Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 666 11.11.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Търговище Девети състав
На двадесет
и трети октомври 2019
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОЛЕВА
Секретар:
Валентина Войникова
като
разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело
№ 881 по
описа за 2019 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът - „ ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-София твърди в
исковата си молба, че на
25.08.2008г. между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучател А.И.М. – ответник по делото, е сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, като банката е отпуснала кредитен лимит в размер на 7000
лв., при лихва и други условия, подробно
описани в договора за кредит и Общите условия към него. Съгласно т.VІ. от
условията за
издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти с револвиращ
кредит на „Банка ДСК“, за падеж е определено 20-о число на месеца и съгласно
чл.9 от договора, освен уговорените лихви, кредитополучателя дължи и
съответните такси за ползването и
обслужването на кредита. В т.ІІ. от условията
за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти с револвиращ кредит е уговорено, че за предоставен кредит се
заплаща лихва в размер, който към датата на сключване на договора е 15.95 % при стандартни транзакции. Съгласно
чл.1 от договора неразделна част от същия са: Общи условия за издаване и
обслужване на кредитни карти на „Банка ДСК“ ЕАД /ОУ/
и „Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на
„Банка ДСК“ ЕАД /Условията/. С допълнително споразумение от 12.04.2010г. към договора за кредит, предоставен по кредитна карта от
12.10.2010г. страните са се споразумели, че към датата
на сключване на посоченото споразумение
цялото задължение възлиза на 7513.20 лв. С това допълнително споразумение, ОУ
към него и погасителен план се преструктурира договора за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит от 25.08.2008г. В чл.5 от ДС за месечна
падежна дата е определено 12-о число на месеца. Срокът за издължаване на
кредита е 96 месеца с крайна падежна дата 12.04.2018г.,
който е настъпил към момента на подаване
на исковата молба. В чл.7 от ДС е уговорено заплащане на
лихва, който е в размер на 14.95 % към датата на сключване на договора.
Съгласно чл.8 от ДС от
12.04.2010г. неразделна част от него са ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица. Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД
/цедент/ и ищецът – „ОТП Факторинг“ ЕАД /цесионер/ са сключили
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.09.2013г., с който
ищецът е придобил вземането срещу ответницата и поръчителят и . Договорът за
цесия е влязъл в сила
и е произвел действието си,
съгласно потвърждение от банката –цедент към цесионера. Цесионерът е бил упълномощен от цедента и е
изпратил уведомително писмо до длъжника
за цесията /Р № 137/02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. , по
чл.290 ГПК/. Ответницата
е уведомена за цесията и с връчването на исковата молба ведно с приложенията /Р
№ 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по чл.290 ГПК/. Ответницата
не е изпълнила задължението си. Ищецът моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати: сумата от
5306.75 лв., представляваща изискуема
непогасена по давност главница съгласно
погасителен план по допълнително споразумение от 12.04.2010г. към договор за
кредит, предоставен по кредитна карата от 12.10.2010г., представляваща сума от
48 вноска до 96 вноска; сумата от
756.15 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.05.2016г. до
12.04.2018г., съгласно погасителен план към допълнително споразумение от
12.10.2010г.; сумата от 505.79 лв. –
наказателна лихва за периода от 12.05.2016г. до 12.04.2018г., ведно със
законната лихва и разноските по делото. Редовно призован ищецът няма
упълномощен процесуален представител в открито заседание. Подадена е писмена молба Вх.рег.№
10421/21.10.2019г. от упълномощения юрк. Деница Златкова, с която
исковете се поддържат, моли да и се присъди
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната
страна, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, като моли да се присъди такова в минимален
размер.
Ответницата – А.И.М. ***, редовно уведомена за исковата молба
подаде в едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен
отговор, видно от
който счита исковете
за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. В писмения отговор се сочи, че за същото вземане е била
издадена заповед по чл.417 от ГПК № 115/18.03.2013г. по ч.гр.д. № 261/2013г. по
описа на РСТ, като с определение № 133/15.09.2017г., влязла в сила на 03.10.2017г. е обезсилена издадената заповед
относно длъжника. Кредитът е станал изискуем от 14.01.2013г.
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката по сметка №
18369369/14.03.2013г. Прави възражение
за изтекла погасителна давност – кредитът е изискуем от 14.01.2013г. и от
тогава тече погасителна давност, която
по отношение на главницата е 5-годишна и е изтекла на 14.01.2018г., а по
отношение на лихвата е 3-годишна и е изтекла на 14.01.2016г. Давностният срок
не е прекъснат с подаване на заявление по чл.417 от ГПК, с подаване на молба за
образуване на ИД и с образуването на ИД, тъй като изпълнителният титул е бил
обезсилен /т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Възразява още, че не са изпълнени изискванията на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Ответницата като длъжник по договора не е уведомена от цедента-банката за извършената цесия, поради което и
цесията няма действие спрямо нея.
Редовно призована ответницата не се яви в открито заседание. Подадена е писмена
молба Вх.рег.№ 10537/22.10.2019г. от пълномощника и – адв. Р.Д. ***, който поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
„Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и А.И.М.,
като кредитополучател , са сключили на
25.08.2008г. договор за издаване
на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица. Банката е предоставила на клиента кредитен лимит в размер на
7000 лв. Съгласно чл.1 от договора, той има за предмет взаимоотношенията между банката и клиента във връзка с
издаването и ползването на кредитна карта 14712102 /Master Card Visa/ , при спазване на Общите условия и Условията за
издаване на този вид карта, които представляват неразделна част от договора и
се приемат с подписването му. В раздел
І.“Олихвяване“ от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти
с револвиращ кредит на банка ДСК посочената лихва по кредита е в размер на
15.95 %. – за стандартна кредитна карта.
В ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК е уговорено в чл.4,
че за използването на кредитна карта клиентът заплаща такси съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага по извършвани услуги на клиенти, а в чл.11, че лихвата
по кредита се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. В чл.45 и
46 от ОУ е уговорено, че при надвишаване на кредитния лимит или при
нереволвиране или револвиране с по-малко от минималната сума за револвиране, по
кредита се начислява лихва, равна на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка.
„Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и А.И.М.,
като кредитополучател , са сключили на
12.04.2010г. допълнително споразумение към договора за кредит
предоставен по кредитна карта - договор за издаване на кредитна карта с
револвиращ кредит от 25.08.2008г.
Съгласно допълнителното
споразумение от 12.04.2010г. страните се споразумели за следното: Остатъкът по дълга към датата на подписване на настоящият договор е 7513,20
лв., от които остатъкът по главницата е в размер на 7 000 лв., дължимата
редовна лихва е в размер на 423,78 лв., дължимата наказателна лихва е в
размер на 19,42 лв., такса за годишно управление на кредита в размер на 70 лв.; Кредитополучателят е внесъл сумата от 138,20 лв.; Неплатената част от дължимата редовна лихва
се капитализира към остатъкът по главницата.
По отношение на остатъкът от дълга в размер на 7375 лв., страните се
споразумели, както следва: Кредиторът отпуска на
Кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 7375/ Седем хиляди
триста седемдесет и пет / лв., с цел рефинансиране на изискуемото задължение по
кредитна карта Visa Galaxy; Договаря се гратисен период за издължаване на главница по кредита от 6
месеца, като крайният срок за издължаване на кредита е 12.04.2018г. Съгласно чл.3 от допълнителното споразумение, срокът на кредита е 96 месеца, с крайна падежна дата за
издължаване на кредита 12.04. 2018 г. В
чл.5 е уговорена падежна дата за
издължаване на месечните погасителни вноски е 12-о число. В чл.7 от допълнителното споразумение
страните са се споразумели, че Кредитополучателят
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, като към датата на
сключване настоящият договор базовият лихвен процент е 7,44%,
стандартната надбавка в размер: 7,51 процентни пункта или лихвеният процент по
кредита е общо 14,95%, а годишният процент на разходите е 15,98%. По силата на чл.8 от допълнителното споразумение,
неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, които кредитополучателят е получил и приема с подписването
на договора. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по новия
договор, който е договор за текущо потребление от 12.04.2010г. за сума в размер на 7375 лв., за срок от 96
месеца и при годишна договорна лихва от 14.95 %, е обезпечено с поръчителство
по договор за поръчителство от
12.04.201г. Кредитополучателят е
запознат с Погасителен план и ГПР, както и с ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление, на които се е подписал.
В погасителния план са посочени изчерпателно брой - 96
и точни дати на погасителните
вноски, лихвен процент , остатък главница, вноска главница, дължима лихва,
като месечните вноски са равни – в размер на 141.87 лв. от
12.11.2010г.
„Банка ДСК“ ЕАД, като продавач , и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, като купувач са сключили на 25.09.2013г. договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/, влязъл в сила от датата на подписването
му, както и допълнително споразумение
към договори за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.03.2017г., по силата
на които продавачът е прехвърлил на купувача вземанията по съответния договор в
т.ч. и акцесорните вземания за възнаградителни лихви и наказателни лихви по
договорите за кредит, и в т.ч. и обезпеченията, привилегиите, принадлежностите
към тях. С пълномощно от 18.10.2013г.
„Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила „ОТП
Факторинг България“ ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници по
вземания за кредити, необезпечени с ипотека, които банката е прехвърлила по договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/, сключен на 25.09.2013г. Представено е уведомително писмо от 18.10.2013г. от „ОТП
Факторинг България“ до кредитополучателя А.И.М. , с което я уведомява за
извършената цесия и и предоставя 14-дневен срок, считано от получаване на същото писмо да погаси дължимата сума, която
към него момент е общо 8044.17 лв. По делото няма
писмени доказателства това уведомително писмо от цесионера получено ли е и кога от кредитополучателя –
длъжника.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза,
прието от съда като обосновано и компетентно изготвено, се установи безспорно
следното: 1. В периода от 08.01.2008г. до 30.04.2010г. сумите по кредитната
карта са усвоени чрез теглене на
АТМ и покупка чрез POS при търговци на
различни дати, като оборотите са в размер на 10231.17 лв. В допълнително
споразумение от 12.04.2010г. е посочено, че кредиторът отпуска кредит за текущо
потребление в размер на 7375 лв., с цел рефинансиране на изискуемото задължение
по кредитна карта.; 2. В периода от
12.05.2010г. до 30.10.2012г. са постъпили
от кредитополучателя/длъжника суми в размер на общо 3577.12 лв., от
които е погасена главница в размер на
1219.01 лв. и лихва в размер на 2358.11 лв.; 3. Датата на последното плащане е
30.10.2012г. в размер на 142 лв.; 4. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с
настъпил падеж за погасяване на кредита към датата на подаване на исковата
молба-21.05.2019г., респективно към датата на получаване на препис от нея от
ответника-29.07.2019г., респективно към датата на изготвяне на заключението е
от вноска №29 до №96 - 67 броя вноски всяка от тях в размер на 141.87лв.с
настъпил падеж и общ размер на неиздължени анюитетни вноски 9516.54лв.; Общия размер на неиздължената главница,
включена в неиздължените анюитетни вноски до датата на подаване на настоящата
искова молба-21.05.2019г., респективно към датата на получаване на препис от
нея от ответника -29.07.2019г., респективно към датата на изготвяне на
заключението е 6431.63лв.; Общия размер
на неиздължената възнаградителна лихва, включена в неиздължените анюитетни
вноски към датата на подаване на исковата молба респективно към датата на
получаване на препис от нея от ответника -29.07.2019г., респективно към датата
на изготвяне на заключението е 3084.91лв.;
По Искова молба се претендира главница от 48 вноска до 96 вноска /стр.6
от делото/, като общия размер на вноските от 48 до 96 по главница е общо
5179.20лв. /таблица на лист 8 от заключението/. Падежът на
48 вноска е на 12.04.2014г., а падежът на 96 вноска е на
12.04.2018г.; По Искова молба се претендира договорна лихва
за период от 12.05.2016г.до 12.04.2018г.съгласно погасителния план към
допълнителното споразумение от 12.10.2010 г. /стр.6 от делото/, като общия
размер е 477.31лв. /таблица на лист 10 от заключението/. ; 5. Размерът на
наказателната лихва за периода от 12.05.2016г.до 12.04.2018г. е 270.24лв. /таблица на лист 11 от
заключението/.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Страните по делото са обвързани от
договор за кредит за текущо потребелние
в размер на 7375 лв. от 12.04.2010г., обективиран в допълнително споразумение от 12.04.2010г.
към договор за кредит предоставен по кредитна карта от 25.08.2008г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата, вземанията
по който са прехвърлени с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.09.2013г., сключен между цедента
„Банка ДСК“ ЕАД и цесионера – ищецът по делото „ОТП Факторинг България“ЕАД. При подробната преценка
и съпоставка на клаузите в процесния договор за потребителски кредит и погасителния план към
него с разпоредбите на ЗПК, съдът счита, че
сключеният с ответника договор отговаря
на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК /в
сила от 12.05.2010г./. Посочен е общият размер на
кредита съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно
§ 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. В случая са налице изрично уговорени условия за издължаване на кредита от
потребителя и договорни разпоредби, като са посочени са
96 бр. месечни погасителни вноски, с фиксирана сума в
6-месечния гратисен период от 12.05.2010г. до
12.10.2010г. в размер на 45.94 лв. и от 12.11.2010г. до 12.04.2018г. в
размер на 141.87 лв., периодичност – месечна, с падеж 12-о
число на месеца. Всяка месечна вноска е посочена по №, дата, лихвен %, остатък
главница, съответно вноска главница,
дължима лихва и общ размер на месечната вноска. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа „ условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски….“. Няма
данни и от ССЕ не се установява промяна
на лихвения процент. Предявеният иск е за заплащане не изобщо на цялата дължима сума по кредита, а на непогасена по
давност главница, а именно само от 48
вноска с падеж 12.04.2014г. до 96 вноска
с падеж 12.04.2018г. Исковата молба е
подадена на 20.05.2019г. /дата на
пощенското клеймо/ и към този момент не е била
изтекла 5-годишната погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД с
изключение на 48 вноска главница в
размер на 77.35 лв. /с падеж
12.04.2014г./ и 49 вноска
главница в размер на 78.31 лв.
/с падеж 12.05.2014г./. Доколкото
от заключението по ССЕ се установи, че общия размер на вноските
от 48 до 96 по главница е общо 5179.20лв.
и след приспадане на тези две вноски, които са погасени по давност в размер
на общо 155.66 лв. , то непогасеното парично задължение е от 50 до 96 вноска главница /от 12.06.2014г. до 12.04.2018г./ в размер на общо 5023.54 лв. Съгласно чл. 111 б.“в“ предлож.2-ро от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви. Доколкото от заключението по ССЕ се установи, че договорната лихва от 12.05.2016г. до
12.04.2018г. е в размер на 477.31 лв., но
дължимата лихва за вноска с падеж
12.05.2016г. в размер на 36.47 лв. е погасена по давност към момента на
завеждане на иска на 20.05.2019г. и
следва да се приспадне, то непогасеното
задължение за договорна лихва е в размер на 440.84 лв. за периода от
12.06.2016г. до 12.04.2018г. По същия
начин наказателната лихва, след
приспадане от сумата 270.24 лв. на сумата от 20.54 лв. за
вноската на 12.05.2016г. остава дължима
в размер на 249.70 лв. за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г.
Що се касае до възражението на ответницата, че като длъжник по договора не е уведомена от
цедента-банката за извършената цесия,
поради което и цесията няма действие
спрямо нея, същото е неоснователно. От представените доказателства се установи,
че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника. Дори и да не е
установено, че преди завеждане на иска,
длъжникът е получил уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, то това е
сторено с връчване на препис от исковата молба ведно с приложените към нея
договор за цесия, уведомително писмо по
чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за цесионера. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В
този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК. Освен това дали цесията е съобщена на длъжника или не би
имало значение в случай, че длъжникът е
изпълнил към цедента и се търси изпълнение от цесионера, но в конкретния случай
изобщо няма данни за изпълнение от
страна на длъжника по договора.
Съобразявайки установеното по-горе , съдът счита, че ответницата следва
да бъде осъдена да заплати сумите, както следва: 5023.54 лв. - непогасеното
парично задължение е от 50 до 96 вноска
главница /от 12.06.2014г. до
12.04.2018г./ по договор за кредит за текущо потребление от 12.10.2010г., на осн. чл.79 ал.1
предлож.1-во от ЗЗД и чл.240 ал.1 ЗЗД; 440.84 лв. - договорна лихва за периода
от 12.06.2016г. до 12.04.2018г. , на осн. чл.240 ал.2 ЗЗД и 249.70
лв. – наказателна лихва за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г., на осн.
чл.86 ЗЗД, като исковете в останалата част до пълния им претендиран размер
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ищецът е внесъл първоначално 262.27 лв. – за държавна такса /л.53/, депозит
за вещо лице по ССЕ 160 лв. /л.101/ и е довнесъл за държавна такса 50 лв./л.111/. Юрисконсултското
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК във вр. чл. 37 ал.1 ЗПП и във вр. чл.25
ал.1 от НЗПП съдът определя в минималния размер от 100 лв. Така общия размер на разноските за ищеца
възлиза на 572.27 лв. Ответницата следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на общо 497.81 лв., съразмерно с уважената част от
исковете, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответницата претендира заплащане на разноски в размер на общо 1050 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени
писмени доказателства – пълномощно договор за правна защита и съдействие от
21.08.2019г. за възнаграждение в размер
на 300 лв. /л.73-74/ и анекс от
25.09.2019г. към договора за правна защита и съдействие , за възнаграждение в
размер на 750 лв. /л.138/ . Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната
страна, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, като моли да се присъди такова в минимален
размер. Съдът като съобрази, че делото, макар и да е образувано по три
обективно съединени осъдителни искове, всеки от които с отделен предмет на
доказване, не представлява фактическа и правна сложност, разгледано е, събран е
целия доказателствен материал и е обявено
за решаване само в едно открито
заседание, счита, че така заплатеното от ответницата възнаграждение за адвокат
е прекомерно, което обуславя присъждане
на разноски в по-нисък размер за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, а именно 658.43 лв., което се явява минималния размер по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждение и във вр. чл.36 от ЗА.
Ищецът следва да заплати на ответницата
действително направените по делото разноски в размер на 85.66 лв.
съразмерно отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Ответницата следва да заплати на ищеца ефективно
направените разноски в размер на 412.15 лв. , на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник: адв. Р.Д.
***, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М.- изпълнителен директор,
чрез пълномощник – юрк. Д.З., съдебен
адрес:***, сумите, както следва: 5023.54 лв. - непогасеното парично задължение е
от 50 до 96 вноска главница /от
12.06.2014г. до 12.04.2018г./ по
договор за кредит за текущо потребление
от 12.10.2010г., на осн. чл.79 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД и чл.240 ал.1 ЗЗД; 440.84 лв. - договорна лихва за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г. ,
на осн. чл.240 ал.2 ЗЗД и 249.70 лв. –
наказателна лихва за периода от 12.06.2016г. до 12.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното
изплащане, на осн. чл.86 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до пълния претендиран размер, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник: адв. Р.Д.
***, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М.- изпълнителен директор,
чрез пълномощник – юрк. Д.З., съдебен
адрес:***, сумата в размер на 412.15 лв.
– по компенсация, представляваща направени по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: