№ 296
гр. Варна, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Ат. Атанасов
при участието на секретаря Е. Ян. П.а
като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900400 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Д. И. М., с ЕГН
**********, с адрес: *****, действаща чрез адв.П.П., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
500000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, физиологични и емоционални травми, в резултат от ПТП, реализирано на
01.07.2023г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“БМВ 525“, с рег.№*****, който към датата
на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2023г. около 01:45 ч. в гр.Варна, на пътен
възел “Летище“ в посока гр.Варна, е настъпило ПТП с участието на л.а.“БМВ 525“, с рег.
№*****, управляван от М. Н. Д., в резултат от което на пътуващата в автомобила ищца са
причинени множество телесни повреди. Сочи се, че по случая е образувано досъдебно
производство ****** по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна като в
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №816/01.07.2023г. е посочено,
че поради движение с несъобразена скорост водача на л.а.“БМВ 525“, с рег.№***** е
реализирал удар в бетонна подпора, отклонява се рязко в дясно и се блъска в пътната
мантинела. Твърди се, че в резултат от инцидента ищцата е претърпяла телесни увреждания,
изразяващи се в голяма разкъсно-контузна рана в областта на ляво око, засягаща горен и
долен клепач, преминаваща извън външния и вътрешния очен ъгъл, продължаващ към
1
лявата буза с неправилна форма, видимо уголемен ляв очен булб и липсващи движения във
всички посоки, видимо липсващи конюктива, трайно широка лява зеница и ареактивна,
липсваща директна консесуална реакция, видимо наранени външен прав и долен кос мускул;
подорбитални счупвания на ностната кост; контузия на лявото рамо. Сочи се, че към
момента на ПТП за л.а.“БМВ 525“, с рег.№***** е била налице сключена с ответното
дружество задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в Застрахователна полица №***** и валидна до 17.06.2024г. Поддържа се, че
за лечение на причинените на ищцата, вследствие от процесното ПТП увреждания са
предприети няколко оперативни интервенции в областта на окото, лявото рамо и носа, като е
налице пълна загуба на лявото око. По-подробно се сочи, че на 01.07.2023г. ищцата е приета
в УМБАЛ “Св.Анна-Варна“ с диагноза: травматичен шок, мозъчно сътресение, фрактура на
носните кухини, фрактура на орбита, разкъсно-контузна рана на клепача, проведена била
оперативна интервенция под обща анестезия с репозиция на носните кости и хирургична
обработка на лявото око. На 03.07.2023г. ищцата е приета в Специализирана болница по
очни болести за активно лечение-гр.Варна за оперативна интервенция на лявото око, а на
04.07.2023г. била приета в УМБАЛ “Св.Марина-гр.Варна“. Твърди се, че лечението
продължило в ФР Германия, където живеела ищцата, като на 13-14.07.2023г. и 19-
20.07.2023г. са проведени операции на лявото око и акромиоклавикуларната става в ляво,
били поставени метални имплатни за фиксация, а на окото била поставена протеза. Сочи се,
че предстоят нови манипулации по носа и окото, екстракция на метални фиксатори и
пластични операции за заличаване на белезите, получени от процесното ПТП. Излага се, че
инцидентът се отразил тежко на физическото и психическото здраве на ищцата. Изложено е
обстойно описание на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от
получените травми при процесното ПТП, които са довели до преживяване на шок, депресия,
ограничаване на социалните контакти, като се поддържа, че загубата на око и белезите по
лицето, са влошили цялостно й психично здраве. Твърди се, че на 30.11.2023г. пострадалата е
отправила застрахователна претенция към ответното дружество, като към настоящия момент
застрахователно обезщетение не е заплатено. Поддържа се, че поради липсата на
произнасяне от страна на застрахователя по предявената към него извънсъдебна претенция,
за ищцата е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, иска се
оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се твърдението за противоправно и виновно
причиняване на ПТП от водача на л.а.“БМВ 525“, с рег.№*****, предвид липсата на влязъл в
сила съдебен акт със задължителна сила по смисъла на чл.300 от ГПК. Оспорва се като
недоказан механизма на ПТП, съответно се поддържа, че при липса на установен деликт, не
следва да се прилага презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД спрямо водача на л.а.“БМВ 525“.
Оспорва се наличието на елементите от фактическия състав на деликта като се поддържа, че
процесното събитие е осъществено случайно по смисъла на чл.15 от НК, тъй като за водача
на процесния автомобил обективно не е било възможно да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. В условията на евентуалност, на база извършен анализ на данните
съдържащи се в представената с исковата молба медицинска документация, се поддържа
2
становище за прекомерност на претендираният размер на обезщетението. Сочи се относима
съдебна практика във връзка с определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, както и за критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД.
Поддържа се, че според вида и степента на получените травми, максималният справедлив
размер на претендираното обезщетение, без да се отчита съпричиняване на вредите, не
следва да надвишава сумата от 150000лв. На следващо място се поддържа, че претенцията за
лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г., е неоснователна и не е съобразена с
изискванията на чл.380 и чл.497 от КЗ, тъй като от ищцата не е изпълнено задължението на
пострадалия да представи поисканите от застрахователя доказателства по реда на чл.106,
ал.3 от КЗ. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като
ищцата не е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП и защото доброволно е
пътувала в автомобил, управляван от водач, който се е намирал под въздействието на
алкохол, с което си поведение тя е увеличила вероятността за настъпване на вредоносния
резултат и е допринесла за степента и тежестта на вредите.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се
оспорват твърденията и възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.
Оспорва се възражението на ответника за отсъствие на деликт и твърдението му за случайно
Д.ие. Излагат се насрещни доводи по приложението на чл.52 от ЗЗД във връзка с ППВС
№4/1968г. на ВС, като се поддържа, че в случая справедлив е именно претендирания от
ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че преживяната от
ищцата тежка телесна повреда-загуба на зрението с едното око и полученото в резултат на
това тежко загрозяване и обезобразяване на лицето, предвид младата й възраст, води до
психологическа травма, която ще я определя и оформя като личност през целия й живот,
който ще е изпълнен с трудности от личен и интимен характер. По повод възражението на
ответника за момента, от който се дължи законна лихва за забава, се излагат съображения по
приложението на чл.497, ал.1 от КЗ. Поддържа се, че при представяне на протокол за ПТП,
съгласно чл.496, ал.3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“,
като в случая е налице и хипотезата на чл.106, ал.5 от КЗ. Оспорва се направеното от
ответника възражение за съпричиняване с аргументи, че ищцата е спазила разпоредбите на
ЗДвП и защото предвид уврежданията по процесното МПС, не би могла да предотврати
настъпването на вредоносния резултат.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който се поддържат оспорванията, възраженията и доводите за неоснователност на исковата
претенция. Излагат се допълнителни /ирелевантни за казуса/ доводи за съпричиняване на
уврежданията от ищцата, която като пешеходец не е спазила правилата за движение по
пътищата защото не е пресичала на пешеходна пътека в нарушение на чл.113 от ЗДвП.
Излагат се допълнителни доводи във връзка с оспорването на претенцията за лихва.
В подадена по делото нарочна молба, както и в проведеното открито съдебно
заседание, пълномощника на ответника изразява становище, че не поддържа подадения
3
отговор на допълнителната искова молба, поради допуснати в него фактически неточности и
изградени върху тях погрешни правни изводи.
По делото като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран М. Н. Д.,
с ЕГН **********, който в предоставения му срок, чрез процесуалния си представител, е
депозирал становище, с което не оспорва, че е управлявал процесното МПС към момента на
реализиране на инцидента и съжалява за причинената телесна повреда на ищцата. Сочи, че
след продължителни увещания, се е съгласил да откара компанията, част от която е била
ищцата, въпреки че е трябвало да бъде на работа първа смяна. Поддържа, че при качването
си отзад в автомобила, ищцата не е поставила обезопасителният колан, който е бил наличен
в колата. Оспорва доводите на ответника, че към момента на процесното ПТП е управлявал
автомобила, след употреба на алкохол.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
насрещната страна. С писмени бележки се доразвиват доводи за основателност на
претенцията.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявеният иск, поддържа
отговорите и възраженията си.
Третото лице помагач, чрез пълномощникът си излага, че в рамките на 72 часа след
настъпване на процесното ПТП, е уведомил застрахователя за инцидента.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП-01.07.2023г., по отношение на лек автомобил “БМВ 525“, с
рег.№***** е имало валидно облигационно отношение по сключена с ответника застраховка
“Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №*****, с период на
действие от 18.06.2023г. до 17.06.2024г. също така, че с Уведомление №*****., ищцата е
предявила застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ към ответното дружество
за заплащане на обезщетение.
Установява се от представената по делото медицинска документация, че
непосредствено след процесния инцидент ищцата е постъпила в Спешния център при МБАЛ
“Св.Анна“-гр.Варна, контактна и адекватна, без да е губила съзнание. При приема в
болничното заведение са направени изследвания и консулт, след което ищцата е настанена в
отделението по Анестезиология и интензивно лечение. Установена е голяма разкъсно-
контузна рана в областта на ляво око, засягаща горен и долен клепач, преминаваща извън
външния и вътрешния очен ъгъл, продължаваща към лява буза, с неправилна форма, видимо
уголемен ляв очен булб и липсващи движения във всички посоки, видимо липсваща
конюктива, трайно широка лява зеница и ареактивна, липсваща директна и консенсуална
4
реакция, видимо наранени външен прав и долен кос мускул. По-късно същият ден ищцата е
преведена в операционна зала за първична хирургична обработка на лявото око, както и
репозиция на носни кости. След операцията е подложена на активно наблюдение и е
изписана на 03.07.2023г., като по препоръка лечението й е продължено в СБОБАЛ-Варна, в
периода 03.07.2023г.-04.07.2023г., след което е насочена за хоспитализация в УМБАЛ “Света
Марина“-гр.Варна. В съпровождащата документация е отразено, че целта на пренасочването
на пациентката в друго лечебно заведение, е нуждата оказване на интегрална грижа, като
специалистите от СБОБАЛ-Варна имат ангажимент за менажиране на очния проблем.
Периода на хоспитализация на ищцата в УМБАЛ “Света Марина“-гр.Варна е 04.07-
08.07.2023г., където е била под наблюдение от екип от специалисти от различни области,
като е изписана с препоръки за прием на антибиотик и продължаване третирането на раната
в лявата орбитрална област в очна клиника.
По делото са представени /с превод на български/ медицински документи от
Университетска болница Мюнстер, Германия, от които е видно, че периода 13.07.2023г.-
18.07.2023г. ищцата е била настанена в Клиника по офталмология за извършване на
оперативна намеса в областта на ляво око. След това на 19.07.2023г. ищцата е преместена в
Отделение по травматология за извършване на операция на рамото, като на 20.07.2023г.
пострадалата е изписана. През м.10.2024г. е последвал последващ прием в посоченото
болнично заведение за нова оперативна интервенция на 02.10.2024г. с цел премахване на
имплант и хоризонтален възел, чрез използване на техниката на MINAR.
Представена е и медицинска документация от Учебна болница в Хамбург, Германия,
според която ищцата е била хоспитализирана в Очна клиника за периода от 06.08.2024г. до
08.08.2024г., през който период е извършена операция-ексцизия на белег и повторно
вмъкване на леватора.
Видно е от материалите по приобщеното АНД №4460/2024г. по описа на Районен съд
Варна, че производството по същото е приключило със Споразумение от 26.11.2024г., с което
подсъдимият М. Н. Д., признат за виновен в това, че при управление на лек автомобил
“БМВ 525“, с рег.№*****, на 01.07.2023г. на път II-29 “Варна- Добрич“ на Пътен възел
“Летище“, посока гр.Варна, е нарушил правилата за движение по пътищата и в резултат от
това е реализирал ПТП, с което по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на
ищцата, изразяваща се механични травми на лявото око, довели до загуба на зрението,
обусловило постоянна слепота с лявото око и средни телесни повреди, изразяващи се в
травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота и
изкълчване и мекотъканни увреди на лявото рамо, довело до трайно затрудняване
движението на лявата ръка.
От заключението на назначената по делото първоначална КСМАТЕ, се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 01.07.2023г., около 01.45 часа, в гр.Варна, на пътен възел
“Летище“, като водача на л.а. “БМВ 525“, с рег.№***** самокатастрофира, поради движение
на автомобила със скорост по-висока от критичната за процесния завой. При настъпило
презавиване вляво лекият автомобил се удря в лява бетонна стена с предна и странична лява
5
част, след което се отклонява вдясно, пресича ширината на двете пътни ленти и се удря с
десен страничен борд в дясна метална мантинела. При реализиране на първи удар в предна
лява част на автомобила, телата на пътниците са залитнали напред и вляво, непосредствено
след което е настъпил втория удар в лява странична част на автомобила, когато отклонените
тела се отклоняват рязко вляво. При този механизъм на отклонение на телата, е настъпило
увреждането ищцата, находяща се на задна лява пасажерска седалка в автомобила, като
пострадалата е претърпяла травматичен шок, мозъчно сътресение, тежка травма в областта
на лявата очна ябълка /разкъсване на меки тъкани, разкъсване на двата клепача, чужди тела
в лявата очна ябълка/, многофрагментно счупване на носите кости, счупване на лявата
орбита, пълно изкълчване на лявата лопатково-ключична става, с разкъсване на ставните
връзки, множество рани в областта на лицето. Нараняването в областта на лявата очна
ябълка е довело до загуба на зрителната острота, като това увреждане обуславя постоянна
слепота. Претърпения травматичен шок е обусловил разстройство на здравето временно
опасно за живота, а счупването на носните кости, е наложило оперативно лечение,
включително за възстановяване на нормалното дишане. Изкълчването на лявата ключично-
лопаткова става с разкъсване на връзковия апарат, е обусловило трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 2 месеца. Останалите
констатирани увреждания на ищцата, са обусловили временно разстройство на здравето-
неопасно за живота. Констатациите на вещото лице медик са, че за лечение на процесните
травми ищцата е претърпяла четири оперативни интервенции-първата от екип офталмолози
в България, други две от екип от офталмолози в Германия и една от екип ортопед-
травматолози в Германия. Също така, че понесените травматични увреждания са в голям
обем и сложност, като по лицето на ищцата са останали груби, ясно отчетливи белези в
областта на носа и лявата лицева половина, които създават видима асиметрия в нормалния
човешки облик и водят до загрозяване на лицето, определимо като обезобразяване. Експерта
медик излага, че в бъдеще в клиника по Естетична хирургия отстраняване би могло да
извърши на белезите в областта на лицето на ищцата и не смята, че биха се появили други
бъдещи усложнения в здравословен план. Заключението на вещите лица е, че при
настъпване на процесното пътното произшествие пострадалата е била без поставен
обезопасителен колан, но дори да е била с поставен такъв, то установените травматични
увреждания в лявата лицева половина отново биха настъпили. Според заключението на
експертизата не е установено наличие на етилов алкохол в изследвана проба кръв взета от
водача на автомобила, в който е пътувала ищцата.
В о.с.з. вещото лице медик уточнява, че при поставената външна метална протеза в
областта на окото, може да се развие инфекция, която да доведе до увреждане в дълбочина
на останалите меки тъкани и впоследствие да се развие т.нар. “симпатична офталмия“, която
представлява засягане и на другото око, с последващо прогресивно намаляване на зрението.
Отрицателните последствия, ако не се носи такава протеза, са наличие на загрозяване с
увреждане на сетивен орган.
Вещото лице инженер уточнява, че задният ред седалки в процесният автомобил е
6
оборудван с триточкови инерционни колани, без пиропатрон, които колани биха удържали
тялото да се премести при първоначалния удар и да реализира сблъсък с предно
разположеният гръб на предната лява седалка, но не биха издърпали тялото в обратна
посока. Предвид механизма на процесното ПТП, който се характеризира с два момента:
първият удар на автомобила в предна лява част, когато тялото се преместило напред вляво и
втори последващ сблъсък на лява странична част на автомобила спрямо стената. При
вторият удар се получава деформацията на задна лява врата, чупи се стъклото и главата на
пострадалата влиза в контакт със стената, което съприкосновение не би могло да бъде
предотвратено и при поставен предпазен колан.
Вещите лица по назначената повторна КСМАТЕ, в заключението си и при
изслушването им в о.с.з., потвърждават вече установения от предходната експертиза
механизъм на ПТП и факта, че ищцата не е била с поставен предпазен колан към този
момент. Според вещите лица контактната повърхност на увреждането при пострадалата е
била първо с колоната между предна и задна лява врата, от което са настъпили счупванията
на носа /първи камшичен удар/ и второ при счупването на стъклото на задна лява врата и
може би съприкосновението на главата на пострадалата с части на бетонната и облицована с
камък стена от където са пораженията в областта на окото /втори камшичен удар/. Вещото
лице инж.К. от техническа гледна точка, счита, че при наличие на поставен обезопасителен
колан, тялото на ищцата не би имало много голяма амплитуда /разстояние за засилване/ и
понесените удари не биха били с голяма сила, поради което челните травми в областта на
носа вероятно не биха настъпили, а вероятно не би настъпило и такова тежко увреждане в
областта на лявото око. Вещите лица инж.М. и д-р Д., заключават, че предвид установените
деформации по лявата част на лекия автомобил, понесените травматични увреждания от
ищцата в лявата лицева и лявата раменна област, биха могли да бъдат получени независимо
дали пострадалата е била с поставен обезопасителен колан.
