№ 144829
гр. С, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110142287 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по заявление на СВ АД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, бул. ЦБ 159, ет.2 и 3 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, преценявайки, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. с
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, е дал указания на заявителя да отстрани констатирани
нередовности. На заявителя е указано да уточни претенцията си за обезщетение за забава
/посочена в заяввлението мораторна лихва/ като индивидуализира главното вземане, за
което се претендира, по характер, размер и период. Разпореждането е получено, като в
предоставения срок заявителят не е отстранил констатираните нередовности.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С
оглед изричното препращане, предвидено в разпоредбата на чл. 410, ал.2 ГПК към чл. 127
ГПК, редовността на заявлението изисква посочване на конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска /127, ал.1, т.4 от ГПК/, както и в какво се състои
искането / чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК/. Следователно заявителят трябва да изложи
фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на вземането, както и размера му, т.е. заявителят следва да посочи от какво
произтича вземането му като наведе ясни доводи, че той има вземане към длъжника именно
за процесната сума и на конкретно основание, а когато се касае за различни по естеството си
претенции сумите следва да бъдат конкретизирани за всяка.
Заявителят в случая не е индивидуализирал ясно и недвусмислено претенцията си за
сумата 304,86 лева (триста и четири лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 03.10.2022 г. до 02.12.2023 г. Посоченото в заявлението не е достатъчно за
индивидуализация на претенцията, тъй като не е посочено за забава изпълнението на кое
главно задължение се претендира обезщетението. Със заявлението е претендирана главница,
1
но не се твърди изрично сочената мораторна лихва да е обезщетение за забава плащането на
това главно задължение. Дори и да се приеме, че е такова, не е ясно какъв лихвен процент е
приложен и на какво основание се претендира дължимостта на такъв размер лихва,
респективно дали тази претенция съставлява мораторна неустойка /съответно къде се твърди
да е уговорена/ или обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД /като в последния очевидно
размерът не отговаря на законната лихва/.
Индивидуализация на основанието, което се твърди, че се е породило вземането се
налага и за да е възможна преценката на съда налице ли са предпоставки за издаване на
заповед съгласно чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3. ГПК. Съдът не би могъл да прецени дали искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави /т.2/ или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т.3/ при
положение, че заявителят нито сочи на какво основание претендира да е възникнало
вземането, нито за неизпълнение на кое главно задължение.
Индивидуализация на вземането на кредитора е необходима и с оглед гарантиране на
правата на длъжника чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл.414 ГПК, като изложението на обстоятелствата, на които са основава
претенцията, следва да е в степен, която е достатъчна за длъжника, за да може той да
направи информиран избор дали да се противопостави на твърдението за дължимост на
вземането или да не го оспорва, или да оспори дължимостта само на някои вземания или
части от тях, които счита за недължими. Ясен следва да е и предмета на евентуално
производство по реда на чл. 422 ГПК.
С оглед посоченото и предвид неизпълнение на дадените от съда указания заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за коментираната сума не
следва да бъде издадена.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
в полза на заявителя СВ АД с ЕИК: *** и адрес: гр. С, БУЛ.ЦБ 159, ет.2 и 3 срещу К. А. Г. с
ЕГН: ********** В ЧАСТТА за сумата 304,86 лева (триста и четири лева и 86 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 03.10.2022 г. до 02.12.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2