Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9249
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове от „В.“ ООД ЕИК *** против „Н.Т.“ЕООД, ЕИК *** с правно основание чл.327 от ТЗ за
заплащане на сумата от 16970,34 лв., главница
за доставка на гориво-дизел, антифриз и течност за чистачки по издадени
фактури № ***/30.11.2018г. на стойност 14 843,23
лв., от която претендира 10 536,79 лв. и
фактура № ***/20.12.2018г.
на стойност 6 433,55 лв. и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава за сумата от 377,29 лв. върху главницата за периода един месец след
издаване на фактурите до 28.03.2019г. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба в съда.
В
едномесечния срок за отговор ответникът не оспорва задължението по издадените
фактури. Оспорва датата от която се
претендира обезщетение за забава. Счита, че би могло да се постигне
споразумение. Моли да не му бъдат възлагани в тежест разноски, тъй като не е
дал повод за завеждане на иска.
В
едномесечния срок за отговор ответникът не оспорва задължението по издадените
фактури. Оспорва датата от която се
претендира обезщетение за забава. Счета, че би могло да се постигне
споразумение. Моли да не му бъдат възлагани в тежест разноски, тъй като не е
дал повод за завеждане на иска.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По делото са
представени процесните фактури № ***/30.11.2018г. на
стойност 14843,23 лв. и фактура № ***/20.12.2018г. на
стойност 6433,55 лв. подписани от получател Исмет Али.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Между страните е
възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
на ответника дизел и консумативи, за което е издал процесните фактури. Тези фактури са подписани както от представител на
ищцовото дружество /продавача/ „В.“ ООД, така също и от представител на
купувача в лицето на ответното дружество Н.Т. ЕООД. В този смисъл,
съобразявайки изложеното по – горе, съдът приема, че по делото е доказано както
възникването на договорното правоотношение между ищеца и ответника, така също и
доставянето на визираните във фактурите стоки, като тук следва да се изтъкне,
че доставянето, както и задължението не се оспорва от ответното дружество. Ответникът не ангажира доказателства да е
заплатил дължимите по тях суми.
Ответникът не изложи
причина, която да не може да му се вмени във вина, поради което съдът намира,
че претенцията за реално изпълнение на задължението на купувача за заплащане
цената по фактурите е основателна и предявеният иск следва да бъде уважен в
претендирания размер 16970,34 лева.
По отношение на претендираното обезщетение
за забава в плащането:
Ответникът възразява, относно
падежа на вземането и момента от които се дължи обезщетение за забава. В случая купувачът дължи
заплащането на цената на стоката при получаването й при подписване на фактурата
и изпада в забава денят следващ подписването. Доколкото ищецът претендира
обезщетение за забава един месец след издаването на всяка фактура,то ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава върху
главниците за претендирания период , месец от издаването им до 28.03.2019 г.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен за размера на
лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ,
обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на
лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични
операции, и при използване на база данни в компютърен продукт ***, съобразно обявения
лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на
дължимите обезщетения за забава върху дължимите 10536,79 лв. за периода от
30.12.2018г.-28.03.2019г. е 260,49 лв. съответно върху главница от 6433,55 лв.
за периода от 19.01.2019г. до 28.03.2019г. е 123,31 лв. С оглед на което
претенцията за обезщетение за забава в общ размер на 377.29 лв. , върху
главниците считано един месец от издаване на всяка фактура до 28.03.2019г. следва
да се уважи в претендирания общ размер от 377.29 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане.
Предвид направеното
искане и основателността на исковете към датата на завеждане на исковата молба,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски. Не са налице предпоставки ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска, поради което разноски се
дължат.
Следва да се присъдят направените разноски в исковото и обезпечителното производство, а
именно: от които 728,81 лв. държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв., д.т. в обезпечителното
производство-40 лв. и адв. възнаграждение 520 лв. общо 2 338,81 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ Н.Т.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на „В.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 16970,34 лева (шестнадесет
хиляди деветстотин и седемдесет лева и 34 стотинки), от която 10 536,79 лв.
представляваща неизплатена част на доставени дизел, антифриз и течност за
чистачки по фактура № ***/30.11.2018г. и сумата от 6 433,55
лв. представляваща цената на доставен дизел и течност за чистачки по фактура № ***/20.12.2018г. на основание
чл.327, ал.1 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба 28.03.2019г. до
окончателното й изплащане, сумата от 377,29 лева (хиляда
деветдесет и пет лева и 46 ст.),
представляваща сбора от обезщетенията за забава върху неизплатените остатъци по
горецитираните
фактури считано един месец
от датата на издаването им до 28.03.2019г. на
основание чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 2 338,81 лева (две хиляди
триста тридесет и осем лева и 81 стотинки),
представляваща направените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: