РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. гр. Хасково, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101658 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Р. Щ. Р. срещу Етажна собственост /ЕС/, находяща
се на адрес: гр. ********************.
Ищецът твърди, че бил собственик на жилище № **, ет. 8 в жилищна сграда гр.
********************, както и че на 19.06.2021 г. се състояло общо събрание на етажните
собственици, на което били взети решения, обективирани в т. 3.1 и т. 3.2 на Протокол № 1
от 19.06.2021 г. С тях била определена стойността на месечната такса, а именно първите два
етажа и декларираните необитаемите апартаменти – в размер на 1% от минималната работна
заплата - за момента 6,50 лв. на месец. /при промяна на минималната работна заплата се
променя и размера на вноската/, а апартаментите над втори етаж да заплащат по 12 лв. на
месец. Поддържа се, че те противоречали на императивни материално правни норми, а
именно на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС. Ето защо и на основание чл. 16, ал. 9 ЗУЕС в 7-дневния
срок - на 3.07.2021 г., ищецът оспорил писмено съдържанието и достоверността на
съставения Протокол № 1 на проведеното ОС на 19.06.2021 г., но председателят отказал
всякаква комуникация и диалог. Предвид изложеното се иска съдът да отмени тези решения
и да се присъдят на ищеца направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди се, че ищецът присъствал на събранието и не
можел да ползва правото си на 30 дни за предявяване на иск срещу сдружението на
1
собствениците, а и чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС не били приложими в случая. Предвид изложеното
се иска да се отхвърли иска.
Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От договор от 08.04.1985 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 от ЗТСУ, се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на ЕС, находяща се в гр. ********************, а именно на апартамент № ** на
етаж *.
От Протокол № 1 за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти
в жилищна сграда, находяща се в гр. ********************, се установява, че то е
проведено на 19.06.2021 г. при кворум 80,79 %, като с мнозинство 63,04 %, са взети решения
по т. 3.1 и т. 3.2, с които е определена стойността на месечната такса, а именно: първите два
етажа и декларираните необитаемите апартаменти – в размер на 1% от минималната работна
заплата - за момента 6,50 лв. на месец. /при промяна на минималната работна заплата се
променя и размера на вноската/, а апартаментите над втори етаж да заплащат по 12 лв. на
месец.
На 26.06.2021 г. членовете на управителния съвет на ЕС са поставили съобщение за
изготвен протокол от проведеното на 19.06.2021 г. общо събрание на ЕС.
С писмо от 03.07.2021 г. до Управителния съвет на ЕС ищецът, заедно с К. Х. и В. В.
са оспорили законосъобразността на Протокол № 1 от проведеното общо събрание на
19.06.2021 г., като на същото е удостоверен отказ за получаването му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, който е процесуално допустим.
Тук е уместно да се отбележи, че специални предпоставки за допустимостта му са
лицето, от което изхожда, да има признато от закона право да участва в Общото събрание на
ЕС по време, когато е взето оспореното решение, и спазването на предвидения в чл. 40, ал. 2
ЗУЕС 30-дневен преклузивен срок за предявяването му, който започва да тече от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
В настоящия случай съобщението е поставено на 26.06.2021 г., а видно от исковата
молба, тя е подадена в съда на 20.07.2021 г. от собственик на обект в ответната ЕС.
Ето защо следва да се приеме, че са спазени специалните изисквания за упражняване
на потестативното право за отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на
ЕС.
Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:
Най-напред трябва да се посочи, че от характера на настоящото производство, което е
исково, следва, че съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания.
2
Ако определени пороци на решението на общото събрание не са въведени в спорния
предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с правомощие да основе крайния си
извод за законосъобразност на оспореното решение върху тях – така в Решение № 58 от
25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, І г. о.
В случая спорът между страните е за това дали взетите решения за определяне
стойността на месечната такса противоречат на императивните материалноправни
изисквания на ЗУЕС.
Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се
набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната, а в чл. 50, ал. 1 ЗУЕС е предвидено, че разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят.
Както бе посочено по-горе, с процесните решения е определен друг начин на
формиране на месечните такси в ЕС. Този начин, обаче, действително противоречи на
цитираните разпоредби от ЗУЕС, които имат повелителен характер, поради което и не могат
да бъдат дерогирани по решение на Общото събрание на ЕС. В този смисъл е и формиралата
се трайна и задължителна съдебна практика – вж. напр. Решение № 80 от 4.11.2021 г. по гр.
д. № 1213/2020 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 313 от 7.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г. на
ВКС, IV г. о., Определение № 1097/17.11.2011 г. по гр. д. № 630/2011 г. на ВКС, I г. о.,
Определение № 478 от 22.12.2015 г. по гр. д. № 4190/2015 г. на ВКС, II г. о. и др.). Аргумент
за императивния им характер се извлича и от уредбата на правомощията на общото
събрание. Съгласно чл. 11, т. 5 ЗУЕС общото събрание определя единствено размера, но не
и начина на разпределение, на паричните вноски за разходите за управление и
поддържането на общите части на сградата. Последният е изключен от правомощията на
колективния орган и е уреден изрично от закона.
Следователно, оспорените решения са материално незаконосъобразни, поради което
и на основание чл. 42, ал. 2 ЗУЕС следва да бъдат отменени.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80,00 лв. за
внесена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ, по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от Р. Щ. Р.,
ЕГН **********, от гр. ********************, против Етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. ********************, решенията, обективирани в т. 3.1 и т.
3.2 на Протокол № 1 от 19.06.2021 г. на Общото събрание на Етажната собственост, като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. Щ. Р., ЕГН
**********, от гр. ********************, сумата от 80,00 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4