Разпореждане по дело №477/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда №57 от 29.04.2014 г., постановена по НОХ дело № 212/2014 г., К.Р.С., е признал подсъдимият Ю. А. Ю., с ЕГН * за виновен в това, че на 17.02.2011г. в Г.К., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 4254/01.12.2010г., издадено от Началника на РУП към ОД МВР-К., влязло в сила на 15.02.2011г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел “** И” с рег. № Х **** ВВ, без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал от наказанието “лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият Ю.Ю.е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 155 лв. по сметка на Районен съд-К..

Недоволен от присъдата е останал подс.Ю. Ю., който чрез защитника си – А.С. Ч. от АК С. З., я обжалва като незаконосъобразна - постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и че наложеното наказание било явно несправедливо. Твърди, че в хода на наказателното производство били допуснати съществени нарушения напроцесуалните правила, грубо нарушаващи правото на защита на подсъдимия. В изпълнение на Европейска заповед за арест № 101 А/2011г. по описа на РП К. подсъдимият бил предаден от Кралство Великобритания на съдебните власти в Република България само и единствено за изтърпяване на наказание лишаване от свобода наложено му по НОХД № 629/2012г. по описа на PC К. и с определение на PC К. по НЧД 46/12г.Производството по НОХД 629/12г. на PC К. било възобновено с Решение 427/24.10.2013г. на ВКС С., постановено по НОХД 1445/13г., като съдът бил върнал наказателното производство на прокуратурата. След приключване на разследването по делото бил изготвен и внесен ОА в съда, като същевременно било издадено и постановление за частично прекратяване на наказателното производство срещу Ю. по първоначалното обвинение. По внесения в съда обвинителен акт било образувано НОХД № 212/14г. по описа на PC К.. Преди даване ход на делото, между страните в производството било постигнато и представено пред съда споразумение за приключване на наказателното производство, като Ю. подписал нарочна декларация на основание чл. 61, ал. 2, т. 5 от ЗЕЕЗА, в която било упоменато, че даденото съгласие касае само деянието, предмет на наказателното производство по НОХД 212/14г. на PC К. и е само в случай, че делото се разглежда и приключва по реда на глава двадесет и девета от НПК - със споразумение. Съдът със свое определение, предвид факта, че не било прието от подсъдимия и защитата направеното от председателя на състава предложение на Ю. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца приел, че представеното му споразумение и най-вече определеното с него наказание противоречи на закона и морала, поради което не го одобрил и продължил разглеждането на делото по общия ред.

С друго определение съдът приел, че независимо от това, че Ю. е предаден на съдебните власти с Европейска заповед за арест 101 А/2011г. по описа на РП К. единствено и само за изтърпяване на наказание, ход на делото следвало да се даде. Това определение на първоинстанционния съд грубо погазвало правни норми и споразумения, по които Република България е страна. Допуснатото от съда нарушение било изключително грубо и съществено нарушавало не само правото на защита на Ю., но и на Европейското законодателство по което Република България е страна.

Сочи се още, че съдът неправилно приел, че правото на защита на Ю. и правото му да обжалва постановени актове, касаещи правата и интересите му не е нарушено, въпреки, че в съдебно заседание, проведено на 08.04.2014г. на Ю. му било връчено постановление за частично прекратяване на наказателното производство по делото. В конкретния случай, съдът следвало да прекрати производството и върне делото на прокуратурата, за да се даде реална възможност на Ю. да прецени ще се възползва ли от правото си на жалба или не. С неспазването на императивни правни норми съдът бил допуснал ново нарушение на процесуални правила от категорията на съществените.

Освен описаните нарушения на закона, делото било разгледано от назаконен състав. Спрямо съдебния състав, разглеждащ наказателното производство било направено искане да се отведе от решаването на делото на основание чл. 29, ал. 2 НПК. В искането било посочено, че предвид факта, че със свое определение първоинстанционния съд изразил становище, че определеното наказание от страните по делото по постигнатото между тях споразумение е явно несправедливо и предложил замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода за срок от 10 месеца говорел, че съдът предварително е преценил, че Ю. е виновен и че следва да му се наложи наказание лишаване от свобода в конкретен или близък до предложения размер. Съдът приел, че не е предубеден, като не изложил мотиви за това си становище и продължи разглеждането на делото. В подкрепа обаче на направеното искане и становище, че съдът вече е имал предварителна нагласа какво наказание следва да се наложи на Ю. бил факта, че с присъдата на подсъдимия било наложено наказание в близък до предложения първоначално от съда размер от 10 месеца, а именно наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, което било намалено с 1/3 по силата на императивната разпоредба, с която първоинстанционния съд бил запознат. Обстоятелството, че съдът при обсъждане параметрите на споразумението е счел, че наказанието следва да бъде по-тежко по вид и размер от договореното между страните /РП - К. и защитата на подсъдимия/ означавал, че още преди да даде ход на делото по който и да е процесуален ред, съдът вече е формирал становище, че Ю. е виновен и че следва да му се наложи определено по вид и размер наказание. Тези обстоятелства обосновавали категоричен извод за предубеденост на съдебния състав още преди да е пристъпил към разглеждане на делото. Т.е. били налице условията на чл.29, ал.2 от НПК за отвод на съдебния състав, който бил отказал да одобри споразумението със съображения по същество за наказуемостта на деянието на Ю.. Освен изложеното и наложеното наказание било явно несправедливо.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени постановената Присъда по НОХД № 212/2014г. на Районен съд К., поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и делото да се върне на съответната фаза от процеса. Ако не се приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, моли да се измени наложеното наказание на Ю. от лишаване от свобода на пробация, със съответните пробационни мерки.

В съдебно заседание жалбодателят Ю.Ю.поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли същата да бъде уважена.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е дал отговор по всички поставени в жалбата съображения. Постановената присъда намира за законосъобразна, като определеното наказание съответствало на степента на обществена опасност на дееца и на извършеното престъпление, поради което моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в законово регламентирания срок, от легитимна страна и касае акт подлежащ на въззивна проверка, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Подсъдимият Ю.Ю.е бил осъден с Присъда №83/16.06.2011г. по НОХД 629/11г. на PC К. за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. След влизане на присъдата в сила на 02.07.2011 г. осъденото лице не е било открито, за да се приведе присъдата в изпълнение и е било обявено за общодържавно издирване. На 29.11.2012г. е била издадена Европейска заповед за арест на осъдения Ю. във връзка с изтърпяване на определените му наказания по реда на чл.25-23 от НК за общо 13 престъпления, едно измежду които и определеното по НОХД №629/2011г. на РС-К.. Лицето е било установено и задържано на територията на Великобритания и предадено на българските съдебни власти въз основа на ЕЗА. По искане на осъдения Ю. Ю., с Решение №427/24.10.2013г., постановено по НД №1445/2013г. на ВКС, наказателното производство по НОХД №629/2011г. на РС- К. е било възобновено, постановената по него присъда №83/16.06.2011г. отменена и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. След приключване на разследването по делото в РС- К. е бил внесен от РП- К. обвинителен акт, по който е образувано НОХД №212/2014г., предмет на настоящата въззивна проверка. Преди откриване на съдебното следствие по делото е внесено Споразумение за решаването му по реда на чл.384 от НПК. На проведеното съдебно заседание на 29.04.2014 г., съдът е докладвал постъпилото споразумение за решаване на делото в съдебно производство по реда на чл.384 от НПК, постигнато между прокурор от Районна П. К. и защитника на подсъдимия Ю. А. Ю. На основание чл.382, ал.5 от НПК, съдът е предложил на страните промени в споразумението, тъй като наказанието, за което същите били постигнали споразумение, а именно- пробация, не било съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е предложил наказанието по отношение на подс.Ю.Ю.за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК да бъде „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца. Подсъдимият Ю. и защитника му – А.Ч. не са се съгласили с предложените от съда промени, поради което и съдът не е одобрил постигнатото и внесено в съда споразумение и е постановил разглеждането на делото да продължи по общия ред. Защитника на подсъдимия е направил искане за отвеждане на председателя на съдебния състав, прекратяване на производството и изпращането му на Председателя на РС – К. за определяне на нов докладчик. Искането е обосновано с предложените от съда промени в споразумението касаещи вида и размера на наказанието, като по този начин с посочването на размер на наказанието, съдебния състав според А.Ч., е предубеден във вината на Ю., съответно при постановяване на една евентуална осъдителна присъда било ясно в какъв размер ще бъде наказанието, или около какъв размер ще бъде наказанието, което би могло да бъде определено. Счел е, че са налице условията на чл.29, ал.2 от НПК, а именно наличието на други обстоятелства, поради които съдебния състав е предубеден пряко или косвено от изхода на делото. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за отвеждане на съдията-докладчик от разглеждане на делото, тъй като същият не се считал за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, а преценката дали споразумението, постигнато от страните е съобразено с правилата на закона и на морала била негово задължение произтичащо от разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК, поради което е оставил без уважение искането за отвеждането на съдията-докладчик от разглеждане на делото. По направено искане от защитника на подсъдимия, производството по делото е продължило по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК и е приключило с присъда, с която подсъдимия е бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което бил предаден на съд и му е било наложено наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3, а именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Настоящия състав, намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на подсъдимия, а именно, че съдът не се съобразил и в нарушение на разпоредбите ЗЕЕЗА, в частност чл.61, ал.1 от закона, е разгледал наказателното дело, както и отказал да прекрати и върне на прокурора делото след представяне на постановление на прокурора от 07.04.2014 г. за частично прекратяване на наказателното производство спрямо Ю. за деяние извършено на 12.01.2011г., съставляващо част от продължавано престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Сочената за нарушена разпоредба - чл.61, ал.1 от ЗЕЕЗА гласи, че лице, предадено въз основа на ЕЗА, не може да бъде съдено или задържано в Република България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта. В процесния случай наказателното преследване срещу Ю.Ю.е за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено по време, място и начин, подробно описани в обвинителния акт. Видно от приложената по делото ЕЗА № Р-101 А/2011г., въз основа на която Ю. е бил задържан във Великобритания и предаден на българските съдебни власти, това именно престъпление е описано в заповедта, поради което и няма законова забрана Ю. да бъде съден за същото.

Относно постановлението на прокурора от 07.04.2014г. за частично прекратяване на наказателното производство водено срещу Ю.Ю.за деяние от 12.01.2011г., съставляващо част от продължаваното престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по което делото е било възобновено, настоящия съдебен състав намира, че след като делото е преминало в съдебна фаза по внесен от прокурора обвинителен акт на 27.02.2014г., то последния /прокурора/ няма каквито и да било правомощия да се произнася със свой нарочен акт по предявеното обвинение на Ю. на досъдебната фаза от наказателното производство. В този смисъл постановлението му от 07.04.2014 г. за частично прекратяване не може да породи целените с него правни последици. А още повече съставянето на това постановление е било и безпредметно с оглед разпоредбата на чл.243, ал.8 от НПК, съгласно която не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние, какъвто е настоящия случай. Дори да се приеме, че прокурора е извършил процесуално нарушение, като е съставил въпросното постановление в съдебната фаза на наказателното производство, а не на досъдебната, преди внасяне на обвинителния акт в съда, то този пропуск, е неотстраним, тъй като това постановление понастоящем е влязло в законна сила /същото не е било обжалвано/. В този смисъл процесуалното нарушение допуснато от прокурора, не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Освен изложеното, отделен е въпроса дали въобще подлежи на обжалване от подсъдимия, въпреки посоченото в самото постановление, а и след като същото е в интерес на подсъдимия.

Настоящият състав намира за основателен наведения в жалбата довод за наличие на предубеденост в съдебния състав от изхода на делото -основание за отвеждане на същия от разглеждане на делото по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК.

Съдът, който разглежда дело, независимо в каква процедура, следва да бъде "независим" и "безпристрастен" по силата на чл.10 от НПК и чл.6 пар.1 от ЕКПЧ. Разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК гарантира на подсъдимите правото на "непредубеден" съд по силата на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ, като идеята на законодателя е, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт - присъдата /споразумение/ - да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни въздействия, поставящи под съмнение непредубедеността на съда. Поначало внесеното споразумение за решаване на делото не поражда обвързващо действие спрямо преценката на съда по въпросите по съществото на наказателното дело. В конкретния случай, съмнението за предубеденост на състава е било обективирано в достатъчно обоснована степен от факта, че съдът е предложил промени в споразумението, тъй като наказанието, за което страните се споразумели, не било съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е предложил наказанието по отношение на подс.Ю.Ю.за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК да бъде „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, като по този начин е изразил предубеденост по вината, авторството, съставомерността на деянието и наказанието, които въпроси могат да бъдат обсъждани и да получат отговор от съда единствено по реда на чл.301, ал.1 от НПК. Отказвайки да одобри споразумението, поради липсата на съгласие от страните с предложите промени, у подсъдимия и неговия защитник очевидно е възникнало съмнение, че ще получат правосъдие от безпристрастен и непредубеден съд. Последният е отказал да се отведе мотивирайки се, че не се счита за предубеден или заинтересован от изхода на делото и е изпълнил законовото си задължение по чл.382, ал.7 от НПК извършвайки преценка дали споразумението, постигнато от страните отговаря на закона и на морала. Щом бъде обективирано по какъвто и да е начин съмнение за предубеденост на състава на съда, той не може да продължи разглеждането на делото, защото се поставя под съмнение и обективността на самия краен съдебен акт, в случая постановената присъда. По тези причини всеки, за когото съществува опасение, че не би могъл да действа непрÕдубедено, следва да се оттегли от делото, тъй като дейността на съда трябва да вдъхва доверие както у подсъдимите, така и на обществото. Извършването на отвод по чл.29, ал.2 от НПК на съдия от разглеждането на делото, не е предвидено само за случаи, в които този съдия се счита предубеден или пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, а и тогава, когато страните по делото считат, че това е така и тези техни съмнения, се обосновават с налични по делото факти. Още повече, че в настоящия случай, съдът е постановил осъдителна присъда и е наложил наказание лишаване от свобода в размер от 9 месеца, което на основание чл.58а от НК е намалил с 1/3. Т.е., той е определил наказание по вид и в размер /почти/ на предложената от него промяна в споразумението. А именно в това се е изразило възникналото съмнение за предубеденост на съдебния състав, в какъвто смисъл е било мотивирано и искането на защитника на подсъдимия за отвеждане на съдията-докладчик.

С оглед изложеното, първостепенният съд е бил длъжен да се позове на чл.29, ал.2 от НПК, във вр. с чл.13 и чл.14 от НПК и да се отведе от разглеждане на делото. Поради тези съображения Окръжния съд намира, че делото е било решено с присъда от незаконен състав - състав, който е следвало да се отведе, след като преди приключване на делото е изразил мнение по въпроси, по които е следвало да се произнесе по реда на чл.301, ал.1 от НПК, а на още по-силно основание и след като е направено изрично искане за отвеждането му на основание чл.29, ал.2 от НПК. Описаното процесуално нарушение е съществено съгласно чл.348, ал.3, т.3 от НПК и обосновава необходимост от отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При този изход на делото, въззивния съд не следва да обсъжда довода в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание.

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.3 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда №57/29.04.2014 г., постановена по НОХД №212/2014 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.