От приетото по делото заключение на КСППЕ, което се кредитира от съда, като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на преживяната
в резултат от инцидента тежка психотравма, понастоящем ищцата страда от
посттравматично стресово разстройство. Непосредствено след процесното ПТП ищцата е
изпаднала в шоково състояние, като стресът е бил както физиологичен, така и психологичен,
и с продължителност над един месец. Постепенно, с усилията на медиците в болничното
заведение в Германия и с присъствието на най-близките й хора, е започнало възстановяване
на пострадалата, но към настоящият момент то не е пълноценно и ефективно. Според
вещите лица симптомите на посттравматичното стресово разстройство може да персистират
през целия живот на ищцата и да оказват влияние върху социалната й адаптация като цяло.
Към настоящия момент симптоматиката при ищцата се изразява в умерено повишена
тревожност, връщане в спомените, мислите и преживяванията от случилото се, повишена
страхова готовност, изпитване на вътрешно напрежение и безпокойство, когато извършва
различни дейности, включително и невъзможността да пътува в превозни средства, освен
когато е с роднини-сестра и баща. Изпитва дискомфорт, когато е сред повече хора, а
7
фрустрационният й толеранс се понижава в ситуации на фрустрация и е неефективен.
Налице е и чувство за собствена вина, която компенсира, чрез потребността да помага на
други хора в подобни ситуации. Наред с това и до настоящия момент ищцата има
нарушения на съня и е с повишена страхова готовност когато прави асоциации с превозни
средства. Вещите лица заключават, че макар и туширани /потиснати нездравословно/, психо-
емоционални травми от процесното ПТП, съществуват и понастоящем като нарушават
качеството на живот на ищцата, която страда от голямата група разстройства-невротични,
соматоформни и в адаптацията, както и посттравматично стресово разстройство. За
преодоляване на въпросните последици вещите лица препоръчват терапевтични сесии с
психотерапевт, комбинирани с медикаментозно лечение, изписано от психиатър.
По делото по искане на ищцата са разпитани свидетелите В. Д. С. и С.С.П., чиито
показанията се кредитират от съда, в частта, в която са базирани на непосредствени
впечатления и съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и
при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК.
Свидетелката В. Д. С., която е майка на ищцата, разказа, че по принцип живеят в
Германия и причината пострадалата да е в България, е за да прекара лятото с близките си и
да изкара шофьорски курс. В деня на инцидента свидетелката е била в Германия и след като
са я уведомили за него, дошла в България. Сочи, че в първите дни след инцидента дъщеря й
е била неадекватна и не е говорила, като едва на 14-ти ден, когато вече се е намирала в
Германия за извършване на операция, е започнала да говори. Свидетелката излага, че
започнатото лечение в България, е продължено в Германия, където са извършени
допълнителни прочиствания и манипулации на окото, а след това са оперирали носа на
ищцата, тъй като от травмата му тя не е можела да диша. Също така е оперирано е и рамото
й. Излага още, че лекарите са имали притеснения, че увреждането в лявото око може да
застраши и другото. По думите на свидетелката лекарите в Хамбург са поставили метална
протеза на окото, което налага извършване прегледи на 6 месеца и подмяна на протезата.
Според свидетелката след инцидента дъщеря й била в много тежко психическото състояние,
като търпения стрес се увеличавал в резултат от негативните прогнози на лекарите за
бъдещето на зрението й. В резултат от това и предвид травмите по лицето, ищцата искала да
излиза от вкъщи, плачела, поискала да бъдат махнати всички огледала от къщата, спряла е
контактите с всички хора, като преустановила и посещението на училище. Въпросното
състояние на пострадалата наложило майка й да спре работа, за да й помага и да бъде с нея.
Свидетелката сочи, че към момента ищцата все още няма желание за личен живот и планове
за бъдещето си, направила е опит да ходи на училище, но тъй като останалите деца се
дистанцират от нея, е дадена препоръка да спре училище, докато се възстанови и адаптира
към новата ситуация.
