Решение по дело №21234/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2024 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20241110121234
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21405
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110121234 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*** против ****
иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 19416.36 лева, от които 18850.36 лева, представляваща вземане по
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка ГО за
вреди от ПТП, настъпило на 16.05.2023г. и 566 лева, платено застрахователно
обезщетение за транспортни услуги (***), ведно със законна лихва от датата
на предявяването до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “***” е заплатил
сума в размер на 37690.71 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за нанесени на МПС марка ***“, с peг. № *** щети, настъпили в резултат от
ПТП, виновно причинено от водач на л.а. марка „***“, с peг. № ***,
реализирано на 16.05.2023 г., в района на град *** . Сторени са и 25 лв. ликв.
разноски. Сочи се, че при ищеца била заведена щета № 470422232325894,
извършен бил оглед и опис на причинените щети, съставен е опис на
претенция № 50-06010-01221/23/16.05.2023г. и опис- заключение по
претенция № 50- 06010-01221/23/16.05.2023г. за определяне стойността на
имуществените вреди. Въз основа на изготвените протоколи за оглед било
определено обезщетение в размер на 37665.71 лева, което било е изплатена по
банков път на застрахованото лице на 15.11.2023г.
Твърди се, че след получена на 12.02.2024г. покана, ответникът е одобрил да
изплатил на ищеца, сумата в размер на 18840.35 лв.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на ищеца
сумата от 18850.36 лв. - главница, представляваща непогасен остатък от
изплатено застрахователно обезщетение по претенция по щета №
470422232325894.
1
Твърди се, че във връзка със същата щета № 470420202048309 ищецът
заплатил на увреденото лице, сума в размер на 566 лева за транспорт, товарене
и разтоварване на увредения автомобил (***) за разстоянието от град *** до
град *** която била преведена по сметка на застрахования в банка „***“ ЕАД.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на ищеца
сумата от 19416.36 лева, от които 18850.36 лева, представляваща вземане по
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка ГО за
вреди от ПТП, настъпило на 16.05.2023г. и 566 лева, платено застрахователно
обезщетение за транспортни услуги (***). Моли ответника да бъде осъден да
заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с който заявява, че оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че оспорва верността на
представения с исковата молба двустранен констативен протокол. Оспорва
вината на водача на л.а. марка „***“, с peг. № ***, за настъпване на
процесното ПТП. Твърди, че без да е установен механизма на ПТП, не може
да се направи окончателен извод за това кой от участниците е действал
противоправно. В случай, че се установи факта на противоправно поведение
заявява, че ПТП и произтеклите от него вреди са настъпили при условията на
съпричиняване. Оспорва и размера на вредите. Твърди, че същите са
прекомерни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата ГО. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято ГО е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на дата 16.05.2023 г., в района на град *** е
реализирано ПТП между л.а. марка ***“, с peг. № *** и л.а. „***“, с peг. №
***: че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „
***“, с рeг. № *** е била застрахована при ответника; че МПС ***“, с pег. №
*** е отремонтирано и ищецът е заплатил сума в размер на 37665.71 лева,
което било е изплатено по банков път на застрахованото лице на 15.11.2023г.,
както и сумата от 566 лева, платено застрахователно обезщетение за
транспортни услуги; че относно увреденото МПС ***“, с peг. № *** е налице
валиден договор за застраховка „***“ и ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие и съставлява покрит риск; че ответника е
заплатил сума в размер на 18840.35 лв. на ищеца по щета № 470422232325894.
2
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. В. В. и Р. Х. Д.,
двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установяват обстоятелствата
свързани механизма на ПТП, а именно на 16.05.2023 г. в гр. ***, ул. „***“ в
района на ***, водачът на МПС „*** ***“ с рег. № ***, потегля на заден ход от
паркирано състояние, при което не пропуска преминаващия по улицата МПС
***, рег. № ***, и със задната си габаритна част реализира удар в предната
дясна габаритна част на лек автомобил „***“, рег. № ***, като в двустранния
констативен протокол за ПТП от дата 16.05.2023 г. е отбелязано, че водачът на
л.а. „***“ – Г. В. В. е виновен за настъпилото ПТП, а водачът на л.а. „***“ –
няма вина.
По делото е безспорно, а и от приложения договор за застраховка -
полица № 4704220510003924 от 2022 г., се установява, че между собственика
л.а. „***‘ рег. № *** и ищеца към момента на застрахователното събитие е
действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу
застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.
Видно от приложения по делото писмен документ (справка) за сключена
застраховка „ГО“ (л.7), се установява, че между ответникът и делинквента
към момента на настъпване на застрахователното събитие е бил сключен
договор за задължителна застраховка „ГО“.
По делото е представено възлагателно писмо за предаване на
застрахования автомобил за ремонт от дата 18.05.2023 г, от което се
установява, че застрахователят ****“ е възложил на Автосервиз „*** ЕАД да
възстанови уврежданията по увредения автомобил, свързани с предявените от
него претенции по щета № 470422232325894.
От представената Фактура в оригинал № ********** от дата 03.11.2023
г. се установява, че за възстановяване на л.а. „***“ с рег. № *** в оторизирания
сервиз на *** – *** - „*** ЕАД е необходима сумата от 37 665,71 лева с ДДС.
Представен е и приемо – предавателен протокол, от които се установява,
че щетите по процесния лек автомобил „***“ с рег. № *** са отстранени и
автомобилът е приет без възражения.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, а именно Доклад
по щета и преводно нареждане (л. 39 - 40), че ищецът е обезщетил
застрахования собственик на л.а. с *** рег. № *** за претърпените от него
вреди от процесното ПТП с плащане на ремонта на автомобила в размер на
37665,71 лева.
От представените по делото Фактура в оригинал № 20000000845 от дата
22.05.2023 г., Доклад по щета и преводно нареждане (л. 44 – 46) се установява,
че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с *** рег. № *** за
претърпените от него вреди във връзка с процесното ПТП за транспорт,
товарене и разстоварване на увредения автомобил с плащане на сумата в
размер на 566,00 лева.
От разпита на свидетеля Г. В. се установява, че на дата 16.05.2023 г. е
участвал в ПТП, като управлявал л.а. „*** ***, а другият участник в ПТП – то
е жена, която управлявала бял джип „***“. Изтъква, че бил паркирал пред
неговия офис, който се намира в гр. ***. Твърди, че потеглил на заден ход,
много бавно и изведнъж го е ударил джипът на жената. Споделя, че е
3
погледнал назад, нямало е никого, движел се е едва едва, но не видял другия
участник преди да настъпи ударът. Поддържа, че не е имал никакво време за
реакция, тъй като ударът е бил директен. Споделя, че ударът настъпил на ул.
„***“ на пътното платно през деня. Сочи, че той се е подписал в протокола
като водач на превозно средство „А“, като е изписал имената и подписът в
колонката и поел вината за настъпилото ПТП.
От разпита на свидетеля Р. Д. се установява, че на дата 16.05.2023 г. в гр.
*** е управлявала МПС, марка ***“, с рег. № ***, като движейки се по ул.
„***“, след офиса на „***“ малко по – надолу от него в дясно от уличката, на
заден ход се появил пикап, който й пресякъл пътя и свидетелката се ударила в
него. Пояснява, че ударът бил на платното за движение на ул. „***“, малко
след офиса на фирма „***“, преди големия завой наляво. Сочи, че ПТП – то
настъпило около 12 ч., а времето било слънчево с добра видимост. Споделя, че
се е движела с около 40 км./ч. Свидетелят разказва, че е видял как водачът на
другото МПС тръгва назад, натиснал спирачка, но не могъл да спре. Твърди,
че е имало спрели коли и не е успяла да го види от тях. Поддържа, че
увреденият автомобил, все още не е върнат от сервиза на „***“, а вредите,
възникнали при процесното ПТП са предна дясна част, фарове, а
амортисьорът бил повреден. Свидетелят споделя, че е използвал ***, тъй като
автомобилът не бил в движение. Посочва, че другият автомобил бил червен на
цвят, от типа на някаква баничарка. Заявява, че подписа в графа „Превозно
средство Б“ в двустранния констативен протокол за ПТП от дата 16.05.2023 г.
е нейн.
От приетата по делото САТЕ се установява, че към датата на
произшествието причинените вреди на л.а. *** рег. № *** са в размер на
37665,71 лева, а с включени 25,00 лева ликвидационни разноски – 37690,71
лева. Установява се, че при включена стойността за услугата по репатриране
на автомобила в размер на 679,20 лева (566,00 лева без ДДС), общият размер
на вредите възлиза в размер на 38256,71 лева.
Вещото лице посочва, че щетите, нанесени на увреденото МПС „***“,
рег. № ***, се намират в причинно – следствена връзка с механизма на
получаването им при пътно – транспортното произшествие.
Вещото лице изтъква, че за МПС ***, рег. № ***, съобразно
настъпилите деформации, оценъчната скорост е от 40 км./ч., а за МПС „***
***“ с рег. № ***, при движение на заден ход около 10 км./ч. От ***изата
безспорно се установява, че ударът е настъпил със задната лява габаритна част
на МПС „*** ***“ с рег. № *** върху предна дясна габаритна част на МПС
„***“, рег. № ***.
Вещото лице посочва, че за водача на МПС „*** ***“ с рег. № ***,
ударът би бил предотвратим, при условие, че същият при по – голяма
концентрация и внимание е заходил с маневрата си на заден ход към главна
улица, като преди това изчака преминаването на движещите се по улицата
ППС, а за водача на МПС „***“, рег. № ***, ударът би бил предотвратим, при
условие, че при създалата се критична ситуация е имал възможност да намали
своята скорост и да спре автомобила или при възможност за това – да отклони
автомобила си от посоката на движение и да заобиколи навлизащия на
пътното платно МПС „***“. Също така констатира, че всички увреждания по
4
МПС „***“, рег. № ***, се намират в причинно – следствена връзка с
настъпилото на дата 16.05.2023 г. произшествие с участието на МПС „***
***“, рег. № ***.
Съдът цени заключението на вещото лице доколкото същото е
изготвено въз основа на целия доказателствен материал събран по делото,
включително приетите писмени доказателства, представени от ищеца и
ответника както и от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателствени средства, чрез разпита на двамата свидетели Г. В. и Р. Х. Д..
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "ГО"
на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна
на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в
резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от
09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.
От прието заключение на съдебно-автотехническа ***иза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено безспорно се установи, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил ***
рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени възлиза в размер на
37690,71 лв., а стойността за услугата по репатриране на автомобила е в
размер на 679,20 лева.
Възраженията на ответника относно механизма за настъпване на
произшествието и размера на дължимото обезщетение са неоснователни
доколкото същите се опровергават от показанията на разпитаните по делото
свидетели и от приетата САТЕ.
Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за
съпричиняване на вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на
водачът на *** рег. № ***, който според ответника е съпричинил вредоносния
резултат, като се е движел с несъобразена с пътния участък скорост,
нарушавайки разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП.
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично
доказване. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за
съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде
разгледано. Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна
практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР ***8/62 г. на
ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно
известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.
№ 35/2009 г. на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; №
5
165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№
525/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; №
58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е
налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото.
В настоящия случай, категорично се установи от доказателствата по
делото механизма на настъпване на ПТП, а именно, че водачът на МПС „***
***“ с рег. № ***, при потегляне на заден ход от паркирано състояние, не
пропуска преминаващия по улицата МПС ***“, рег. № ***, като със задната си
габаритна част реализира удар в предната дясна габаритна част на МПС „***“.
По делото не са събрани доказателства за наличие на пътни знаци
регулиращи движението и указващи път с предимство. В този случай е
приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, която гласи, че преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. От приетата по делото
САТЕ безспорно се установи, че скоростта на движение за увреденото МПС
***“, рег. № *** е около 40 км./ч., която скорост напълно съответства на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба урежда максимално допустимата скорост
от 50 км./ч. в населено място, а скоростта на движение на заден ход на МПС
„*** ***“ с рег. № *** е около 10 км./ч. От показанията на разпитания
свидетел Д. безспорно се установи, че времето е било слънчево, с ясна
видимост, както и че водачът на МПС „***“ не е видял другия автомобил, тъй
като е имало спрели коли. Следва да се отбележи, че в открито съдебно
заседание, вещото лице по САТЕ заявява, че времето за реакция е било
закъсняло и ударът е бил непредотвратим, като поведението не е било
6
очаквано да излезе автомобил на заден ход. Вещото лице в открито съдебно
заседание споделя още, че от техническа гледна точка, автомобилът, който
излиза на заден ход е бил с ограничена видимост и не е имал възможност да
спре. В този смисъл се установява, че водачът на МПС „***“ е нарушил и
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗДвП, която гласи, че по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав счита, че в случая се
установява единствено изключителна вина за настъпилото ПТП на водача на
МПС „***“ с рег. № *** за настъпване на процесното ПТП, тъй като
последният не е съобразил съответните посочени в мотивите на настоящото
решение разпоредби от ЗДвП.
От приетата по делото САТЕ се установи, че към датата на
произшествието – 16.05.2023 г., размерът на вредите по МПС ***“, рег. № ***,
възлизат в размер на 37 690,71 лева. По делото с доклада по чл. 140 ГПК е
отделено като безспорно обстоятелството, че ответника е заплатил сума в
размер на 18840,35 лева на ищеца по щета № 470422232325894. От САТЕ се
установи още, че стойността за репатриране на процесното МПС съобразно
разстоянието от град *** до град *** е в размер на 566,00 лева.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на
платената от ищеца сума в размер на 19416,36 лв. (18850,36 лв. размерът на
вредата и ликвидационни разноски + 566,00 лв. обезщетение за транспортни
услуги).
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в
размер на 3173,65 лв., представляващи 776,65 лева заплатена държавна такса,
300,00 лева депозит за СТЕ и свидетел и 2147,00 лева адвокатско
възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК, което съдът следва да разгледа.
В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същото е
приключило в две съдебни заседания, като минимално предвиденият в
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер на адвокатско възнаграждение в случая
възлиза в размер на 2147,47 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, поради
което претендираното възнаграждение за адвокат не следва да се редуцира.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, да плати на ЗЕАД
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание
чл.411 КЗ19416,36 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за
7
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, ликвидационни разходи, както и платено
застрахователно обезщетение за транспортни услуги, които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „ГО“ на виновния за
настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна
лихва от предявяване на исковата молба – 12.04.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***“ АД, с ЕИК ***, с
адрес в гр. ***, да заплати на ЗЕАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** сумата в размер на 3173,65 лв., представляваща съдебни
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
гра***и съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8