№ 1
гр. И., 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20231840100414 по описа за 2023 година
Производството е инициирано въз основа на осъдителна искова молба.
Исковото дело първоначално е било образувано като гр.д. № 17846 от 2023 г. по
описа на Районен съд – С., което е било прекратено и е изпратено по компетентност на
Районен съд – И..
Исковата молба е подадена от „З. е. а. д. Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Н. Ч. и И. Г., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5,
представлявано по делото от адвокат К. П. и е насочена срещу Агенция „П. и.“, с адреса: гр.
С., бул. „М.“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № ***, ет. 5.
С исковата претенция се настоява ответната страна да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от 539.22 лева - регресно вземане по застрахователна преписка
№ ***************, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Сочи се, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 539.22 лева във връзка с настъпило увреждане на лек автомобил „П. К.“ с рег. №
СО****СН, собственост на В. А. А.. Уточнено е, че произшествието е настъпило на
11.07.2022 г. на път I-8 на участъка между гр. М. п. и гр. И., където превозното средство е
преминало през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което
е била увредена предна лява гума.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като същият е депозирал отговор от
юрисконсулт Г. Н., в който са изложени подробни съображения, според които исковата
претенция е неоснователна, с оглед на което се настоява същата да бъде оставена без
уважение.
В проведеното последно открито съдебно заседание се явява процесуален
представител на ищеца, който поддържа исковата молба.
В последното заседание ответникът не изпраща представител, като преди това от
него е постъпило подробно становище по съществото на спора.
Исковата молба, поставила началото на делото, е допустима – изхожда от лице, което
1
има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че
са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция.
Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, с оглед на следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от ЗЗД.
Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция П. и. /Агенцията/
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за
съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.
Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във
вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1)
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и
застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на
застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно
противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника
възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което
има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.
Към исковата молба е приложен препис от писмо, изходящо от О. К., в което е
отразено, че пътят от гр. М. п. към с. М., посока гр. И., е път I-8, който е републикански път
и се поддържа от Агенция „П. и.“. Приложен е и препис от извънсъдебна регресна покана от
ищеца до ответника.
Като писмено доказателство по делото е представен препис от Застрахователна
полица № ****************, с която с ищеца е сключена имуществена застраховка КАСКО
СТАНДАРТ по отношение на лек автомобил P. C., с рег. № ЕН****КХ, със собственик и
застрахован П. И. И., със срок на застрахователното покритие от 03.12.2021 г. до 02.12.2022
г. На гърба на застрахователната полица е приложен препис от Добавък № 3 във връзка с
КАСКО СТНАДАРТ № ****************, от съдържанието на който е видно, че
предишният собственик на лекия автомобил е П. И. И., а новият собственик е В. А. А., а
така също и че новият регистрационен номер на колата е СО****СН. От така посочените
две писмени доказателства се налага извод, че към 11.07.2022 г. по отношение на процесния
автомобил е била сключена валидна имуществена застраховка КАСКО. Като писмено
2
доказателство по делото е представен и препис от общите условия на застрахователното
дружество.
От приложените преписи на свидетелство за регистрация на МПС също е видно, че
лек автомобил П. К. с рег. № СО****СН е собственост на В. А. А..
Като свидетел по делото е разпитан В. А. А.. Той заявява, че през лятото на 2022 г.
/свидетелят сочи „миналата година“, като разпитът е проведен през 2023 г./, без да си
спомня конкретна дата, се е връщал от гр. К., като пътят е бил осеян с дупки, а скоростта му
е била не повече от 40- 50 км., като в един момент е усетил, че е минал през дупка, след
което спрял и видял, че на предна лява гума има образуван балон, както и че се е обадил на
застрахователя. Уточнява, че това се е случило между М. и М. п., както и че дупките са били
много, а не само една. Допълва, че не е викал пътна полиция, като след това уточнява, че
превозното средство се е движили с 30-40 км.ч. Според свидетеля видимостта е била
перфектна, но са се виждали само дупки по целия път, които определя като „кратери“.
Според свидетеля размерите на дупката са били около метър на метър ширина и дължина и
около 20 см. дълбочина, както и че другите дупки също са били такива, като най-плитките
от тях са били не по-малко от 7-8 см. дълбочина. Твърди, че застрахователят е бил уведомен
още същия ден, а така също и че гумата не е била спукана, а отстрани на нея се бил
образувал балон, но когато са започнали да я свалят тя е гръмнала.
По делото като писмени доказателства са представени и препис от Декларация за
настъпване на застрахователно събитие, а така също и препис от заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение. От съдържанието им е видно, че на 13.02.2022 г. В. А. А. е
подал писмени сведения до застрахователната компания за настъпилото събитие на
11.07.2022 г.
От представени преписи от опис на претенция и опис-заключение по претенция,
ведно с приложени към тях снимки на въпросното моторно превозно средство и гумата, е
видно, че претенцията във връзка с ПТП-то от 11.07.2022 г. е била свързана с предна лява
гума Bridgestone Potenza Sport 295/35/21, а така също и че общият размер на сумата,
необходима за възстановяване на претенцията, е определен на 539.22 лева.
Съгласно препис от Доклад по щета № *************** и преводно нареждане от
18.07.2022 г. от „З. е. а. д. Б. В. И. Г.“ ЕАД в полза на В. А. А. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 539.22 лева.
По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза, в
чието заключение е отразено, че уврежданията по лекия автомобил с рег. № СО****СН
могат да настъпят при попадане на превозното средство в широка дупка или в множество
дупки, а така също и че стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 650.20 лева. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че щетите могат да бъдат получени и вследствие на преминаване през
бордюр, през твърд предмет или през пресечена местност.
Изложеното по-горе налага категоричен извод, че в резултат на настъпило
произшествие на 11.07.2022 г. действително по лекия автомобил са нанесени щети, които са
били възстановени от „„З. е. а. д. Б. В. И. Г.“ ЕАД, което е имало качеството на
застраховател по имуществена застраховка, сключена във връзка със застраховане на
увредения автомобил. В тази връзка следва да се посочи, че показанията на свидетеля А. са
последователни и в тях не се констатират противоречия. Също така показанията му
кореспондират и с останалия по делото доказателствен материал. Поради тези съображения
съдът приема, че действително е настъпило застрахователното събитие, в резултат на което
е била увредена една от гумите на лекия автомобил.
Само за пълнота може да се посочи, че съгласно препис от удостоверение за
техническа изправност на ППС автомобил с рег. № СО****СН, марка и модел П. К., е минал
3
преглед на 10.02.2022 г. и същият е подлежал на следващ преглед до 10.02.2023 г. Преписи
от свидетелство за управление на МПС, издадено на В. А. и контролен талон удостоверяват
наличие на провоспособност у А. да управлява МПС.
Възражението на пасивно легитимираната страна, според което рискът от повреда на
автомобилна гума не се е покривал от застрахователния договор, е неоснователно. В
застрахователната полица и в общите условия към нея не е изключен подобен риск.
Неоснователно остава възражението и за съпричиняване. По делото не се събраха
доказателства, установяващи водачът на лекия автомобил да е допринесъл с поведението си
за настъпилите вреди. От свидетелските показания на разпитания свидетел се установява, че
по патя, по който се е движило превозното средство в момента на произшествието, е имало
и множество други препятствия /дупки/. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелят
заявява и че по целият път са се виждали само дупки, поради което може да се направи
извод, че избягването на всички тях е било трудно предотвратимо. Поради горното,
предявеният осъдителен иск за главницата се явява основателен и подлежи на уважаване.
