Р Е Ш Е Н И Е
№ 1009
гр.Бургас, 18.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1682 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№17194/01.11.2019г., подадена чрез държавния съдебен изпълнител при
Районен съд Царево – Елена Анастасова, от Георги Петров Стоянов – заместник
кмет на Община Царево, съгласно Заповед №РД-01-596/19.09.2019г., с която се
обжалва Постановление за разноски по изпълнително дело №20192180400054/2019г.,
по описа на ДСИ при Районен съд Царево.
В жалбата се твърди, че претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно изчислено, надвишаващо минималните възнаграждения
по изпълнителни дела, посочени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Подчертава се обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Претендира се намаляване размера на
адвокатското възнаграждение до минималния допустим размер, определен за
изпълнителни дела.
По делото е постъпил писмен отговор на жалбата от взискателя
„Елпром иеп“ ЕИК:*********, чрез пълномощника адв. Христо Василев Пандов, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. На първо място се твърди, че
жалбата е нищожна, подписана е от лице без представителна власт, тъй като
представител на общината е кметът или юрисконсултът и доколкото жалбата не е
подписана от едно от тези две лица, то същата е нищожна. На следващо място се
излагат съображения за неоснователност на жалбата, тъй като договореният
хонорар е в рамките на минималния, с изключение на частта относно процесуалното
представителство.
Държавният съдебен изпълнител е депозирал мотиви по
жалбата.
Жалбата е
депозирана в срок, същата е подадена от
легитимирано лице – длъжник срещу подлежащо на обжалване действие на ДСИ по чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК. Поради това се явява процесуално допустима.
Като взе предвид
наличните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
Производството по
изпълнително дело №20192180400054/2019 г. по описа на ДСИ при РС Царево е образувано по молба на „Елпром ИЕП“ АД, срещу Община Царево, въз основа на
изпълнителен лист №388/01.08.2019г., издаден по административно дело №2876 по описа за 2018г. на Административен съд Бургас.
От представения изпълнителен лист е видно, че Община Царево е осъдена да
заплати на „Елпром ИЕП“ АД сумата от 2250 лв., представляваща разноски по
делото.
На 04.10.2019г. е издадено Постановление от ДСИ Елена
Анастасова, въз основа на представения от взискателя договор за правна защита и
съдействие, за приемане на разноски по изпълнителното дело – адвокатско
възнаграждение в размер на 787,50 лв., изплатено в брой.
С покана за
доброволно изпълнение до Община Царево, връчена на 08.10.2019г., общината е уведомена за
задълженията си по изпълнителното дело и ѝ е даден срок за доброволно
изпълнение. В рамките на определения ѝ
с поканата за доброволно изпълнение срок
– на 11.10.2019г., длъжникът Община Царево е превел
по банков път сумата от 2250 лв. – задължението по изпълнителния лист, както и
сумата от 35 лв. – разноски по изпълнителното дело, за което ДСИ е направил
отбелязване върху писмото от Община Царево. Представено е и платежното
нареждане. На същата дата е постъпила и жалбата от Община Царево срещу постановлението
за разноски в размер на 787,50 лв. - адвокатски хонорар.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По възраженията за нищожност на жалбата, направени от
взискателя, съдът намира следното: жалбата е депозирана от Георги Петров
Стоянов – заместник кмет на Община Царево и към нея е приложена Заповед
№РД-01-596/19.09.2019г. на кмета на Община Царево, с която е възложено на
заместник кмета Георги Петров Стоянов да изпълнява функциите на кмет при
отсъствието поради отпуск на кмета в периода от деня, следващ решението за
регистрация в ОИК – Царево като кандидат за кмет до 7 дни преди края на
мандата.
В чл. 39 от ЗМСМА е посочено, че кметът на общината,
съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с
одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните
функции. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба, кметът на общината, съответно кметът на района, определя със
заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината,
съответно от района.
В т. 45
от Решение №943 – МИ от 02.09.2019г. на Централната избирателна комисия и
произвеждането на избори за общински съветници и кметове на 27.10.2019г., е
посочено, че кандидат за кмет на община, район или кметство, който е държавен
или местен орган, или заема служба в администрацията на държавен или местен
орган, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен
годишен отпуск от деня, следващ деня на решението за регистрация, до обявяване
на резултатите от изборите, а съгласно т. 46 от същото Решение - за времето в
което кандидатът за кмет на община, район или кметство е в отпуск по т. 45, за
временно изпълняващ длъжността кмет определя един от заместник-кметовете.
Когато няма назначен заместник-кмет, временно изпълняващ длъжността кмет на
общината и района се избира от общинския съвет. При условията и реда на чл. 42,
ал. 8 на ЗМСМА. В настоящия случай кметът е издал заповед, с която е възложил на
един от своите заместници да изпълнява неговите функции до 7 дни преди края на
мандата.
В заповедта е посочено, че Общински съвет – Царево, не
по-късно от 18.10.2019г., т.е. 7 дни преди края на мандата, следва да избере
временно изпълняващ длъжността кмет на Община Царево, за времето от края на
мандата до полагане клетва от новия кмет. Т.е. в случая заместник кметът не е
временно изпълняващ длъжността кмет, както се твърди в отговора на жалбата и което
би могло да стане след приключване мандата на стария кмет до полагане на клетва
от новия, а е определен да замества кмета и да изпълнява неговите функции,
поради отпуск в периода от деня следващ решението за регистрацията на кмета в
ОИК – Царево като кандидат за кмет до 7 дни преди края на мандата. Основанието
за това е чл. 39 от ЗМСМА и Решение №943 – МИ от 02.09.2019г. на ЦИК и
произвеждането на избори за общински съветници и кметове на 27.10.2019г.
Поради гореизложеното възраженията на процесуалния
представител на взискателя за липса на представителна власт са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че
разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в
изрично предвидените като изключение от това правило случаи. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна,
като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер. Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя
в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с
изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на
вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за
тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са
останали нереализирани.
Принципът на изчисляване на дължимите от длъжника
разноски в изпълнителното производство е регламентиран в чл. 10 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело възнаграждението е както следва: за образуване на
изпълнително дело - 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., не са изпълнителни действия: образуването
на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай, видно от материалите по делото,
след получаване поканата на доброволно изпълнение, длъжникът е изпълнил изцяло
задължението си в рамките на дадения му срок за доброволно изпълнение.
Единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя, са свързани с депозиране на молба за образуване на
изпълнително производство по чл. 426 от ГПК. Други действия по защита и
съдействие във връзка с изпълнителното производство не са предприемани от него,
а всички последващи действия по процесното изпълнение се изразяват само в
изпращане на покана за доброволно изпълнение /за което няма спор, че не
представлява изпълнително действие/.
Ето защо, възнаграждението за адвокат на взискателя
следва да се определи по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - в минималния размер от 200
лв. за образуване на изпълнителното производство. Заплащането на адвокатско
възнаграждение в по-голям размер за процесното изпълнение се явява прекомерно.
По изложените съображения жалбата се явява основателна
и като такава следва да се уважи, а обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта, с която са приети разноски за сумата над 200 лв. до 787,50
лв., т.е. за сумата от 587,50 лв. и възнаграждението за адвокат да бъде намалено
до размера от 200 лева.
Не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за приемане на разноски по
изпълнително дело №20192180400054/2019г. по описа на държавен съдебен
изпълнител при РС Царево, в частта, с която са приети разноски по изпълнението
за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 /двеста/ лв. до 787,50 /седемстотин
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв. т.е. за сумата от 587,50 /петстотин
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.