О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
1401 15.11.2019 г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на петнадесети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 175 по описа
за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 87
ал. 3 от ЗЗД, подадена от „Анхиало 2010“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Бунар
Хисар“ № 1, представлявано от Красимира Славова Стоянова, със съдебен адрес за
връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа: гр. Бургас, ул.”Ген. Гурко” №
18, ет.2 - чрез адв. Веселина Василева и адв. Николай Славов, против Н.Б.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, с
която се иска да бъде развален договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 72, том III,
peг. № 1528, дело № 439/2013г., на нотариус peг. № 289 от НК с район на
действие РС-Поморие, с който е прехвърлено правото на собственост върху обект
за търговска дейност: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.502.306.1.7 по КК и КР на гр. Поморие, община Поморие, област Бургас,
одобрени със заповед № РД-18-36 от 29.04.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК и с последно изменение на КК и КР, одобрено със заповед № КД-14-02-762 от
26.04.2012 г. на началника на СГКК гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Поморие,
п.к. 8200, ул. „Княз Борис I” № 73, етаж 0, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.502.306, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от
40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
57491.502.306.1.9, под обекта: няма; над обекта: 57491.502.306.1.1, ведно със
съответните идеални части от общите части и правото на строеж, поради
неизпълнение от страна на ответника, както и да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за
подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права. В определения от съда двуседмичен
срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е
указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения
двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба
с възражения.
В указания срок
според чл.373 от ГПК, постъпи отговор на допълнителната искова молба от
ответника.
При това положение съдът приема, че книжата по делото
са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на
настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент
са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. Следователно искът е допустим.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 19.11.2013 г. страните сключили договор за покупко-продажба на
недвижим имот с нот.
акт № 72, том III,
peг. № 1528, дело № 439/2013г., на нотариус, peг. № 289 от НК, по силата на който на ответника било прехвърлено правото на
собственост върху обект за търговска дейност с идентификатор 57491.502.306.1.7, срещу което ищцовото дружество следвало да получи
продажната цена, както следва: 4 650 лв., платени преди сключване на
нотариалния акт, а остатъкът от 41 040 лв. – на равни месечни вноски в
размер от по 10 % от продажната цена, до пълното ѝ изплащане. Твърди се
още, че в срока до 19.09.2014 г., ищцовото дружество не е получило нито една от
следващите вноски от цената, като купувачът отказал да плати. Считано от
19.09.2014 г. е налице забава за изпълнение, която трае повече от четири
години, предвид което изпълнението на задължението към настоящия момент е
напълно безполезно за ищеца.
Предвид горното, в исковата молба се съдържа изявление
на ищеца-продавач по смисъла на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД за разваляне на договора,
обективиран в посочения нотариален акт, което обуславя и правния интерес на
ищеца от водене на иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Правна
квалификация: искането има правното си основание в чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът с
депозирания отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция.
Посочва, че е изпълнил задължението си по нотариалния акт, като плащането било
извършено в брой и прието от ищеца, който го осчетоводил. Сочи в подкрепа на
твърденията си ревизионен доклад, от който било видно, че ищцовото дружество е
отчело приходи от продажба на процесния имот, съгласно фактура № 141/ 01.12.2013
г. на стойност 45 600 лв. Счита, че осчетоводяването представлява
извънсъдебно признание на неизгодния за ищеца факт, че плащането е получено
много преди настъпването на падежа на цялото вземане. Твърди се още, че към
датата на получаване на обезпечителната заповед, ответникът не е разполагал с
ревизионния доклад, нито с разписка за плащането в брой, поради което на
05.04.2019 г. платил повторно, като превел остатъка от продажната цена по
нотариалния акт на ищеца, който го уверил, че ще оттегли иска. На 08.04.2019 г.
ищецът върнал парите по сметка на ответника и го уведомил, че това плащане било
безполезно за него и било заведено дело за развалянето на договора.
Твърди също така, че ответникът бил съдружник и
управител в ищцовото дружество до 19.02.2019 г. и до тази дата, другият
съдружник и управител Красимира Стоянова, не е имала претенции към него досежно
тази сделка. Позовава се на редица вътрешни взаимоотношения между дружеството и
себе си, както и лични такива с другия управител и съдружник Стоянова. Счита,
че липсва основание за разваляне на договора, тъй като цената била платена. В
условията на евентуалност моли съда на основание чл. 87 ал.3, изр. второ от ЗЗД
да му бъде определен срок за изпълнение на задължението по нотариалния акт.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Ищецът, с допълнителната си искова молба, излага становище относно наведените с отговора на исковата молба доводи
на ответната страна. Оспорва твърденията за плащане на продажната цена. Сочи,
че е налице уговорка за плащане по банков път, респективно ако е налице плащане
в брой, в тежест на ответника е да представи писмен документ за същото, като
нито във фактура № 141/ 01.12.2013 г., нито в ревизионния доклад се съдържат
признания за плащане. Отчетеният и осчетоводен приход от продажбата е в
съответствие с действащите счетоводни стандарти за този вид стопански и
счетоводни операция, съгласно Закона за счетоводството. Заявява, че осъществено в хода на делото
плащане на остатъка от цената - на 05.04.2019 г., се явява напълно безполезно
за ищцовото дружество, а в чл. 87 ал. 2 от ЗЗД е изрично уговорено правото за
разваляне на договора, без да се дава срок на длъжника, когато поради забавата
на длъжника изпълнението е станало безполезно, какъвто бил и настоящият случай.
Останалите аргументи относно вътрешните отношения на страните, както и
отношенията им във връзка с дружеството, в което са били съдружници, счита за
неотносими към спора. Посочва, че не са
налице предпоставките за
даване на срок на длъжника да изпълни задължението си. Представя доказателства.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът
депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа становището
си, изложено в отговора. Счита, представените с допълнителна искова молба
доказателства за неверни, съставени единствено за целите на процеса.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Представените
от страните писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на
делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват наличието на
посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими,
тъй като законът не поставя ограничения
за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без
събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена
фактическа обстановка.
Ответникът с
отговора и допълнителния отговор е направил доказателствени искания за
допускане и извършване на съдебно-счетоводна експертиза след постъпване по
делото на заверени преписи от ревизионния доклад. Съдът счита, че горното
следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са
относими към предмета на спора. Изложеното се отнася и до искането на ищеца,
като вещото лице следва да отговори и на поставените от него задачи.
Ответникът е направил доказателствено искане за
допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
отношенията между страните, техните договорки, кой и как ги е изпълнил.
Процесните задължения произтичат от договор с предмет недвижим имот, сключен
във формата на нотариален акт и са на стойност над 5 000 лв. Съгласно чл.
164 ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, свидетелски показания за установяване
погасяването на парични задължения, установени с писмен акт, т.е. за
изпълнението на договора, както и за изменението на писмени съглашения, в които
страната е участвала са недопустими. Същите са допустими единствено за
установяване отношенията между страните, както и за смисъла и значението на
отделни уговорки и за изясняване на действителната обща воля на страните, в
случай че страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, в който именно смисъл е и сочената от
ответника практика. Затова съдът приема, че единствено за доказването на тези
обстоятелства следва да се допуснат исканите свидетели.
По доказателствената тежест
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване
факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1,
т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.
153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва да докаже, че са налице предпоставките за разваляне на договора,
включително и че изпълнението е станало безполезно. Ответникът следва да докаже
въведените от него възражения с всички допустими доказателствени средства,
включително изпълнение на задълженията си.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.
118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно - счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените от страните по делото въпроси, като определя
депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от „Анхиало 2010“ ООД в размер на 170 лв. и от Н.Б.К. в размер на 170
лв., по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Б., която да се уведоми след
постъпване по делото на заверени преписи от ревизионен доклад № Р-02000214002555-092-001/
13.03.2015 г. и внасяне на поне един от депозитите.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели в режим на довеждане на
страната на ответника, като последният следва да съобрази, че свидетелски
показания за установяване изпълнението на парични задължения и за изменението
на договора са недопустими.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание за 16.01.2020 г. от 14.30 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ
на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за
доклад по делото, а на ищцовата страна и препис от отговора на допълнителната
искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: