Р
Е Ш Е
Н И Е
№359
18.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: ПЕТЪР ВУНОВ
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова
и в
присъствието на прокурора Елеонора Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 1225 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Началник сектор „Пътна полиция“ в Областна
дирекция на МВР - Хасково, против Решение № 335/18.11.2022 г., постановено по АНД
№ 850/2022 г. по описа на Районен Съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Счита, че преценявайки събраните доказателства и съобразявайки
се с разпоредбите на закона, при издаване на наказателното постановление АНО
изпълнил изискванията на материалния закон и всички процесуални разпоредби. От
събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от
жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. НП съдържало всички необходими реквизити, изискуеми
по закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Били изпълнени кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по
установяване на този вид нарушения и налагането на съответните наказания. С
оглед приложените по делото писмени доказателства, извършеното от жалбоподателя
нарушение на ЗДвП било надлежно документирано. В тази връзка се оспорват
направените изводи по отношение на това, че НП не удостоверявало по надлежен
начин извършеното нарушение. Твърди се, че категорично били установени всички
обстоятелства, от значение за правилното и законосъобразно провеждане на
производството. Решението се оспорва и като необосновано и се сочи, че мотивите
на съда били изведени при наличието на краен формализъм при тълкуването и
прилагането на относимите законови разпоредби.
С оглед на
така изложеното се моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
Претендира се присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Ответникът
– Н.Х.Х. ***, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, пледира
касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението
на районния съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд - Хасково като правилно
и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е частично основателна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление № 21-1253-001899 от 20.10.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Хасково и е осъдил ОД на МВР – Хасково да заплати на Н.Х.Х.,
ЕГН : **********, адрес: ***, сумата в размер на 400 лв. - адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Съдът е
приел за установено от фактическа страна, че Н. Хабил Х. е правоспособен водач
на моторни превозни средства от 2019 г. На 15.08.2021 г. служители на сектор ПП
към ОД на МВР - Хасково били изпратени от оперативния дежурен на ПТП на *, в близост
до бензиностанция „Лукойл“ в *. Отивайки
на място, същите установили последиците от ПТП - материални щети по
електрическо табло и два пътни знака до стълба на входа на бензиностанция
„Лукойл“. За изясняване механизма на произшествието били прегледани записите от
камерите за видео-наблюдение и било установено, че товарен автомобил марка * с peг. *** с прикачено на него полуремарке с
рег. № *** при излизане
от автосервиз „Аутобос“ и предприета маневра - завой надясно с дясната част на
полуремаркето се е ударил в разпределителното ел.табло на „Тролейбусен
транспорт“ и след това в пътни знаци „Г11“ и „С3“. След удара товарният
автомобил продължил движението си по *,
напускайки местопроизшествието. Установили водача на автомобила - Н.Х.Х.. При
справка било установено, че управляваното от нарушителя превозно средство не било
преминало технически преглед. На Н.Х. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 431669 за това, че на 14.08.2021 г. около
13:25 часа в *, на *, до
бензиностанция „Лукойл“ управлява товарен автомобил марка * с рег.№ *** с прикачено на него полуремарке * с рег.№ ***, собственост на „Еймен 01“ ЕООД, като при маневра завой на дясно
не оставя достатъчно странично разстояние и се удря с дясната част на
полуремаркето в разпределителното електрическо табло, собственост на
„Тролейбусен транспорт“ и след това в пътни знаци „Г11“ и „С3“, с което
реализира ПТП с материални щети, като не спира да установи нанесените щети от ПТП.
В АУАН е вписано, че МПС не е преминало технически преглед. При издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка.
От правна
страна съдът е намерил, че не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. Във
връзка с т. 1 от НП съдът е приел, че по делото няма спор, че на посочената в
АУАН и наказателното постановление дата е настъпило пътнотранспортно
произшествие, както и че жалбоподателят е участник в същото. Обсъдена е разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че същата изисква деецът да е водач
на пътно превозно средство; да е предприел каквато и да е маневра (включително
да завие надясно за навлизане по друг път); преди това да не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него; да е извършил предприетата маневра,
без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на другия
участник в движението. Съответно е прието, че фактологическото обосноваване в
обстоятелствената част на съставените АУАН и НП е свързано с неоставяне на
достатъчно странично разстояние от страна на жалбоподателя, като водач на МПС,
при извършена от него маневра завой на дясно. В същото време, пак в
обстоятелствената част актосъставителят и наказващият орган сочели неосигуряването
на достатъчно странично разстояние (неясно с кого или с какво) като причина за
пътния инцидент, при който били причинени материални щети на ел. табло и два
пътни знака. Така очертаните обстоятелства на нарушението, според съда, не
изпълвали фактическия състав на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Липсвали
данни при възникването на процесното ПТП да е имало друг участник в движението,
за когото жалбоподателят да е можел със своето поведение да създаде опасност
или затруднения. Прието е, че посочената като нарушена законова разпоредба на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП изцяло противоречи на установените фактически
обстоятелства, при които било извършено нарушението. С оглед на това, съдът е
счел, че изложените факти по точка 1 не изпълват състава на нарушението по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, като извършеното деяние неправилно било квалифицирано по
този текст, а оттам и неправилно било наложено наказание на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
По
отношение на второто нарушение - това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
отбелязано, че безспорно жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, а е
бил издирен впоследствие от органите на ПП при ОД на МВР - Хасково. Посочено е,
че за съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП било
необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл.
123 от ЗДвП като участник в пътнотранспортно произшествие, а от субективна
страна това неизпълнение следвало да се дължи на съзнателно поведение на
субекта на нарушението. В случая съставомерните признаци на нарушението от обективна
страна били налице. Въпреки това, въз основа на събраните по делото
доказателства, не можело да се направи обоснован извод, че жалбоподателят
разбрал и съзнавал, че управляваната от него композиция от ПС и по-конкретно
полуремаркето е остъргало със задната си дясна страна пътните знаци и ел.таблото.
Констатираните материални щети от ПТП не били описани в AУAH и НП, но според
свидетелите по акта настъпилият удар бил лек, при което не можело да се приеме,
че жалбоподателят усетил съприкосновението между превозното средство и
увредените обекти, но въпреки това продължил движението си, без да спре и да
установи последиците от настъпило ПТП. В тази връзка съдът е намерил, че в хода
на съдебното следствие не се е доказало извършването на посоченото в НП
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от субективна страна.
Във връзка
с третото от нарушенията съдът е цитирал разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
и е приел, че в НП нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се
сочело, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да било
посочено в какъв срок, съответно крайната дата, на която следвало да бъде
представен на преглед. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисквала в
текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава
нарушението. След като на лицето се вменявало, че управлява автомобил,
непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна било
задължително да се посочи до кога следвало конкретният автомобил да се
представи за преглед. В случая съдът е приел, че е налице съществено
процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице и че не
можело да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП било установено
по категоричен начин.
На първо
място, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление в частта на нарушението по
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и свързаната с него санкция по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 5 от същата разпоредба на ЗДвП. Изложените в тази връзка мотиви са подробни,
обосновани и правилни, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. В
АУАН и издаденото въз основа на него НП на лицето е вменено извършването на нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, преди да предприеме която
и да е от изброените в нея маневри, водачът е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение, тоест касае се за законов текст,
отнасящ се до създадена за другите участници в движението опасност. Пътните
знаци и електрическото табло обаче не се вписват в легалната дефиниция за
участници в движението, дадена в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, съгласно която
"участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите на ППС, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Гореизложеното
обосновава заключение за правилност на изводите на въззивната инстанция,
мотивирали отмяната на процесния санкционен акт в тази му част.
Настоящият
касационен състав обаче не споделя изводите на районния съд относно липсата на
субективна страна като елемент от състава на административното нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвид твърденията на административно наказаното
лице, че не е разбрало за станалото ПТП. По този повод касационната инстанция
намира, че от събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на деянието по т. 2 от наказателното постановление. След
настъпване на ПТП-то с материални щети, водачът е напуснал мястото на
нарушението, без да уведоми контролните органи за това, в противоречие с
нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която му вменява задължение в
качеството на участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност
за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Доводите на районния съд за липсата на субективния елемент от
състава на административното нарушение, тъй като ударът бил съвсем лек и водачът
не го възприел, не се споделят от настоящия съдебен състав. Фактът, че
касационният ответник е управлявал МПС без необходимото внимание, което
обстоятелство евентуално не му е позволило да забележи станалото ПТП, причинило
видими имуществени вреди, не изключва неговата вина, като елемент от субективната
страна на състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, настоящият състав на касационния съд
приема, че водачът е длъжен да управлява МПС по начин и с внимание, които да му
позволят да види станалото ПТП, и ако той не забележи същото, следва да се
счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във
вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение,
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал. 2 на чл.
7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, като в случая разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не изключва
наказуемостта при непредпазливост. В този смисъл в частта, в
която е отменено наказателното постановление относно наложените на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания, решението е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон - касационно
основание за отмяна на решението в тази част. Вместо него следва да се
постанови ново решение, с което наказателното постановление, в частта, с която
на водача за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
като законосъобразно по изложените по-горе съображения, следва да бъде
потвърдено.
С т. 3 от
НП Н.Х. е санкциониран в качеството му на водач, за това, че е управлявал ППС,
което не е представено на технически преглед, съставляващо нарушение на
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че доколкото не
било посочено в какъв срок превозното средство е следвало да бъде представено
на преглед, е налице допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на наказаното лице. В тази връзка настоящата инстанция
намира, че следва да изложи допълнителни
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
липсата на съставомерно извършено деяние. От данните по делото безспорно се
установява, че управляваното от касационния ответник ППС е собственост на
„Еймен“ ЕООД, а Н.Х. е управлявал превозното средство по време на настъпване на
процесното ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите,
самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи. Специалният състав
на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна
отговорност за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения
срок за технически преглед. В настоящия случай, Х. не е собственик на
автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на
технически преглед. Следва да се има предвид и обстоятелството, че за
извършването на такъв технически преглед е необходимо представянето на
определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС. Нормата
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, от своя страна, не вменява конкретно задължение на
определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на
МПС, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът
намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна
норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателният прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
не дава отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически
преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със
санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението по
чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като нарушител
в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на административно
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС. В този
смисъл, макар и по различни съображения, решението на районния съд в тази му част
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изложеното, оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на
районния съд се споделят от настоящия състав само в частта, касаеща т. 2 от НП.
С оглед на това, атакуваното решение в тази му част следва да бъде отменено и
доколкото районният съд е събрал всички относими по делото доказателства, от
значение за решаването му по същество и при наличието на безспорни
доказателства за извършеното административно нарушение, делото следва да се
реши по същество. Наказателното постановление в т. 2 е постановено в
необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация са
правилно установени. От доказателствата по делото е безспорно, че на
установената дата и място на извършване, административно наказаното лице е
осъществило фактическия състав на нарушението. В случая е наложено наказание,
съответстващо на регламентираното в закона за съответното нарушение, поради
което настоящата инстанция счита, че същото е правилно определено.
В
останалата част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а
решението на Районен съд - Хасково, потвърждаващо НП в частта му по т. 1 и т. 3
да бъде оставено в сила.
При това
положение решението на Районен съд - Хасково следва да се отмени и в частта за
разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение за сумата над 266.67
лева, съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
Искането на
касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева за настоящата инстанция е несонователно. Приложимата в случая
разпоредба е тази на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, която сочи, че в производството
пред районния и административния съд в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Тоест, за да се претендира присъждане на разноски в
съдебното производство от АНО и то да е основателно, е необходимо той да е бил
защитаван от юрисконсулт или служител с юридическо образование. В конкретния
случай както пред настоящата инстанция, така и пред районния съд, органът не е
бил защитаван от юрисконсулт, отделно от това не са налице и данни касационната
жалба да е изготвена от юрисконсулт.
С оглед
изхода на спора, следва да бъде уважено искането на касационния ответник за
присъждане на адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция,
което съразмерно с отхвърлената част на жалбата следва да бъде определено в
размер на 266.67 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 335/18.11.2022
г., постановено по АНД № 850 по описа на Районен съд - Хасково за 2022 г., в
частта, с която е отменено Наказателно постановление № 21-1253-001899/20.10.2021
г. на Началник сектор към ОД на МВР - Хасково, сектор "Пътна полиция"
по т. 2 - за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 21-1253-001899/20.10.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР -
Хасково, сектор "Пътна полиция" в частта му по т. 2, с която за
допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, на Н.Х.Х. е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОТМЕНЯ Решение №
335/18.11.2022 г., постановено по АНД № 850 по описа на Районен съд - Хасково
за 2022 г., в частта, с която ОД на МВР – Хасково, е осъдено да заплати на Н.Х.Х.
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 266.67 лева.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 335/18.11.2022 г., постановено по АНД № 850 по описа на Районен
съд - Хасково за 2022 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Хасково да заплати на Н.Х.Х., ЕГН : **********, адрес: *** разноски за
касационната инстанция в размер на 266.67 лв.(двеста шестдесет и шест лева и 67
ст.).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.