Мотиви към Присъда № 260032/27.11.2020 год. постановена по НОХД
№ 55/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е
предявила обвинение срещу подсъдимия П.Д.Ф.
*** за това, че на 05.10.2015 г. в гр.***, в сградата на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Ямбол, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Ямбол - системен оператор Ц.Д.Д., в писмена декларация от 05.10.2015 г. за
изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на
МПС, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП /Закон за движение по
пътищата/, и по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД /Правилник за издаване на
българските лични документи/, приет с Постановление на Министерски съвет №
13/08.02.2010 г. пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, е потвърдил неистина, че е установил липсата на СУМПС след
посещение в крайпътно заведение на автомагистрала Тракия, в случая СУМПС № ***
издадено му от МВР-Ямбол, като същото е било отнето на територията на Република
Румъния за нарушение на правилата за движение по пътищата - престъпление по
чл.313, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор изразява становище, че повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен начин и същият е извършил
престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при общ режим. Прокурорът
счита, че не са налице основанията на чл.9, ал.2 от НК за приложението по
отношение на подсъдимия, предвид това, че престъплението не е с по-ниска степен
на обществена опасност и подсъдимият е бил многократно осъждан, като
подсъдимият няколко месеца след е бил освободен от затвора, където е изтърпявал
наказание лишаване от свобода, отново е
извършил престъпление.
Подсъдимият
П.Д.Ф., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Разпоредителното
заседание и съдебното следствие се проведоха при задочна процедура, без
участието на подсъдимия Ф. на основание чл.247в,
ал.1, т.2 вр. чл.269,
ал.3, т.3 от НПК, с участието
на редовно
упълномощен защитник – адвокат от АК - Ямбол. Защитникът му
пледира в насока, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, по което му е повдигнато обвинение.
Алтернативно пледира за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, предвид
незначителната степен на обществена опасност на извършеното престъпление и
неговата малозначителност.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
При управление на моторно
превозно средство /МПС/ в Република Румъния, подсъдимият П.Д.Ф. ***, нарушил
правилата за движение по пътищата - управлявал МПС с превишена скорост /104км. при допустими 50 км/. За това
нарушение властите на Румъния го лишили от правото да управлява МПС за срок от
90 дни, считано от 07.01.2014 г. и иззели свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/ № ***., издадено от ОД на МВР-Ямбол. Впоследствие СУМПС на подсъдимия Ф.
било изпратено в Посолството на Република България в Република Румъния, а
по-късно от посолството било препратено в МВР ГД „Национална полиция“.
Въпреки, че СУМПС на подсъдимия Ф. било отнето от властите във
Република Румъния, последният решил да подаде документи за издаване на ново
СУМПС от властите на Република България, като заяви, че свидетелството му е
било загубено в крайпътно заведение на магистрала Тракия през 2015 г.
В изпълнение на взетото решение на 05.10.2015 г.,
подсъдимият Ф. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол и подал
заявление 3287/05.10.2015 г. за издаване на ново българско национално СУМПС,
поради изгубване на предходното с посочения по-горе номер. Като част от
документите, подсъдимият Ф. изготвил и подписал декларация по чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от ПИБЛД /Правилник за издаване на български лични
документи/, която се подава за удостоверяване на определени обстоятелства.
Подсъдимият Ф. декларирал, че е изгубил на неустановена дата през 2015 г.
свидетелството си управление на МПС в крайпътно заведение на магистрала Тракия,
макар да е знаел, че същото - СУМПС ***., издадено от ОД на МВР-Ямбол е отнето
от властите на Република Румъния във връзка с извършено от него нарушение.
Въпреки, че е знаел че декларирайки тези обстоятелства, той ще потвърди
неистина, подсъдимият Ф. попълнил и подписал декларацията. Декларацията била
подадена пред системния администратор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
-Ямбол - свид. Ц.Д.Д. ***.
Декларирането на неистинските
обстоятелства било установено от свидетеля Г.Т.Б. *** - към този момент
изпълняващ длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол,
при получаване на писмото от ГД „Национална полиция“. Свидетелят Б. изготвил
докладна записка и изпратил всички документи до Директора на ОД на МВР - Ямбол.
От заключението на изготвената
по делото съдебно-почеркова експертиза - Протокол № *** на НТЛ при ОДМВР-Ямбол,
се установява, че подписа за „Декларатор“ в Декларация за изгубено, откраднато,
повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС съгласно чл.160 от ЗДвП, подадена на 05.10.2015 г. от името на П.Д.Ф., ЕГН: **********, е положен
от подсъдимият Ф..
От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че към момента на извършване
на деянието подсъдимият П.Д.Ф. е бил
осъждан с два влезли в сила съдебни актове, по което са му били наложени
ефективни наказания - по НОХД № *** на ЯОС и НОХД № ***на ЯРС, като по
последното осъждане наказанието е изтърпяно на 22.07.2015 г.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на свидетелите
Б. и Д., от заключението на вещото лице, съставило съдебно-почерковата
експертиза
по делото и
изслушано в съдебно заседание и другите писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият П.Д.Ф. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 05.10.2015
г. в *** в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, пред
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол - системен оператор Ц.Д.Д.,
в писмена декларация от 05.10.2015 г. за изгубено, откраднато, повредено или
унищожено свидетелство за управление на МПС, която по силата на закон - чл.160,
ал.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, и по силата на чл.17, ал.1 от
ПИБЛД /Правилник за издаване на българските лични документи/, приет с
Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. пред орган на власт за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина, че е
установил липсата на СУМПС след посещение в крайпътно заведение на
автомагистрала Тракия, в случая СУМПС № *** издадено му от МВР-Ямбол, като
същото е било отнето на територията на Република Румъния за нарушение на
правилата за движение по пътищата.
От обективна страна
на инкриминираната дата - 05.10.2015 г., подсъдимият Ф. е потвърдил
неистина в писмена декларация, подаваща се по силата на закона (чл.160, ал.1 от ЗДвП; чл.17, ал.1
от ПИБЛД /Правилник за издаване на българските лични документи) пред орган на
власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в случая на това,
че СУМПС на подсъдимия е било изгубено, след посещение в
крайпътно заведение на автомагистрала Тракия. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действията на подсъдимия по
подписването и представяне на инкриминирания документ на лице, оторизирано да
приема точно този тип документи с цел иницииране на процедурата за издаване на
дубликат – пред свид. Д.. С полагането на подписа под бланката на
декларацията, деклараторът – подсъдимият Ф. удостоверява
случването на отразените в нея факти, осъществяването на които е законова
предпоставка за издаване на дубликат на свидетелството за
управление на МПС.
Подсъдимият е осъществил
състава на престъплението и от субективна страна, като е представил
инкриминирания документ пред оторизиран служител с ясното съзнание, че
отразеното в него не отговаря на истината - подсъдимият е бил ясно запознат с
факта на отнемането на свидетелството му за управление в Румъния и, че го
попълва и представя пред надлежен орган тъкмо, за да удостовери
обстоятелството, налагащо издаване на дубликат. Интелектуалният аспект на
умисъла на подсъдимия неминуемо е включвал знание за неверността на документа.
Подсъдимият Ф. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, а именно,
че деянието е наказуемо, дори е отразено в декларацията, в чието съдържание има
текст, че за даване на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.313 НК, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, които с оглед
формалния характер на престъплението се изчерпват с осъществяването му, и е
искал, като пряко е целял настъпването на последиците.
Относно възражението на
защитника, че извършеното от подсъдимия в настоящия случай представлява
маловажен случай, същото не се споделя от настоящия състав. Съгласно трайно
утвърдената съдебна практика, маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК е
налице, когато степента на обществена опасност и морална укоримост е по-ниска
от обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Принципно дали
случаят е маловажен е правен извод, който следва да се основава на всички
обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в
чл.93, т.9 от НК. В частност, по-ниската степен на обществена опасност се
определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, като в конкретния
случай извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение
с други обикновени прояви на престъплението по чл.313, ал.1 от НК не може да се
направи, предвид осъжданията на подсъдимия и степента на обществена опасност на
деянието, която е висока, като именно тези данни обуславят извод за липсата на
предпоставките по чл.9, ал.2 от НК. Следва да се цени и обстоятелството, че
извършеното от подсъдимия не е изолирана проява, предвид това, че е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
отново за документно престъпление /НАХД № 608/2008 г. на ЯРС/.
При определяне на вида и размера
на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия П.Д.Ф. престъпление Наказателния
кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто
до триста лева. Извършеното от подсъдимия деяние е със сравнително висока
степен на обществена опасност, висока е и степента на обществена опасност на личността
на подсъдимия, предвид предишните му осъждания, като съдът му наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, като въпреки гореизложеното, прие, че е
справедливо наказание за извършеното престъпление по втората алтернатива,
предвидена по текста. Съдът наложи на подсъдимия Ф. наказание глоба в размер на
300 лв. Съдът счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, като прие, че това наказание би допринесло за поправяне
и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите, като същевременно ще въздейства
превъзпитателно и предупредително както върху самия подсъдим, така и върху
останалите членове на обществото.
При този
изход на делото, съдът осъди подсъдимия П.Д.Ф.
да заплати направените по делото разноски в размер на 107 лв. в приход на републиканския
бюджет по сметката на ОДМВР - Ямбол.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: