Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 12.03.2021 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети септември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
При секретаря Мариана Ружина
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
въззивно гражданско дело № 4840 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 23904 от 27.01.2020 г., постановено по
гражданско дело № 64025 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92
състав, била изменена издръжката, определена с Решение № ІІІ-117-111 от
12.06.2013 г., постановено по гражданско дело № 19811 г. по описа за 2012 г. на
Софийски районен съд, 117 състав, влязло в сила на 01.12.2014 г., като била увеличена
от 150 лева на 400 лева, като бащата Х.Д.К. бил осъден да заплаща на
малолетното си дете В.Х.К., родена на *** г., чрез нейната майка и законен
представител Й.Л.А., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от подаване
на исковата молба на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката като отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 150 от СК за
разликата над 400 лева до пълния претендиран размер от 700 лева като
неоснователен; отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 143, ал. 4 от СК
за заплащане на добавка в размер на 1099,65 лева като неоснователен; допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената в полза на
детето издръжка; осъдил Х.Д.К. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
увеличения размер на издръжката в размер на 360 лева, а на В.Х.К., чрез нейната
майка Й.Л.А. деловодни разноски в размер на 128,57 лева; оставил без уважение
искането на Х.Д.К. за присъждане на сторените деловодни разноски, като
неоснователно.
Недоволна от така постановеното решение останала ищцата
в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото производство – малолетната
В.Х.К., действаща чрез своята майка и законен представител Й.Л.А., която обжалва
същото в частите, с които били отхвърлени исковите й претенции с правно
основание чл. 150 от СК за разликата над уважения размер от 400 лева до
претендирания размер от 700 лева, както и с правно основание чл. 143, ал. 4 от СК-за осъждане на ответника за добавка към издръжката й в размер на 1099,65
лева месечно. Излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, които подробно аргументира. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваните от нея части, като уважи изцяло исковите й
претенции. Претендира сторените деловодни разноски пред двете съдебни
инстанции.
В хода на съдебното дирене, се представлява от
законния си представител и пълномощника си, като поддържа въззивната жалба и
пледира за нейното уважаване. Претендира сторените деловодни разноски, за които
не представя списък. Окончателното си становище по делото излага в писмени
бележки, вх. № 266624/30.09.2020 г.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът в
първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство Х.Д.К. е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба по изложени в отговора аргументи. Счита, че присъдената
месечна издръжка удовлетворява нуждите на ищцата, като излага и доводи за
липсата на материална възможност да заплаща на малолетната издръжка в
претендирания размер. Оспорва като недоказани нуждите на ищцата от добавка към
издръжката й, както и твърденията, че разполага с материалната възможност да й
заплаща такава в посочения размер. Моли съда да постанови решение, с което да
остави жалбата без уважение. Претендира сторените деловодни разноски за
въззивната инстанция.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото - поддържа отговора си на въззивната жалба и оспорва същата. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния
съд в обжалваните от ищцата части и да остави без уважение подадената срещу
него жалба. Претендира сторените по делото разноски, за които също не представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което
същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
При произнасяне
по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
искове, предявени от малолетната В.Х.К., действаща чрез своята майка и законен
представител Й.Л.А. срещу Х.Д.К. с правна квалификация по чл.150 от СК – за
изменение на издръжката, определена с решение по гр.д. № 19811/2012 г. на СРС, 117
състав, като я увеличи от 150 лева на 700 лева, месечно, считано от датата на
исковата молба, обективно съединен с иск по чл. 146 от СК-за присъждане на
лихва за забава, както и с иск по чл. 143, ал. 4 от СК-за осъждане на ответника
да й заплати добавка върху издръжка в размер на 1099,65 лева. Иска си за
определяне на добавка върху издръжката й в посочения размер обосновала с наличието
на свои изключителни нужди за лечението си, като твърдяла сторени разходи за офталмологично лечение в размер на 599,65 лева и такива за ортодонтско лечение в размер на 500 лева. Претендирала
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозирал
писмен отговор по исковата молба, като оспорвал шзцяло
същата като неоснователна. Претендирал
сторените разноски
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Ищцата, според представеното по делото заверено копие
на удостоверение за раждането й, била дете на ответника. С решение от
12.06.2013 г. на СРС, което влязло в сила, ответникът бил осъден да заплаща на
малолетната ищца месечна издръжка в размер на 150 лева.
Ответникът бил управител и едноличен собственик на
капитала на „Е.“ ЕООД, като на 16.11.2017 г. му било издадено разрешение за
строеж на многофамилна жилищна сграда-етапно
изпълнение.
В периода след 26.01.2015 г. същият придобил в
собственост следните недвижими имоти : на 26.01.2015 г. – гараж № 15, находящ
се в гр. София, ж. к. „******; на 11.03.2015 г. - недвижим имот, изграден в
степен на завършеност „груб строеж“, находящ се в гр. София, СО, Район „Люлин“,
в ж. к. „Люлин 2“, бул. „******, както и магазин № 16 в гр. София, ж. к.
„Люлин“, в секция „А“ на сградата, на партерния етаж на бл. 33; на 21.04.2016
г. – апартамент № 28, в гр. София, район „Сердика“, ул. „******, заедно с мазе
№ 19 и гараж; на 02.06.2016 г. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4360.367.1.31., находящ се в гр. София, Район „Люлин“, ж. к. „******,
ателие 4; на 26.09.2016 г. – поземлен имот в с. Волуяк, Район „Връбница“, ул. „******;
на 19.12.2016 г. – поземлен имот в с.
Волуяк-гарата, местност „Трояно“, община „Връбница“,
София.
На 18.01.2016 г. ответникът продал следния свой
недвижим имот – магазин, находящ се в гр. София, ул. „******.
Впоследствие ответникът продал още два свои недвижими
имота, а именно – ателие № 4 в гр. София, Район „Люлин“, ж. к. „******, и
поземлен имот в гр. София, ж. к. Люлин, като на 27.06.2017 г. внесъл във
фирмената сметка на представляваното от него дружество „Е.“ ЕООД с основание „захранване на сметка“, като на
същата дата заплатил по банков път сумата от 5300 лева, лихви по ревизионен
акт, и сумата от 65439,93 лева – главница по същия ревизионен акт.
За 2018 г. „Е.“ ЕООД декларирало данъчна печалба в
размер на 2680,92 лева, като ответникът се осигурявал върху минималната работна
заплата за страната за 2018 и 2019 г.
На 23.08.2019 г. той сключил договор за потребителски
паричен кредит за сумата от 12000 лева, който погасявал на месечни вноски с
размер от 345,16 лева.
Ответникът заплащал по банковата сметка на майката на
малолетната ищца суми за издръжката й, чийто размер варирал от присъдения
размер от 150 лева до 200 лева.
Към 05.07.20219 за майката били декларирани брутни
доходи за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г., чийто размер варирал от
548,03 лева до 840 лева за различните месеци от периода. Освен това, същата
получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер от
359,14 лева. От представената по делото и приета служебна бележка, издадена от
Агенция по заетостта, се установявало, че същата е безработна.
Малолетната страдала от миопия,
намаляване на зрението, и имала ортодонтски проблеми.
За корекция на зрението с очила и диоптрични стъкла и ортодонтско
лечение, майката направила следните плащания за диоптрични стъкла за очила – на
12.10.2015 г. 124,40 лева; на 29.02.2016 г. -97,50 лева; на 06.01.2017 г. –
127,20 лева; на 12.12.2017 г. -129,25 лева, на
03.06.2019 г. 121,30 лева, а на 10.06.2019 г. заплатила и сумата от 500 лева за
изработване на ортодонтска шина за детето.
По делото била призована ДССП Сердика, която в
приложения социален доклад изразила становището си за интересите на детето във
връзка с производството.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на свидетеля М.Т.Д., който установил с показанията си, че майката на ищцата и
ищцата живеят при бабата по майчина линия, като последната била пенсионер.
Майката на ищцата не работела. През 2015 г. ответникът управлявал лек автомобил
„Крайслер“, с номер *******, а преди Нова година
последният се намирал на строеж, на който все още се работело.
От представеното от ответника свидетелство за
регистрация на МПС, част ІІ, се установявало, че Х.Д.К. е собственик на лек
автомобил „Крайслер Гранд Вояджер“,
с рег. № *******.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по
свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя изцяло установена в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея. Същата се установява от
събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които
въззивният съд намира за относими към предмета на доказване следните такива –
Решение по гр. дело № 19811/2012 г. на СРС, 117 състав; решение по въззивно гр.
дело № 14223/2013 г. на СГС, ІІ брачен въззивен състав; удостоверение за
раждане на малолетната въззивница; извадка от търговския
регистър; разрешение за строеж № 64/16.11.2017 г.; справка по лице на Агенцията
по вписванията; нотариален акт за покупко-продажба № 121, том І, рег. № 7538,
дело № 102/19.12.2016 г.; нотариален акт за покупко-продажба № 90, том І, рег.
№ 5573, дело № 76/26.09.2016 г. ; постановление за възлагане на недвижим имот
от 02.06.2016 г. по изпълнително дело № 20148400400814 на ЧСИ М.Ц., рег. № 840
на КЧСИ; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №26, том І, рег.
№ 2331, дело № 21/21.04.2016 г.; нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 1, том І, рег. № 251, дело № 1/2016 г.;
постановление за възлагане на недвижим имот от 26.01.2015 г. по изпълнително
дело № 201378104001481 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ; нотариален акт за
дарение на недвижим имот, № 40, том І, рег. № 1476, дело № 36 от 11.03.2015 г.;
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том І, рег. № № 1481, дело №
37 от 11.03.2015 г. сертификати и
диплома, издадени на малолетната В.; платежни документи за изработка на ортодонтска шина и на диоптрични очила, рецепти и
амбулаторни листа от прегледи на малолетната в периода от 2015 г. до 2019 г.;
удостоверение за декларирани данни от майката на въззивницата и за получаваната
от нея пенсия за инвалидност поради общо заболяване; удостоверение за доходите
на Й.Л.К. за периода месец юли 2018 г. – месец юни 2019 г. ; служебна бележка
издадена на Й.А. от Агенция по заетостта, удостоверение, издадено на въззиваемия Х.К. от Банка ДСК; платежни нареждания, справка
от Агенция по вписванията; удостоверение за осигурителен стаж и доход на
въззиваемия; справка от ТД София при НАП; удостоверение за декларирани данни;
годишна данъчна декларация на „Е.“ за 2018 г.; договор за потребителски кредит,
сключен между въззиваемия и Ситибанк Европа АД,клон
България; решение по адм. дело № 899/2019 г. на АС
Пловдив, и Решение по адм. дело № 9086/2018 г. на ВАС.
Въззивният съд не счита заключението на назначената по
въззивно гражданско дело № 14223/2014 г.на СГС, ІІ брачен въззивен състав,
съдебно медицинска експертиза за годно доказателствено средство по настоящето
дело, поради което не го обсъжда. Извън това, установеното с това заключение
състояние на малолетната е съобразено при определяне на издръжката й, чието
изменение е предмет на настоящето дело.
Въззивният съд, като прецени показанията на свидетеля М.Т.Д.
по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния
съд част.
Във въззивното производство също са събрани писмени
доказателства, а именно – амбулаторен лист от 27.02.2020 г. и болничен лист,
ученическа книжка на въззивницата, амбулаторен лист от 23.07.2020 г., рецепта и
фискален бон.
От анализа на тези документи се установява, че и
понастоящем малолетната продължава да страда от „Миопия“,
като за лечението й чрез очила и диоптрични стъкла са направени разходи в
размер на 169 лева. През учебната 2019/2020 г. същата е била ученичка в шести
клас на 101 СУ „Бачо Киро“, гр. София, като е приключила тази учебна година с
отличен успех.
При преглед на въззиваемия на 27.02.2020 г. е
установено увреждане на междупрешленен диск,
неуточнено, поради което му е призната временна нетрудоспособност и му е
назначена медикаментозна терапия за 10 дни. Представените от тази страна
фискални бонове за закупени лекарства в периода 24.02.2020 г. – 27.02.2020 г.,
въззивният съд не обсъжда, доколкото същите удостоверяват направени разходи за
лекарства в посочения период на обща стойност от 31,03 лева, като не може да се
направи извод, че това е разход направен именно от въззиваемия, а дори и да е
така, същият е на такава стойност, която не се отразява върху установената за
него материална възможност да участва в издръжката на своята малолетна дъщеря.
Съдът не обсъжда също, представената от въззивницата оферта за обучението й в
Учебен център Елина, доколкото липсват доказателства тя реално да се обучава в
този център при посочените условия.
Други доказателства за твърденията на страните не се
представени в настоящото въззивно производство.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна
по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в
мотивите към обжалвания съдебен акт постановен от първоинстанционния съд, като не
счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
При постановяване на Решението следва да бъде
съобразена нормата на чл. 150 СК, във връзка с чл. 143, ал. 2 СК. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, въззивницата е следвало да докаже следните предпоставки на
претендирания иск за изменение на издръжката – че въззиваемият е нейн родител, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на въззиваемия да дава същия и
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер и/или
промяна на материалните възможности на родителите). При това изменението може да засяга едни или други обстоятелства от
значение за определяне на издръжката, преди предявения иск по чл. 150 СК. Така
е възможно да е настъпило изменение само относно нуждите на правоимащия,
и това да се дължи на различни причини, или само изменение относно
възможностите на дължащия издръжката, за да е налице основанието по чл. 150 СК.
Освен това, следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали същите са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, от
значение за случая. Размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на този, който я дължи
(чл. 142, ал. 1 СК). Този размер следва да е такъв, че да не стимулира към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ възможност сумите от нея да
се ползват за цели извън издръжката. От своя страна, възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, отглеждащ детето.
Съобразно изложеното, въззивният съд намира за
неоснователно оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е определил нуждите
на ищцата, а оттам – неправилно е определил и размера, с който следва да се
увеличи дължимата от баща й месечна издръжка. Както беше обосновано,
действително нуждата от издръжка при подрастващите се предполага, но по делото
липсват доказателства, които да обосновават нараснала нужда от издръжка в
претендирания размер от 700.00 лева месечно, който надхвърля дори размера на
минималната работна заплата за страната за исковия период. В този смисъл
нуждата от издръжка е показател за размера й. Указания в този смисъл са дадени
с ППВС № 5/1970 г., което не е загубило актуалността си. При условията на пълно и главно доказване въззивницата
– ищца не е доказала изцяло нуждата си от издръжка в претендирания размер, така
и изменение (увеличение) във възможностите на въззиваемия - ответник да дава
издръжка в размер на исковата сума. За съда недоказаният факт е неосъществил се
факт. В тази връзка следва да се подчертае, че изобщо не са ангажирани
доказателства за нужди на малолетната в претендирания размер издръжка, още
повече, че тази й претенция е съединена с иск по чл. 143, ал. 4 от СК – за
определяне на добавка към издръжката й предвид наличието на нейни изключителни
нужди за лечението й, поради което тези разходи не би следвало да бъдат
обсъждани при определяне на увеличените й нужди от издръжка. С оглед възрастта,
пола и установените конкретни обстоятелства, касаещи малолетната въззивница, настоящият съдебен състав приема, че за
цялостната й издръжка, в това число лечението й, месечно е необходима сумата от
460 лева, в която участието на бащата е правилно определено. Твърденията в
исковата молба за това, че ищцата желае да посещава различни курсове, не се
подкрепят от доказателствената съвкупност, а касаят бъдещи несигурни събития,
които не могат да бъдат взети предвид при постановяване на решение по
съществото на спора. Твърденията за необходимост на малолетната от подмяна на ортодонтската шина и нуждите й свързани с наличния при нея атопичен дерматит също не се
подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, като сами по себе си не
обосновават, постоянна нужда от понасяне на разходи в сочения размер. Сторените
разноски за ортодонтско лечение на малолетната за
процесния период оскъпяват издръжката й едва с около 42 лева месечно. Следва
също да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е доказателства за това,
че състоянието на кожата на въззивницата, диагностицирано
като атопичен дерматит, да
е все още актуално, още повече, че още към 15.05.2014 г. (датата на изготвяне
на представеното от ищцата заключение) е преценено, че същото е в трайна ремисия, която се поддържа със специализирана медицинска
козметика и хранителен режим богат на ненаситени мастни киселини, а състоянието
е преценено като лека форма на атопичен дерматит, изразен с кожна сухота в местата на гънките и на
устните. По делото не са ангажирани и никакви доказателства за наличието на
разходи на малолетната за съответна медицинска козметика, хранителен режим или
климатолечение. В цялост, сочените разходи за лечение на малолетната за периода
12.10.2015 г.до 06.11.2019 г. в общ размер от 1099,65 лева, оскъпяват издръжката
й за същият период с приблизително 23 лева месечно.
Освен това за пълнота следва
да се отбележи, че по своя инициатива, в процесния период въззиваемият започнал
да заплаща на малолетната издръжка в увеличен размер от 200 лева, с което до
голяма степен покрил нуждите на малолетната от ортодонтско
лечение в едногодишния период преди завеждането на исковата претенция.
От друга страна, възможността на
лицето, което дължи издръжка, е основание за даване
на издръжка и показател за размера
й. Възможността на въззиваемия - ответник
да дава издръжка в размер на исковата сума също е следвало да бъде установена
от ищцата при условията на пълно и главно доказване. В тази връзка при
обсъждане на писмената доказателствена съвкупност относно доходите на бащата –
ответник, въззивният съд споделя изводите на решаващия съд, че от представените
документи не може да бъде направен извод за доказано изменение (увеличение) във възможностите на въззиваемия - ответник да
дава издръжка в размер на исковата сума. Следва да се отбележи също, че
събраните доказателства по делото, касаят материалната възможност на
въззиваемия като физическо лице, както и като представител и едноличен
собственик на капитала на друго юридическо лице, като имуществото и капитала,
намиращи се в патримониума на дружеството „Е.“ не са
актив на този родител. Извън това, установени са пасиви на това дружество в
значителен размер, за чието погасяване въззиваемият отчуждил два недвижими
имота, за да ги погаси. Действително, бащата е собственик на няколко недвижими
имота-жилищни и поземлени, но по делото не се установи, че същият реализира
доходи от собствеността си. Аналогично е положението по отношение на
притежавания от въззиваемия лек автомобил.
При това положение и за
пълнота следва да се обоснове, че при определяне на издръжката
първоинстанционното Решение е изцяло съобразено с безусловното задължение на
родителя за издръжката на малолетната му дъщеря.
Ето защо след като при
условията на пълно и главно доказване въззивницата – ищца не е доказала нуждата
си от издръжка в претендирания размер, така и изменение (увеличение) във
възможностите на въззиваемия - ответник да дава издръжка в този размер,
съобразявайки изложеното относно доказателствената тежест и представените
писмени доказателства, правилно предявеният иск за увеличение на издръжката е
уважен за сумата от 300 лева, и отхвърлен в останалата част за разликата над
сумата от 400 лева до претендирния размер от 700.00
лева, като неоснователен.
Първоинстанционният съд е постановил правилно Решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната отхвърлителна част, а
подадената против него въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата се явява неоснователна и в останалата си част,
досежно отхвърлянето на иска по чл. 143, ал. 4 от СК. Посочената разпоредба
предполага възможност по искане на родител или на лице, на което са възложени
грижи за дете, съдът да определи добавка към определената по съдебен ред
издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който
родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за
който се дължи добавката. Горното предполага посочените нужди също да имат
траен характер и да са направени в релевантния период. В случая, сочените нужди
на малолетната, доколкото са преценявани като част от нейните обичайни нужди,
нямат характера на изключителни нужди на детето, направени в течение на около
четири години от 2015 г. до предявяване на исковата молба, като са съобразени
от съда при определяне на увеличения размер на месечната издръжка на ищцата от
бащата. В случая, законодателят, с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от СК е
предвидил възможността за покриване на изключителни нужди на детето, които
нямат траен характер и надхвърлят обикновените условия на живот за него. По
този начин следва да бъдат претендирани нуждите на подрастващата от целево
обучение, например при подготовка за кандидатстване след седми клас или за
кандидатстване във висше учебно заведение, или нужди, касаещи здравословното й
състояние, имащи преходен характер, но налагащи значителни разходи и т. н. В
случая, нуждата на малолетната от офталмологично и ортодонтско лечение, предвид състоянието й, касаят
обичайната грижа за нейното отглеждане, като правилно първоинстанционният съд ги
е преценявал като едно от изменените основания, обуславящи частичната
основателност на първия предявен иск.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че обжалваното първоинстанционното Решение следва да бъде
оставено в сила.
По разноските
:
Претенции за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски има и от двете страни по спора, като с оглед изхода на
спора, претенцията на въззивницата се явява неоснователна и като такава следва
да се отхвърли. Независимо от изхода на делото, претенцията на въззиваемия за
присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна, предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК. Въззивницата, като ищца по искове за
издръжка, по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК е освободена
от внасяне на такси и разноски. В този случай, съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 6 от ГПК, при уважаване на исковете й, дължимите такси и разноски се
възлагат в тежест на осъденото лице-въззиваемия. Последният, по аргумент на
противното, няма право на разноски и при отхвърляне на исковете, като следва да
понесе разноските, които е сторил. Извън това, противоречи на морално етичните
норми, в тежест на имащотото право на издръжка малолетно лице, за което не е
установено да има други доходи, извън предоставяната от родителите му издръжка,
да се възложат сторените от задължения за издръжката му родител деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
271, ал. 1, изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 23904 от 27.01.2020 г., постановено
по гражданско дело № 64025 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ ГО,
92 състав, в обжалваните отхвърлителни части досежно изменения размер на
издръжката над присъдения размер от 400 лева до пълния претендиран размер от
700 лева, както и досежно претендираната добавка върху издръжката в размер на
1099,65 лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на страните за присъждане
на сторените деловодни разноски във въззивното производство като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………