Р Е Ш Е Н И Е № 102

гр. Сливен, 25.04.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на трети април

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Фърчанова                                                  и с участието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело №  365  по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 2 от  Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П.Н.П. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2433#2 от 10.08.2022 г. издаден от Заместник-изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с който е установено по отношение на П.Н.П. публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и Мярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2018  с УИН 20/060618/20058 в размер на 29889,03 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, не съответства на целта на закона и не са спазени предписанията на административнопроизводствените правила. Заявява, че оспорващият е подал посоченото заявление за подпомагане. Със заповед на Министъра на земеделието официално бил заявен проект на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. Била издадена и заповед, с която бил одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. В обжалваният акт било посочено, че е одобрен предварителен специализиран слой, без да е уточнено кои данни има предвид и какви данни, както и че тези данни са частично коригирани. Не ставало ясно как е извършена тази проверка и корекция. Не било посочено какви площи извън допустимия слой е заявил жалбоподателя, като не ставало ясно дали подобни площи има, или не. Счита, че обжалваният акт е необоснован, немотивиран. Във връзка с проведената процедура жалбоподателят бил възразил, че не е запознат със съдържанието на писмо № 01-0400/461 от 02.09.2020 г. Поискал е възможност за запознаване с резултатите от извършени проверки, но административният орган не се е съобразил с възражението му. Счита, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да мотивира административния акт. Заявява, че извършените проверки не произтичат и не доказват конкретно неправомерно поведение на бенефициента, което да е основание за възстановяване на недължимо получените суми. Моли съда да отмени изцяло издадения Акт за установяване на публично държавно вземане.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от АК – Бургас, преупълномощен от адв. Е.Х. САК подържа жалбата. Претендира за направените разноски.

Ответникът по жалба – Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” гр. София, чрез пълномощниците си юриск. Д. М. и гл. юриск. Д. Б. оспорва жалбата. Заявява, че уведомителното писмо от 31.03.2021 г., е връчено съгласно създадената организация към онзи момент и съобразно направената от жалбоподателя регистрация в СЕУ на 13.07.2019 г.., като административният орган бил изпратил цитираното в оспорения акт уведомително писмо именно чрез СЕУ. По отношение на самия акт, счита, че са изпълнени всички изисквания за законосъобразност, тъй като административният орган действал в условията на обвързана компетентност и след като е получил информация и окончателни данни за слоя за кампания 2018 г., който бил утвърден с влязла в сила заповед на Министъра на земеделието и храните, бил длъжен да извърши отново проверки и да прекалкулира сумите, които са изплатени без основание на жалбоподателя. Именно поради това въз основа на влезлите в сила административни актове, посочени в АУПДВ, същият е стигнал до извод, че сумите следва да бъдат потърсени и възстановени, като недължимо платени. Моли съда, да остави жалбата без уважение, да потвърди оспорения административен акт. Претендира за направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради липсата на правна и фактическа сложност на спора.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият П.Н.П. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 193301 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал заявление за подпомагане за кампания 2018 с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/060618/20058, с което е заявил за подпомагане Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Мярка 13.1 - "Компенсационни плащания в планински райони" общо 44 парцела в землищата на с.Нейково и с.Раково с площ 73.42 ха. (л.23-99) На заявлението са извършени административни проверки въз основа на данните съгласно Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е предоставен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018. Данните за допустимите площи спрямо специализирания слой ПДП са използвани при първоначалното калкулиране на финансовото подпомагане по СЕПП за кампания 2018 г.. Въз основа на тях е извършена оторизация на финансово подпомагане, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 13969.99 лв. и Мярка 13.1 - "Компенсационни плащания в планински райони" - 15919.04 лв. (л.132-136)

Със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. (л.137) обнародвана в ДВ бр.20 от 08.03.2019 г.

С писмо от МЗХГ с № 01-0400/461 от 02.09.2020 г. ДФЗ е уведомен за разлики спрямо предварителния и окончателния слой ПДП за кампания 2018 г. (л.140). В резултат са извършени окончателни кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 заявления, както и крайните изчисления по тях.

След приключването на проверките на подаденото от П.Н.П. заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018, а именно съобразно първата Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане" и съгласно данните в окончателната за определяне на „слоя" Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на следните заявени парцели: парцел 51398-585-5-1, със заявена площ 18.72 ха, от която 18.72 ха извън слоя ПДП; парцел 51398-585-6-1, със заявена площ 6.2772 ха, от която 6.27 ха извън слоя ПДП; парцел 51398-585-7-1, със заявена площ 9.91 ха, от която 3.49 ха в слоя ПДП и 6.42 ха извън слоя ПДП; парцел 51398-585-8-1, със заявена площ 0.34 ха, от която 0.15 ха в слоя ПДП и 0.19 ха извън слоя ПДП; парцел 62061-24-3-1, със заявена площ 0.72 ха, от която 0.39  ха в слоя ПДП и 0.33 ха извън слоя ПДП; парцел 62061-24-4-1, със заявена площ 0.34 ха, от която 0.22  ха в слоя ПДП и 0.12 ха извън слоя ПДП; парцел 62061-25-2-1, със заявена площ 0.21 ха, от която 0.21 ха извън слоя ПДП и парцел 62061-25-3-1, със заявена площ 0.11 ха, от която 0.11 ха извън слоя ПДП. Всички парцели са били включени в проекта на слоя ПДП за кампания 2018 г. със заявената площ.

С писмо с изх. № 01- 6500/2433 от 08.04.2022 г., ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като е посочено, че въз основа на окончателните данни за допустимите за подпомагане площи съгласно Заповед № РД 09- 229 от 01.03.2019 г., отразени в ИСАК е извършено преизчисление на финансово подпомагане по схема СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018, при което е установено, че коректните суми, на които бенефициентът има право на подпомагане, са както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 0.00 лв. Мярка 13.1 - "Компенсационни плащания в планински райони"-0.00 лв. Разликата между първоначално платената и полагаемата се субсидия в размер на 13969.99 лв. по СЕПП и 15919.04 лв. по мярка 13.1 или общо 29889.03 лв.  и представлява недължимо изплатена сума и следва да бъде възстановена на ДФ ..Земеделие'' - Разплащателна агенция. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.

С писмо с вх.№ 01-6500/2433#1 от 02.06.2022 г. оспорващият е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, като е посочил, че писмо от МЗХГ с № 01-0400/461 от 02.09.2020 г. не му е връчвано.

От уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с № 02-200-6500/6137 от 31.03.2021 г. издадено от Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, е видно, че по подаденото от оспорващия заявление УИН 20/060618/20058 от искана сума по мярка 13.1/НР1 в размер на 15919.04 лв. са наложени намаления в размер на 15919.04 лв. и е оторизирана сума в размер на 0 лв. По СЕПП от искана сума в размер на 14370.5 лв. са наложени намаления в размер на 14370.5  лв. и е оторизирана сума в размер на 0 лв. (л.21-22)

Съгласно съобщение на ДФЗ от 05.04.2021 г., качено на сайта на ДФЗ на адрес https://www.dfz.bg/assets/20117/press_uvedomitelni_pisma.pdf, уведомителните писма за оторизираните суми и преведените субсидии по схемите за площ за кампания 2018 са публикувани в системата за електронни услуги (СЕУ) като регистрираните ЗС могат да получат електронните документи само през личния си профил. Видно от разпечатка от ДФЗ СЕУ, секция Външни потребители, П.Н.П., УРН 193301, е регистриран в системата на 13.07.2019 г. като е посочил и потребителско име, което съвпада с е-мейл: ***. (л.208) Видно от разпечатка от секция Журнал за изтеглени уведомителни писма, липсва информация за изтеглени писма от П.Н.П.. (л.209)

По отношения на П.Н.П. с Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/2433#2 от 10.08.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, е установено публично държавно вземане в размер на 29889,03 лева на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал. 6 и ал. 5 предложение първо във връзка с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, представляващи недължимо платена сума по схема СЕПП и мярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2018 г..

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице геодезист, от чието заключение става ясно, че за кампания 2018 г. оспорващият е заявели за подпомагане 44 парцела с обща площ 73,42 ха., които с цялата си заявена площ са попадали в проекта на слоя ПДП за кампания 2018 г. одобрен със  Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018 г. на МЗХГ. След одобряването на окончателния слой ПДП за кампания 2018 г. със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на МЗХГ от заявените парцели в слоя ПДП са останали 40 парцела (в таблица 2 на в.л. е допусната грешка при номерацията) с обща площ  41.05 ха. От заявените парцели цели или части от 8 парцела не попада в слой ПДП с обща площ 32,37 ха. Като площ и номера същите съответстват на посочените в АУПДВ.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 15.09.2022 г., а жалбата против него е подадена на 19.09.2022 г.. Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП  Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал.1 и ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на з.-и. д. и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л.102-103), с която (т.3) на основание чл. 20а, ал.2 и ал. 6 от ЗПЗП п. за и. и п. на актовете за установяване на публични държавни вземания по схеми и мерки за директни плащания, са д. на П. С., з. и. д. на ДФ"Земеделие". Както писмото за откриване на административно производство, така и оспорвания акт са п. именно от П. С., з. и. д. на ДФ"Земеделие". Въз основа на това се приема, че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Мотивиран е. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Процесният административен акт формално покрива изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото все пак са изложени съображения за упражненото административно правомощие. При внимателен прочит на изложените обстоятелства обаче и съответно извършен анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното административно производство, се установява, че изложените мотиви са лишени от достатъчна по степен юридическа и фактическа обосновка, обуславяща законосъобразността и правилността на формираните правни изводи, а от там и следващите се правни последици от действието на акта. Напълно неясни са в случая посочените в АУПДВ съображения, свързани с констатацията, че при установената недопустимост на част от заявените парцели поради попадането им извън слоя ПДП за кампания 2018 г. подлежащата на изплащане финансова субсидия на жалбоподателя възлиза на 0 лв. но СЕПП и мярка 13.1. В крайна сметка основният извод на органа се свежда, и то твърде пестеливо, до това, че поради недопустимост на площите, установена на един по-късен етап и независимо от първоначално извършената калкулация, изчислената полагаема се финансова помощ възлиза на 0.00 лв. Липсата на мотиви по какъв начин е формирана сумата, подлежаща на възстановяване от П. предвид констатациите, че само част от площите за подпомагане са недопустими, а е установена за връщане цялата изплатена сума по посочените схема и мярка, води до извода за липсва на фактически и правни основание в акта. (Решение № 1604 от 14.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3842/2022 г., I о.)

Мотивите на административния акт трябва да съдържат обстоен, пълен и аргументиран анализ на събраните и проверени в хода на административното производство доказателства, и установените въз основа на тях факти и съответното нормативно основание, послужило за направения извод. Надлежното мотивиране на административния акт е от съществено значение и за осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност, като липсата на мотиви възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на АУПДВ са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му и на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Безспорно е, че в случая административното производство по реализиране на схемите за директни плащания, визирани в чл. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване и съдържанието на което, са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като РА извършва административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37 от същия закон. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1, по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане, като съгласно разпоредбата на чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. От изложеното се налага изводът, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. Принципно положение е, че преди приключване на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки не е определен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, защото той е обусловен от приключването на автоматични проверки, извършвани чрез интегрираната информационна система и проверките на място.

В процесния случай по подаденото от П.Н.П. заявление за подпомагане УИН 20/060618/20058  е издаден нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., а именно УП № 02-200-6500/6137 от 31.03.2021 г. издадено от Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Именно с този акт – уведомително писмо е намалено и отказано изплащането на годишна финансова помощ след извършването на горепосочените административни проверки и проверките на място за изпълнението на изискванията на подпомаганите дейности. Констатациите, съдържащи се в този краен административен акт, могат да бъдат предмет на опровергаване от страна на заявителя на помощта, като в тази връзка същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Според настоящият съдебен състав до влизането в сила на акта по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., който същевременно да съдържа и конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, каквато в случая се твърди едва чрез АУПДВ, компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП. Т. е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и съответно обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. Ето защо липса на влязло в сила уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. по отношение извършените оторизации и плащания по подаденото заявление за подпомагане от жалбоподателя по СЕПП и мярка 13.1, съответно издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен акт, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото същото се отразило не само върху съдържанието и разпоредителната част на обжалвания акт, а и въобще върху решението за неговото издаване. Неприключването на визираната задължителна фаза от административното производство е довела до съществено ограничаване възможността на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което респективно го е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите му права и интереси. (В този смисъл Решение № 3214 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2022 г., VIII о.)

По делото е налице спор дали УП № 02-200-6500/6137 от 31.03.2021 г. е надлежно връчено на оспорващия или не. Твърдението на ответника е, че уведомяването е извършено чрез системата за електронни услуги (СЕУ).

Не се спори, че от 13.07.2019 г. П. притежава индивидуален достъп до системата за електронни услуги на ДФ "Земеделие" – част от интегрираната информационна система на РА, получен по реда на чл. 31, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Тази система съдържа данни за издадени индивидуални административни актове (чл. 30, т. 4 от цитираната наредба), с достъп до които актове по силата на чл. 30, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба разполагат субектите, получили индивидуален достъп.

По делото не е спорно, че получавайки индивидуален достъп до системата за електронни услуги, земеделският стопанин е предоставил на административния орган електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система (с характер на електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО).

Съгласно правната норма на чл. 61 от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.  В разпоредбите на чл. 18а, ал. 4, т. 1 и т. 2 от АПК законодателят е направил разграничение между информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, и информационна система за връчване.

При липса на дефиниция за „информационна система за връчване“, твърде непрецизната норма на чл. 18а от АПК и в частност на чл. 18а, ал. 4 от АПК, смисловото тълкуване на това понятие съобразно пълния текст на т. 2 от чл. 18, ал. 4 от АПК, и на регламентацията в чл. 30 и чл. 31 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. относно характера на системата за електронни услуги към ДФ „Земеделие“, следва да се приеме, че тази система представлява именно „информационна система за връчване“ по смисъла на цитираните норми на АПК.

Съгласно чл. 10б ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., кандидатите да се уведомяват чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Същевременно в ал. 2 на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е посочено, че във всички останали случаи (т. е. когато липсва издадено уведомително писмо) ДФЗ – РА, публикува на интернет страницата си съобщение, с което информира кандидатите да проверят в Системата за електронни услуги за наличие на нова информация по администрирането на подадените от тях заявления за подпомагане. Такова съобщение се поставя и на видно място в съответната общинска служба по земеделие, областна дирекция "Земеделие" и областна дирекция на ДФЗ – РА. Ако кандидатът е посочил адрес на електронна поща по чл. 3, ал. 1, т. 13, информацията се изпраща и на този адрес.

Смисълът на предоставения със заявката за регистрация на потребителя СЕУ електронен адрес, извън възможността за действия по чл. 31, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е потребителят да има достъп до (а следователно и възможност да получи) документи, които се съдържат в тази информационна система, а такъв по силата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е издаден индивидуален административен акт, какъвто е уведомително писмо по смисъла на  чл. 10б, ал. 1 Наредба № 5 от 27.02.2009 г..  

Кандидатът по СМДП, получавайки индивидуален достъп до системата за електронни услуги фактически е предоставил електронен адрес, който в конкретния казус позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ по смисъла на чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК.

С оглед изложеното и предвид разпоредбите на чл. 18а, ал. 4, във връзка с чл. 61 от АПК, за осъществяване хипотезата на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., следва да са налице три кумулативни предпоставки: 1. кандидатът да има индивидуален достъп до системата за електронни услуги, 2. кандидатът да е изтеглил съставен документ, наличен в информационната система за електронни услуги и 3. предоставеният от него електронен адрес да е генерирал съобщение, съдържащо информация за изтегляне по смисъла на чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК. (В този смисъл Определение № 9930 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2021 г., V о.)

В случая е бил налице съставен документ - Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/6137 от 31.03.2021 г., но относно същия липсват данни, че е изпратено уведомление на жалбоподателя на посочения от него електронен адрес. Липсват и данни, че е изтеглен от жалбоподателя от информационната система на ДФЗ. Поради което следва да се приеме, че земеделският стопанин не е бил уведомен чрез постановеното уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по реда на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., във връзка с чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК.

 В тази връзка се явяват неоснователни доводите на ответника, че е налице уведомяване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и заявителят следва да се счита запознат с издаденото УП. С оглед гореизложеното следва да се приеме, доколкото процесното УП не е връчено на оспорващия, то липсва приключила административна проверка по подаденото от него заявление за подпомагане, липсва влязъл в сила административен акт по подаденото заявление за подпомагане, поради което липсва и основание за издаване на АУПДВ.

Така допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на процесния акт в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. във връзка с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.

По изложените мотиви съдът приема, че процесният АУПДВ, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно на материалния закон, и при неспазване на установената форма, се явява незаконосъобразен, поради което се следва неговата отмяна.

С оглед този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена държавна такса по делото в размер на 10 лв. и 1900 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 965234 от 25.11.2022 г. (л.130). По отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл.7 ал.2  т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и материалния интерес в размер на 29889,03 лева, очевидно не се явява необосновано завишен, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2433#2 от 10.08.2022 г. , издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ ”Земеделие”, с който е установено по отношение на П.Н.П. публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и Мярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2018  с УИН 20/060618/20058 в размер на 29889,03 лева.

 ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" -Разплащателна агенция, гр.София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на П.Н.П., ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 1910 (хиляда и деветстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: