№ 3716
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110207426 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ц. Д. Т., ЕГН ********** чрез адв. А. Т.
срещу наказателно постановление /НП/ № ***/03.10.2023 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Поддържа
се, че АУАН и НП не съдържат пълно и ясно описание на фактическата
обстановка, тъй като не е посочено на какво основание се е наложило
извършването на проверка на водача на автомобила. Твърди се, че
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира две различни хипотези – отказ за
изпробване с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество и неизпълнение на предписание за химико-
токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, а контролният орган не е предприел необходимите мерки, за да бъде
извършено лабораторно изследване. Посочва, че в хода на проверката не е
съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
1
наркотични вещества или техни аналози, чрез който протокол, според
жалбоподателя, единствено би могъл да се докаже обективиран отказ от водач
да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества. От съда се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Не се явява адв. Т., нито преупълномощеният от нея адв. К.. В писмена молба
адв. Т. изразява съгласие за разглеждане на делото в нейно отсъствие и моли за
отмяна на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на АНО
се аргументира законосъобразността на издаденото наказателно
постановление и се прави искане същото да бъде потвърдено. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 08.09.2023 г. около 19:55 часа в гр. София жалбоподателят Ц. Д. Т.
управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № *** движейки се по бул. „***“
с посока от кв. „***“ към ул. „***“. Пред базар „***“ същият бил спрян за
проверка от полицейски служители при отдел „Специализирани полицейски
сили“ в СДВР- свидетелите Й. С. Д. и И. Е. Г.. Поради съмнение, че водачът е
употребил наркотични вещества служителите на ОСПС повикали екип на
ОПП-СДВР с цел водачът да бъде изпробван на място с техническо средство
за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На място пристигнали
свидетелите М. В. Ц. и С. В. С. и двамата заемащи длъжността „младши
автоконтрольор“ в ОПП-СДВР. Жалбоподателят категорично отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
поради което на Т. бил издаден талон за медицинско изследване № *** с
отбелязване, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ до 40 минути от
връчването му. Талонът бил връчен на Т. в 20:20 часа на 08.09.2023 г. До
посочения в талона за медицинско изследване час – 21:00 часа жалбоподателят
не се явил в болничното заведение, за да бъде изследван за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози.
Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя Ц. Д. Т. да
бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози
свидетелят М. В. Ц. съставил против Т. акт за установяване на
административно нарушение серия GA №1021115/08.09.2023 г. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения
и получил екземпляр от него. Срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН на 03.10.2023 г. началник група в
отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП. На неустановено
дата екземпляр от НП бил връчен на жалбоподателя, а на 13.05.2024 г. била
депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
2
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите М. В. Ц., С. В. С., Й. С. Д. и И. Е. Г., както и
събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон
за медицинско изследване № ***, справка от УМБАЛ „Св. Анна- София“ АД,
справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
513з-5075/21.07.2015 г. на директора на СДВР, Заповед 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, справка от СДВР
относно служителите на ОСПС-СДВР, извършили проверка на жалбоподателя
на 08.09.2023 г., копие на доклад за проверени лица и превозни средства, копие
на ежедневна ведомост.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетелите Й. С. Д. и И. Е. Г., които са спрели за проверка
жалбоподателя. И двамата свидетели демонстрират достатъчно ясен и
конкретен спомен относно събитията, свързани с процесната проверка –
мястото на проверката, спрения автомобил – марка „***“, черен на цвят,
причините, поради които бил спрян самия автомобил /наличие на повреди по
автомобила, като свидетелят Д. посочи, че у него възникнало съмнение, че
автомобилът е участвал в ПТП/, както и причините, поради които са решили
да повикат за съдействие колеги от ОПП- СДВР, а именно съмнение, че
водачът е употребил наркотични вещества /свидетелят Г. посочи, че усетил
мирис на марихуана/. Отново еднопосочни са показанията на свидетелите
относно обективирания отказ от страна на водача Т. да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство, като не може да не
бъде отчетено обстоятелството, че свидетелите си спомнят специфични
детайли, свързани със случая, а именно, че водачът е изразил съмнение в
достоверността на тестовете и е поискал проверяващият екип да борави с
теста с ръкавици. Свидетелят Д. изясни пред съда, че тъй като към процесната
дата служителите на ОСПС не разполагали с технически средства за проверка
на водачи за употреба наркотични вещества са повикани служители на ОПП-
СДВР, в чиито правомощия се включва извършването на проверки и съставяне
на АУАН. Видно от съставения доклад за проверени лица и превозни средства
от моторизиран патрул МП-С-202 за 08.09.2023 г. /в състав свидетелите Д. и
Г., видно от справката от началника на ОСПС – СДВР/ сред проверените лице
е и жалбоподателят Ц. Д. Т. с лек автомобил с рег. № ***.
Съдът намери, че показанията на свидетелите М. В. Ц. и С. В. С. са
обективни, добросъвестно депозирани и достоверни, поради което им се
довери. Посочените свидетели са служителите на ОПП- СДВР, изпратени за
оказване на съдействие на колегите им от ОСПС – СДВР във връзка с
проверката на жалбоподателя. Показанията на свидетелите са в значителна
степен подробни, детайлни и информативни и се явяват източник на преки
доказателства относно отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Свидетелят Ц.
подробно разказа пред съда за извършената проверка, мястото на
осъществяването й, както и за категоричния отказ на водача да бъде изпробван
за наркотични вещества, поради което бил издаден талон за медицинско
изследване, но водачът заявил, че няма да отиде да даде биологични проби за
изследване.
В синхрон с показанията на свидетелите са и писмените доказателства
3
по делото – талонът за медицинско изследване, в който е отразен отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба
наркотични вещества, който талон водачът е подписал и получил. По делото е
приобщено и писмо от директор М.Д. при УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД, от
което е видно, че лицето Ц. Д. Т. не фигурира в базата данни на лечебното
заведение следователно същото не се е явило на 08.09.2023 г. за медицинско
изследване и предоставяне на биологични проби за изследване.
Съдът намира, че събраната доказателствена съвкупност по несъмнен и
категоричен начин установява, че след като е бил спрян за проверка от
полицейски служители жалбоподателят Ц. Д. Т. е отказал да бъде проверен с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози. Не може да бъде споделен доводът на адв. Т., изложен в жалбата, че в
настоящото производство отказът на водача може да се докаже единствено с
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози по образец съгласно приложение № 4 към Наредба № 1 от
19 юли 2017 Г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба
№1/19.07.2017 г./ На първо място съгласно чл. 84 от ЗАНН при липса на
особени правила в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК „Доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила.“, следователно отказът на жалбоподателя да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества може да се установи с всички допустими
от НПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания. На
следващо място, цитираният от адв. Тородора протокол видно и от самото му
наименование е такъв за медицинско изследване и се съставя в лечебното
заведение от медицинския специалист, който го извършва, а не на място от
полицейски служител. Видно от чл. 14, ал. 2 изр. последно от Наредбата
„протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1,
извършил изследването“ /лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер,
съответно лекарски асистент/, следователно в хипотеза, в която
жалбоподателят не се е явил за провеждане на медицинско изследване /видно
от писмото от УМБАЛ „Св. Анна София“ АД/, то няма как и такъв протокол
да е бил съставен, още по-малко на мястото на проверката и от полицейски
служители. Тук е мястото да се посочи, че в самия талон за медицинско
изследване е посочено лечебното заведение, в което следва да се яви
жалбоподателят, както и до колко минути от връчване на талона. Не е налице
законово задължение за контролния орган в случай на отказ да осигури
явяването на лицето в лечебното заведение, поради което и няма как да се
вмени в негова отговорност неявяването на жалбоподателя, противно на
разбирането на адв. Т..
От представените по делото заповед № 8121к-13180/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
513з-5075/21.07.2015 г. на директора на СДВР, Заповед 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
4
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е насочена
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. При липса на данни относно
датата на получаване на препис от НП съдът намира, че следва да приеме
жалбата за подаден в срок, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал..1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи, видно от
представената по делото заповед № 513з-5075/21.07.20215 г., издадена от
директора на СДВР и т. 1.3.2 вр. т. 2.1 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, актосъставителят М. В. Ц. в качеството си
на „младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“,
без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в
длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б. е встъпила в
длъжността началник на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10
от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 03.10.2023 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на
извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено по-малко от
месец по-късно.
Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано ясно, точно и
конкретно, като му е дадена съответстваща на описанието правна
квалификация. Възражението на адв. Т. относно непълнота/неяснота на
описаната фактическа обстановка е лишено от основание – липсва законово
изискване за посочване причината поради която е била предприета проверка
на жалбоподателя – дали се касае за случайна проверка, такава по сигнал,
специализирана полицейска операция и т.н., а отделно това обстоятелство
беше изяснено в хода на съдебното следствие от разпитаните свидетели.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива след употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. За установяване употребата им от водачите,
контролните органи имат правомощия да изпробват същите с технически
средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско изследване с
цел установяване наличието на горепосочените вещества в кръвта на водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея / в редакцията й към
датата на деянието/ се санкционира водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
5
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Последвалото изменение на разпоредбата не се явява по-благоприятен закон.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна, на посочените в
процесното НП дата и място жалбоподателят Ц. Д. Т. е осъществил състава на
нарушението по чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се
установява (от показанията на свидетелите Д., Г., Ц. и С., както и от талона за
медицинско изследване и писмото от УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД), че
жалбоподателят Т. в качеството си на водач на МПС е отказал да бъде
проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна, жалбоподателят Ц. Т. е извършил нарушението
при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е отказал да стори
това.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Законодателят е предвидил висок
размер на наказанието за това нарушение, доколкото може обосновано да се
предположи, че чрез отказа да бъде изпробван водач за употреба на алкохол,
наркотични вещества или техни аналози се прикрива извършено друго
нарушение, /управление на МПС след употреба на посочените вещества/,
което пък от своя страна сериозно застрашава здравето и живота на
участниците в движението по пътищата.
Санкционната част на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда при осъществен
състав на нарушението по цитирания законов текст кумулативното налагане
на две административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” в размер на 2000 лева.
Законодателят е определил размерите на административните наказания в
абсолютен размер, поради което АНО не е допуснал нарушение на закона като
е наложил именно този размер на лишаването от право да управлява МПС и
глоба, поради което въпрос за намаляването им не може да се поставя.
На основание изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушението е безспорно доказано, а наложените административни
наказания законосъобразни, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ /в редакцията на разпоредбата преди измененията с ДВ, бр. 53 от 2025
г., в сила от 01.10.2025 г./ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от
6
процесуалния представител дейност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/03.10.2023 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя Ц. Д. Т., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал.3 пр. 2 от
ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Ц. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7