Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 227
гр. Добрич, 25.**.20*г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и шести май година
20*
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
Секретар С.Д.
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер 876 по
описа за 20** година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените от О.-Г.Т. срещу „Е.****-О.”ООД – гр.Г..Т. искове са за
осъждане на ответника да заплати на ищеца получени без основание суми, общо в
размер на 366 **9.20 лева. Ищецът твърди, че в учебните 20*/20**г., 20**/20**г., 20**/20*г.,
20*/20**г. и 20**/20**г. ответникът извършвал превози на ученици до 16 годишна
възраст, живеещи в населени места без учебно заведение, до такова в
най-близкото населено място в О.та. За първите четири години превозите били
извършвани въз основа на сключени между страните по делото договори, а за
последната учебна година възложители по договорите за превоз били училищата, до
които били превозвани учениците. За извършените превози на ответника били
заплатени дължимите по договорите възнаграждения, като плащанията били
извършени със средства от общинския бюджет, но не пряко от ищеца, а чрез
съответните учебни заведения, до които били превозвани учениците, и на които
средствата били превеждани от ищеца. С тези плащания задълженията по договорите
били погасени изцяло. Освен платените по договорите суми, ищецът платил на
ответника и други суми, описани в исковата молба, възлизащи общо на 366 **9.20
лева. Тези плащания били извършени със средства по Наредба №2/20**г. за
компенсиране на намалените приходи на
превозвачите на някои категории пътници. Според ищеца наредбата не предвиждала
заплащането на компенсации за безплатния превоз на лица по чл.**, щом като
превозите на тези лица са предмет на договорни отношения между О. и превозвач;
плащането на такива не било предвидено и в договорите между страните,
независимо от финансовия резултат за ответника като превозвач. Следователно
сумите за компенсации ищецът платил на ответника без основание и претендира
връщането им от последния.
Ответникът оспорва
исковете. В срока по чл.**1 от ГПК е посочил, че
превозите на лица по чл.** от Наредба №2/20**г. подлежат на компенсации по
силата на правната норма, независимо дали това е предвидено в договора за
превоз. В сключените от него договори за превоз не бил включен, съответно и не
му бил платен „технологичен пробег, който по правната норма подлежал на
компенсиране. Средствата за компенсации били от държавния бюджет, а не от този
на ищеца, който следователно не е материалноправно легитимиран да иска
връщането им. В условия на евентуалност се позовава на изтекла погасителна
давност за сумите, получени до 17.05.20**г., като счита, че приложима в случая
е тригодишната давност за периодични плащания. В съдебно заседание се е позовал
още и на това, че в процесния период фактически превозвал и други лица с право
на безплатен превоз, за което не бил възмезден.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Между страните по делото са сключени договори /т.І л.27-л.*1/, с които в
учебните 20*/20**г., 20**/20**г., 20**/20*г. и 20*/20**г. О.-Г..Т. възложила на
„Е.**** ГТ”ООД да извършва специализиран превоз на ученици до
16 годишна възраст от общинските училища на територията на О.та. За учебната 20**/20**г.
договори със същия предмет и изпълнител са сключени от отделните училища, в
които са обучавани превозваните ученици /т.І л.1**-л.158/. Във всеки договор са
посочени маршрутът на превоза, цената за километър превоз, дължима за
действително извършен такъв, в тримесечен срок от извършването му и при
издадена от изпълнителя фактура. За действително извършените в изпълнение на
договорите превози ответникът издал фактури на обща стойност 4* 0**.92
лева, които изцяло били заплатени /т.І л.**0-л.4**/, като в заключението на
вещото лице по договори и учебни години подробно са описани фактурираните от
ответника превози и извършените по фактурите плащания. Всички фактури
ответникът издавал в края на съответния месец за извършените през него превози;
като получател на услугата е посочено училището, до което са извършвани
превозите, и плащанията на сумите по фактурите са осъществени от съответните
училища ежемесечно при издаването им.
Отделно от това ищецът платил на ответника и други суми общо в размер на
366 **9.20 лева. Плащанията са по издадени от ответника фактури /т.І
л.162-л.176/ „за компенсации учащи до
16год. възраст” за първо, второ и четвърто тримесечие на календарна
година. Първото плащане на компенсации е по фактура от 05.**.20*г. за
четвъртото тримесечие на 20*г., а последното по фактура от 24.04.20**г. за
второто тримесечие на 20**г.
Съгласно чл.26 ал.3 от ЗНП /ред.ДВ бр.90/2002г./ на учениците до 16 годишна
възраст в населено място, в което няма съответно училище, се осигурява
безплатен транспорт в средищно училище в най-близкото населено място на
територията на О.та, а съгласно чл.26 ал.4 от ЗНП /ред.ДВ бр.*4/2003г./
средствата за транспортни разходи по ал.3 се осигуряват от централния бюджет и
се предоставят на общините. Същото е залегнало в разпоредбите на чл.26 ал.4 и 6
от ЗНП /ред.ДВ бр.78/20**г. и бр.99/20*г./. С Наредба №2/31.03.20**г. са
уредени условията и редът за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт
за определени категории пътници, една от които са учениците до 16 годишна
възраст, имащи право на безплатен транспорт по горепосочените, установени в ЗНП
причини – чл.** от Наредбата. Съгласно чл.** ал.1, ал.2 т.1и ал.3 от Наредбата
учениците от посочената категория имат право на безплатни междуселищни
пътувания от местоживеенето им до средищните училища и обратно; пътуванията се
организират от О.та, респ.училищата, на които е делегирано това право, по
четири нормативно установени начина, един от които е чрез сключване на договор
за специализиран превоз с автомобилен транспорт. Съгласно чл.22 и чл.** ал.1 и
4 от Наредбата стойността на безплатния превоз се компенсира на превозвачите
със средства от централния бюджет, предоставяни чрез общините, на които
средствата се превеждат за първо, второ и четвърто тримесечие на годината, а те
се разчитат с превозвачите.
Като се имат предвид установените от договарящите насрещни права и
задължения, както и изричното препращане, което в повечето от тях се прави,
следва, че сключените между ищеца и ответника и между училищата и ответника
договори попадат в приложното поле на Наредба №2/31.03.20**г. За фактически
извършените в изпълнение на договорите превози ответникът има право на възнаграждение,
платимо със средства от централния бюджет чрез О.та – компенсации. От тази
гледна точка плащането от ищеца на ответника на компенсации общо в размер на
366 **9.20 лева за извършените от последния ученически превози по
процесните договори е в съответствие с предвиденото в Наредба №2/31.03.20**г.
Но за осъществените от него превози по договорите ответникът вече е бил получил
плащания общо в размер на 4* 0**.92 лева, при което последващото
компенсиране за същите превозни услуги с се явява повторно. Верно е, че по
правилата на чл.22 и ** от Наредбата възмездяването на предоставените от
ответника транспортни услуги е трябвало да се извърши от О.та, със средства от
централния бюджет, след като бъдат одобрени и преведени, на три пъти. Вместо
това още преди одобряването и превеждането на държавната субсидия за
съответното тримесечие, на ответника ежемесечно е плащано за извършените от
него превози, като плащанията са извършвани от училищата, които /с изключение
на последната година/ не са възложители по договорите. Тези плащания обаче са
за изпълнение на задълженията на ищеца като възложител по договорите и
погасяват вземанията на ответника за насрещна парична престация за извършените
от него превози така, както са договорени, фактически извършени и фактурирани
от него. Проблемът, че плащанията са извършени не със средства от държавната
субсидия и от училищата, които не са възложители /без последната година/,
остава в отношенията между държавния бюджет, О.та и училищата. Този проблем е
извън настоящия спор, в който същественото е, че, независимо кой и с чии
средства е платил, ответникът е получил изпълнение по договорите и издадените
от него фактури общо в размер на 4* 0**.92 лева. За всеки извършен от него
превоз ответникът има право съответно на една насрещна парична престация, която
той е получил. Получаването за същите транспортни услуги и на компенсации общо
в размер на 366 **9.20 лева е лишено от основание.
Изводът се отнася за пълния размер на получените компенсации. Доводът на
ответника, че първоначално платените му суми в размер на 4* 0**.92 лева не
включват плащане за технологичен пробег, поради което съответна част от
компенсациите му се следва, е неоснователен.
В съответствие с чл.** ал.1 т.1 от Наредба №2/31.03.20**г. в установените
пределни размери държавата финансира всеки километър общ пробег. Съгласно чл.**
ал.2 /ред.ДВ бр.29/20**г./ от Наредбата общ
пробег е пробегът по разписание и 20 на сто от него - технологичен пробег от и
до местодомуването. Съгласно чл.** ал.2
/ред.ДВ бр.9/20**г./ общият пробег включва пробега по разписание и до 20 на сто
от пробега по разписание. Не е изрично посочено, но с оглед пълния текст на
разпоредбата и предназначението на обсъжданата нормативна уредба, следва, че
пробег по разписание е пробегът от населеното място, в което живеят ученици под
16 годишна възраст и няма училище, до средищното училище и обратно. Или
превозвачът има право на компенсиране за всеки километър общ пробег, включващ
пробега за прякото транспортиране на учениците до/от средищното училище и още до
20% от него, като правото му произтича от нормата на закона, независимо дали е
залегнало в договора за превоз.
В случая обаче договорите, въз основа на които ответникът е осъществявал превоза
на учениците, имат за предмет общия пробег. В два от тях /т.І л.1** и *5/ това
изрично е посочено. В останалите е визиран дневен пробег, конкретизиран като
дължина в километри и по маршрути. Видно е, че във всички случаи договореният дневен
пробег започва и свършва в гр.Г.Т.. В града се намират само две от средищните
училища, до които са извозвани ученици. Останалите са в други населени места /К.,
С., К./, при което, ако дневният пробег по договорите се свеждаше само до пробега
по разписание, то в договорите за превоз за тези дестинации не би фигурирал
като начална и крайна точка гр.Г..Т.. Посочването на града като изходна и
крайна точка на дневния пробег, вкл. и в случаите, в които няма връзка с
пробега по разписание, показва, че пробегът от и до местодомуването е взет
предвид и дневният пробег по договорите е равнозначен на общия пробег по
съдържанието на горецитираната разпоредба. По делото няма данни какво е
съотношението между включения в договорите технологичен пробег и пробега по
разписание, но правната разпоредба е фиксирала горна норма на подлежащ на
финансиране технологичен пробег – до 20% от пробега по разписание. Така че, ако
договореният технологичен пробег е под посочения максимален норматив, това е
въпрос на договаряне и превозвачът подлежи на финансиране в рамките на
договореното. Евентуалното надхвърляне на норматива е извън настоящия спор.
Същественото в случая е, че договорите имат за предмет общ пробег, включващ
пробег по разписание и пробег над него, технологичен пробег. След като това е
така, и след като с първите плащания ответникът е получил погасяване на всички
вземания за всички извършени от него пробези по договорите, то погасени са и
вземанията му за пробег над този по разписание, за „технологичен пробег”.
Следователно всички платени му по-късно суми за компенсации в пълния им размер
са дадени без основание.
В съответствие с чл.55 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи да върне полученото без
основание.
Противно на посоченото от него, връщането се следва на ищеца. Полученото
без основание се дължи на онзи, който го е дал, и от факта, че даденото в
случая е с произход от държавна субсидия, не следва друг извод. Макар и
средствата по Наредба №2/31.03.20**г. да се осигуряват от държавния бюджет,
държавата не действа пряко, а чрез
общините. Те извършват разплащанията с превозвачите и съответно при плащане без
основание имат право да получат връщане, а, доколкото това са средства от
държавна субсидия, то касае по-нататъшните отношения между О.та и държавния бюджет.
Неоснователно е позоваването от страна на ответника, че от учебната 20*/20**г.
превозвал и деца от населени места без детски градини и ученици, подлежащи на
задължителна предучилищна подготовка; превозът бил осъществяван фактически, без
сключени договори, и не бил възмезден. Касае се за друга категория лица с право
на безплатен междуселищен транспорт, финансиран, организиран и осъществяван по
реда на Наредба №2/31.03.20**г. Ако ответникът е считал, че има вземане за
фактически извършен от него превоз на посочената категория лица, което вземане
да се зачете в настоящия спор, то той е трябвало да го заяви по предвидения за
това ред с възражение за прихващане или насрещен иск, което не е сторено.
В заключение ответникът се позовава
на погасяване по давност на задължението му за връщане на неоснователно
получените в периода 05.**.20*г.-17.05.20**г. суми общо в размер на 1** 8**
лева. Възражението се основава на разпоредбата на чл.*1 б.”в” от ЗЗД от ЗЗД,
която е неприложима. Ако и сумите да са получавани от ответника периодично,
задължението за връщането им не е периодичен платеж по смисъла на разпоредбата.
Липсва единен правопораждащ факт, като плащането без основание на всяка отделна
сума е правопораждащ факт на задължението за връщането на тази сума, липсва
предварително определен падеж, както и предварителна определеност или
определяемост по размер. Изобщо задълженията за неоснователно обогатяване, в
т.ч. тези за връщане на полученото без основание се погасяват с общата
петгодишна давонст по чл.1** от ЗЗД. В случая най-старото неоснователно плащане
е извършено на 05.**.20*г. и от този момент е започнал да тече давностният срок
за връщането му. Исковата молба е предявена на **.*.20**г., преди изтичане на
пет години, следователно задължението за връщане на получената на тази дата
сума не е погасено по давност. Още по-малко са погасени задълженията за връщане
на получените в последствие без основание суми.
От изложеното следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
удовлетворен, като ответникът бъде осъден да върне на ищеца неоснователно
получените суми общо в размер на 366 **9.20 лева. На осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата следва да се присъди ведно с обезщетение за забавено изпълнение на
главното парично задължение в размер а законната лихва върху него, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване.
С оглед резултата от спора и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца платените от него за водене на делото * 6*.**
лева държавна такса, 9 *** лева адвокатско възнаграждение и 200 лева за
вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.****-О.”ООД, ЕИК *******, гр.Г.Т.,
ул.”Б.”№***, да
заплати на О.-Г.Т., ул.”В. А.”№*, БУЛСТАТ BG *******,
сумата 366 **9.20 лева, съставляваща сбор от получени без основание в
периода 05.**.20*г.-24.04.20**г. суми за компенсации на извършени от ответника
превози на ученици до 16 годишна възраст, ведно със законната лихва върху
главното парично задължение, считано от **.*.20**г. до окончателното му
погасяване, както и сумата * 6*.**
лева - държавна такса, сумата 9 *** лева -
адвокатско възнаграждение, и сумата 200 лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: