№ 7210
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110163533 по описа за 2024 година
Ищецът ЗК „Л.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско на
МПС” заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС Фолксваген
Поло с рег.№ ........, резултат от ПТП на 28.05.2020 г., в размер на 805.80 лв., причинено по
вина на водача на МПС Тойота с рег. № ......., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество ЗД „Б.“ АД. ПТП настъпило в с. Каленовци, като след
изпреварване водачът на л.а. Тойта преждевременно се отклонил в дясно и ударил
застрахования при ищеца автомобил. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция
за възстановяване на платеното обезщетение. Плащане не постъпило, поради което ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 49128/2024 г.,
съдът уважил заявлението на ищеца за заплащане на обезщетението ведно с лихвата за
забава, но ответникът възразил срещу заповедта, което обуславя интереса от търсената с
иска защита. Ето защо ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 805.80 лв., представляваща регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва за период от 15.08.2024 г. до изплащането й, и сумата
от 283.09 лв. мораторна лихва за период от 09.02.2021 г. до 15.08.2024 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че между страните в настоящото
производство вече е било образувано дело № 23545/2022 г. по описа на СРС на същото
основание и за същото искане, приключило с влязло в сила решение, поради което моли за
прекратяване на настоящото производство. Не оспорва наличието на застрахователно
1
правоотношение между него и собственика на МПС Тойота с рег. № ....... към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между щетите и поведението на
водача на МПС Тойота. Счита, че вината в случая е на водача на МПС Фолксваген Поло,
който нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Евентуално твърди съпричиняване.
Счита претендирания размер за завишен. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. Основателността им предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно протИ.правно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди; поучена покана за плащане.
Не е спорно по делото и се установява от представената полица за застраховка Каско, че
МПС Фолксваген Поло с рег.№ ........ е било предмет на имуществена застраховка "Каско на
МПС" при ищеца със срок на действие от 5.3.2020 г. до 4.3.2021 г., и че гражданската
отговорност на водача на МПС Тойота с рег. № ....... е била застрахована от ответното
дружество към 28.05.2020г.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, уведомление/, гласните
такива чрез разпит на свидетеля М. и заключението на САТЕ, се изяснява, че на 28.05.2020
г., в с. Каленовци, общ Годеч, настъпило ПТП при следния механизъм: л.а. Фолксваген се
движел по улица в селото в дясна лента. Л.а. Тойта се движел след него и предприел маневра
изпреварване, преминавайки в лява лента, след което при връщане в дясната лента с предна
дясна част го ударил в странична лява част. Водачите съставили двустранен протокол за
ПТП - съгласно чл. 123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В протокола водачите отразили,
че са се движили в една посока, но в различна лента, но не са отразили механизма на
произшествието. Според експертизата, причините за ПТП са от субективен характер –
поведението на водача на МПС Тойта. Последният, разпитан в съдебно заседание сочи друг
механизъм на събитието, който според вещото лице не може да се случи, тъй като не
отговаря на уврежданията по автомобилите, които сочат именно на механизма при който
автомобил Тойота, който се движел с по-висока скорост, ударил с предна дясна част /в която
зона с урежданията по автомобила/ автомобил Фолскваген в странична лява част. Тези данни
обосновават извод за извършено от застрахования при ответника водач протИ.правно
поведение, изразяващо се е в неизпълнение на задължението по чл. 42, ал.2 ЗДвП по време
2
на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство. Така настъпилото произшествие е резултат само и
единствено от действията на този водач, в който смисъл възражението за съпричиняване е
неоснователно, тъй като с поведението си водачът на увредения автомобил не е допринесъл
за настъпване на ПТП. При установената протИ.правност, вината се предполага.
Установява се от представеното платежно нареждане, че ищецът е заплатил ремонт на
увредения автомобил в размер на 805.80 лв.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 1053.72 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платената от ищеца сума е по-малка от установената по експертизата средна
пазарна стойност на вредите, с платената сума се съизмерява регресното му право. Искът
следва да се уважи в цялост, като се присъди законната лихва до окончателното плащане.
Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е
предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в
забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на
претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. От приетата по делото покана за плащане е видно,
че е получена от ответника на 9.2.2021 г. Считано от 12.03.21 г. ответникът е в забава, от
когато до 15.8.2024 г. обезщетението в размер на законната лихва възлиза на 318.26 лв.
Искът следва да се уважи за претендираните 283.09 лв.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените разноски за: държавна такса 75 лв., депозит в.л. 300 лв., депозит свидетел 30
лв. и юрисконсултско възнаграждение 120.00 лв., както и на сторените в заповедното
производство в размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗК „Л.“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, .........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411
КЗ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът ЗД „Б.“ АД, ЕИК **********, седалище и
3
адрес на управление гр. София, ....., дължи сумата от 805.80 лв., представляваща регресно
вземане за платено обезщетение по застраховка Каско за имуществени вреди на МПС в
резултат на ПТП настъпило на 28.05.2020 г., в с. Каленовци, община Ловеч, по вина на
водача на МПС Тойота с рег. № ......., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 15.08.2024 г. до изплащането й,
и сумата от 283.09 лв. мораторна лихва за период от 12.03.2021 г. до 15.08.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49128/2024 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване съществуването на вземането за мораторна лихва за периода от 09.02.2021 г. до
11.03.2021 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. София, ....., да
заплати на ЗК „Л.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 525.00 лв. разноски в исковото производство и
сумата от 75.00 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4