№ 238
гр. гр.Несебър, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря М. Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100764 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
От ищците И. К. Ч. и Р. П. З. – Ч.а срещу ответника Г. Д. Т. е предявен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5600 лв. (след допуснато в съдебно
заседание от 12.04.2023г. изменение на иска – сумата се претендира частично от 19 922,56 лв.),
обезщетение за ползите, от които са били лишени ищците за ползването на разполагаемата част от
ПИ с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр. ******* за периода октомври 2017г. –
май 2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В исковата молба
се сочи, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор ****** по силата на нотариален акт №
*** том ***, рег. № ****, дело № **** от 17.11.2003г. на нотариус Бакърджиева. Излага се, че
след 2017г. процесният имот започнал да се ползва от ответника, който извършвал подобрения –
подмяна на плочки, изграждане на бетонови пътеки, ремонт и профилактика на изградения басейн,
както и нов навес на къта за отдих. Навежда се, че през 2021г. до него било изпратено уведомление
от ищците да прекрати всички действия. Сочи се, че по гр.д. № 1563/2021г. ищците били осъдени
от ответника (с решение, което не е влязло в сила) да му заплатят 22 020 лв. – обезщетение за
извършени подобрения. Акцентира се на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗС. От съда се иска да
уважи претенцията. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г. Д. Т., чрез процесуалните му представители, е
подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че не са
доказани пропуснати ползи за ищците. Сочи се, че извършването на ремонти е ставало със
знанието и без противопоставянето на ищците. Обръща се внимание на извършените от ответника
подобрения в имота. Твърди се, че действията на ищеца Ч. по поставяне на ограда, ограничаваща
достъпа до западната част на имота, са недопустими и самоуправни. Развиват се съображения в
тази насока. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 38 от ЗС. От съда се иска да отхвърли
1
предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на
едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия. В конкретния случай в доказателствена тежест на ищците е да докажат, че за периода
октомври 2017г. – май 2022г. са били собственици на недвижим имот - ПИ с идентификатор
****** по кадастралната карта на гр. *******, че за процесния период разполагаема част от имота
е бил във владение на ответника, поради което ищците са били лишени от възможността да го
ползват, както и размера на претенцията си.
Следва да се отбележи, че ищците основават претенцията си на нормата на чл. 73, ал. 1 ЗС,
което е отразено и в изготвения по делото доклад, но обезщетение се претендира в хипотезата на
добивите, които собственикът е могъл да получи от вещта. Това е така, тъй като не се твърди
ответникът като владелец да е получил конкретни добиви от вещта, нито да е реализирал
конкретни измерими ползи от нея. Претендира се обезщетение в размер на пазарния наем – т.е.
сумата, която ищците биха могли да получат от евентуално отдаване на поземления имот под наем
за процесния период (не се твърди ответникът действително да е реализирал добиви от наем на
имота). Следователно претенцията по чл. 73, ал. 1 ЗС се основава на твърдения, че ищците са
могли да получат наем от вещта за процесния период, но поради факта, че ответникът е бил
недобросъвестен владелец на вещта в периода не са реализирали такъв. При тези твърдения съдът
е квалифицирал иска по общия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като съобразно трайната практика
на ВКС (Решение № 677 от 05.11.2010г. по гр.д. № 1822/2009г. по описа на III гр. о. на ВКС)
визираните в чл. 73, ал. 1 от ЗС хипотези несъмнено представляват частни случаи на института на
неоснователното обогатяване. Нещо повече - правилото, че при неоснователно обогатяване при
иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД за различните периоди се касае за различни вземания е приложимо при
предпоставките на чл. 73, ал. 1 ЗС - когато се търси обезщетение за възможния добив от имота
(какъвто е настоящият случай) – в този смисъл е Решение № 88 от 09.10.2020г. по гр.д. №
1487/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС. С оглед твърденията в исковата молба, на които се
основава исковата претенция, то предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като
се търси обезщетение за възможния добив от имота, а нормата на чл. 73, ал. 1 ЗС е сред
основанията на този иск, тъй като се твърди и недобросъвестно владение от страна на ответника
върху имота, което е довело до невъзможност (по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД) за ищците да
реализират добив от имота. Впрочем в основата на претенцията на ищците е „неоснователно
ползване“ на имота от страна на ответника (т. I от исковата молба), като впоследствие те са
квалифицирали същото и като недобросъвестно владение (т. II от исковата молба). Следователно
искът им се основава на претенция за обезщетение за лишаване от ползване върху имота и като
такъв (независимо дали ще се установи владение в цитираната хипотеза на чл. 73, ал. 1 ЗС, при
която се претендира евентуалния възможен добив от вещта, или за държане) същият следва да се
квалифицира по чл. 59 ЗЗД.
Именно с оглед така заявената претенция на ищците е указано да докажат, че за периода
октомври 2017г. – май 2022г. са били собственици на недвижим имот - ПИ с идентификатор
2
****** по кадастралната карта на гр. *******, че за процесния период разполагаема част от имота
е бил във владение на ответника, поради което ищците са били лишени от възможността да го
ползват, както и размера на претенцията си.
От фактическа страна по делото се установява, че съгласно нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № *** том ***, рег.№ ****, дело № **** от 2003г. на нотариус
Мария Бакърджиева, рег.№ 110 на НК, ищците са придобили, в режим на СИО (последният факт е
безспорен по делото) собствеността върху недвижим имот – УПИ № IV-361 „а“, кв. 19 „а“ по
плана на *******, местност „*******“, като видно от скица (на л. 7 от делото) към момента
посоченият имот представлява поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *******, местност „*******“, на площ от 1120 кв. м., с трайно
предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване“.
На следващо място с протоколно определение от открито съдебно заседание от
19.10.2022г. съдът, с окончателния доклад, е отделил като безспорно, че в процесния период
ответникът е ползвал този имот. Тук следва да се посочи на първо място, че видно от
представеното по делото Решение № 515 от 27.05.2022г. по гр.д. № 1563/2021г. по описа на
Окръжен съд Бургас (на л. 17 – л. 19 от делото) самият ответник е легитимирал себе си като
ползвател на имота, като с отговора на исковата молба се е легитимирал като владелец на този
имот, който е извършил подобрения в него.
От събраните в рамките на настоящото производство доказателства също се установява, че
имотът е ползван от ответника в процесния период. На първо място от показанията на разпитаните
свидетели (Т. и Б.), а и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на вещото
лице В. (на л. 95 – л. 115 от делото) се установява, че в поземления имот е изградена ваканционна
жилища сграда – многофамилна, със застроена площ от 375 кв. м., на два етажа, с 6 самостоятелни
обекта, въведена в експлоатация с удостоверение от 05.10.2006г. Вещото лице е установило, че на
11 метра от вътрешната дворищна регулация на поземления имот е налице част от него, която е
преградена с метална ограда с вратичка, като в заградената част са налични басейн, кът за почивка
с барбекю, находящо се в дървен навес, като общата площ на заграденото пространство е от 220
кв. м., включваща площта на басейна и барбекюто. От показанията на св. Т. се установява, че след
2017г. и до заграждането през 2021г. тази площ се е ползвала от ответника, който е събирал от
останалите собственици в сградата и такса за поддръжка, тъй като е извършвал дейности по
поддържането на посочената площ и обектите в нея. Самият свидетел Т. е извършвал ремонти
дейности в процесния имот по инициатива на ответника. В подобна насока са и показанията на св.
Б., който сочи, че преди ищците да заминат за Америка са възникнали дрязги между тях и
ответника.
Във връзка с горното се навеждат няколко групи възражения от ответниците. Първото от
тях е, че става дума за обща част, която се ползва от всички собственици на сградата, поради което
ответникът не е единствен ползвател. Тук следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на
ВКС – Решение № 50149 от 17.02.2023г. по гр.д. № 829/2022г. по описа на I гр. о. на ВКС (и
цитираните в него) когато в едно дворно място е изграден самостоятелен обект на правото на
собственост (например жилищна сграда – както е в настоящия случай, тъй като в поземления имот
е налична жилищна сграда – многофамилна, с идентификатор ******.1), други несамостоятелни
постройки, които имат обслужващи функции (складове, навеси, бараки, външни тоалетни и др.)
следват по правилото на чл. 98 собствеността на главната вещ, която е сградата, а не земята. В тези
3
случаи принципът на приращението по чл. 92 ЗС е изключен. Разпоредбата на чл. 98 ЗС гласи, че
принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. В настоящия
случай от ищците не се твърди, респ. не се и доказва, към случая да е приложимо „друго“ (т.е. да
има други уговорки във връзка с построените басейн и навес с барбекю). Ето защо по отношение
на тези обекти, съдът намира за основателни възраженията на ответника, тъй като по правилата на
чл. 92, чл. 98 ЗС и цитираната съдебна практика басейнът и барбекюто имат обслужващи функции
към сградата и като такива не могат да бъдат предмет на претенциите на ищците, като собственици
на земята.
Не така стои въпросът обаче с останалата част от дворното място, тъй като по арг. от чл. 64
от ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е
необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго. От заключението на вещото лице В. се
установява (след извършени измервания), че площта на басейна е около 43,20 кв. м., а площта
около барбекюто – 32 кв. м., докато в поземления имот е налице площ от 220 кв.м. (включваща
басейна и барбекюто), която към момента на огледа е оградена. Т.е., съдът намира за доказано, че е
налице площ от 144,80 кв. м., която е собственост на ищците и която не е с предназначението по
чл. 64 от ЗС (вещото лице В. е констатирало, извън оградената площ, наличие на нужните отС.ия
за преминаване и ползване на обектите по смисъла на Наредба № 7). Ето защо за цитираните
144,80 кв. м. не е било налице основание да бъдат ползвани от собственици на сградата, в това
число и ответника.
По другото възражение на ответника, съдът намира за неоснователни доводите, че ищците
никога не са били препятствани от ползването на имота. Както се установи по делото в процесния
период ответникът е ползвал имота. Относно характеристиките на това ползване, съдът приема за
доказано, че същото е било държане, тъй като няма преки доказателства за намерение на ответника
да свои вещта, а оттам и да е владелец (вкл. недобросъвестен). Както беше уточнено по-горе този
извод няма значение за правната квалификация на иска, тъй като и в двата случая (при държане на
вещта и при недобросъвестно владение в хипотеза, в която се претендират евентуални възможни
добиви от вещта) искът е по чл. 59 ЗЗД, а конкретното основание, на което се ползва вещта,
подлежи на установяване в рамките на процеса. Доказа се обаче, че ответникът е ползвал вещта,
което е първото основание на предявения иск (в т. I от исковата молба ищците се позовава на
„неоснователно ползване“, а в т. II – на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗС). Доказателства, че
ответникът е държал вещта се извеждат от твърденията в отговора на исковата молба и отделения
като безспорен факт в тази насока. Освен това е факт (с оглед приетото като доказателство
Решение № 515 от 27.05.2022г. по гр.д. № 1563/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас), че
ответникът (по посоченото дело ищец) е предявил иск за извършени от него подобрения в
процесния поземлен имот срещу двамата ищци, вкл. за изграждане на бетонови пътеки и поставяне
на базалтови плочки в периода 23.09.2017г. – 01.12.2020г. Самите действия, на които ответникът
се е позовал по посоченото дело, изискват той да осъществява фактическа власт върху чуждата
вещ. Напълно в такава посока са и показанията на разпитаните свидетели Б. и Т. и особено на
водения от ответника св. Т., който потвърждава, че именно ответникът през процесния период е
осъществявал цялостна поддръжка в имота, като от 2017г. този свидетел не е виждал ищците в
имота (наведени са данни, че ищцата е ползвала имота, но извън процесния период – през 2022г.).
Всички дейности в процесния период в имота, вкл. ремонтни извършвани лично от св. Т., са
извършвани по инициатива на ответника, като този свидетел потвърждава за наличието на
4
претенции от ответника спрямо ищците. Следователно всички доказателства са в насока, че
ответникът е държал имота през процесния период. Не могат да се приемат за основателни
доводите, че след като ищците са били в Америка, те не са имали как да ползват имота и това
тяхно право не е препятствано. В качеството си на собственици на поземления имот, те са имали
право да осъществяват фактическа власт върху същия, дори и от друга държава, като самият факт,
че друго лице е осъществявало фактическа власт върху него, е достатъчен, за да се приеме, че е
извършено ползване на имота, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като
на практика се претендират евентуалните ползи, които ищците са пропуснали от възможността да
отдават имота под наем (която не е отпаднала поради факта, че са се намирали в друга държава) и
с оглед доказаната фактическа власт от ответника върху имота за процесния период, именно това
негово поведение е препятствало сочената възможност на ищците.
От изложеното може да се направи извод, че за процесния период ответникът е ползвал
имота, а именно разполагаема част от 144,80 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *******, с което е лишил ищците от
възможността да използват същия. Поради тази причина ответникът се е обогатил, ползвайки
имота на ищеца без основание. Въпреки възраженията на ответника в случая е налице обогатяване,
изразяващо се в ползването на имота без правно основание за това. Върховната инстанция също
има поС.на практика в тази насока – напр. Решение № 213 от 06.02.2017г. по гр.д. № 2127/2016г.
на I гр. о. Установените по делото факти водят до извод, че е налице връзка между обогатяването
на ответника (изразяващо се в незаплащане на наем за ползването на чужд имот) и обедняването
на ищците, което произтича от един и същ факт - ползването от ответника без правно основание на
имота, собственост на ищците. Ето защо всички предпоставки за уважаване на предявения иск са
налице.
Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че трайната съдебна
практика (вкл. цитираната в настоящия съдебен акт), а и най актуалната такава – напр. Решение №
50215 от 19.01.2023г. по гр.д. № 4356/20121г. по описа на III гр. о. на ВКС, е в насока, че член 59
от ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползването, дължимо в размер на
следващия се пазарен наем за имота. В тази връзка следва да се кредитира заключението на
съдебно техническата и оценителска експертиза на вещото лице М. (на л. 162 – л. 173 от делото). С
оглед възприетото по-горе, че басейнът и барбекюто не следва да се вземат предвид при
определяне на ползваната от ответника площ, то изобщо не следва да се обсъждат възраженията на
процесуалния представител на ищеца срещу експертизата, които са концентрирани върху начина,
по който тези обекти са оценени. По отношение на оценката на дворното място в рамките на
експертизата е приложена таблица (на гърба на л. 163 от делото), която съдържа цялата
необходима информация по смисъла на чл. 162 ГПК за определяне на пазарния наем за процесния
период. От вещото лице е отчетена по-ниска стойност на възможния наем за двора през летните
месеци, тъй като (както се посочва и в съдебно заседание) част от поземления имот се заема от
приспособления, необходими за басейна, вкл. шезлонги. Съдът кредитира в пълнота използвания
от вещото лице метод – на амортизираната възстановителна стойност. Методът е изяснен по
достатъчно пълен и точен начин в рамките на експертизата и защитен от вещото лице при разпита
в съдебно заседание. Съдът намира изводите на вещото лице за компетентни, обективни и
безпристрастни, като чрез посочения метод се установява справедлива пазарна стойност на
свободната площ от дворното място. Както се посочи следва да бъде взета единствено стойността
от графата „двор“ от изготвената от вещото лице таблица (с оглед изводите, касаещи басейна и
5
барбекюто). При това положение за месеци октомври, ноември и декември 2017г. средният
пазарен наем е от 240,06 лв., за периода 2018г. – 2021г. – по 912,24 лв. на година (общо 3648,96
лв.), а за 2022г. – 400,10 лв. Т.е. общият среден пазарен наем за разполагаемата част от дворното
място за целия процесен период е в размер на 4289,12 лв. Искът е основателен до този размер, като
сумата следва да се заплати общо в полза на двамата ищци, тъй като не се спори, че имотът е в
режим на СИО, която е бездялова и добивите от общата вещ се дължат общо на съпрузите (арг. от
чл. 24, ал. 1 СК).
Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен
размер от 5600 лв., вкл. и в изменената част - като частичен от 19 922,56 лв. (следва да се посочи,
че изменението в такава насока е било допустимо с оглед разпоредбата на чл. 214 ГПК и съдебната
практика на ВКС – Решение № 148 от 21.10.2019г. по гр.д. № 2160/2016г. по описа на I гр. о. на
ВКС, в което е възприето, че няма пречка да се се предявява допълнително в хода на процеса нов
частичен иск).
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част от иска (за база следва да бъде използван пълен предявен размер на иска
от 5600 лв., тъй като дори и след изменението – като частичен иск, заявеният в настоящото
производство размер остава от 5600 лв.).
От ищците са направени разноски в размер на 3224 лв., от които 2400 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат, 224 лв. – за платена държавна такса и 600 лв. – платени депозити
за експертизи. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му е присъди сумата от
2469,31 лв. Видно от приложените платежни нареждания всички тези разноски са направени от И.
Ч., поради което следва да бъдат присъдени в полза на този ищец.
От ответника са направени разноски в размер 3640 лв. – платени адвокатски хонорари и 100
лв. – депозит за вещо лице. Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 875,48 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД Г. Д. Т., дата на раждане **********г.,
гражданин на В., с настоящ адрес гр. *******, кв. „******* – **********, да заплати на И. К. Ч.,
ЕГН ********** и Р. П. З. – Ч.а, ЕГН **********, сумата от 4289,12 лв., представляваща
обезщетение за периода октомври 2017г. – май 2022г. включително за лишаване от ползването на
разполагаемата част от 144,80 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *******, местност „*******“, целият на площ от 1120 кв. м.,
с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско
застрояване“, съседи: **********, **********, *********, ********* и *********, ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5600
лв., предявен като частичен иск от 19 922,56 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Д. Т., дата на раждане **********г., гражданин
на В., с настоящ адрес гр. *******, кв. „******* – **********, да заплати на И. К. Ч., ЕГН
**********, сумата от 2469,31 лв. представляваща направените по делото разноски, съразмерно на
6
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. К. Ч., ЕГН ********** и Р. П. З. – Ч.а, ЕГН
**********, да заплатят Г. Д. Т., дата на раждане **********г., гражданин на В., с настоящ адрес
гр. *******, кв. „******* – **********, сумата от 875,48 лв., представляваща направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7