Р
Е Ш Е Н И Е
№
17
Габрово,
15.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на петнадесети февруари, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при
секретаря Радина Церовска
и с участието на прокурор Тихомир
Петков за
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 19
от 2023 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-168 от 26.01.2023 г., подадена
от директора на ДИТ – Габрово чрез
ст. юрисконсулт Н.С., против съдебно Решение № 179 от 22.12.2022 г., постановено по
н.а.х.д. № 289
от 2022 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с искане за неговата отмяна,
както и за потвърждаване на отмененото
с него Наказателно
постановление /НП/, издадено от касатора.
С атакуваното съдебно
решение е отменено НП
№ 07-2200020 от 28.04.2022 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Габрово, с което на „***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция от 2 000.00 /две хиляди/ лв.
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия нормативен акт.
Нарушението, за което е
издадено
процесното НП,
се изразява в следното:
При извършена
проверка от органите на ДИТ в периода 9.03.2022 г. – 7.04.2022 г. на „***,
Габрово, е установено, че същото, в качеството си на работодател, не е
изпълнило предписание № 6 от Протокол за извършена проверка от 14.12.2021 г. на
ДИТ, задължаваща го на основание чл. 128, ал. 2, във вр. с чл. 267, ал. 1 от КТ
и в срок до 20.01.2022 г. да изплати трудовото възнаграждение на ***, на
длъжност „чистач – хигиенист“, за месец октомври, 2021 г., в размер на 10
работни дни за периода от 16.10.2021 г. до 31.10.2021 г. Към момента на
проверката няма доказателства предписанието да е изпълнено. С писмо от
21.03.2022 г. дружеството уведомява административните органи, че не е съгласен
с това предписание. Нарушението е извършено на 21.01.2022 г. – денят след
изтичане на срока за изпълнение на предписанието. В НП са изложени мотиви за
причината, поради която АНО не счита, че е приложима нормата на чл. 415в от КТ,
както и на чл. 28 от ЗАНН. Отбелязано е, че предписанието е влязло в сила като
необжалвано, като е определен размер на санкцията от 2000.00 лв., а не
минималният такъв от 1500.00 лв., което е съобразно вида и тежестта на
нарушението и е взето предвид, че деецът не е изпълнили други дадени му
предписания със същия протокол, както и че процесното такова касае неизплащане
на трудово възнаграждение.
Според
сочената като нарушена правна норма който не изпълни
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 10 000 лв. Предписанието
е такава мярка, приложена от контролен орган.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата си твърди, че през посочения период
работничката била в неплатен отпуск, изискан от нея по телефон, а управителят
на дружеството в това време бил в карантина. Поради обявеното извънредно
положение работодателят бил в правото си да пуска работниците на фирмата в
платен, а след изчерпване на платеният – в неплатен годишен отпуск поради
намаляване обема на работа и без тяхно искане. Лицето е поискало да бъде
пуснато в неплатен отпуск, което било видно от липсата на възражение към
дружеството, че е в такъв.
За
да постанови съдебния си акт, РС е приел, че формалното неизпълнение на предписанието е факт. Липсата
на изрично подадена писмена молба от работничката за ползване на неплатен
отпуск в процесния период е също неоспорим факт. Но следва да се анализира
обективния му характер и последиците от него. Касим не е възразила срещу
ползването на този вид отпуск. В този период и тя, и управителят на
дружеството, в което е работила, са имали болничен престой, не са контактували
на живо и уговорките им по повод трудовото правоотношение са се правели по
телефон. Затова и не може да става въпрос за „престой“ на ***, а за
действителен уговорен неплатен отпуск, при чието документално оформление
действително е налице пропуск – липсва подадена писмена молба, но не и
субективно противоречие между страните какъв е трудовоправният характер на
случващото се. Затова и изследваното от РС предписание указвало противоречащо
на фактическото положение действие от страна на дружеството- работодател и
неговото изпълнение не може да обуслови носенето на административнонаказателна
отговорност по чл. 415, т. 1 от КТ. По тези причини процесното НП е отменено.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност. В нея се излагат съображения за немотивираност и неправилност на така
постановения съдебен акт. Касаторът намира, че като закрилно, трудовото
законодателство има специфична такава функция, поради което за редица
волеизявления изисква спазване на специална форма за действителност. Неплатен
отпуск се разрешава само въз основа на предварително подадена писмена молба от
работника или служителя, съгласно императивната норма на чл. 160, ал. 1 от КТ и
след като формата и процедурата не е спазена, не може да се счита, че лицето
ползва неплатен отпуск. Освен това даденото предписание е влязло в сила и
подлежи на изпълнение, като РС не е компетентен да се произнася по неговата
правилност, законосъобразност и приложимост. В случая е налице явно и доказано
нарушение – неспазване на задължително предписание, представляващо по
съществото си ПАМ, за което работодателят носи административнонаказателна
отговорност и следва да търпи последиците от неправомерното си поведение.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Представя становище по съществото на спора, подписано от упълномощен
юрисконсулт С..
Ответната страна се представлява от управителя на дружеството –
работодател – ***, която оспорва депозираната жалба и излага съображения по
същество в насока искането си за оставяне на първоинстанционния съдебен акт в
сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена.
Фактическите установявания, описани в НП, са доказани по
несъмнен начин и между страните не е налице спор по основните факти – дадени,
но неизпълнени от работодателя задължителни предписания, сред които и
процесното такова.
Нарушението е установено по безспорен начин от обективна
и субективна страна. Правилно е посочена нарушената и санкционната правна норма
и наказанието е законосъобразно определено. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
Работодателят е санкциониран за неизпълнено задължително
предписание, което по съществото си съставлява принудителна административна
мярка. Предписанието безспорно е влязло в сила и нито РС, нито дори АСГ имат
правомощието да обсъждат неговата правилност и законосъобразност в рамките на
настоящото производство, вкл. инцидентно. Работодателят дължи изпълнението му в
указания срок и не е изпълнил това свое задължение. Не са налице причини за
окачествяване деянието като маловажен случай както по чл. 415в от КТ, така и по
чл. 28 от ЗАНН. С това указание административният орган е целял да отстрани
съществено нарушение на трудовото законодателство – неизплатена работна заплата
на работник за половин месец. Най-често това е единственият доход на
икономически по-слабата и зависима страна в трудовото правоотношение и
единствен източник за издръжка. Не са изложени, нито доказани обективни причини
за неизпълнението на предписанието. Задължението е парично е било дължимо дори
още преди органите на ДИТ да укажат изпълнението му в срока до 20.02.2022 г.
На 7.04.2022 г. в Протокол за извършена проверка изрично
е отразено, че предписание № 6 не е изпълнено в указания срок и към момента на
проверката не са представени платежни документи, удостоверяващи такова
изпълнение. По делото също не са представени платежни документи, от които да е
видно налично изпълнение било в указания срок, било по-късно. В приложената
ведомост са отразени 7 дни платен отпуск, 4 дни болнични и 10 дни неплатен
отпуск, като е начислена сума за изплащане от 168.13 лв. за дните в платен
отпуск. Предписанието е връчено на работодателя на 14.12.2021 г., а той е
възразил против него едва на 30.03.2022 г. и то пред органите на ДИТ при
започналата проверка по тяхното изпълнение.
Макар и, както бе посочено по-горе, правилността и
законосъобразността на предписанието да не е предмет на разглеждане в
настоящото производство, съдът следва да напомни на работодателя, че
неплатеният отпуск е единствено право на работника и служителя и такъв не се
предоставя принудително. С оглед охраняване правото на работещите да не ползват
такъв, без да са го поискали предварително, законодателят е регламентирал
задължителна процедура за ползването му в чл. 160 от КТ, според която правна
норма работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши
неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен
отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Видно от
формулировката такова разрешение се дава само при направено предварително
поискване от този, който ще ползва такъв отпуск. По делото не са приложени
доказателства, че в конкретния случай работничката е поискала да ползва такъв
отпуск. Твърдения в тази насока от страна на работодателя не са доказателства.
Самата работничка изрично заявява, в качеството си на свидетел, че е била в
болнични до 6.10.2021 г., след което трябвало да започне работа, но управителката
на дружеството – работодател заявила, че „в момента няма работа“ и я пуснала в
отпуск. Работничката е искала да работи и понеже не получила заплатата си,
подала жалба в ДИТ. Изразила изрично желание да се върне на работа, а не да
бъде в неплатен отпуск. Изрично и неколкократно в съдебно заседание отрича да е
искала ползване на такъв. Съдът не споделя становището на работодатея и на РСГ,
че желание за ползване на неплатен отпуск може да се предполага само поради
липсата на възражения. Напротив, КТ изисква изрично изразено желание за това,
каквото в случая не е установено по делото. Следва да се посочи и това, че
самото подаване на жалба за незаплатеното й време, през което не по свое
желание е била без работа, въпреки налични трудови правоотношения, е изрично
възражение против заставянето й да ползва неплатен отпуск. Това, че е „била
наясно с това фактическо положение“ по никакъв начин не предполага и съгласието
й с него, което съгласие не се предполага, а подлежи на установяване. Именно
поради това, че като работник тя се явява икономически и юридически зависима
страна по това правоотношение, КТ изисква изрично изразено от нейна страна
желание за ползване на такъв отпуск, т.к. той по принцип не е благоприятен за
работещите, поради това, че те не получават през съответния период доходи от
труд и често при наличие на престой не по тяхна вина работодателят би прибегнал
до такъв способ. В случай, че работодателят и работничката са били постигнали предварително
съгласие по този въпрос, преди да се издаде заповед за ползването му, то е
следвало работодателят да изиска писмена молба от лицето или да осигури друга
форма на изразяване на неговото желание, с която да удостовери по несъмнен
начин същото.
Съдът намира, че касационната жалба е основателна.
Нарушението е осъществено от фактическа страна, деецът е установен и същият
следва да носи административно-наказателна отговорност. Като е отменил
процесното НП, РС не е приложил правилно закона, поради което съдебното решение
следва да бъде на свой ред отменено.
За неизпълнение на предписанието е наложена имуществена
санкция от 2000.00 лв., но АСГ не споделя довода на АНО, че наличието и на
други нарушения по дадените предписания са утежняващо обстоятелство, което
следва да води до налагане на по-висока санкция от минимално предвидената, т.к.
за всяко отделно нарушение се налага самостоятелна санкция. Нарушението не се
отличава с по-висока степен на обществена опасност от аналогични такива, за
които органът налага минимално наказание, поради което НП следва да се измени,
като се наложи санкция от 1 500.00 лв.
С оглед изхода на правния спор искането на процесуалния
представител на касатора за присъждане на деловодни разноски се явява
основателно. Такива следва да се присъдят за първа съдебна инстанция в
минимален размер от 80.00 лв. и в размерна 50.00 лв. за настоящата касационна
съдебна инстанция, на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 179 от 22.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 389
от 2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно
постановление № 02-2200020 от 28.04.2022 г., с което на „***, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия нормативен акт.
ИЗМЕНЯ същото Наказателно постановление, като вместо определената с него
санкция от 2 000.00 лв. определя такава в размер на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" деловодни разноски за първа
съдебна инстанция в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., а за настоящата касационна
съдебна инстанция – 50.00 /петдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.