Р Е Ш Е Н И
Е № 260133
гр. П., 08.08.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско отделение, III граждански състав, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6783 по описа за 2020 г. на Районен съд П., за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 ЗС,
предявен от Х.Д.Г. (п. в хода на процеса на 31.07.2020 г. и на основание чл.227 ГПК заменен от своите универсални правоприемници Й.М.Г., Д.Х.Г. и В. Х. Г.), Й.М.Г.,
Т.Д.Б. и С.С.Б. против Ц.Г.И. и Д.Г.П..
В
исковата молба се твърди, че през 1971 г. ищците Г. построили вилна сграда в
недвижим имот № *****, находящ се в землището на село Д., местността Б.с площ
от 3,621 дка. Вилата била построена на мястото на дървена барака, която преди
това била използвана от родителите на Х.Г.. Ищците посочват, че вилата била
електро и водоснабдена, за което били открити партиди в съответните дружества,
както и била декларирана в МДТ – Община К. и за нея от 2006 г. ищците Г.
заплащали данъци. Твърдят, че през 1982 г. ищците Б. построили в процесния имот
вилна сграда, която била електро и водоснабдена и била декларирана в МДТ Община
К., като от 2006 г. Б. заплащали данъци за нея. Поддържат, че от построяване на
сградите до днес ползвали поземления имот, в който са построени. След 2005 г.
предприели действия по узаконяване на постройките, а през 2019 г. започнали да
се снабдяват с необходимите документи за снабдяване с констативен нотариален
акт. Установили, че процесният поземлен имот бил предмет на земеделска
реституция, като бил възстановен на Г.В. К. с решение № *****************г. на
ОСЗ П.. През 2014 г. имотът бил прехвърлен на ответниците. Въпреки
възстановяването на собствеността ищците не били виждали никой друг в имота,
нито пък някой да е заявявал собственически претенции. Поддържат, че са
придобили по давност поземления имот, въз основа на упражнявано от тях
давностно владение, считано от 1999 г. до подаване на исковата молба. Предвид
изложеното молят да бъде установено в отношенията между страните, че са
собственици при равно квоти на процесния имот. Молят за уважаване на предявения
иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците Д.Г.П. и Ц.Г.И. със становище за
неоснователност на предявения иск. Излагат твърдения за недопустимост на иск,
тъй като не бил предявен срещу всички легитимирани страни. Оспорват изложените
от ищците фактически твърдения. Твърдят, че са собственици на основание договор
за дарение от 2014 г. и наследство от майка им М. Г.Г. на идеални части от
имота. Сочат, че ищците били изградили в имота без тяхното знание и съгласие
постройки, който нямали издадени строителни книжа. Твърдят, че била предприета
процедура по събаряне на постройките, като били издадени констативни актове по
чл.225а ЗУТ. Ищците ползвали само площта от имота, върху която били разположени
постройки или около 100 кв.м., а целият имот бил 3621 кв.м. Оспорват ищците да
са манифестирали намерение за своене на имота спрямо тях, както и да са
заплащали данъци. Поради това молят за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Ответниците по главния иск в
законовия преклузивен срок са предявили НАСРЕЩЕН
ИСК:
Ищците по насрещния иск Д.Г.П. и Ц.Г.И.
твърдят, че са собственици при равни права по дарение от 2014 г. и наследство
от майка им М. Г.Г. по отношение на по 5/36 идеални части от процесния ПИ с
идентификатор № ************ в землището на село Д., община К., с площ от 3,621
дка. Сочат, че имотът попадал в иглолистна гора. Твърдят, че ответниците по иска
построили в имота, без тяхно съгласие две сгради и пристройка към тях, за които
нямало издадени строителни книжа, нито удостоверение за търпимост. Посочват, че
преди завеждане на делото ответниците по насрещния иск водели преговори с
ищците за доброволно освобождаване на имота, като поискали да им бъде заплатена
сума за постройките. Въпреки отправените до тях покани да освободят имота и
премахнат сградите, това не било сторено, а ответниците по насрещния иск
продължили да го ползват. С тези си действия пречели на ищците да упражняват
правото си на собственост по отношение на имота. Поради изложените твърдения
предявяват настоящите искове, с които молят да бъде установено в отношенията
между страните, че ищците по насрещния иск са собственици на общо 5/18 идеални
части, или по 5/36 идеални част от процесния поземлен имот; да бъдат осъдени
ответниците да им предадат владението по отношение на площта от 133,14 кв.м. от
имота, върху която са разположени постройките, както и да бъдат осъдени да
премахнат изградени паянтови едноетажни жилищни сгради с площ от общо 73,24
кв.м. и паянтови едноетажни стопански сгради с обща площ от 10,09 кв.м. В
първоначалната насрещна искова молба ищците претендира и обезщетение за
лишаване от ползването за времето след завеждане на исковата молба, но с
уточнителната молба от 21.09.2020 г. тази искова претенция е оттеглена и
производството в тази част е прекратено с определение № 261174/ 23.09.2020 г.,
влязло в сила. Предвид изложеното молят за уважаване на предявените искове по реда
на чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, както и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците Й.М.Г., Т.Д.Б. и С.С.Б., със становище
за неоснователност на предявените насрещни искове. Оспорват изложените
твърдения, че за постройките липсвали строителни книжа и не били търпими по
смисъла на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Поддържат твърденията си по главния иск,
че са собственици на имота на основание придобивна давност. Молят за отхвърляне
на исковете.
По делото не е постъпил писмен
отговор от конституирания наследник В.Х.Г..
Постъпил е писмен отговор от
ответника Д.Х.Г., чрез назначения особен представител адв. Я.К., със становище
за неоснователност на предявените искове. Сочи, че не било установено, че
ответникът упражнявал фактическа власт по отношение на частта от имота, която
се иска да бъде предадена. За недоказан намира и негаторния иск. Моли за
отхвърляне на предявените срещу него искове.
С определение на съда от 16.07.2021
год. като ответници по главния иск и ищци по насрещния иск са конституирани
наследниците на Ц.Г.И., п. на **************в хода на процеса - Г.Ц.И. и М.Ц.И..
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С
решение № *****************г. на ОСЗ П. на Г.В. К. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху поземлен имот № *****,
находящ се в землището на село Д., местността Б.с площ от 3,621 дка.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ***************** год.
на Община П. първоначалните ищци Д.Г.П. и Ц.Г.И.
са наследници на Г.В. К..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ***************** год.
на Община П. се установява, че Г.Ц.И. и Д.Г.П. са наследници на Ц.Г.И.
От
съобщение и приходни квитанции от 30.07.2010 год., издадени от Община К. се
установява, че с декларация от 09.02.20206 год. Т.Б. е декларирал сграда в с. Д.
и е заплащал данък за нея.
С
молба от 10.07.2012 год. от Г.Г., Ц.Г. и Д.П. *** и поискано да бъде извършена
проверка законността на изградените в процесния имот две постройки и
предприемане действия по премахването им. С молба от *********год. отново е
отправено същото искане.
От
Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот от 16.05.2012 год., издадено
от Община К. се установява, че към за цялата 2012 год. имот няма непогасени
данъчни задължения.
От
Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот изх. № *********************год.,
издадено от Община К. се установява, че към 2020 год. собствениците на
поземления имот нямат непогасени задължения за имота.
От
нотариално заверена на 30.08.2012 год. декларация от ********************* се
установява, че в процесния недвижим имот през 1982 год. е построена вилна
постройка, собственост на Т.Д.Б., а преди 1982 год. – вилна постройка
собственост на Х.Д. Г..
От
нотариално заверена на 30.08.2012 год. декларация от Х.Ц. Н. се установява, че
в процесния имот през 1971 год. е построена вилна постройка от Х.Д.Г., а до нея
– през 1982 год. е построена постройка и от Т.Д.Б., като от тогава семействата
им посещават поне по веднъж през лятото и зимата имотите.
От
нотариално заверена на 30.08.2012 год. декларация от С.Г. К. се установява, че Х.Д.Г.
е съборил съществуваща дървена постройка, построена от родителите си през 1971
год. и на нейно място е построил вила, намираща се в процесния поземлен имот.
Установява се и че през 1982 год., Т.Д.Б. е построил вилна постройка на метри
от тази вила.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том трети № ****, нот.дело *******год.
от 2015 год, на 21.07.2014 год. И. В.К.а – наследница на Г.В. К. /видно от
удостоверение за наследници изх. № ****** от 30.07.220 год. / дарява на първоначалния
ответник Ц.Г.И. и ответницата Д.Г.П. /също наследници на К. видно от цитираното
удостоверение/ при равни права притежаваната от нея една шеста идеална част от
процесния поземлен имот.
От
Удостоверение за реализиран строеж в ПИ № ***** с изх. № СА-**** от 20.10.2015
год., издадено от Община К. на Т.Д. Б. за послужване пред ЕВН КЕЦ- ***********се
установява, че в имота през 1982 година е построена сезонна вила /бунгало/.
По
подадена жалба от 27.05.2020 год. от А. П., като пълномощник на Ц.Г.И. и Д.Г.П.,***
е извършена проверка в имот № ***** в резултат на която са издадени констативен
протокол № ************год за строеж „вилна сграда“, собственост на Х.Д.Г.,
констативен протокол № **************год. за строеж „вилна сграда“, собственост
на Т.Д.Б. и констативен протокол № ************* год. за строеж, собственост на
Т.Д.Б.. Видно от съставените протоколи, за постройките предмет на проверка няма
издадено строително разрешение и строителни книжа.
По
делото е приложено и геодезическо заснемане на строителството в имота,
извършено от инженер-геодезист през м. септември 2020 год.
От
писмо изх.№ *******************, изготвено от Община К., се установява, че Х.Д.Г.
и Т.Д. *** заявления с вх. № **************год. и вх. № *************** год. за
издаване на удостоверение за търпимост по пар.16, ал.1 от Преходните разпоредби
на ЗУТ, с приложени нотариално заверение декларации относно времето на
строителството на вилните сгради, като процедурата по издаване на удостоверения
е спряна, поради образувано наказателно производство, във връзка с издадени
удостоверения за търпимост във възстановени, върнати имоти. Постановен е отказ
да се образува досъдебно производство. От издаденото
писмо се установява, че вилните сгради в поземления имот отговарят на
изискванията на пар.16, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ – търпими, но няма
издадено ново заявление на собствениците за издаване на удостоверение за
търпимост. Установява се и че в архива на Община К. няма открити
строителни книжа за изграждане на септична яма в процесния поземлен имот.
От
приложените по делото материали по пр.пр. *********год. по описа на РП П. се
установява, че е било образувано наказателно производство за извършено
документно престъпление отнасящо се до издавани удостоверения за търпимост, но
некасаещо процесния поземлен имот.
Представената кореспонденция от мобилната платформа „Вайбър“
съдържа информация, която не е събрана по реда на ГПК, не установява кога и от
чии мобилни телефони е водена, поради което е недопустимо доказателствено
средства и не следва да бъде
анализирано.
По
делото са назначени и изслушани съдебно-техническа и допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
От
заключението на назначената СТЕ, с поставени въпроси и от двете страни, се
установява, че в процесния поземлен имот има построени
временни едноетажни постройки, както
следва:
Постройка №1 - построена в най-североизточната част на поземления
имот, по сведение на ищците - построена през 1971 год, върху бетонов фундамент
и паянтови стени изпълнени от желязо П-образен плофил, с пълнеж от изолационна
вата. Стените са изпълнени от фазерни плоскости, като по фасадата са напръскани
с циментово мляко. Покривът е дървени греди, отгоре дъски и покрит с ламарина.
Прозорците са дървени, с метални предпазни решетки. Височина кота стреха -
висока част 2.90м, ниска част 2.10м . Пред входната врата има изпълнени две
стъпала с мозаечно покритие. Застроена площ 36.73 кв м.
Постройка №2 -
намира се на югозапад от постройка №1. По данни на ищците постройката е
изпълнена през 1982 г. Бетонов фундамент с вис. 0.50м, а по стръмната част вис.
