№ 14075
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110154041 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от Л. Ц. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1000 лева, имуществени вреди, представляващи разходи за процесуална
защита- изготвяне на отговор на искова молба по гр. дело № 72066/2021г. по описа на СРС,
25-ти състав и снабдяване с писмените документи, приложени към отговора, както и 1449,79
лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в притесненията и загубата на
време и средства поради необходимост да води гр. дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-
ти състав, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът Л. М. твърди, че претендира имуществени и неимуществени вреди като
обезщетение от притесненията и загубата на време и средства поради необходимост да води
гр. дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав. Претендира сумата от 2449,79 лева,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска. С молба от 08.04.2022г. е посочил,
че насрещният иск се предявява само от Л. М. като ответник е „Топлофикация София“ ЕАД.
Сочи, че причинените вреди се изразяват в „практиката“ на предявяване на „поредния“
необоснован иск от страна на „Топлофикация София“ ЕАД при условия на пълен
формализъм, погазване на закона и превръщане на съда в „узаконител“ и „инкасатор“ на
„вземанията“ на ищеца срещу т.нар. „потребител“. Твърди, че „Топлофикация София“ ЕАД
изчислява сметките си и предявява вземанията си на база на замерванията и изчисленията
на топлинното счетоводство съобразно договор между тях, който се изисква формално, но
никога не се представя пред съда фактически, при което била налице практика на системно
пренебрегване на сигналите, жалбите и рекламациите на т.н. потребител, който бил сведен
до безгласна буква в едни привидно договорни отношения и до платец, който е длъжен да
плаща предявените сметки без много разправии. В случая била налице кражба на топлинна
енергия в процесния блок, на която нито „Топлофикация София“ ЕАД, нито топлинното
счетоводство обръщали внимание, но предявявали иск за неплатени сметки.
С уточнителна молба от 27.10.2022г. ищецът е посочил, че претърпените вреди се
1
изразявали в системна злоупотреба с право от страна на „Топлофикация София“ ЕАД и
топлинното й счетоводство. Поддържа, че системно и умишлено не се обръщало внимание
на аргументи, възражения и основания, предявявани в регистратурата на „Топлофикация
София“ ЕАД или представяни с отговори на искова молба и в съдебни производства срещу
него в качеството му на ответник и т.нар. потребител на топлинна енергия. Бил принуден да
свали радиаторите в жилището си. Увреждането, което му било причинено, било с действия
и бездействия. Поддържа, че „Топлофикация София“ ЕАД криела и не представяла договора
с топлинното си счетоводство. Счита, че „Топлофикация София“ ЕАД опорочават съдебните
производства и основни принципи на процеса като въвеждали практика на узаконяване чрез
експертизи на претенциите си за плащане на сметки, игнорирайки на практика всички
законови изисквания, аргументи, основания и доказателства, представяни от него като
потребител и ответник. По този начин превръщали съдебният процес във фарс, а съдът в
узаконител на безобразията, закононарушенията и баласите на „Топлофикация София“ ЕАД
и топлинното счетоводство. Твърди, че причинената му вреда се изразявала в загуба на
време, средства и нерви за рекламации, молби и протести, за събиране на материали,
доказателства, опровержения и прочие, за участие в съдебни производства и пр. поради
злоупотреба с право от страна на „Топлофикация София“ ЕАД.
С молба от 06.12.2022г. Л. М. е посочил, че претендира имуществени вреди в размер
на 1000 лева, произтичащи от необходимостта да се защитава сам с отговор на искова молба
на „Топлофикация София“ ЕАД. Претендира толкова, колкото обикновено би договорил
като хонорар един адвокат за съставяне на тези документи и за процесуално
представителство по делото по насрещния иск, както и неимуществени вреди в размер на
1449,79 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че не са налице
посочените от Л. М. основания за пороци на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
изразяващи се в процесуални нарушения при издаването й. Прави възражение относно
искането за претендиране на имуществени вреди на обща сума от 1000 лева, произтичащи от
необходимостта за защита. Считат, че липсва основание за такава, тъй като не са
представени доказателства за заплащането му. Били недоказани доводите за системна
злоупотреба с право на „Топлофикация София“ ЕАД. Твърди, че искът за неимуществени
вреди е неоснователен поради недоказаност на всички елементи от сложния фактически
състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Не се установявала причинната връзка на твърдените
в исковата молба притеснения и загуба на време да са в резултат от действия на
„Топлофикация София“ ЕАД. Сочи, че срещу ищеца не били предприемани никакви
противоправни действия. Поддържа, че ищецът е бил нередовен платец и е станал причина
за завеждане на дело за незаплатена топлинна енергия. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъдат основателни предявените искове ищецът следва да установи следните
обстоятелства: настъпили имуществени и неимуществени вреди вследствие на виновно и
противоправно действие от страна на служители на ответника във връзка с образуване на гр.
дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав, причинно-следствена връзка между
вредите на ищеца и поведението на служители на ответника, размера на вредите.
В конкретния случай ищецът обосновава претенцията си на извършена от страна на
ответното дружество системна злоупотреба с право, при която не се обръща внимание на
2
аргументи, възражения и основания, предявявани в регистратурата на ищеца или излагани в
отговори на искови молби по образувани срещу него дела.
В проведеното съдебно заседание на 25.04.2024г. ищецът е представил писмена
справка, че срещу него били образувани следните граждански дела за плащане на сметки за
имот с адрес: гр. София, АДРЕС: гр. дело № 16958/2013г. по описа на СРС, 56-ти състав за
период от 2007-2012г., друго гражданско дело без посочен номер за период от 2012-2014г.,
гр. дело № 60316/2017г. по описа на СРС, 151-ви състав за период от 2014-2016г., гр. дело №
30043/2020г. по описа на СРС, 177-ми състав за период от 2016г.-2018г., гр. дело №
72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав за период от 2018г.- 2020г., както и гр. дело №
58338/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав за период от 2020-2022г. Сочи, че злоупотребата
с право се състои в „системно пренебрегване“ на молби, оплаквания и възражения, както
извън, така и в съдебно производство от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, вследствие
на което съдебните производства се превръщат във „фарс“ и „регистрационни производства“
за претендирани от страна на ищеца плащания.
По делото е приета молба от Л. М., адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД от
27.08.2018г., с която е предложено извънсъдебно споразумение съгласно което да се оттегли
иска срещу него и дъщеря му по гр. дело № 60316/2017г. по описа на СРС, 151-ви състав,
срещу което се задължава да започне да плаща редовно сметките, считано от началото на
новия отоплителен сезон 2018-2019г. По отношение на споровете за неплатените сметки за
предишни периоди, счита че следва да бъде адресиран проблема до топлинното
счетоводство, откъдето произтичал фактически.
Прието е и възражение от 22.02.2021г., подадено от Л. М. на 22.02.2021г. в ответното
дружество, в което е посочено, че в блока, където се намира жилището му, има кражба на
топлоенергия, за което „Топлофикация София“ ЕАД били уведомени отдавна. Посочено е, че
„Топлофикация София“ ЕАД води дела срещу него и баща му, а сега се канила да води дела
и срещу дъщеря му вместо да провери молбите, сигналите, възраженията и оплакванията,
договорите, замерванията, изчисленията, разчетите и сметките.
Представено е уведомление, адресирано до „Техем Сървисис“ ЕООД от 15.07.2021г.,
в което е посочено, че на адрес: гр. София, АДРЕС са свалени 2 броя радиатори в хол/спалня
и един брой радиатор „лира“ в банята.
Приета е молба от 16.07.2021г., подадена от Л. М., адресирана до „Техем Сървисис“
ЕООД, подадена по повод „резолюция“, с която му било отказано да бъде прието
уведомлението за свалени радиатори под претекст, че нямало абонатен номер на жилището,
както и заявление от 16.07.2021г. с посочен абонатен номер.
Представена е рекламация до „Техем Сървисис“ ЕООД, подадена от ищеца, в която е
посочено, че в продължение на много години протестира пред „Топлофикация София“ ЕАД
и топлинното счетоводство, и пред други инстанции, че в блока има кражба на
топлоенергия, с възражения и молби да бъде извършена проверка и да бъдат коригирани
сметките, което се оказало „глас в пустиня“. Сметките не били верни, а резулатът бил
покани за сключване на споразумение за плащане на дълга и завеждане на съдебни дела за
3
събиране на вземанията.
От изискания препис от гр. дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти се
установява, че делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Л. Ц. М. и Е. Л. М. за цена на топлинна енергия за ап. 11, находящ се в гр.
София, АДРЕС, аб. № ******. С Решение № 6374 от 24.04.2023г., постановено по
горепосоченото дело съдът е признал за установено, че Л. Ц. М. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сума в размер на 1642,98 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в имот, находящ се
в гр. София, АДРЕС, аб. № ******, ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 16.07.2019г. до 08.06.2021г. в
размер на 264,25 лева, сума в размер на 43,77 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна
лихва върху тази сума от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 35847/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав
като е отхвърлена претенцията за установяване съществуване на вземане за цена на
доставена топлинна енергия над присъдената сума от 1642,98 лева до пълния предявен
размер от 1717,98 лева, претенцията за установяване съществуване на вземане за мораторна
лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия над сумата от 264,25 лева до
пълния предявен размер от 271,22 лева и претенцията за установяване съществуване на
вземане за мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за период
от 01.07.2018г. до 08.06.2021г. в размер на 8,52 лева. С решението е признато за установено,
че Е. Л. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 328,60 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. в имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № ******, ведно със
законна лихва от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума
за периода от 16.07.2019г. до 08.06.2021г. в размер на 52,90 лева, сума в размер на 8,76 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума от 22.06.2021г. до изплащане на
вздемането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
35847/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав, като е отхвърлена претенцията за установяване
съществуване на вземане за цена на доставена топлинна енергия над присъдената сума от
328,60 лева до пълния предявен размер от 343,59 лева, претенцията за установяване
съществуване на вземане за мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна
енергия за сумата над 52,90 лева до пълния предявен размер от 54,24 лева и претенцията за
установяване съществуване на вземане за мораторна лихва върху сумата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г. в размер на 1,70 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Л. Ц. М. и Е. Л. Г.
в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, по която е
образувано в.гр. дело № 8739/2023г. по описа на СГС, III-В въззивен състав. С разпореждане
от 12.10.2023г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
4
20.11.2024г. от 14:30 часа.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато
право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината
в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец)
грижа. В този смисъл и Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 758 от 11.02.2011г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК.
Искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в
Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност.
Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право /противоправно поведение/ е налице, когато искането не е
отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато
молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди
другиму, или за да накърни друг обществен интерес. В този смисъл Решение № 245 от
05.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 942 от 20.07.2015г.
на ВКС по гр. д. № 1282/2015г., IV г. о., ГК.
Когато упражненото процесуално право е правото на иск или право да се иска друг
вид защита от съда, не е достатъчно претенцията на ищеца да е била отхвърлена като
неоснователна с влязъл в законна сила съдебен акт, за да се приеме наличие на злоупотреба с
право, а е необходимо ищецът да докаже главно и пълно, че ответникът е съзнавал, че
претендираното материално право не съществува, но въпреки това е сезирал съда с искане за
защита, като е целял единствено да увреди насрещната страна. В този случай
злоупотребилият с процесуалното право отговаря спрямо насрещната страна за вредите,
които тя е претърпяла от това действие.
В конкретния случай ищецът излага съображения, че „Топлофикация София“ ЕАД
системно предявяват искове срещу него и пренебрегват подадени от него молби, оплаквания
и възражения. От приетия препис от гр.дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав и
от посоченото в подадената от ищеца молба в проведеното съдебно заседание на
25.04.2024г. се установява, че ответното дружество е подало шест искови молби срещу Л.
М., касаещи цена на предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 2007г. до
5
2022г., като към датата на устните състезания пред настоящата инстанция висящи са две от
тях.
Съдът намира, че обстоятелството, че се подават заявления по чл. 410 ГПК, респ.
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ищеца не може да обуслови само по себе си
противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество. В този смисъл е
и гореизложената от съда съдебна практика, като съдът намира, че в настоящия случай
образуването на производства срещу ищеца представлява израз на установено в
Конституцията на Република България право, което само по себе си е правомерна дейност.
Обстоятелството, че изложените от Л. М. съображения, касаещи съществото на спора, не са
били взети предвид от страна на служители на „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
Сървисис“ ЕООД е ирелевантно за настоящия процес, доколкото идентични съображения са
били изложени в отговорите на исковите молби, подадени от ищеца по образуваните от него
дела и те са били предмет на обсъждане в проведените съдебни производства.
Твърденията, че се е „вменявало“ наличие на „облигационна връзка“, „утежнявало
производството с назначаване на вълшебни експертизи“, „игнорирала се е кражбата на
топлинна енергия“, „обръщала се доказателствената тежест“, „формалистично се
претендирало юрисконсултско възнаграждение“, както и че не се представял договор с
фирмата за дялово разпределение, не могат да обусловят злоупотреба с процесуално право,
доколкото същите касаят предпоставките за основателност на предявените претенции, респ.
подлежат на доказване и преценка от страна на решаващия орган. Изложените от ищеца
съображения са относими към преценката на съда за основателност на предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове, а именно дали между страните е било възникнало
облигационно правоотношение за процесния период и имот, дали е била доставяна топлинна
енергия, респ. каква е нейната стойност. Преценката каква е стойността на ползваната
топлинна енергия е именно на органа, решаващ по същество спора, а не на служител на
ответното дружество.
Завеждането на шест искови производства през продължителен период от време /от
2013г. до 2023г./, касаещи цена на топлинна енергия за период от 15 години, не би могло да
доведе до извод, че претенциите са били завеждани от служители на „Топлофикация София“
ЕАД единствено с цел да се уведи насрещната страна. Още повече, че частично претенциите
на дружеството са били и уважани. Т.е. не би могло да се приеме, че е налице знание, че
изложените в исковите молби обстоятелства не са верни.
Съдът приема, че разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за
обезщетение на вреди само ако те са причинени от противоправно действие, каквото в
случая съдът счита, че не се доказва от страна на ищеца. Липсват доказателства, от които
може да се направи извод, че ответникът е предявил иска с една единствена цел, а именно да
навреди на насрещната страна, в случая на ищеца. Предвид липсата на ангажирани
доказателства в този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан, в
6
конкретната хипотеза това означава че съдът приема, че не е налице твърдяното
противоправно поведение. В допълнение следва да бъде уточнено, че несъгласието на ищеца
с начина, по който е начислена и се претендира цената на топлинна енергия в собствения му
имот, не обуславя противоправност в поведението на служители на ответното дружество,
изразяващи се в начисляване на топлинна енергия и претендирането на цената й по съдебен
ред.
По изложените съображения съдът намира, че в настоящото производство не се
установи образуваното по искане на ответното дружество гражданско дело № 72066/2021г.
по описа на СРС, 25-ти състав да представлява противоправно и виновно поведение в
хипотезата на злоупотреба с права, от което в пряка причинно-следствена връзка да са
настъпили претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди. На
последно място, по делото не са ангажирани и доказателства за претърпени имуществени
вреди.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева с оглед фактическата и правна сложност
на делото, обстоятелството че по същото са проведени две съдебни заседания, като не са
изслушвани свидетели и не са приемани заключения на вещи лица.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
Красно село, АДРЕС, ап. 11, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, осъдителни искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за заплащане на сумата от 1000
лева, имуществени вреди, представляващи разходи за процесуална защита- изготвяне на
отговор на искова молба по гр. дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав и
снабдяване с писмените документи, приложени към отговора, както и 1449,79 лева,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в притесненията и загубата на време и
средства поради необходимост да води гр. дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти
състав, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Л. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Красно село, АДРЕС,
ап. 11, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8