакет,
хвърли още, при което пострадалата го послушала и хвърлила още един пакет със
сумата от 2000 лева в него. През това време на терасата излязъл съпругът на
пострадалата Д., като й се скарал и й казал да се прибира вътре в апартамента.
Подс. Г. взел двата плика с пари, след което се отдалечил
от адреса.
След като Д. се върнала в апартамента, по мобилния
телефон с нея отново се свързал „полицай“ П., като я попитал дали има влогове в
банки, понеже измамниците имали хора в банките и можело да й източат сметката. Д.
му заявила, че имала на влог в „**“ сумата от 5000 евро, при което „полицай“ П.й
заявил, че спешно трябва да я изтегли и да им я предаде. Д. отишла до клона на
банката, като през цялото врече била контролирана какво да прави по мобилния
телефон. Тъй като от банката й заявили, че същия ден не можело да изтегли влога
и е необходимо за бъде направена заявка, Д. направила такава за 12.07.2018г.,
като била инструктирана от „полицай“ П., че ще се свържат на 12.07.2018г.
отново с нея за да предаде изтеглената сума.
Вечерта след случилото се пострадалата Д. разбрала, че
била измамена и сигнализирала на полицията, като обяснила, че имала уговорка с
„полицай“ П.на 12.07.2018г. да му предаде и сумата от 5000 евро.
На 12.07.2018г. при контрол на ** на ** РУ Пловдив и
служители на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив, както и след
обаждания и инструктаж от „полицай“ П., да хвърли от балкона си сумата от 5000
евро, пострадалата изхвърлила през балкона на терасата си, чантичка съдържаща
изрезки от рекламни брошури, като при вземането на чантичката под балкона е
задържан подс. Г.Г.. По
този случай е водено и приключено друго досъдебно производство – ДП 92/2018г.
по описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР Пловдив, по което обв.
Г. е осъден. /одобрено е споразумение/.
Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от приобщените по делото гласни и писмени доказателства –
свидетелските показания на свидетелите П.Н., Х.З., К.П., М.Д., А.К., както и от
събраните в хода на делото веществени доказателства и писмени такива – протокол
за оглед на веществени доказателства, веществени доказателства – записи от
охранителни камери, снимков материал от видеокамера от обект „Банка ДСК”
гр.Пловдив, ул. „Пере Тошев” №3, записи от охранителна камера на пицария
„Финес”, записи от охранителни камери на клон на „ПИБ” в гр.Пловдив, ул.
„Скопие” №15-19, писма от мобилните оператори съдържащи трафични
данни по смисъла на чл.159а от НПК, протокол за разпознаване, характеристика за подсъдимия, справка
съдимост.
Съдът счита, че въз основа на събраните доказателства
няма как да бъде установена различна фактическа обстановка, както и че доказателствата
са достатъчни за достигане на извод, че подсъдимият е извършил деянието, за
което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимия
в периода от 09.07.2018 г. до 10.07.2018 г. в гр.Пловдив при условията
на продължавано престъпление в съучастие, като помагач, умишлено е улеснил
неизвестен извършител – като извършител, с цел да набави за себе си и за
другиго – неизвестен извършител имотна облага да възбуди и поддържа
заблуждение, както следва:
- На 09.07.2018 год. да възбуди и поддържа заблуждение
у П.А.Н. ЕГН-********** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2100
лева,
- На 10.07.2018 год. да възбуди и
поддържа заблуждение у М.В.Д. ЕГН-********** и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 4000 лева, като е посещавал адресите на пострадалите и е вземал
паричните суми, и общия размер на причинената вреда е в размер на 6100 лева, с
което е осъществил състава на престъпление по чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр.
ал.1 от НК. Доколкото подсъдимият не е участвал във възбуждането на
заблуждението у пострадалите лица, а единствено е участвал в прибирането на
паричните суми хвърлени от тях, то е очевидно че той е улеснявал неизвестния си
по делото съучастник в това да причини на пострадалите имотната вреда. Ето защо
и съдът счита, че неговата форма на съучастие е именно помагачество. От друга
страна са налице и всички изискуеми от закона предпоставки, за да се приеме, че
в случая се касае до продължавано престъпление.
От субективна
страна престъплението подсъдимият Г. е
извършил при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното съдът счита, че от обективна и
субективна страна е доказано, че подс.Г. е осъществил
състава на престъплението, за което е бил предаден на съд.
Съдът , като взе в предвид
принципа на законноустановеност на наказанията в
чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя –
подсъдимия Г.Г., съдебното му минало, възрастта му, определи по следния начин
наказанието : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Г.Г. за престъплението по чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр.
ал.1 от НК съдът
отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства : за това престъпление, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една
до шест години. Като отегчаващи вината съдът отчете завишената степен на обществена опасност на
телефонните измами. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
младата му възраст, направеното самопризнание, чистото му съдебно минало към
момента на деянието. Ето
защо, при съпоставяне на всички тези факти и при
съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като същите не се
явяват многобройни смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК при лек превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер
на ДВЕ ГОДИНИ. Така определеното наказание е било редуцирано с 1/3 на основание
чл.58а, ал.1 от НК, като след редуцирането е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Според преценката на
съда именно това наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради
което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК.
Настоящия съдебен състав счита, че целите на
наказанието биха могли да се изпълнят и без да се изтърпява ефективно
наложеното наказание лишаване от свобода, доколкото подсъдимият не е със
завишена степен на обществена опасност, няма предходни криминални прояви и е с
добри характеристични данни. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването
на наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Причини за извършване на
престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.