0.**м. изпълнена от сглобяеми метални панели, отгоре ондулин в малка част от
постройката, е оставналата част стените са фазерни, боядисани с блажна боя.
Пред входната врата има изпълнени две бетонови стъпала. Застроена площ 36.51 кв.м.
Постройка №3 -
намира се на юг от описаните постройки №1 и №2. Състои се от баня-тоалетна и
долепена до нея малък навес за гориво с обща
застроена площ 6.83 кв м и 3.26 кв м. Висока част - височина - 2.40 м,
ниска част 2.00 м. - Баня-тоалетна с тухлени стени с дървен покрив, покрит с
етернитови вълнообразни плоскости. Помещението е с под теракот, стените са с
фаянсова облицовка, ел. бойлер. Обща Застроена площ 10.09 кв м.
Установява се, че пред постройките и около тях има изпълнени
плочници и бетонова настилка с обща площ 49.81 кв м. Постройките са свързани с
улично водоснабдяване и са електрифицирани. Обратните води са изведени в
септична яма.
На територията на община К. няма одобрен и/или влязъл в сила Общо
устройствен план.
От
заключението на допълнителната СТЕ, допусната за определяне цената на
предявение иск по чл.109 от ЗС и наименована от вещото лице допълнителна
съдебно-техническа експретиза се установява, че паричната оценка на разходите
за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, предмет на иска
по чл.109 от ЗС, а именно премахване на изградените постройки в ПИ № ***** в
землището на с. Д., общ. К., с площ 3.621 дка с идентификатор ************, е 6262.00 лева.
От приложеното извлечение на ПИ с идентификатор ************ по
КККР на местност Б., с. Д., общ. К. е видно, че в имота има маркирано със
сигнатура пМЖ без сградите да са заснети и нанесени в кадастъра.
При
устното изслушване на вещото лице, в проведеното на 18.03.2022 год. открито
съдебно заседание относно постройките вещото лице допълва, че те не
представляват трайно строителство, както и че при направата им не е използван
азбест.
Съдът
кредитира приетите по делото коментирани по-горе експретни заключения като
изготвени от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания
да се съмнява.
Съдът
кредитира и събраните писмени доказателства, като взаимносвързани,
кореспондиращи със заключенията на вещоте лица по изготвените експретизи, а и неоспорени
от страните.
В
хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Х.Ц. Н., И.С.П., А. П. П.и
Д. А. П..
От
показанията на св. Х. Н. се установява, че Т.Б. е построил вилна постройка в
процесния имот през 19** год., а Х.Г. е построил такава по-рано. Установява се,
че вилните постройки са водоснабдени и включени към електропреносната мрежа. Около
вилите има плочници, пред всяка една от тях има поставена бетонова площадка с
маса и пейки. Има изградена и външна тоалетна. Установява се още, че вилите от
построяването им се поддържат от построилите ги, като никой друг не е проявявал
претенции за собственост по отношение на тях, както и на площта около тях.
От
показанията на св. И. П. се установявава, че постройките съществуват от когато
свидетелят, е бил на 5-6 години, едната е на сем. Б., а другата на сем. Г.,
които ги стопанисват и поддържат, както и дворното място, което е около тях,
където има поставени маси, използва се и за паркинг. Вилите са водо - и
електроснабдени.
От
показанията на св. Д. П. се установява, че трите постройки в процесния имот са
построени преди повече от десет години, като в началото са представлявали
дървени бараки, а в последвие са придобили сегашния си вид. Установява се и че
свидетелят, от своята майка, знае че поземления имот е собственост на Г.В..
Съдът
кредитира така коментираните показания, тъй като са логични, последователни,
взаимносвързани, непротиворечиви, подкрепени и от събрания в хода на процеса писмен
доказатествен материал.
От
показанията на свид. А. П. се установява, че през 2018 г. е започнал да води
разговори относно процесните постройки, които се намирали в техни земи, но
Община К. не предоставили информация за собствениците на сградите. Свидетелят
сочи, че имотът представлява самозалесена, гориста местност, като в 1/3 от него
минава високо напрежение, а останалата част е склон. Единственото използваемо
място била част от тази 1/3, в която били двете постройки – около 150-200 кв.
м.. С него се бил свързал представител на Б. – техен зет на име В., с когото
провеждали разговори относно освобождаване на частта от имота в която са
построени двете сгради. Направено му било предложение да ги остави в имота, да
ги закупи или да се направи замяна с друг имот. Свидетелят предпложил 5000 лв.,
за която сума било изразено съгласие по-късно, но на лична среща с втория зет
на Т.Б. – Р. С., уговорката отпаднала. Б. споделили, че знаят, че имотът не е
техен. В заключение от показанията се установява още, че никой от ищците не е
искал разрешение от собствениците за строеж в имота, не е сключван договор за
наем или друг, и никога не са оспорвали собствеността на имота.
В
хода на производството са събрани и показанията на свидетеля М.Г.,***, от които
се установява, че процесните постройки отговарят на изискванията на
тогавашните, когато са построени и сега действащите правила и норми и са
допусними, но за тях няма издавано удостоверение за търпимост. Установява се,
че за тези постройки няма представени строителни книжа, както и че процесният
поземлен имот не попада в границите на подробен устройствен план, тъй като няма
изготвен такъв.
Съдът
кредитира обсъдените показания на свидетелите А. П., отчитайки родствената му
връзка с ответниците по главния иск, и М.Г., тъй като не се събраха
доказателства, които ги опровергават, а и същите са последователни,
вътрешнологоични и непротиворечиви. Съдът цени така изложените показания, тъй
като съответстват и на събрания писмен доказателствен материал.
Съдът
не кредитира показанията на свид. П.отнасящи се до това, че постройката,
представляваща санитарен възел е построена преди 3-4 години, тъй като тези му
показания противоречат на показанията на свидетеля П., който заявява, че
постройките, без да прави разграничение между тях, са построени преди повече от
десет години, като с годините са подобрявани. Показанията на свид. П.относно
това, че сградите са построени с азбест и са опасни, съдът не цени, тъй като в
тази част противоречат на заключението на вещото лице.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По
главния иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. /в случая не са налице предпоставките за
добросъвестно владение и съответно изискване за петгодишен период на владение,
тъй като не се събраха доказателства, а и не се претендира от ищците да са
придобили имота на правно основание, годно да ги направи собственик, без да знаят,
че праводателят им не е собственик или последством сделка, чиято форма е
опорочена/.
Владението от своя
страна изисква кумулативно наличие на двата му
елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта.
Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота, която по съдържание е като на собственик – владението следва
да е спокойно, явно, постоянно и непрекъснато и субективен елемент - намерението за своене за което
законодателят е установявил законовата оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
Съдът
намира, че в хода на процеса ищците не успяха да проведат доказване на исковата
претенция относно поземления имот и да установят, че са упражнявали повече от
10 години - от 1999 год., спокойно, явно, постоянно и непрекъснато фактическа
власт върху процесния имот.
Действително
се установи по делото от нотариално заверени декларации от 30.08.2012 година,
заключението на вещото лице по изготвената СТЕ и показанията на свидетелите Н.,
П.и П., че в процесния поземлен имот през 1971 год. е изградена от бащата на Х.Г.,
означената с №1 от вещото лице постройка, построена в най-североизточната част
на поземления имот, със застроена площ 36.73 кв м. През 1982 год. е изградена
от Т.Д.Б. означената с №2 от
вещото лице постройка, намираща се на югозапад от постройка №1.,
която е със застроена площ 36.51 кв.м. Установи
се, че в поземления имот е изградена и означената с №3 постройка, намираща
се на юг от описаните постройки №1 и №2, състояща се от баня-тоалетна и
долепена до нея малък навес за гориво с
обща застроена
площ 10.09 кв м. Устатанови се от показанията на свидетелите Н. и П., че освен
тези постройки ищците от построяването им са изградили и плочници и бетонова
настилка пред тях с обслужващо първите две постройки предназначение, върху
който са поставили масички.
Тоест,
установи се по делото, че ищците са заели с постройки, плочници и бетонова
настилка и така са ползвали площ с общ размер от 133.14 кв.м.
Установи
се безспорно, че Б. са декларирали сграда в с. Д., в чието землище попадат
процесните постройки и през 2010 год. са заплащали данъци за тях. Установи се и
че през 2012 год. ищците са предприели постъпки, подали са заявление до Община К.
за издаване удостоверения за търпимост за процесните постройки.
Така
описаните действия обаче съдът не намира годни да обосноват давностно владение.
Построяването
на постройките, полагането на плочници, бетонови настилки, заплащането на
данък, подаването на заявления за издаване удостоверения за търпимост не
изпълват съдържанието на правото на собственост върху претендирания имот. Чрез
построяването на постройките, полагането на плочници и бетонова настилка съдът
счита, че ищците всъщност са използвали земята около постройките и под тях,
доколкото тя им е била необходима за изграждането им и за обслужване на самите
постройки. Всички тези действия, включително, депозиране на документите до
Община К. са насочени не към своене и придобиване право на собственост върху
земята, а върху постройките. Изграждането на самите плочници, бетонова
настилка, постройката – баня-тоалетна, има обслужващо основните две постройки
действие.
Относно
плащането на данък следва да се отбележи, че същият касае постройката на Б., а
по делото е представено Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот изх.
№ *********************год., издадено от Община К. от което се установява, че
към 2020 год. собствениците на поземления имот нямат непогасени задължения за
имота, от което следва извода, че ответниците са заплащали дължимите данъчни
задължения за земята, предмет на настоящия иск.
Относно останалата
част от поземления имот, незаета от постройките, плочника и бетоновта настилка,
съдът намира, че ищците не успяха също да докажат съществуването нито на
обективния, нито на субективния елемент на владението, нито дори успяха да
докажат ползването й. Действително свидетелите Н. и П.посочват в показанията
си, че ищците са ползвали определена част от имота около процесните постройки,
която са стопанисвали и за която са полагали грижи, но не се установи нито
точната квадратура /св. Н. сочи за общо около 250 кв.м., а св. П.за около 1
декар, **0-900 кв.м/, нито се установи точното й постраственото местоположение
в поземления имот, най-малко пък се установи тази площ да съответства на
разликата от 133.14 кв.м. до
претендираната площ от 3621 кв.м.
Предвид
изложеното, съдът намира предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗС, за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По предявения насрещен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС
С ревандикационния иск по чл. 108
от ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Този иск съдържа в себе си искане за
защита на правото на собственост на ищеца, като съдът следва да изследва и да
се произнесе с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността
на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно
предаване на владението на имота.
С
оглед представеното по делото Решение № *****************г. на ОСЗ П., с което се процесния имот се възстановява на Г.В. К., Удостоверение
за наследници на Г.В. К., видно от което първоначалния ищец Ц.Г.И. и Д.Г.П. са
наследници на К. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том
трети № ****, нот.дело *******год. от 2015 год, на 21.07.2014 год, с който друг
наследник на К. - И. В.К.а дарява при равни квоти своята 1/6 идеална част от
имота на Ц.Г.И. и Д.Г.П. се установи безспорно, че първоначалните
ищците са собственици при претендираните от тях квоти - по 5/36 идеални части, на поземления имот. От
тук следва, че наследниците на Ц.Г.И., конституирани като ищци – Г.Ц.И. и М.Ц.И.
притежанат при равни квоти 5/36 идеални части от правото на собственост върху
процесния имот.
Оспорването,
направено от ответниците свързано с придобиване от тях на имота по давност, не
се доказа в настоящото производство, поради което и съдът намира за установено,
че ищците са собственици на имота при посочените квоти.
Възражението,
направено в съдебно заседание за нищожност на Решение № ***************г.
на ОСЗ П., с което на Г.В. К. е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху поземлен имот № *****, съдът не следва да разглежда, тъй като съдът намира
същото за преклудирано. Възражението ответниците е следвало наведат в срока за
отговор на насрещния иск, което не е сторено.
Доколкото се установи от изготвената по делото СТЕ, че
ответниците последством постройките, бетонови настилки и плочници полдват общо
133.14 кв.м. от този имот, което не се и оспорва от тях, то следва да бъдат
осъдени да предадат владението върху тази част от поземления имот, попадаща под
постройките, плочниците и бетоновите настилки.
По предявения
насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Тоест, за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже наличие в условията на кумулативност на следните предпостави:
че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените.
В разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г.
по тъл.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е пояснено, че понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Дава се пример, че такива са
случаите, в които ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този
имот. Върховните съдии поясняват още, че тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което
се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на
собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си,
т.е. винаги наличието на сграда, построена в чужд имот без надлежно учредено
вещно право на строеж и без съгласие на собственика на имота, представлява
такова неоснователно действие, което обуславя уважаването на негаторния иск
по чл.
109 ЗС за нейното премахване, без да е необходимо
собственикът на имота да доказва с какво тази сграда му пречи да упражнява правото
си на собственост.
Съдът намира, че настоящият казус, попада в приложното поле
на тези разяснения, тъй като по делото се установи, а и не се оспорва от
ответниците, че изграждането на трите постройки, плочници и бетонови настилки в
имота на ищците е извършено без тяхното разрешение и съгласие, а и за същото
липсва и строително разрешение и книжа.
Следва да се допълни, че за уважаване на иска по чл. 109 от
ЗС е без значение дали постройките са „търпим строеж“, каквото възражение е
релевирано от ответниците, а само дали обективно пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост. Търпимостта на строежа е свързана със задължението
на техническите органи да не събарят извършен строеж, който съответства на
действащите към момента на извършването му или към настоящия момент
благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на имота
задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му
на собственост.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск по чл.
109 от ЗС следва да бъде уважен като основателен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат ответниците
по главния иск и ищци по насрещните искове. Същите доказаха, а и видно от
представения списък с разноски, са направили разноски в общ размер на 3170.60
лева, от които ощо 1600 лева адвокатско възнаграждение, 602.40 лева – заплатено
възнаграждение за особен представител, 293.20 лева – държавни такси и такса са
вписване исковата молба, 175 лева – заплатен депозит за вещо лице, 4** лева –
за геодезическо заснемане и 20 лева – депозит за свидетел.
От особения представител адв. П. е направено искане за
увеличаване на възнаграждението й, поради явяване в повече от две съдебни
заседания. По делото, с участието на адв. П. са проведени общо шест заседание,
поради което следва да й се изплати адв.възнаграждение в размер на общо 400
лева /съобразно Наредба № 1 за минималните адв. възнаграждения в редакцията от 31.07.2020
год, действаща към назначаването й./
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от В. Х. Г. с ЕГН **********, Д.Х.Г. с ЕГН ********** /конституирани
като ищци на мястото на починалия в хода на процеса на 30.07.2020 год. Х.Д.Г./,
Й.М.Г., с ЕГН **********, Т.Д.Б., с ЕГН ********** и С.С.Б., с ЕГН **********
против Г.Ц.И. с ЕГН **********, М.Ц.И. с ЕГН ********** /конституирани като
ответници на мястото на починалия в хода на процеса на **************Ц.Г.И./ и Д.Г.П.,
с ЕГН ********** иск за признаване
на установено между страните, че ищците са съсобственици при квоти както
следва: за В. Х. Г. с ЕГН **********, Д.Х.Г. с ЕГН ********** и Й.М.Г., с ЕГН **********
на ½ идеална част и за Т.Д.Б., с ЕГН ********** и С.С.Б., с ЕГН **********
на ½ идеална част, на основание придобивна давност, на следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот с ПИ *****, находят се в землището на село Д.,
местност „Б.“, Община К., област П., площ от 3, 621 декара, с начин на трайно
ползване: изоставени територии за трайни насаждения, с категория на земята:
осма, при граници и съседи: имот Ха ******, имот ******, имот ******, имот ******
и имот ******, на основание давностно владение от 1999 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на В. Х. Г. с ЕГН **********,
Д.Х.Г. с ЕГН ********** /конституирани като ответници на мястото на починалия в
хода на процеса на 30.07.2020 год. Х.Д.Г./, Й.М.Г., с ЕГН **********, Т.Д.Б., с
ЕГН ********** и С.С.Б., с ЕГН **********, че Г.Ц.И. с ЕГН ********** и М.Ц.И.
с ЕГН ********** /конституирани като ищци на мястото на починалия в хода на
процеса на **************Ц.Г.И./ и Д.Г.П., с ЕГН ********** са съсобственици на
общо 5/18 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ************
по КККР, одобрени със Заповед N ***********************. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в местност Б., землището на с. Д., Община К., с площ 3621
кв.м., начин на трайно ползване: изостав.тр.нас., трайно предназначение на
територията: земеделска, категория на земята - 8, при граници по скица: имоти с
идентификатори: ***********, ***********, ***********, ***********, ***********,
на основание, както следва: Г.Ц.И. с ЕГН ********** и М.Ц.И. с ЕГН ********** -
наследствено правоприемство, а Д.Г.П., с ЕГН ********** - дарение и наследствено правоприемство, като ОСЪЖДА В. Х. Г. с ЕГН **********, Д.Х.Г.
с ЕГН **********, Й.М.Г., с ЕГН **********, Т.Д.Б., с ЕГН ********** и С.С.Б.,
с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ на Г.Ц.И.
с ЕГН **********, М.Ц.И. с ЕГН ********** и Д.Г.П., с ЕГН ********** владението
върху реална част с площ от 133.42 кв.м.
от целия поземлен имот, намираща се под изпълнените
в имота: постройка - построена в най-североизточната част на поземления
имот, със застроена площ 36.73 кв м, постройка
- намираща се на югозапад от описаната постройка със застроена площ 36.51 кв.м., постройка -
намираща се на юг от описаните постройки с обща застроена площ 10.09 кв м., плочници
и бетонова настилка с обща площ 49.81 кв м. , изпълнени пред и около
постройките.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 109 от ЗС, В. Х. Г. с ЕГН **********, Д.Х.Г. с ЕГН **********
/конституирани като ответници на мястото на починалия в хода на процеса на
30.07.2020 год. Х.Д.Г./, Й.М.Г., с ЕГН **********, Т.Д.Б., с ЕГН ********** и С.С.Б.,
с ЕГН ********** ДА ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните
си действия, с които пречат на Г.Ц.И. с ЕГН ********** и М.Ц.И. с ЕГН **********
/конституирани като ищци на мястото на починалия в хода на процеса на **************
Ц.Г.И./ и Д.Г.П., с ЕГН ********** да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземлен
имот с идентификатор ************ по КККР, одобрени със Заповед N ***********************. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в местност Б., землището на с. Д., Община К., с площ 3621
кв.м., начин на трайно ползване: изостав.тр.нас., трайно предназначение на
територията: земеделска, категория на земята - 8, при граници по скица: имоти с
идентификатори: ***********, ***********, ***********, ***********, ***********,
КАТО ПРЕМАХНАТ за своя сметка изпълнените
в имота: постройка - построена в
най-североизточната част на поземления имот, със застроена площ 36.73 кв м, постройка - намираща се на югозапад от описаната
постройка със застроена площ 36.51
кв.м., постройка - намираща се на
юг от описаните постройки с обща застроена площ 10.09 кв м., плочници и
бетонова настилка с обща площ 49.81 кв м., изпълнени пред и около постройките.
ОСЪЖДА, В. Х.
Г. с ЕГН **********, Д.Х.Г. с ЕГН **********, Й.М.Г., с ЕГН **********, Т.Д.Б.,
с ЕГН ********** и С.С.Б., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Ц.И. с ЕГН **********, М.Ц.И. с ЕГН ********** и Д.Г.П.,
с ЕГН ********** сумата от 2948.50 лева,
сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. Х. Г.
с ЕГН **********, Д.Х.Г. с ЕГН **********, Й.М.Г., с ЕГН **********, Т.Д.Б., с
ЕГН ********** и С.С.Б., с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на– адв. Р.И.П. сумата от 400 лева - възнаграждение за особен
представител на Г.Ц.И..
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд П..
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
На особените
представители –адвокат Я.К. и адвокат Р.П. да се издадат РКО за сумата от по
600 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
Ц.Ч.