Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано e по въззивна частна жалба на Г. Н., като пълномощник на М. С. и Д. С. и двамата от гр. В. Т. срещу определение № 1295 от 21.06.2011г. по гр. дело 5756/2010г. по описа на ВТРС. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че в чл. 38, ал.1 и ал.2 ЗА не се поставя изискване, да се представи договор за правна защита и съдействие, като условие за присъждане на адвокатско възнаграждение. Сочат се твърдения, че размера на адвокатското възнаграждение би могъл да бъде определен от съда съгласно изискванията на Наредба №1/09.07.2004г. Моли съдът да осъди ответната страна да заплати разноски за процесуално представителство в размер на по ..лева за всеки един от ищците. По делото не е постъпил отговор на въззивна жалба. Пред ВТОС нови доказателства не са представени. След анализ на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фак‗ическа и правна страна следното: Обжалваното определение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е допустима,като подадена от лице с правен интерес в законноустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите: Пред първа инстанция е разгледано производство по реда на чл. 150 и 149 СК. Ищците М. С. и Д. С. са представлявани по делото ат адв. Г. Н. като за доказване на процесуално представителство по делото е представено пълномощно. Ищцовата претенция, за увеличаване размера на издръжката, е уважена от първоинстанционния съд. Претендирани са разноски от процесуалния представител на ищците, като в решението на първостепенния съд липсва произнасяне. Пред районният съд е постъпила молба от адв. Ненов за изменение на решението в частта за разноските, като се претендират разноски за осъществена безплатна адвокатска защита, съобразно чл. 7, ал.1, т.6 вр. чл. 38, ал.2 вр. ал. 1, т. 1 ЗА в размер от по .. лева за всеки един от ищците- минималното възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С определение № 1295 от 21.06.2011г. по гр. дело № 5756 по описа на ВТРС за 2010г. , съдът е оставил без уважение искането на адв. Г. Н. за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита, съобразно чл. 7, ал.1, т.6 вр. чл. 38, ал.2 вр. ал. 1, т. 1 ЗА. Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. чл. 78 ГПК и съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Граматичното тълкуване на чл. 78 ГПК налага извод, че само заплатените разноски за оказана адвокатска защита, за съответната инстанция, се дължат тоест допълнително могат да се присъдят само доказаните с писмен документ, заплатени от страната- молител разходи за зашита. В разпоредбите на чл.78 ГПК е предвидена възможност да се определи и присъди адвокатско възнаграждение служебно / чл. 78, ал.8 ГПК/, която е неприложима в настоящия скучай, а по делото липсват данни, че е оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, в която насока е налице и установена практика на съдилищата / Решение № 97/06.07.2009г. по т.д.№ 745/2008г. ТК- ВКС/, какъвто е и настоящия случай. Изложените в мотивите на първостепенното решение съображения за липса на доказателства, че е оказана безплатна правна помощ на ищците на някой от основанията по чл.38 ЗА са изцяло правилни. По делото липсва договор за правна защита и съдействие, или други писмени доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя, че е оказал безплатна адвокатска помощ на ищците, съгласно чл. 38, ал.1, т.1 ЗА. Въззивна иснтанция не споделя доводите на жалбоподателя, че фактически оказаната правна помощ въз основа на пълномощното и установеното от съда, че се касае за дело за издръжка, е достатъчно, за да се обоснове извод за безплатно предоставяне на адвокатска помощ. Поради това, след като не са доказани разноски, сторени пред първостепенния съд, то такива не следва да се дължат, а молбата за тяхното присъждане е оставена правилно от районния съд без уважение. Поради съвпадането на крайните изводи относно изхода от спора на настоящата инстанция с тези на ВТРС обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение№ 1295 на Великотърновския районен съд, постановено на 21.06.2011г. по гр.д. № 5756/2010г. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |