№ 354
гр. П., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720100730
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 3350/14.02.2024г. предявена
от „***“ АД с ЕИК ***, против „***“ ЕАД, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът „***“ ЕАД дължи на „***“ АД сумата 3770.81 лева - главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране ва заявлението в
съда до изплащане на вземането, както и сумата 607.47 лева - мораторна лихва за
периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №5769/2026 г. по
описа на ПРС.
Ищецът излага твърдения, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от
ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1, вр. чл.
150 от ЗЕ, като претендира и обезщетение за забава и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „***“ ЕАД, чрез Д. У. прокурист, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искови претенции
по основание и размер, като излага подробни съображения. Отправя искане за
привличане на трети лица помагачи, а именно Ж. Й. Д. и Ю. Й. С.. При условията на
евентуалност в случай, че съдът уважи предявените срещу „***“ ЕАД установителни
искове предявени по реда на чл.422 ГПК, моли съдът да осъди Ж. Й. Д. и Ю. Й. С. да
заплатят на „***“ ЕАД исковата сума за главница и лихва при условията на разделна
отговорност по ½ от всяка от тях. Излага, че ответниците по обратния иск са
ползвателите на топлофицирания недвижим имот, находящ се в ***, като наследници
на Л.И. Й.. Твърди, че съгласно Приемо — предавателен протокол от 16.11.2023г., Ж.
Й. Д., предава на „***”ЕАД следния недвижим имот: ***, находящ се в ***, а
1
следователно до този момент ползватели на процесния имот са посочените лица, а до
01.2022г. тяхната майка, която е починала.
Излага още, че процесния имот се намира в жилищна сграда, която е построена
през ***г. и считано от тази година и семейството на горепосочените лица са живели в
процесния апартамент и са били законови титуляри на партида като клиент на
„***”АД. Счита, че ищецът може да претендира заплащането за доставена топлинна
енергия след като „***”ЕАД е получил владението на имота, т.е. след 16.11.2023г., а за
периода преди това претенцията му е неоснователна и недоказана. Прави възражение
за погасителна давност. Моли съдът да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Ответникът Ж. Й. Д. в срока за отговор, чрез адв. А. А. навежда твърдения за
недопустимост на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Оспорва
исковата претенция по основание и размер, като излага подробни съображения.
Оспорва пасивната процесуална легитимация. Оспорва да е притежавала качеството
клиент на ТЕ, както и че не са ангажирани доказателства за наличието на договорни
отношения между „***“ ЕАД и наследодателя Л.И. Й.. Моли съда да отхвърли
предявения обратен иск. Претендира разноски.
Ответникът Ю. Й. С. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение № 4008/21.11.2024 г. съдът на основание чл. 219 ГПК е
КОНСТИТУИРАЛ като трети лица помагачи на ответника „***“ ЕАД – лицата Ж. Й.
Д. и Ю. Й. С., като е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и
обратен иск предявен от „***“ ЕАД против Ж. Й. Д. и Ю. Й. С..
С молба вх.№ 4148/19.02.2025г. ищецът „***“ АД в изпълнение указанията
на съда уточнява, че партидата с аб.№ *** и титуляр „***“ ЕАД е открита служебно
през месец ноември 2023г. по повод подадено от Ж. Й. Д. заявление – декларация за
закриване на партида за битови нужди с вх.№ ***г. Партидата с аб.№ *** и титуляр Ж.
Й. Д. и Ю. Й. С., като наследници на Л.И. Й. касае същия имот и двете партиди се
отнасят за Апартамент, находящ се в ***, като начисленията обхващат различни
периоди и са фактурирани на различни основания.
Излага, че за абонатен № *** титуляр е „***“ ЕАД, като собственик на имота, а
за абонатен № *** титуляр е Ж. Й. Д. и Ю. Й. С., като наследници на Л.И. Й., която е
била настанена в жилището като наемател.
По делото са представени общи условя за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "***" ЕАД на потребители в *** г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „***” от 2008 г.; Копие от Заявление – декларация за закриване на партида за
битови нужди от 08.11.2023г., подадено от Ж. Й. Д.; Копие от писмо от 08.11.2023г. от
Община П. до Ж. Й. Д., с което е информирана, че след извършена проверка в отдел
„***“ при Община П. е установено, че гореописаният имот е собственост на „***“
ЕАД.
Представен е по делото към отговора на исковата молба приемо – предавателен
протокол от 16.11.2023г., с който Ж. Й. Д. е предала на „***“ ЕАД недвижим имот,
представляващ ***.
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в
2
производството, по които ищецът цели да установи, че ответникът в качеството му на
потребител му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по издадени
фактури, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, както и обективно съединени при условията на евентуалност обратни
искове с пр.осн.чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове по реда на чл.422 ГПК установителни искове са
процесуално допустими, тъй като видно от приложеното ч. гр. д. № 5769/2023 г. по
описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на
исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на указанията на
съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.
При разглеждане на такива искове съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, уредени в чл. 154 от ГПК за уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на
дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна
енергия.
Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна
енергия" по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "***" ЕАД, за които са спазени разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката и имат обвързваща сила за страните по правоотношението свързано с
доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
"продавача на топлинна енергия" – "***" АД и "купувача на топлинна енергия" –
потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна
енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според, която клиенти на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
В настоящия случай безспорно е установено, че топлоснабденият имот, находящ
се в гр.П., ***, е собственост на "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** – правоприемник на Стопанско обединение "***" – ***, като след
построяването на жилищната сграда през ***г. в процесния имот е било настанено
семейството на Л.И. Й. /починала/, което семейство е живяло там до 16.11.2023г.,
видно от представения по делото приемо – предавателен протокол, в който е описано
състоянието на апартамента към момента на предаването му, както и че наемателят е
предал на представители на „***“ ЕАД два броя ключове.
Отделно от горното между безспорно се установява и съществуването на
облигационно правоотношение между ищеца, но не с ответника, а с третите лица
помагачи, тъй като на откритата партида с аб.№ *** титуляри са били Ж. Й. Д. и Ю. Й.
С., като наследници на Л.И. Й. и партида на тяхно име е била закрита по Заявление от
08.11.2023г., подадено от Ж. Д. за закриване на партидата по отношение на процесния
имот.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период, е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г.,
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия, директно с топлопреносното предприятие.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното
разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9
от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й пряко на
топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като в настоящия случай е открита
индивидуална партида на това лице - ползвателя при топлопреносното дружество. В
процесния случай безспорно е обстоятелството, че семейството на Л.И. Й. е било
настанено в процесния топлоснабден недвижим имот, за като е била открита и
партида, закрита едва с подаване на заявлението за закриването й на 08.11.2023г. , като
на 16.11.2023г. е предаден и процесния топлоснабден имот на собственика.
Предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът намира, че договорно
отношение по продажба на топлинна енергия с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало между ищеца и третите лица помагачи, което
обуславя извод предявения от ищеца „***“ АД против „***“ АД установителен иск за
установяване дължимостта на сумата за доставена ТЕ за имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. е неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за неговото
уважаване.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвид изхода на
делото по иска с предмет главните парични вземания, неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните установителни искове, предявени от
4
„***“ АД против „***“ АД, то съдът не следва да разглежда и предявените при
условията на евентуалност обратни искове от „***“ АД против Ж. Й. Д. и Ю. Й. С..
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника „***“ АД се
следват сторените по делото разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение, с оглед фактическатата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия.
По отношение претендираните от третото лице помагач Ж. Д. разноски,
настоящият състав намира, че действително на третото лице – помагач не се
присъждат разноски, но когато помагачът има качеството на ответник по обратния иск,
разпределението на разноските се извършва съобразно изхода на спора. В настоящия
случай, обратният иск не е бил разгледан, поради несбъдване на процесуалното
условие, под което е предявен. Въпреки че няма постановен резултат, с оглед на който
да се присъдят разноски, неразглеждането на обратния иск по същество е аналогично
на прекратяване на производството по този иск. В този смисъл е и трайната практика
на ВКС в това число Определение № 724/15.12.2015г. по дело № 1280/2014г. по описа
на ВКС, ТК, II т.о. В този случай и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът по
обратния иск има право на разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск, поради което и ищецът
по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на третото лице помагач Ж. Д.
сумата от 500 лева – сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, против „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ***, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 3770.81 лева - главница цена
доставена топлинна енергия за имот в *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране ва заявлението в
съда до изплащане на вземането, както и сумата 607.47 лева - мораторна лихва за
периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №5769/2026 г. по
описа на ПРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „***" АД, ЕИК ***, да заплати
на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, сумата от общо 200.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, да
заплати на Ж. Й. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „Стара чешма“ № 23, сумата
от 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5