Не може да намери подкрепа възражението на ответната страна, според което
неуведомяването на органите на МВР и неизготвянето на протокол за ПТП са основание за
отхвърляне на иска. От съдържанието на разпоредбите на чл. 123 от ЗДвП се налага извод,
че органите на МВР се уведомяват задължително, когато от произшествието има пострадали
хора и/или когато между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с настъпването му. В настоящия случай от данни по делото се
установява, че не е имало пострадали лица от въпросното ПТП, а така също е видно, че
единствен участник в него е бил водачът на увредения автомобил. Именно поради тези
съображения уведомяването на полицейските органи не е било задължително.
На следващо място доказателствния материал по делото не води до извод, че е била
налице и някоя от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, да са приеме, че посещението на
контролни органи и съставянето на протокол по чл. 125а от ЗДвП е било задължително.
Само за яснота може да се посочи, че сочената от ответника НАРЕДБА № I-167 от
24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на
Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните
превозни средства е отменена през 2014 г. Също така представените от ответната страна два
броя застрахователни полици относно други МПС-та, за които се твърди, че са застраховани
за допълнителен риск „гуми“, касаят периоди от време, които значително предходжад
периода на действие на настоящата застрахователна полица /настоящата полица е сключена
през 2021 г., а представените от ответника полици са от 2016 г. и 2018 г./, поради което не
може да се направи извод, че съществува идентичност в застраховането и застрахователните
покрития между тях.
Всичко изложено дотук води до извод, че претенцията за заплащане на сумата от
539.22 лева е основателна и подлежи на уважаване.
На уважаване подлежи и предявеният осъдителен иск за акцесорното вземане -
законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на подаване на исковата
молба /04.04.2023 г. – когато исковата молба първоначално е била предявена пред Районен
съд – С./.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на сторените от него съдебни разноски.
По настоящото производство активно легитимираната страна е внесла държавна такса в
размер на 50 лева, заплатила е депозит от 300 лева, дължим за изготвяне на допусната
експертиза, а така също е извършила разход за адвокатски хонорар в размер на 780 лева с
ДДС /в това число и възнаграждение за явяване в повече от две съдебни заседания/. Именно
тези суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника и същият трябва да ги репарира
4
на ищеца. Само за пълнота трябва да се посочи, че по настоящото дело е внесен и депозит от
25 лева от ищцовото дружество, която сума, обаче, не е изплатена на свидетеля, тъй като той
не е поискал заплащането на възнаграждение. С оглед на това сумата от 25 лева може да
бъде възстановена на ищеца при поискване от последния.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „П. и.“, с адреса: гр. С., бул. „М.“ № 3 и адрес за
кореспонденция: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № ***, ет. 5 да заплати на „З. е. а. д. Б. В. И. Г.“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Н. Ч. и И. Г., със седалище и адрес на управление:
гр. С., пл. „П.“ № 5, представлявано по делото от адвокат К. П. сумата от 539.22 лева
/петстотин тридесет и девет лева и 22 стотинки/ - регресно вземане, която сума представлява
главница по изплатено застрахователно обезщетение в полза на собственик на лек
автомобил „П. К.“ с рег. № СО****СН, който автомобил е увреден при настъпило
произшествие на 11.07.2022 г., като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по
силата на договор за имуществена застраховка „КАСКО“, сключен посредством
застрахователна полица № ****************, ведно със законната лихва върху
посочената по-горе сума от датата на подаване на исковата молба /04.04.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „П. и.“, с адерса: гр. С., бул. „М.“ № 3 и адрес за
кореспонденция: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № ***, ет. 5 да заплати на „З. е. а. д. Б. В. И. Г.“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Н. Ч. и И. Г., със седалище и адрес на управление:
гр. С., пл. „П.“ № 5, представлявано по делото от адвокат К. П. следните суми,
представляващи сторени по делото съдебни разноски, а именно: 50 лева /петдесет лева/ –
заплатена държавна такса, 300 лева /триста лева/ – внесен депозит за изготвяне на
експертиза и 780 лева с ДДС /седемстотин и осемдесет лева/ – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С., чрез Районен съд – И., в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5