Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр.Варна, 8.07.2019г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на четвърти юни 2019г
в състав
: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при участието на
секретаря Дим.Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.№ 843 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе
предвид:
Въззивното
производство е образувано по жалба вх.№ 1674/ 15.03.2019 на К.В.Н. ***/19.02.2019г по гр.д.№
971/2018г, с което е отхвърлен
предявеният от него иск срещу М.Н.Ч. за осъждането ѝ да предаде държането
на АПАРТАМЕНТ, намиращ се на първи етаж в жилищна сграда, построена в УПИ
V-2718 в кв.147 по плана на гр.****, със застроена площ 79кв.м, състоящ се от
две спални, дневна, входно антре и сервизни помещения, при граници: изток-ул****,
запад-наследници на Илия Иванов, север-ул****, юг-****, отдолу-гараж и избени
помещения, отгоре-апартамент на ****., ведно с прилежащо избено помещение с
площ 8,39кв.м, разположено на югозападния ъгъл на жилищната сграда при граници:
наследници на ****и ****, изток–изба на ****., север перално, като и 1/2
ид.част от таванско помещение, разпределено на две разни части от посока
север-юг, с ползване на западната половина, заедно c 1/2ид.ч от ОЧС, с адм.адрес:
****, на осн.чл.76 ЗС; както и е осъден
да заплати на ответницата сумата от 820лв-сторените
от нея разноски по делото, вкл.и адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 ГПК въззиваемата М.Н.Ч. не е депозирала
писмен отговор.
В исковата си молба
К. В.Н. излага, че баща му ***** и ответницата М. Н.Ч. били съсобственици при равни квоти
на АПАРТАМЕНТ със застроена площ 79 кв.м,
състоящ се от две спални, дневна, входно антре и сервизни помещения, с адм.адрес:
****, намиращ се на първия етаж в жилищната сграда, построена в УПИ V-2718 в кв.147 по плана на гр.****, при
граници: изток-ул****, запад-наследници на Илия Иванов, север-ул****, юг-****,
отдолу гараж и избени помещения, отгоре-апартамент на ****., ведно с прилежащо
избено помещение с площ 8,39кв.м, разположено на югозападния ъгъл на жилищната
сграда при граници: наследници на ****и ****, изток-изба на ****., север-перално,
като и 1/2ид.част от таванско помещение, разпределено на две разни части от
посока север- юг, с ползване на западната половина, заедно c 1/2ид.ч от ОЧС,.
Твърди, че живял в имота на основание договор за послужване
със срок до продажба на имота след взето решение от собствениците за начина на
управление на имота. Алтернативно заявява, че договорът бил сключен със
съсобственика ****., за което ответницата знаела и не била противопоставила.
След сключване на договора, с предаването на имота на
22.02.2015г, съсобствениците завели дело за делба, в което по искане на ответницата
била постановена привременна мярка по чл.344 ал.2 ГПК и с определение №
589/2.03.2017 по ч.гр.д.№ 118/2017г ВОС било разпределено ползването на
делбените имоти до окончателното приключване на делото с влязло в сила решение
по извършване на делбата. Бил издаден изпълнителен лист № 231/22.05.2018 за
разпределянето на ползването. Въз основа на него било образувано изп.дело №
20188950401163 при ЧСИ ****, peг.№ 895, район на действие - ОС–Варна. По делото бил извършен
въвод във владение на 24.07.2018г, при който ЧСИ предал на ответницата
фактическата власт върху имота.
Счита въвода за незаконосъобразен, тъй като бил извършен по привременна
мярка, която има действие до приключване на делбеното производство и само между
съделителите, но не и спрямо трети лица, ползващи имота отпреди завеждането на
иска за делба. Ищецът заявил пред ЧСИ правата си, които изключвали тези на
ответницата. Позовава на това, че били
налице предпоставките на чл.523 ал.1 ГПК за въвод срещу трето лице и че ЧСИ не
било изпълнило задълженията си по чл.523 ал.2 ГПК.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да
върне на ищеца отнетото чрез насилие
държане върху процесния имот.
Отправя искане за постановяване на предварително изпълнение
на решението, както и за налагане на глоба на ответницата по чл.360 ГПК.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от
ответницата М.Н.Ч. със становище за недопустимост на предявения иск, а в евентуалност – за
неоснователността му, като оспорва наведените с ИМ твърдения.
Счита, че е налице
основание за прекратяване на делото, тъй като ищецът нямал правен интерес от предявяване
на иск срещу ответницата по причина, че не твърди отнемането на държането да е
станало чрез насилие или по скрит начин от самата ответница и затова моли за
прекратяване на производството по делото.
В случай, че съдът
не възприеме това становище, счита иска за неоснователен. Твърди, че ищецът никога не е живял в имота, а ответницата
никога не е предоставяла на ищеца имота, нито е давала съгласие нейната част да
се ползва, държи, владее или обитава от ищеца на каквото и да било основание,
още по-малко по договор за заем за послужване. Ответницата никога не била
сключвала с ищеца такъв договор, нито била давала пълномощия на друг да сключи
от нейно име такъв договор или да предоставя на ищеца фактическата власт върху
имота, включително не била давала такива правомощия и на съсобственика си -
бащата на ищеца да сключва от нейно име каквито и да било договори със сина му,
а също и да допуска ищеца в нейната част от имота.
Възразява още, че не била взимала решение за „начина на
управление на имота” нито сама, нито съвместно с другия съсобственик.
Твърди, че не била и уведомявана за сключен договор между
ищеца и неговия баща - съсобственик на имота и не била давала съгласие за сключването
на такъв.
Излага още, че никога не била предавала нито държането, нито
владението върху имота на ищеца или на неговия баща. Тя била отстранена от
имота от съсобственика — бащата на ищеца.
Дори ищецът да е пребивавал в имота за някакъв период от
време, то го е сторил, упражнявайки правомощията на баща си, който като
съсобственик на имота имал това право. В тази връзка можело да се приеме, че
ищецът бил обитател на частта на баща си от процесния имот, но не и на частта
на ответницата.
Прави възражение за нищожност поради липса на съгласие на
договора за заем за послужване, в случай, че съдът приеме, че такъв е съществува.
Излага още, че ищецът нямал нужда да живее в процесния имот,
тъй като в
същата сграда неговият баща притежавал в еднолична собственост и друго жилище,
което бил дал на ищеца за послужване.
Твърди, че известно време след смъртта на общата наследодателка
процесния имот не бил ползван от никого, а съсобствениците са се събирали в
него само по поводи.
Съсобственикът Веселин Н. искал да изкупи дела от имота,
принадлежащ на ответницата, като й предлагал крайно ниска цена и затова не
постигнали съгласие. По тази причина бащата на ищеца ****. не я допускал до
имота и завел делото за делба пред РС-****. В рамките на образуваното
производство ответницата се снабдила с изп.лист на основание предоставеното й
ползване по реда на чл.344 ал.2 ГПК върху делбения имот и въз основа на това
било образувано изп.дело. В деня преди въвода бащата на ищеца подал молба до
ЧСИ, че имотът бил обитаван от сина му, но сочел друго основание. ЧСИ намерил,
че това е пречка за въвода, но поради възражение от страна на ответницата въводът
се състоял. За него бил съставен подробен протокол. В деня на въвода в имота
присъствал ищецът заедно с адв.П.Т., които твърдели, че имотът бил обитаван от
доверителя му отпреди завеждането на делото за делба, което било оспорено от
ответницата и затова въводът бил осъществен.
Поради изложеното счита, че няма основание за уважаване на
иска и затова моли за неговото отхвърляне, както и за присъждане на разноски.
Сочи още, че междувременно, въпреки постановеното и влязло в
сила решение по допускането на делбата, ищецът бил
инициирал производство за снабдяване с констативен нот.акт по обстоятелствена
проверка за придобиване по давност. По този повод ответницата подала жалба до
Прокуратурата срещу К.Н. за опита му да присвои собствеността върху процесния
имот.
Така предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.76 предл. 2-ро от ЗС
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Между страните няма спор, че ищецът К.В. Николов
се явява син на брат на ответницата – **** т.е. неин племенник.
Няма спор и по отношение на следните факти, които
се установяват и от представените по делото писмени доказателства, а именно:
ответницата и брат й се явяват съсобственици на процесния апартамент
/л.69-74-І/, по отношение на който бащата на ищеца предявил иск за делба на
11.11.2015г, на осн.чл.34 ЗН /л.12-14-І/. В хода на производството с решение №
220/6.10.2016 по гр.д.№ 970/2015 РС-**** е допуснал извършването на делба между
съделителите при равни квоти, както и се е произнесъл за отхвърляне искането на
М.Ч. за разпределяне на ползването на делбените имоти до приключване на делото,
на осн.чл.344 ал.2 ГПК /л.25-29-І/. Определението на РС е било отменено от ВОС
с Определение от 2.03.2017г по в.гр.д.№ 118/2017, като е постановено
разпределяне ползването на делбеното място до окончателното приключване на
делото с влязло в сила решение по извършването на делбата, като на М. Н.Ч. е
предоставено ползването на процесния апартамент на 1-ви етаж в жилищната сграда
и 1/2ид.ч. от таванското помещение. По силата на този съдебен акт ответницата
се снабдила с изп.лист № 231/22.05.2018г, въз основа на който на 8.08.2018г е
било образувано изп.дело при ЧСИ ****, рег.№ 895, под № 20188950401163.
На 24.07.2018
по същото изп.дело ЧСИ е съставил Протокол за въвод във владение на ответницата
по спора /л.9-11-І/. От съдържанието на същия се установява, че в имота е бил
заварен К.В.Н. и протоколът е подписан от него. Същият заявил, че се намира в имота от
преди завеждане на изпълнителното дело, но взискателката възразила. ЧСИ приел,
че по делото липсват доказателства писмени или други за владение и затова приел, че К.Н. по-скоро бил държател на имота, а не
владелец, като го е ползвал със знанието и позволението на баща си Веселин
Николаев Н., който се явява длъжникът по изп.дело. Отразено е, че страните са
постигнали договореност по отношение на движимите вещи, които К.Н. започнал да
изнася, а за останалите взискателката се задължила да му осигури достъп за
определения ден и час. За по-ценните вещи К.Н. заявил, че вече ги бил изнесъл. Отразено
е и това, че по искане на взискателката бил сменен патронът на бравата и
ключовете. По време на въвода се явил и адв.Кр.Костов като процесуален
представител на длъжника Веселин Н. /бащата на ищеца/, без пълномощно. Същият
заявил, че К. се явявал държател на апартамента, а самият длъжник Веселин Н. притежавал
втория етаж от същата жилищна сграда, където се намирал и процесният апартамент.
От данните по делото е видно, че впоследствие, с
решение на РС-**** № 263/6.12.2017 по гр.д.№ 970/2015 е извършена делбата на апартамента
чрез изнасянето му на публична продан /л.19-22-І/, което решение, по
обясненията на процесуалния представител на ищеца не е влязло в законна сила
поради висящността му пред ВКС към настоящия момент.
От уведомление от 27.04.2018г и подадено възражение
от М.Н.Ч. *** /л. 56-62-І/ е видно, че ищецът по настоящето дело подал молба до
общинската администрация на 27.04.2018г за започване на административно
производство по заверка на молба-декларация от съответните общински с цел
представяне пред нотариус и снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост по давност на процесния имот. Срещу това ответницата подала
възражение и поискала спиране на производството, на осн.чл.54 АПК, като се
твърди от нея, че молителят не е владял имота непрекъснато 10 години съгл. разпор.
на чл.79 ЗС. По повод предприетите от ищеца действия за снабдяване с КНА за
процесния апартамент М. Н.Ч. подала жалба до Районна Прокуратура-****, като е
посочила, че и бащата на ищеца **** също участвал в опита за отнемане имота на
ответницата и че ставало въпрос за деклариране пред надлежните органи неверни
факти и обстоятелства с цел имотна облага.
По делото са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите, сочени от ищеца, ***** и **** /л.116, гръб–117 - І/
и тези, сочени от ответницата - ***** /л.102-І/ и ***** /л.117-І/.
Свид.**** излага, че в момента ищецът живеел при баща си и
майка си на втория етаж от къщата, където е и спорният апартамент на 1-я етаж.
Миналата година един съдия дошъл и заключил къщата /има се предвид спорният
имот/. Преди това К. живял там, откакто му се родила детето, т.е. от 2016г, а
преди това говори как през 2015г правили рожден ден на майката на К. и там
присъствали детето му, баща му, леля му и свако му /ответницата и съпругът й/,
както и баба му Султанка. Пак тогава, на рождения ден през 2015г, леля му
/ответницата/ заявила, че щяла да му отстъпи всичко, да се преместели с жената
и детето, за да не се мъчели.
Свид.
**** не е присъствала на
въпросния юбилей на майката на ищеца през 2015г, но споделя, че от него и
родителите му узнала за волята на леля му семейството му да се премести на
първия етаж. Същевременно твърди, че през 2014г и бабата на ищеца /Султанка/ и
дядото били живи и те постоянно казвали, че апартаментът бил обещан на ищеца –
да му се даде, за да живее там.
В изготвеното в делбеното производство заключение
/гр.д.970/2015/ в.л.**** е констатирала, че апартаментът към момента на огледа
не се ползвал и нямало условия за това. Във връзка с тези обстоятелства същата
е разпитана в настоящото производство като свидетел. От показанията на свид. ****се
установява, че на 13.11.2017г по повод допусната СТЕ в качеството си на вещо
лице извършила оглед на процесния апартамент, като към заключението имало и
снимков материал и затова добре си спомняла обекта. Излага, че апартаментът не
бил годен за обитаване; нямало тоалетна; нямало мивка в кухнята; правел се
ремонт; липсвала настилка в коридора и кухненския бокс. В спалнята и
всекидневната имало складирани вещи. Била сменена тръбата, която течала и ремонтът
спрял поради съдебен процес /настоящия/.
По думите на свид. ****, който се явява съпруг на
ответницата, последната никога не била давала съгласие племенникът й К. да
живее в жилището. Нито свидетелят, нито съпругата му са присъствали на рождения
ден, за който се споменава от свидетелите на ищеца, че баба му била направила
такова обещание. Признава, че съпругата му и бащата на ищеца, които са сестра и
брат, не си говорели откакто майка им починала на 2.02.2009г.
Горната фактическа установеност налага
следните правни изводи:
Посесорният иск по чл.76 ЗС се прилага в два квалифицирани случая на
отнемането на владението или държането - когато самоволното
или самоуправно установяване на фактическа власт върху вещта е извършено от
нарушителя чрез насилие или по скрит начин. Без значение е
на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни
или не, а в добавка по отношение на владението - дали то е било добросъвестно
или недобросъвестно. Затова защита по чл.76 ЗС може да бъде предоставена и
срещу собственик.
Владението може да бъде нарушено или по скрит начин /без
знанието на владелеца/ или по
насилствен начин - пострадалият от насилие владелец няма как да не узнае за насилието, което търпи /Решение на ВКС-ІV ГО № 340/28.04.2009 по гр.д.№
5754/2007/. Следователно, двете хипотези на чл.76 ЗС са взаимно изключващи се и няма как ищецът да твърди едновременно и
двете.
В конкретния случай, с
проекто-доклада на РС, по отношение на който ищцовата страна не е направила
възражение в с.з.5.12.2018, РС е докладвал, че искът е за предаване на
държането на имота поради отнемането му по насилствен начин, изразяващо
се в незаконосъобразен въвод във владение, осъществен от ЧСИ, спрямо лицето,
което се намирало в имота към момента на разглеждане на делото.
Затова, независимо от направеното уточнение във
въззивната инстанция, че се позовава на отнемане по скрит начин, съдът намира,
че РС се е произнесъл по иска, с който е сезиран, т.е. в хипотезата на отнемане
по насилствен начин. При това наведените твърдения в ИМ соча на такива
обстоятелства – поради действията на СИ.
За основателността на иска е необходимо да се докаже наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки /чл.357 ГПК/, а именно:
На първо място, фактът, че ищецът има качеството на държател на имота към
момента на твърдяното отнемане, като без значение в тази хипотеза е продължителността на
държането. Това може да се установява с всякакви доказателствени
средства.
На следващо място, необходимо е да се установи, че ответникът е отнел имота
с такива действия, които са били против волята на ищеца. За тези обстоятелства
отново са допустими всякакви доказателствени средства.
Искът следва да бъде подаден в 6-месечен
срок от отнемането. Шест-месечният срок започва да тече от деня на
нарушението, респ. отнемането на държането.
В процесния случай се твърди, че вещта е била отнета от ищеца чрез осъществения от ЧСИ
Л.Станев въвод във владение, обективиран в протокол от 24.07.2018. Исковата молба е подадена на 3.08.2018г, т.е. в посочения преклузивен срок.Следователно,
производството е допустимо.
По отношение на първия
релевантен за спора факт
Самият ищец в исковата си
молба се позовава на установено от него държане по силата на сключен неформален
устен договор за заем за послужване със срок – до продажбата на имота. А като
алтернативно основание – че соченият договор бил сключен с неговия баща като
един от съсобствениците на процесния апартамент със знанието и непротивопоста вянето
на ответницата –другия съсобственик на имота.
Спорен е началният момент на
установеното от ищеца държане.
Събраните в тази връзка
гласни доказателства чрез разпита на ищцовите свидетели за това, че държането е
било установено още през 2015 съдът не кредитира по следните съображения. Показанията
на свид.**** намира за необективни, тъй като на същата липсват преки впечатления за сочените
събития, а възпроизвежда узнатото от ищеца. При това, както нейното изложение, така и това на свид.**** относно юбилея на майката на ищеца през 2015г,
на който били присъствали неговите баба и дядо, намира за необективни и затова
в тази част не следва да им бъде давана вяра. Изложеното от тях за
присъствалите дядо и баба на юбилея, съответно и за присъствалата леля
/ответницата/ очевидно не отговаря на действителността и цели да подпомогне
ищеца. За да направи този извод, съдът съпоставя данните, съдържащи се в представеното
удостоверение за наследници /л.72-І/ от което е видно, че дядото **** е починал през 2002г, а баба му **** - през 2009г. Същият като
официален свидетелстващ документ, съгл.чл.178 ГПК, се ползва със задължителна
доказателствена сила. При това, по думите на свид.Чакъров /чиито показания се
кредитират/ братът и сестрата си влошили отношенията и престанали да си говорят
след като починала майка им-Султана, т.е. от 2009г При това положение, очевидно
е ответницата да не е присъствала на юбилея.
С оглед на всичко изложено
се налага изводът, че установеното от ищеца държане датира не по-рано от 2016г,
когато се родило детето на ищеца, същият се нанесъл в апартамента и живял със семейството си няколко
месеца, след което имотът бил наводнен и това наложило извършването на ремонт. Съдът не кредитира показанията на ищцовите свидетели в частта им, че ремонтът на апартамента бил приключил през 2017г, тъй като видно от
показанията на свид.Бонева, която в качеството си на вещо лице по делбеното дело
между бащата на ищеца и неговата леля /ответницата по иска/ е извършила оглед на имота на 13.11.2017г и към нея дата ремонтът не бил приключила понеже имало много довършителни
работи.
Затова бил необитаем. След това ремонтът спрял
заради процеса. В обощение следва,
че ищецът е живял в делбения имот няколко
месеца през 2016г до наводнението и няколко месеца през 2018г преди въвода във владение на
ответницата.
Не се установи по убедителен
начин от страна на ищеца, че ответницата е знаела за това ползване и е била
съгласна предвид установеното по-горе, че отношенията между двамата
съсобственици са били влошени още от 2009г и не си говорели. Затова логично е
да се мисли, че не била поставена в известност за предприетите от ищеца и баща
му действия.
Въз основа на гореизложеното следва, че
ищецът е установил фактическото държане
върху процесния апартамент не по-рано от 2016, т.е. след като е било образувано делото за делба през 2015г, по което
настоящата ответница се е снабдила с изпълнителен лист.
По отношение на
втория релевантен за спора факт – дали ответницата е отнела имота с насилие,
т.е. с такива действия, които са били против волята на ищеца.
Насилие
е налице, когато е упражнено физическо или психическо насилие върху ищеца, в
резултат на което той е бил принуден да
преустанови фактическата власт върху имота, като напр.чрез отправяне на заплахи
за живота, здравето или други лични блага на ищеца или негови близки. В конкретния случай липсват такива твърдения.
Единственото оплакване на ищеца се състои в
това, че ЧСИ не бил спазил разпоредбата на чл.523 ал.2 ГПК, съгласно която в
случай, че третото лице, заварено в имота, заявява права, които изключват
правата на взискателя, е следвало да отложи изпълнението и да даде на даде на
третото лице 3-дневен срок да поиска от РС спиране на изпълнението. Разпоредбата
на ал.2 следва да се разглежда във връзка с тази на ал.1 – ако ЧСИ е намерил присъденият
недвижим имот във владение на трето
лице и ако се увери, че това лице и придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В
протокола СИ посочва и начина, по който се е уверил, че третото лице е
придобило владението след завеждането на делото.
В настоящия случай, както е отразено и в
протокола на ЧСИ за въвод, към момента на извършването му в имота е бил заварен
К.Н. По неговите думи и тези на представителя на длъжника по изп.дело-неговия
баща, същият се енамирал там въз основа на договор за заем за послужване, което
сочи на държане. Същото е било установено
след завеждането на делото за делба,
по което е постановеното определение за привременни мерки за разпределяне на
ползването. От това следва, че макар да се касае за установена фактическа власт
от ищеца след образуването на делото, по което е изпълняваното решение, то процесният
случай не попада под хипотезата на чл.532 ГПК, тъй като тя се отнася само до
установено владение. При това положение ищецът не би могъл да се ползва и от
правото, визирано в ал.2 на чл.523 ГПК. Тази процесуална възможност е
предвидена само за субектите, които имат качеството на лицата ,визирани
визирани в хипотезата на ал.1, т.е. владелци. Това е така, защото само
владелецът може да противопостави собствени права предвид заявеното от него намерение
/анимус/ да свои вещта за себе си. У държателя липсва намерение понеже винаги
държи вещта за друг и това държане обикновено произтича от облигационно
правоотношение.
Що се отнася до промяната на
анимуса на ищеца по настоящото дело, каквото намерение е обективирал чрез
предприетите от него действия по снабдяването му с КНА през м.април 2018,
то това е станало едва след като между съсобствениците е било образувано делото
за делба и е приключило с влязло в сила решение по допускането й, с което е и
постановено разпределяне ползването на имота, въз основа на което е издаден ИЛ
и образувано изп.дело. При положение, че самият ищец се позовава на държане по
силата на договор за заем за послужване, очевидно до м.април 2018 същият се е
явявал такъв и не е манифестирал намерението си за своене. Затова в процесния
случай не стои въпросът дали към момента на отнемането на имота от ЧСИ ищецът е
имал качеството на владелец. По делото еднозначно се изясни, че същият търси
защита в качеството си на държател.
Въз основа на установеното държане върху
процесния апартамент и то след завеждането на делбеното дело между неговия баща
и леля му - настоящата ответница, следва, че ищецът не би могъл да се позове и
на разпоредбата на чл.358 ГПК, според която когато владението е било отнето по нареждане или със съдействието на СИ
или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането,
съответно на извършеното действие, независимо дали те подлежат на обжалване и
дали са обжалвани. Този извод се налага въз основа тълкуване връзката между
разпоредбите на чл.523 ГПК, чл.435 ал.5 ГПК и чл.358 ГПК, които имат предвид
защита само на владението, но не и държането. В подкрепа на разсъжденията е
изложеното в решение на ВКС, ІІ ГО № 99/22.11.2016 по гр.д.№
4873/2015, в което е посочено, че на третото лице е
предоставен изборът на вида съдебна защита, която следва от незаконнно
извършения въвод във владение. То може да упражни правото на жалба,
предоставено с чл.435 ал.5 изр.1 ГПК
или владелческата защита по чл.76
ЗС или иск за собственост по чл.108 ЗС. При упражняване на тези права третото лице следва да
съобрази различните преклузивни срокове, предвидени от закона и да спази
ограничението във владелческата защита, следващо от чл.359 ГПК. Други
ограничения пред неговия избор на защитно средство не съществуват. При
упражняването на което и да е от тях съдът е длъжен да разгледа въпроса за
законосъобразността на въвода, извършен от СИ/.
В Решението на ВКС, І ГО № 66/25.07.2016 по гр.д.№
5203/2015 е изложено,че конститутивното решение по жалбата на третото
лице по чл. 435 ал.5 ГПК не изключва интереса му от владелческата защита по
реда на чл.75 и чл.76 ЗС. Решение, постановено по реда на чл.435 ал.5 ГПК, не
поражда задължение за съда, разглеждащ владелческите искове, да го зачете
/чл.297 ГПК/, защото липсва обективен идентитет между двете дела - исковото и
контролно-отменителното, разглеждано по реда на гл.Х ГПК/. Действието на
решението по чл.435 ал.5 ГПК се изчерпва с нуждите на изпълнителното
производство, в което производство съдът действа като контролен орган на
изпълнителния процес. Затова при разглеждането на владелческите искове съдът не
следва да изчаква или да се съобразява с решението по чл.435 ал.5 ГПК, а е
необходимо да обсъди като преюдициален въпросът за законосъобразността на
извършените действия на процесуална принуда при отнемане владението на имота и предаването му на взискателя. В
Решение на ВКС, І ГО № 45/3.02.2011 по гр.д.№ 242/2010/ е посочено, че нормата на чл.358 ГПК не урежда нов вид иск за защита на нарушено владение, а само посочва
какви са правомощията на гражданския съд в производство по предявени искове по
чл.75 и чл.76 от ЗС, когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е било отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг
държавен орган.
В обобщение следва, че проверката за
законосъобразност действията на ЧСИ по реда на чл.358 ГПК е приложима само в
случаите на защита на владението като фактическо състояние и не би могла да ползва
държането. В допълнение, нормата е процесуална и затова е недопустимо нейното
разширително тълкуване. Ето защо не се налага да бъде обсъждано дали в
процесния случай ЧСИ е действал законосъобразно или не. Дори това да не се възприеме,
изложените по-горе съображения следва да бъдат възприемани и като съображения
досежно извода за законосъобразност на извършените от ЧСИ действия. Това от
своя страна обосновава извод за неоснователност на предявения иск, поради което същият подлежи на
отхвърляне.
Що се отнася до отправените
искания, обусловени от изхода на спора по главния иск, а именно: за налагането на глоба и за постановяване на предварително изпълнение,
въззивният съд споделя изложеното от районния, че налагането на глоба се явява последица
от уважаването на иска, която съдът може да наложи, ако приеме, че ответникът
има особено укоримо поведение, което може да бъде сторено само при уважаването
на иск по чл.76 ЗС. Що се отнася до предварителното изпълнение на осн.чл.361 ГПК, същото не се явява самостоятелна претенция, а е последица от уважаването
на иска. Нормата е процесуална и указва, че решението още преди да е влязло в
законна сила, подлежи на изпълнение и не подлежи на спиране
Съвпадането на крайните
правни изводи на двете инстанции обуславя потвърждаване решението на РС.
Като последица от това, в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени разноските, сторени за първата инстанция, така както
са били определи от РС съобразно представения списък, доказателствата за
реалното им извършване, които общо са в размер на 820лв, от които 800лв –
адв.възнаграждение и 20лв – депозит за призоваване на свидетел.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в
полза на въззиваемата следва да се присъдят и разноските за настоящата
инстанция, които с оглед представения списък и доказателства за реалното им
заплащане /л.18 и л.19/ възлизат на 700лв – за заплатен адв.хонорар. Предвид
своевременно заявеното възражение за прекомерност от процесуалния представител
на въззивника и съобразно Наредба № 182004 за минималния размер на
дв.възнаграждение, чл.7 ал.5, съгласно която възнаграждението се определя
съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не
по-малко от 400 лв. за движими вещи и не
по-малко от 600лв за недвижими имоти или вещни права върху тях. Предвид
разпоредбата на ал.2, към която препраща нормата на ал.5, визираща определен
интерес. В случая същият следва да бъде определен въз основа цената на иска, а
тя, съгласно чл.69 ал.1 т.3 ГПК, се определя като 1/4 от размера по т.2 на
чл.69 ал.1 ГПК, т.е въз основа на данъчната оценка. От представеното у-е
/л.18-І/ е видно, че същата възлиза на 9213,60лв. Следователно, 1/4 от същата е
равно на 2303,40лв, който материален интерес попада в т.2 на чл.7 ал.2 от
Наредбата – 330+7% за горницата над 1000лв. Или минималният размер според
изчислението по реда на ал.2 т.2 възлиза на сумата от 391,24лв, който размер е
под минималния установен със специалната хипотеза на ал.5 – 600лв. При това
положение размерът на разноските, които съдът следва да присъди в полза на
въззиваемата следва да бъде съобразен с посочената сума. Ето защо възражението
се явява основателно и дължимите от ищеца разноски следва да бъдат намалени по
размер от 700лв на 600лв.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решението на РС-****-IIс-в № 42/ 19.02.2019г по гр.д.№ 971/2018г,
с което е отхвърлен предявеният от К.В.Н.
срещу ****. иск за осъждането на ответницата да предаде държането на АПАРТАМЕНТ, намиращ се на първи етаж в
жилищна сграда, построена в УПИ V-2718 в кв.147 по плана на гр.****, със
застроена площ 79кв.м, състоящ се от две спални, дневна, входно антре и
сервизни помещения, при граници: изток-ул****, запад-наследници на Илия Иванов,
север-ул****, юг-****, отдолу-гараж и избени помещения, отгоре-апартамент на ****.,
ведно с прилежащо избено помещение с площ 8,39кв.м, разположено на югозападния
ъгъл на жилищната сграда при граници: наследници на ****и ****, изток–изба на ****.,
север перално, като и 1/2 ид.част от таванско помещение, разпределено на две
разни части от посока север-юг, с ползване на западната половина, заедно c
1/2ид.ч от ОЧС, с адм.адрес: ****, на
осн.чл.76 ЗС; както и е осъден да
заплати на ответницата сумата от 820лв-сторените
от нея разноски по делото, вкл.и адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
К.В.Н. ЕГН ********** ***, да
заплати на М.Н.Ч. ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 600лв /шестстотин лева/, представляваща сторените от нея разноски
за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД, на осн.чл 280 ал.1 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: