РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204302 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „СОЗОПОЛО” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.******************************** /задната къща/, ЕИК
*********, представлявано от управителя К.С.П., срещу Наказателно постановление №
45179/11.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл.114, т.1 от Закона
за туризма, на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма, наложил на жалбоподателя
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, без да се излагат доводи в тази насока. Алтернативно се моли за
намаляване размера на санкцията. Моли се и за присъждане на направените в
производството разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган – КЗП - гр. Бургас, надлежно призован, се
представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано и пледира за потвърждаване на НП
изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.06.2020г., св. Р. Л. Ст. – главен инспектор при УВП-РД-Бургас, извършила
1
проверка на обект: апартаментен комплекс “Созополи стайл”, гр.Созопол, м-ст Герени,
стопанисвано от жалбоподателя. На място било установено, че към датата на проверката -
17.06.2020г. търговецът „Созополо“ ООД предоставя туристическа услуга - настаняване в
некатегоризирано помещение № С ПГБ.2 /ЗС52/ и ЗС51. Проверката е извършена по повод
потребителска жалба, относно настаняване в апартамент ЗС52 /А/ ап.1 за периода 05.06 -
07.06.2020г.
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.114,
т.1 от Закона за туризма, поради което и на 14.07.2020г. същият съставил срещу „Созополо“
ООД, ЕИК: *********, АУАН с № 0045179. Актът бил връчен на представител на
жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 11.01.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на по чл.114, т.1 от Закона за туризма, поради което и на основание
чл.53 от ЗАНН, чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.232, ал.2 от Закона за туризма, наложил на
жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката (л. 8) - НП е връчено на жалбоподателя на
17.08.2021г., а жалбата е депозирана на 23.08.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 675/21.08.2019г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. Ето защо и в случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно чл.114, т.1 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
2
В случая при извършената на 17.06.2020г. проверка от контролните органи е
установено, че въпросният апартаментен комплекс “Созополи стайл”, гр.Созопол, м-ст
Герени, предоставя туристическа услуга - настаняване в некатегоризирано помещение № С
ПГБ.2 /ЗС52/ и ЗС51. В тази връзка е съставен констативния протокол, към който са
приложени като доказателство и „Списък на стари и изтрити резервации“ /л.20-21 от делото/
и „Регистър гости“ /л.22 от делото/, удостоверяващи настаняването на гости в
некатегоризираните помещения ЗС51 и ЗС52. Този факт се установява по безспорен начин и
от показанията на разпитания свидетел – Р.С., на чиито показания съдът дава вяра като
логични, непротиворечиви и незаинтересовани. При така установените факти правилно е
прието, че жалбоподателят предоставя туристическа услуга - настаняване в
некатегоризирано помещение.
В чл. 206, ал. 1 от ЗТ е предвидено ангажиране на административнонаказателната
отговорност на всеки субект, който предоставя туристически услуги в некатегоризиран
туристически обект по чл.3, ал.2, т.1-3, като на юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, за това нарушение е предвидено налагане на имуществена санкция от 1 000
до 10000 лв. В съответствие с посочената санкционна разпоредба законосъобразно на
дружеството е наложена имуществена санкция в минималния размер, съответна на
нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се налага.
Съдът намира също така, че случаят не е „маловажен“ такъв по смисъла на чл.28
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая не са
налице данни жалбоподателят да е извършил нарушение по ЗТ преди това, за което е
санкциониран с обжалваното НП. Нарушението е формално, на простото извършване, при
него няма съставомерен вредоносен резултат. Очевидно административно наказващият
орган при определяне на санкцията е взел предвид, че нарушението е за първи път, поради
което е наложил минималната предвидена санкция. Преценката на случая обаче не разкрива
белези на маловажност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, в случая в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, съставомерните факти са установени по несъмнен начин и на база на тях
правилно е приложен законът, като наложената санкция е справедлива, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
3
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №45179/11.01.2021г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което за нарушение на по чл.114, т.1 от Закона за туризма, на основание чл.206, ал.1
от Закона за туризма, на жалбоподателя - „СОЗОПОЛО” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.„Лозенец”, ул.’’Акация” №12 /задната къща/, ЕИК: *********, е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „СОЗОПОЛО” ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.******************************** /задната къща/, ЕИК: *********, да заплати в полза
на Комисия за защита на потребителите, направените сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси
и Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4