Определение по дело №9165/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 271293
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 26 август 2021 г.)
Съдия: Валентина Вергилова Ангелова
Дело: 20201100509165
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……..              05.07.2021 година,         гр. София,

Софийски градски съд, Гражданско отделение І-ви състав,
в закрито заседание на пети юли през 2021 година,
в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

                                                                                   Милен Евтимов

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело №    9165    по описа на съда за   2020    г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.Т., срещу отказ да се заличи възбрана. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се излагат подробни съображения за сочените оплаквания. Моли съда да постанови определение, с което изцяло да отмени обжалвания акт.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата по реда на чл. 278 от ГПК, намира за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна в законния срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното :

Съдията по вписванията бил сезиран с подадено от частния жалбоподател заявление за заличаване на възбраната, наложена върху имот с идентификатор 68134.1006.864.1.100, наложена по гражданско дело № 3963/2018 г. на СРС, поради замяна на обезпечителната мярка „възбрана“ върху собствения на жалбоподателя недвижим имот със залог в пари, допусната с определение от 19.05.2020 г. Съдията по вписванията приел, че след като в диспозитива на посоченото определение липсва разпореждане за отмяна на тази обезпечителна мярка и за обезсилване на издадената обезпечителна заповед, липсва акт, подлежащ на вписване и основание за заличаване на вписаната възбрана..

Настоящият съдебен състав споделя тези изводи на съдията по вписванията, изложени в обжалваното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 398, ал. 2 от ГПК, при обезпечение на оценим в пари иск ответникът винаги може да замени, без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата норма, в този случай запорът и възбраната се отменят. В случая, жалбоподателят основавал искането си на определение № 93006/19.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 3963/2018 г., с което била допусната замяна на допуснатата с определение от 19.01.20918 г. по същото гражданско дело обезпечителна мярка възбрана върху собствения на Т.Т. недвижим имот, с идентификатор 68134.1006.864.1.100 със залог в пари в размер на сумата от 8605,90 лева, внесени по сметка на СРС с платежно нареждане от 10.02.2020 г. Горната замяна била допусната по искане на частния жалбоподател, като с посоченото определение съдът не изпълнил задължението си, възложено му с разпоредбата на чл. 398, ал. 3 от ГПК-да отмени възбраната. В този смисъл, изводите на съдията по вписванията, че липсва подлежащ на вписване акт, както и основание за заличаване на вписаната върху същият имот възбрана, са правилни и се споделят и от настоящия съдебен състав. В случая, пътят на защита на жалбоподателя не е по реда на обжалване на отказа на съдията по вписванията, а по реда на допълване на посоченото определение, доколкото, след като не е отменил допусната възбрана, съдът по обезпечението не се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, касаещи незаконосъобразност на отказа на съдията по вписванията, обосновани с т. 6

от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че в случая, отказът да впише посочения съдебен акт не се основава на проверка на същия, каквато съдията по вписванията не е компетентен да извършва, а на липсата на подлежащ на вписване съдебен акт. Това е така, доколкото, пропускът на съда да отмени възбраната съгласно изискването на чл. 398, ал. 3 от ГПК, прави съдебния акт неподлежащ на вписване и не съставлява основание за заличаването й.

С оглед изложеното постановения отказ е правилен и следва да се потвърди.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1082 от 11.08.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказал да заличаване на възбрана, наложена върху имот с идентификатор 68134.1006.864.1.100 по гражданско дело № 3963/2018 г. на СРС, вписана с вх. № 8904/19.02.2018 г.

НЕЗАВЕРЕН препис от настоящето определение да се връчи на жалбоподателя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………   ЧЛЕНОВЕ : 1. …………… 2. ……………