Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/20.06. |
Година 2017 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на първи март |
Година 2017 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5024 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 266 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът АД за строителство М.-М.(в несъстоятелност) твърди по възлагане от страна на ответника „Б.с.и.“ ООД – Споразумение от 15.02.2002 г. и договор за подизпълнителски работи от 10.02.2006 г. да е изпълнил строителни работи в рамките на проект „ЛОТ 1 Рехабилитация, усилван и подобряване на път Е79 Даскалово-Дупница“, предмет и на поето от ответника задължение по договор от 29.11.2001 г., сключен с М.НА Р.Р.и Б. по Програма за трансгранично сътрудничество България/Гърция. Страните договорили, че неразделна част от съглашението е договорът от 29.11.2001г. Сочи се, че с допълнение към договора от 29.11.2001 г. – 7/10.02.2005 г. между ответника и М.НА Р.Р.и Б. е договорено коригиране стойността на договора в зависимост от увеличаването стойността на труда и/или материалите или всичко друго, което може да промени стойността на изпълнение на строителните работи или до намаляването й. Твърди се с оглед тази клауза крайната цена на основния договор за извършена от ищеца като единствен подизпълнител работа, която била и приета, определена според договореното от представител на инженера, да възлиза на 97 453 390,06 евро. Ответникът заплатил на ищеца сума в общ размер от 42075572,00 лв. Със сертификат за окончателно плащане от 22.09.2009 г., съставен от „Л.Б.Б.“ ЕООД – представител на инженера по основния договор, е приета изцяло извършената работа, а на ответника е признато вземане в размер на 3 697 098,24 евро – приспадащ се дял от увеличената стойност на цената по договора. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати част от тази сума – сумата от 383469 евро (след увеличение в з.з. от 13.07.2015 г. и уточнение – л. 442 от делото) ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В отговор по исковата молба по съществото на предявения иск се сочи, че ответникът е погасил задълженията си по споразумение от 15.02.2002 г., а липсата на „обвързващ подпис на подизпълнителя“ под договор за подизпълнителски работи от 10.02.2006 г. обосновава липса на правна връзка между страните и не обвързва ответника. Позовава се на правилата FIDIC, с които твърди да е установена писмена форма, недопускаща мълчаливото съгласие. Евентуално оспорва да е налице изпълнение на задълженията по договора – не става ясно какви СМР твърди да са изпълнени и се очаква да бъдат заплатени. Евентуално противопоставя възражение за изтекла погасителна давност като счита, че плащанията сочат на периодични престации, позовавайки се на изтекъл тригодишен период от датата на изискуемостта – чл. 111 ЗЗД.
В хода на производството п процесуалният представител на ищеца – адв. В. от САК, поддържа иска. Конкретизира, че с оглед основния договор, с който ищецът се е съобразил, инженерът е овластен да приема изпълнението и да определя съответстващото му възнаграждение. Навежда доводи в писмени бележки. Претендират се разноски като е представен списък.
По съществото на спора процесуалният представител на ответника – адв. М. от САК, оспорва иска. Навежда доводи в писмени бележки като твърди, че не е представен в оригинал договорът за подизпълнение, на който ищецът се основава и въпреки задължението, произтичащо от чл. 183 ГПК. Оспорва да е доказана и съгласувана воля за коригиране размера на възнаграждението по договора, каквато възможност не счита да произтича и според приложимите към договора правила на FIDIC. Счита и за недоказано конкретно извършената работа – обем и време и момент на приемането й, съответно размерът на произтеклото от това възнаграждение. Навежда и довод, че цитираният от ищеца договор от 10.02.2006 г. фиксира размер на възнаграждението, а изплатената по договора сума превишава тази стойност. Възражението си за давност основава на факта, че Сертификат за окончателно плащане е с дата 22.05.2009 г., а извършеното на негова основа плащане е с дата 02.07.2010 г. Застъпва теза, че при установения момент за изискуемост – чл. 4 от договора за подизпълнение от 10.02.2006 г., погасителната давност е изтекла още през 2013 г.
Като обсъди доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
По делото няма спор, че между М.НА
Р.Р.и Б. и ответника като е прието, че приложимо към договора е българското
законодателство. Няма също така спор, че договорът е сключен при утвърдени
правила от Международния съюз на инженерите-консултанти (FIDIC),
наричани впоследствие Правилата. Съгласно клауза 10.1 обектът се приема от
възложителя, когато бъде завършен, каквато констатация се предхожда от издаден
от инженера сертификат за приемане или изтекъл период без да бъде отхвърлено
отправено заявление за приемане. Според клауза 10.2. ползването на която и да
било част от обекта без да е издаден Сертификат за Приемане ще се счита за
приета от датата, от която се ползва. Съгласно клауза 12.1. обемът на
извършената работа предполагат подготвен от инженера отчет, а клаузата 12.3.
овластява инженера да остойностява всяка позиция от извършената работа,
включително и да я индексира при наличие на основание за корегиране – клауза
13.8. Според клауза 14.3. ежемесечно изпълнителят следва да представя отчет за извършената
работа и очакваните суми, а клауза 14.7 (b) предписва, че възложителят следва
да заплати сумата, заверена във всеки акт за междинно плащане или акт за
окончателно плащане. При възникнал спор за обстоятелствата от значение за
съставяне на окончателния отчет между инженера и изпълнителя инженерът дължи да
уведоми възложителя, а плащането е обусловено от разрешаването му – клауза
14.12. Актът за окончателно плащане – клауза 14.13, отразява установените от
инженера за дължими суми. Според клауза 4.4. ангажирането на подизпълнител
предполага предварително съгласие на инженера. Съгласно клауза 5.2.
изпълнителят трябва да плащана на обявените подизпълнители сумите, които
инженерът заверява като дължими във връзка с подизпълнителския договор, а по
аргумент от клауза 5.4 тази процедура овластява възложителя да заплати
следващата се сума директно на подизпълнителя.
По делото не се спори, а и от представеното
споразумение се установява писмени изразено съгласие на 15.02.2002 г., че ищецът
се ангажира да изпълни всички строителни
работи по проект „ЛОТ 1 Рехабилитация, усилване и подобрение на път Е79
Даскалово-Дупница“ в съответствие с всички разпоредби на тръжната документация,
договора и всички други документи, които формират неразделна част от
споразумението и в съответствие с приложимите стандарти за съответната работа.
Договорено е възнаграждение в размер на 10 836 751 енпо лед ССК и ССК
– 2167 350,00 евро, а досежно начина за изплащане на възнаграждението, формата,
условията и сумите е договорено, че приложение следва да намерят части І и ІІ
от условията на договора, приложим и за всички въпроси, които не са изрично
упоменати в споразумението.
Видно
от Допълнение № 7 към договор за строителни работи по „Лот 1 Рехабилитация,
усилване и подобрение на път Е79, Даскалово – Дупница“ с посочена дата на
изготвяне 10.02.2005 г. между М.НА Р.Р.и Б. на Република България, Изпълнителна
агенция „Пътища“ и „Б.С.И.“ АД е изразено съгласие за корекция на договорената
стойност по отношение увеличаване и намаляване стойността на труда и/или
материалите или всички друго, което може да промени стойността на изпълнение на
строителните работи при промяна в „Основните индексови показатели“.
Конкретизиран е и механизъм за формиране на корекционен коефициент.
На 10.02.2006 г. писмено е
обективирано изявление от името на „Б.С.И. АД“ за възлагане от страна на
ответника на определени работи за изпълнение от ищеца при възнаграждение в
размер на 10912683,13 евро с ДДС. Изрично е посочено, че думите и изразите ще
имат значение, каквото те имат в условията на основния договор, а тълкуването
на сключеният между страните договор следва да се основава и на договор,
подписан на 29.11.2001 г., съответно на условията по него (Части І и ІІ). Посочено е, че клаузите за
коригиране на цените, относителните тежести и индексите ще бъдат тези, посочени
в Приложение № 7, а на подизпълнителя – ищеца в процеса, въз основа на сумата
на междинния сертификат за плащане на подизпълнителя с основни цени с
коефициент за коригиране на цените, съответстващ на посочения в Допълнение № 7
към договор за строителни работи по Лот 1 Рехабилитация, усилване и подобрение
на път Е79, Даскалово – Дупница“. Посочено е, че клаузите от основния договор,
касаещи подизпълнителя и имат отношение към подизпълнителските работи, ще се
прилагат спрямо ищеца като подизпълнител. Изразена е воля, че ответникът ще
плаща на ищеца за изпълнението на подизпълнителските работи в срок от 7 работни
дни след получаване на плащането от възложителя за съответния сертификат.
На 30.04.2009 г. представител на
ищеца е приел изявление, изходящо от представител на ответника, че не одобрява
представените сертификати от 1/52 до 1/84, тъй като отразяват допуснати грешки
и непълноти, съответно са посочени суми, които са неоснователни и за които
страните нямат подписано споразумение, не са подписани от лице, което
ответникът да е упълномощил.
По делото не се спори, а и в
представеното удостоверение за окончателно плащане в превод – л. 44 от делото,
се установява отразена обща сума, дължима окончателно на ответника по Програма
за трансгранично сътрудничество „България-Гърция“ BG-9803.01.01 Лот 1
Рехабилитация, усилване и подобрение на път Е79 Даскалово-Дупница“ в размер на
97453390,06 евро като неплатената сума към дата на удостоверението – 22.05.2009
г. възлиза на 3697098,24 евро.
Горното се установява от събраните
по делото доказателства.
Признавайки правото на защита в
съдебен процес законът утвърждава и правила, при които следва да бъде
реализирано. По аргумент от чл. 370 ГПК неоспорената истинност на документ с
първото процесуално действие, следващо представянето му, изключва възможността
да го направи по-късно. В тази насока изрично нормата на чл. 64 ал. 1 ГПК
процесуално действие, извършено след определения за това срок не се взема
предвид от съда. Производството по чл. 193 ГПК е призвано да опровергае
утвърдена от закона обвързваща доказателствена сила на писмен документ.
Документът, наречен договор с дата 10 февруари 2006 г. е частен, поради което
развитието на специалното производство предполага изрично въведено твърдение,
че не изхожда от лицето, посочено за негов автор. Твърдение с това съдържание
не е възпроизведено в отговора по исковата молба по отношение авторството на
изявлението, обективирано от името на ответното дружество – изпълнител според
данните в документа.
Процедурата
по чл. 183 ГПК цели проверка за фактическата наличност на документа, от който
страната представя копие. Затова и нормата изрично предписва алтернативна форма
на изпълнение на процедуалното задължение за представянето му – официално
заверен препис от документа. При тези обстоятелства фактът, че лице, овластено
да удостоверява съответствие на копие и оригинал изрично удостоверява това е
необходимо, но и достатъчно условие, за да изключи всякакво съмнение, че
документът съществува и то с отразеното в копието съдържание. По силата на чл.
32 изр. второ от Закона за адвокатурата упълномощеният по делото адвокат
изрично е овластен да удостоверява това съответствие. В процеса не е повдигнат
спор за съществуване на документа, а искането по чл. 183 ГПК се свързва
непосредствено с необходимостта да бъде установено неговото съдържание. Ето
защо и дадените указания по тълкуване на чл. 183 ГПК с Решение № 173 от
03.05.2012 г. по гр.д. № 668/2011 г. на ГК, ІV ГО на ВКС са неотносими към
настоящия спор.
С оглед принципа на
концентрационното начало меродавно за упражняване правото по чл. 193 ГПК е възможността
страната, на която документа се противопостави, да узнае за неговото
съдържание. Представеното в случая копие от документа позволява това. Едва при
изрично повдигнатия спор за истинността на документ, представен по делото в
копие, възниква необходимост да бъде приобщен и неговия оригинал, за да се
обезпечи в пълнота възможността за всестранно изследване на спора (в този
смисъл и Определение № 665/29.05.2013 г. по гр.д. № 1146/2013 г. ГК, ІІІ ГО на
ВКС). Няма разумна причина началото на срока да бъде обусловено от представяне
на документа при условията на чл. 183 ГПК. Алтернативно утвърдената възможност
да бъде представен не в оригинал, а в официално заверен препис препятства
непосредствената констатация, което от своя страна изключва възможността за
извод, че това е и причината да бъде утвърдено. Ето защо настоящият състав
приема, че срокът за оспорване авторството на документа е изтекъл на 26.11.2014
г. При положение, че ответникът не е повдигнал спор за авторството на подписа, стоящ
срещу обективираното в документа изявление от името на ответното дружество в
преклузивния срок, приобщаването на оригинала на собствено основание остава
безпредметно.
При
така установеиите факти от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 266 ал. 2 ЗЗД
Съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск да материализира очертаната
от възложителя идея срещу възнаграждение. Правилото е, че изпълнителят ще
получи сумата, на която е оценил своя интерес при встъпване в правоотношението.
Законът предписва специфична хипотеза за промяна на договорно утвърдената рамки
на отношението с предмет изработка, отчитайки обективно проявили се в
реалността обстоятелства, водещи до увеличаване на принципно дължимия от
изпълнителя ангажимент да осигури ресурно и организационно постигането на
обещания резултат. Ищецът основава претенцията си на извършена корекция в
размера да първоначално договореното възнаграждение, поради което съдът приема
за приложима указаната с доклада правна норма. По делото не се спори, а и
наличните доказателства позволяват извод, че към правоотношението на страните
приложение следва да намерят правилата на FIDIC, които възпроизвеждат
изрично този принципно утвърден подход за корекция в размера на
възнаграждението.
Наведеното
от ответника възражение досежно договора от 2006 г. е ограничено до липсващ
подпис от името на ищцовото дружество. Формата на изявлението е предвидено от
правния ред средство за защита правата на лицето, чиято правна сфера
изявлението пряко засяга. Участието в процеса, което несъмнено включва и
възможност за процесуална защита, е средство за реализация на конкретен,
зачетен от правния ред интерес. Ето защо и възражението обуславя разглеждането
му по същество, доколкото е относимо към правната сфера на ответника. Ответникът
няма зачетен от правния ред интерес да повдига въпрос, относим към правната
сфера ищеца.
Дори
хипотетично да се приеме, че ответникът е овластен да се позове на порок,
относим към чужда правна сфера, законът не утвърждава писмена фирма за действителност
на договора за изработка. Такова изискване не следва от цитираните в писмените
бележки клаузи от правилата на FIDIC,
които регламентират начина за обективиране актовете на трето на процесното
правоотношение лице, овластено да следи за интересите на възложителя по
основния договор. От друга страна заявеното от ответника, че за извършената
работа е заплатено възнаграждение и наличните доказателства, сочещи на
ефективно извършени разплащания сочат на
позволяват еднозначен извод, че ищецът е предприел изпълнение, за което
е получавал и плащания. Ето защо ищецът е в правото си да се позове на договора
от 2006 г., отразяващ еднозначно поети задължения от името на ответника.
Очертаният
предмет на споразумението от 15.02.2002 г., включващо всички строителни работи по проект „ЛОТ 1 Рехабилитация, усилване и
подобрение на път Е79 Даскалово-Дупница“ повдига въпросът кои са определени работи, предмет на договор
за подизпълнителски работи от 10 февруари 2006 г. Договорът визира относими към
него документи, препращайки към основния договор, към който препраща и
споразумението от 2002 г. като изрично отразява количествена сметка с
коригирани цени. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че договорът
от 2006 г. отразява определяеми по съдържанието си действия в рамките на
предходно регламентирано правоотношение, а не сочи на самостоятелно от правна
гледна точка правоотношение. В процеса нито се твърди, нито се установява
обемът на възложените от ответника работи през 2002 г. да е бил ограничаван.
Ответникът твърди, а следователно и с оглед правилото на чл. 154 ГПК негов е
ангажиментът да докаже, че за реализация на работите по проекта е ангажирал
трети на спора лица. Това не се установява, поради което наличните по делото
косвени доказателства са достатъчни за еднозначен извод, че именно ищецът е
осигурил следващите се строителни работи за реализация на проекта „ЛОТ 1
Рехабилитация, усилване и подобрение на път Е79 Даскалово-Дупница“.
Както
е посочено и в доклада по делото предпоставка за възникване на вземането за
възнаграждение, включително и променено в резултат на изменение на
икономическите условия, се явява надлежно изпълнена работа. По делото не се
спори, а и се установява, че предвидения в правилата на FIDIC
орган – инженера по основния договор, е издал Удостоверение за окончателно
плащане. Липсва въведен спор, а и наличието на този документ навежда на извод,
че обектът е бил приет – арг. от клауза 14.11 вр. клауза 11.9. от Правилата. Ответникът
изрично оспорва изпълнената от ищеца работа да е била приета, позовавайки се на
разменена кореспонденция още на 30.04.2009 г. Клаузата на чл. 5.3. от Правилата
визира задължение за изпълнителя да заплати на подизпълнителя непосредствено
установени от него суми, овластявайки също така възложителя да изпълни това задължение
на изпълнителя за сметката на последния. Тази регламентация утвърждава ред за гарантиране
правата на привлечен в хода на изпълнение на строителството подизпълнител,
поради което липсата на предвидения и според Правилата нарочен документ сам по
себе си не препятства реализацията на правото изпълнителят да бъде компенсиран
за допълнително сторените разходи, за да реализира при своя организация и
материали предварително обещания резултат.
Липсващият
документ по клауза 5.3. от Правилата обаче предвид и въведения в процеса спор, задължава
ищеца да докаже обстоятелствата, от които извлича предявеното за защита свое
право. По делото липсват преки доказателства за обема изпълнена от ищеца
работа, както и че е била приета. Ищецът свързва престираната по договора
работа с установено от инженера парично задължение на възложителя към ответника
по основния договор в размер на 3697098,24 евро, от която счита да му се следва
част съгласно клаузата на т. 8 от договора. Настоящият състав обаче не намира
основание за подобна връзка. Представеното удостоверение за окончателно плащане
не сочи на твърдяното от ищеца основание за издаване – увеличена стойност на
цената по договора.
От
друга страна, с клаузата на т. 8 от договора меродавност е придадена не на
определения от инженера размер на подлежаща на заплащане сума, а на основните
договорени цени, индексирани при възприет от страните механизъм.
Настоящият
състав не намира основание да приравни възприетите с договора от 10.02.2006 г.
основни цени на меродавните според основния договор, за да бъде счетена за
меродавна посочената в удостоверението за окончателно плащане сума на
индексирана основа, какъвто подход е възприет от вещото лице М.. Отразеното в
договора от 10.02.2006 г. навежда на извод формираната по него цена да почива
на представена от ищеца оферта, а сред приложенията е указано наличие на „цени
по КС за под-изпълнителските работи“. Клаузата на т. 7 еднозначно утвърждава
меродавност на условията по основния договор за произтичащите от него
задължения за изпълнителя. Ако съобразяването с изискванията на възложителя по
основния договор е безусловно необходимо за постигане целта на договора –
интересът на ответника, обуславящ и задължението му да заплати договореното
възнаграждение произтича от достигане на очакваното качество, размерът на
възнаграждението, обуславящ насрещния интерес за ищеца да участва в
правоотношението е изрично уговорен. Липсва формирана воля ищецът като
подизпълнител да се ползва от поетите от страна на възложителя ангажименти към
ответника като изпълнител по основния договор. Това именно осмисля и нарочните
правила за корекция на размера на възнаграждението. Също така за разлика от
споразумението от 2002 г., договорът от 2006 г. ограничава обхвата на дължимите
работи. Ето защо и с оглед правилото на чл. 20 ЗЗД клаузата за индексация касае
изпълнените въз основа на този договор работи. Ето защо настоящият състав не
намира основание да счита за пряко приложими правилата на основния договор.
При
тези съображения настоящият състав не намира за доказан поддържания в процеса основен
довод на ищеца, че договорът го овластява да получи част от признатото вземане
за ответника с издаденото удостоверение за окончателно плащане. Придаденото
значение на извършеното плащане по основния договор с договора от 2006 г. е
придадено значение за изискуемостта на договореното плащане. С уговорения механизъм
за корекция е придадена меродавност на обема на извършената работа, съответно
непосредствено осигурени от ищеца материали с признато значение с Допълнение 7
към основния договор съответно труд, цимент, трошен камък, метал, битум и
горива. Тъй като в процеса не се установяват тези обстоятелства искът се явява
недоказан в своето основание. Дори хипотетично да се приеме, че ответникът е
заплатил по-голяма сума от отразената стойност на задълженията съобразно
сертификати 1/52-1/84 – вещото лице изрично посочва, че не е в състояние да
идентифицира основанието на всички плащания, това не обезпечава предложения
извод – че ищецът има право на част от признатото за ответника вземане с
удостоверението за окончателно плащане. Напротив, подобна разлика логично може
да бъде обяснена именно с индексиране на евентуално явилата се разлика между
стойностите на структурно определящите елементи от себестойността на
възложените работи.
По изложените съображения предявеният иск
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които
възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Доколкото обаче не се
установява в процеса лихвоносно парично вземане, не са налице процесуалните
предпоставки за произнасяне с нарочен акт за предявеното при тези условия
самостоятелно от правна гледна точка вземане.
По разноските
При установения изход от спора направените
от ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.
Ответникът не е предявил претенции
за присъждане на разноски, поради което безпредметно остава обсъждането дали
такива му се следват.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АД за
строителство М.-М.(в несъстоятелност) със седалище Република Македония, гр.
Скопие, пл. *******срещу „Б.С.И.“ АД, ЕИК*******с адрес по делото: гр. София,
ул. „Б.С.**за сумата от 383469 евро. – част от вземане в размер на 3 697 098,24
евро, дължима сума на
основание т. 8 от договор за под-изпълнителски работи от 10.02.2006 г.
ВЪЗЛАГА, на основание чл. 236 ал. 1
т. 6 ГПК, направените разноски от АД за строителство М.-М.(в несъстоятелност) в
негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на
чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: