№ 103
гр. Свиленград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225620100133 по описа за 2022 година
Ищцата АТ. Н. М. е предявила кумулативно обективно съединени искове
срещу „Индустриални терени и складове” ЕАД, както следва: 1) за признаване за
незаконно уволнението, извършено със Заповед № 002/29.12.2021 г. на изп. директор
на „Индустриални терени и складове” ЕАД, и неговата отмяна – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност
„Ръководител база” при ответното дружество – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
и 3) за заплащане на парично обезщетение за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г. в
размер на сумата от 4527,90 лв., през който не е полагала труд по трудово
правоотношение – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба –
28.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че с трудов договор от 10.10.2019 г. била назначена на
длъжността „Ръководител база” в ответното дружество с място на работа в гр.
Свиленград. Поддържа, че на 25.11.2021 г. получила предизвестие, че поради
съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „Ръководител база”
трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ. Посочено е, че трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед
№ 002/29.12.2021 г., връчена й на 30.12.2021 г., считано от 01.01.2022 г. Твърди, че
уволнението било незаконосъобразно, тъй като към момента на прекратяване на
трудовото й правоотношение имала качеството на общински съветник в Община
Свиленград. Съгласно разпоредбата на чл. 35 ЗМСМА трудовото правоотношение с
общински съветник не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в
случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ. Счита, че тази закрила е абсолютна и
забранявала на работодателя да прекратява трудовото правоотношение с общински
съветник на горепосочените основания, като не могла да бъде преодоляна. По
изложените съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Оспорва се твърдението, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата се ползвала със закрилата по чл. 35 ЗМСМА. От представените доказателства
не се установявало кога ищцата е заела длъжността общински съветник. Поддържа се,
че ищцата не била уведомила работодателя, че заема изборна длъжност на общински
съветник. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор, а и от представения Трудов договор № 006/10.10.2019 г. се
установява, че ищцата е изпълнявала длъжността „Ръководител, база” в ответното
дружество с място на работа „Свиленград-база” за неопределено време.
С предизвестие, връчено на ищцата на 25.11.2021 г., е уведомена, че поради
съкращаване на единствената щатна бройка за „Ръководител, база“ трудовото й
правоотношение ще се счита за прекратено от 01.01.2022 г. Приложена е и Заповед №
002/29.12.2021 г., подписана от изпълнителния директор Айсехел Хайредин Руфи-
Хюсмен, връчена на ищцата на 30.12.2021 г., за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.01.2022 г.
Съгласно протокол от заседание на Съвета на директорите на „Индустриални
терени и складове“ ЕАД, проведено на 12.11.2021 г., е взето решение за премахване
напълно на длъжността „Ръководител, база”. От Бизнес програма на „Индустриални
терени и складове“ ЕАД за 2021 г. – 2023 г. се установява, че организационно-
управленската структура не включва длъжността „Ръководител, база“.
От представените писмени доказателства се изяснява, че на 11.11.2019 г.
ищцата е положила клетва като общински съветник при Общински съвет –
Свиленград, мандат 2019 г. – 2023 г. До момента правомощията й не са прекратени.
Видно от удостоверението, издадено от Общински съвет – Свиленград, през периода
11.11.2019 г. – 27.04.2022 г. ищцата е присъствала на 39 заседания. През 2021 г.
работодателят е издал четиринадесет заповеди за ползване от ищцата на неплатен
служебен отпуск на основание чл. 34, ал. 3 ЗМСМА.
От показанията на свидетеля К.З., които съдът кредитира като логични и
основани на лични възприятия, се изяснява, че работи на длъжност „експерт програми
и проекти“ в ответното дружество. Посочила е, че нямало официален документ, с
който ищцата да е уведомила работодателя, че има качеството на общински съветник.
Знаела, че всеки месец ищцата ползвала служебен отпуск, за да присъства на заседания
на Общинския съвет. Отпускът се разрешавал от изпълнителния директор на ответното
дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
При изложените фактически обстоятелства, от правна страна следва да намери
приложение нормата на чл. 35 ЗМСМА, която въвежда императивна забрана за
прекратяване на трудовото правоотношение с общински съветник по време на неговия
мандат в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ. Забраната е абсолютна, доколкото
законодателят не е предвидил основания за преодоляването й. И тъй като процесното
уволнение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със Заповед №
2
002/29.12.2021 г. на дружеството работодател, е в нарушение на посочената
императивна правна норма, то същото е незаконосъобразно и на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ следва да бъде признато за незаконно и отменено.
По заявеното възражение на ответното дружество, че не е уведомено от ищцата
и не е знаело, че тя има качеството на общински съветник, съдът намира, че
работодателят е този, който трябва да установи дали един работник или служител се
ползва от закрила, предвидена както в Кодекса на труда или в друг нормативен акт.
Самата разпоредба на чл. 35 ЗМСМА създава абсолютна забрана за работодателя в
случаите, предвидени в нея, да прекратява трудовия договор. Това е индиция, че е
задължение именно на работодателя да установи дали предвиденият за уволнение
работник или служител не се ползва от закрилата по посочената разпоредба. Закрилата
по чл. 35 ЗМСМА е специална закрила, която се отнася до общински съветници и
продължава по времето на техния мандат и съдържа забрана работодателят да
прекратява трудовия договор с общински съветник на определени основания, в това
число чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Тъй като закрилата е абсолютна и съответно не може да
бъде преодоляна, без правно значение е знанието на работодателя. (така Определение
№ 248 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3961/2021 г., IV г. о.). Въпреки това, от
представените заповеди за разрешаване на отпуск се изяснява, че ответникът е знаел,
че ищцата има качеството на общински съветник.
За пълнота на изложението следва да се отчете, че в случая съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва, е реално, моментът на уволнението следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата, а решението за съкращаване на щата е
взето от компетентен орган. Но предвид абсолютната забрана на разпоредбата на чл. 35
ЗМСМА, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен,
следва да бъде уважен и обусловеният от него конститутивен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
работа. От трудовия договор, сключен между страните по делото, се установява
наличието на безсрочно трудово правоотношение, поради което ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител, база“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен осъдителният с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ, освен наличието на успешно
проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа поради
уволнението и размера на претърпените от това вреди през процесния период.
В случая от представените трудова книжка и служебни бележки от Дирекция
„Бюро по труда“ – Свиленград се установява, че ищцата е останала без работа през
периода 01.01.2022 г. – 28.02.2022 г., което е в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя се определя за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
3
В брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228
КТ се включват основната работна заплата за отработеното време и допълнителните
трудови възнаграждения, които имат постоянен характер (чл. 17, ал. 1 НСОРЗ). В
случая видно от представения фиш за работна заплата за месеца, предхождащ
уволнението – м. 11.2021 г., ищцата е получила възнаграждение в размер на 2269,64
лв. – основно трудово възнаграждение в размер на 2216,45 лв. + допълнителното
възнаграждение за професионален опит в размер на 53,19 лв. Според разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен
месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ се определя, като полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за
същия месец. Тъй като са отработени 21 дни за м. 11.2021 г., следва, че среднодневното
трудово възнаграждение възлиза на 108,08 лв., а брутното трудово възнаграждение на
2377,76 лв. (108,08 лв.Х22 дни). От това следва, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
за периода 01.01.2022 г. – 28.02.2022 г. възлиза на 4755,52 лв. С оглед принципа на
диспозитивното начало предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се уважи до
сумата от 4527,90 лв. Съобразно направеното искане сумата трябва да бъде присъдена
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да
се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 281,12 лв., от които 100 лв. за двата неоценяеми иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и 181,12 лв. за оценяемия иск за заплащане
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на АТ. Н. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, извършено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата със Заповед №
002/29.12.2021 г. на изпълнителния директор на „Индустриални терени и складове“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ж. к.
„Индустриален парк София – Божурище“, ул. „Васил Петров“ № 8, считано от
01.01.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ АТ. Н. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. ************, на длъжността „Ръководител, база” при
работодателя „Индустриални терени и складове“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Божурище, ж. к. „Индустриален парк София – Божурище“,
ул. „Васил Петров“ № 8.
ОСЪЖДА „Индустриални терени и складове“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ж. к. „Индустриален парк София –
Божурище“, ул. „Васил Петров“ № 8, да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ на АТ. Н. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, сумата от
4527,90 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва
4
върху тази сума от подаване на исковата молба – 28.02.2022 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Индустриални терени и складове“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ж. к. „Индустриален парк София –
Божурище“, ул. „Васил Петров“ № 8, да заплати на АТ. Н. М., ЕГН: **********, адрес:
гр. ************, сумата от 700 лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на АТ.
Н. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ************: BG37UBBS75251010871217.
ОСЪЖДА „Индустриални терени и складове“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Божурище, ж. к. „Индустриален парк София –
Божурище“, ул. „Васил Петров“ № 8, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Свиленград сумата от 281,12 лв., представляваща държавна такса
върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от посочения ден на обявяването му – 30.06.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5