В показанията си свидетелят С.С.П., който е живял на семейни начала с майката на
ищцата, сочи, че е разбрал за инцидента от бабата на пострадалата. Сочи, че е посетил
ищцата в интензивното и е проследил лечението в България. По димите на свидетеля при
първият им контакт след инцидента ищцата изглеждала много зле и била обезобразена.
8
Коментара на 5 членният екип от медици, след проведената първа оперативна интервенция
на ищцата бил, че окото е на пихтия, клепачът го няма, счупен е носът й и има рани по
лицето. Към този момент пострадалата не била в състояние да разговаря, като първите й
опити за комуникация след два-три дни по време на престоя й в Очна клиника. Свидетелят
сочи, че получените в резултат от произшествието белези са разположени не само по лицето,
но по други части от тялото на ищцата, както и че тя все още има имплант в рамото. По
отношение на емоционалното състояние на пострадалата свидетеля излага, че тя се е
страхувала от възможността да загуби и другото си око. Не е искала да излиза от вкъщи, не е
успяла да завърши шофьорския си курс и не е завършила навреме средното си образования.
През есента е започнала да ходи на училище във Вълчи дол, където е на индивидуална
програма и макар да не й е лесно се старае да завърши два класа за една година, като води
самостоятелна подготовка. Сочи още, че не му е известно към момента да е планувано ново
лечение на ищцата, но се коментира възможността за пластични операции, освен това се
налага на 6 месеца да се извършва подмяна на протезата на окото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В разглежданият казус по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП по отношение на лек автомобил “БМВ 525“, с рег.№*****, е действала Застрахователна
полица №*****, с период на валидност от 18.06.2023г. до 17.06.2024г., като няма спор, че
вдачът на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Наред с това са
налице и елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето,
ползващо се от клаузите на застраховка „Гражданска отговорност”, а именно извършено
виновно противоправно Д.ие, причинна връзка между Д.ието и причинения вредоносен
резултат. Последните обстоятелства, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен в
производство по АНД №4460/2024г. по описа на Районен съд Варна и съобразно чл.300 от
ГПК, те са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
Д.ието. Ето защо се налага извод, че иска за заплащане на застрахователно обезщетение, е
9
доказан по основание.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване на критерия за
справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се отчетат обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По несъмнен начин от приетата по делото медицинска документация, от
заключенията на вещите лица по КСПЕ и КСМАТЕ, и от показанията на свидетелите, се
установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди-болки, страдания и негативни
психически изживявания, вследствие от получените при процесното ПТП увреждания,
изразяващи се в мозъчно сътресение, тежка травма в областта на лявата очна ябълка
/разкъсване на меки тъкани, разкъсване на двата клепача, чужди тела в лявата очна ябълка/,
многофрагментно счупване на носите кости, счупване на лявата орбита, пълно изкълчване
на лявата лопатково-ключична става, с разкъсване на ставните връзки, множество рани в
областта на лицето. За лечение на въпросните травми в рамките на три месеца ищцата е
претърпяла четири отделни оперативни интервенции-първата от екип офталмолози в
България, две от екип от офталмолози в Германия и една от екип ортопед-травматолози в
Германия, всички под обща анестезия. Увредата на лявата очна ябълка не подлежи на по-
нататъшно лечение и обуславя постоянна слепота с лявото око. Лечението на счупените
носни кости е приключило, като нормалното функциониране на органа е възстановено.
Същото важи и за изкълчването на лявата ключично-лопаткова става, като понастоящем
импланта ползван за лечение не е премахнат от тялото на ищцата. В резултат от
уврежданията по лицето на ищцата са налице груби, ясно отчетливи белези в областта на
носа и лявата лицева половина, които създават видима асиметрия и загрозяване, определимо
като обезобразяване. Ползваната от пострадалата метална протеза на лявото око, налага
извършване прегледи на 6 месеца и подмяна на протезата.
Наред с физическите травми се установява и наличието на тежки промени в
психичното здраве на ищцата, която след излизане от шоковото състояние, около месец след
процесното ПТП, проявява симптоматиката на умерено повишена тревожност, връщане в
спомените, мислите и преживяванията от случилото се, има нарушения на съня и повишена
страхова готовност, изпитва на вътрешно напрежение и безпокойство, включително и
невъзможност да пътува в превозни средства, освен когато е с роднини-сестра и баща, както
и дискомфорт, когато е сред повече хора. Понастоящем ищцата страда от посттравматично
стресово разстройство, чиито проявления може да персистират през целият й живот и да
10
оказват влияние върху социалната й адаптация като цяло. Макар и туширани /потиснати
нездравословно/, психо-емоционални травми от процесното ПТП, съществуват и нарушават
качеството на живот на ищцата, която продължава страда от голямата група разстройства-
невротични, соматоформни, в адаптацията и посттравматично. По делото са налице данни и
за социална само изолация на ищцата, както и за социална депривация от околните, въз
основа на настъпилите промени във външният й вид.
От друга страна се установява, че по отношение на зрението на ищцата не се очакват
други бъдещи усложнения в здравословен план, като с помощта на естетична хирургия е
възможно да се постигне отстраняване на белезите в областта на лицето й. Установява се и
напредък в емоционален план, като благодарение на подкрепата оказвана от близките й,
ищцата демонстрира желание да продължи с обучението и развитието си.
В обобщение, предвид младата възраст на пострадалата, трайния характер на
физическите ограничения, свързани със загубата на зрение на едното око, наличието на
загрозяващ белег на лицето и установените дефицити в психологичен план, които
обстоятелства засягат в негативен план всички сфери на реализация на индивида, който бива
лишен от възможността да бъде независим и активен, съдът намира, че за репариране на
търпените от ищцата болки, страдания и негативни психически изживявания е необходима
сумата от 270000лв.
Във връзка с определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата. Действително по делото се установи, че ищцата е била без поставен
предпазен колан при настъпване на процесното ПТП, но според заключението на
първоначалната КСАМТЕ и преобладаващото такова на повторната КСМАТЕ, травмите на
ищцата биха били в същия обем и тежест, независимо дали пострадалата е била или не, с
поставен обезопасителен колан. Горният извод не може да се разколебае от становището на
в.л. инж.К., което е част от повторната експертиза и според което при поставен
обезопасителен колан, понесените удари при инцидента не биха били с голяма сила, поради
е вероятно да не настъпят челните травми в областта на носа, а увреждането в областта на
лявото око не би било талкова тежко. В тази връзка, следва да се има предвид, че за да се
приеме наличие на съпричиняване, то категорично следваше да се установи, че травмите не
биха настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В
случая, както вече се посочи по делото не се установи еднозначно, че поставянето на
обезопасителен колан би предотвратило травмите, а че има вероятност за това.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице основание за редуциране на
определеното обезщетение при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
С оглед акцесорния характер на претенцията за лихва за забава и предвид
основателността на иска за обезщетение, в полза на ищцата се дължи мораторна лихва. По
отношение началния момент на забавата, настоящият съдебен състав споделя съдебната
практика, обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която
11
ответникът дължи мораторна лихва върху обезщетението, считано от момента на сезирането
му, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователят от отговорността на делинквента. Действително според
чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга
страна съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. По делото е приетото за безспорно, че е
налице уведомяване на застрахователя на 30.11.2023г. С оглед обаче диспозитивното начало
в гражданския процес, лихвата следва да се присъди според сезирането на съда, а имено
съгласно претендираната от ищеца дата-22.12.2023г.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се
дължат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска и според доказателствата
за направени такива в общ размер от 616лв. за превод на документи. Така изчислени
дължимите разноски възлизат на 338.04лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищцата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна защита по делото, чийто размер, изчислен съразмерно с уважената част от иска и
при условията на НВАР възлиза на 15450лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, се следват деловодните
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и според доказателствата за направени
такива, като техният общ размер възлиза на 32190лв. Определени при посочените условия,
на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер от 14807.04лв. Тук е
мястото да се посочи, че направеното от ищцовата страна възражение на основание чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника, е
неоснователно, доколкото същото е определено в минималният размер предвиден в НВАР.
Във връзка с освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски,
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чийто размер възлиза на 10870лв., както и 850лв. за
сторените разноски от бюджета на съда или общо сумата от 11650лв.
На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва
да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, да заплати на
Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 270000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, физиологични и
емоционални травми, в резултат от ПТП, реализирано на 01.07.2023г. в гр.Варна по вина на
водача на л.а.“БМВ 525“, с рег.№*****, който към датата на инцидента е бил застрахован
при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 338.04лв. представляващи съдебно деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 270000лв. до
претендираните 500000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, да заплати на
адв.П. П., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21а, офис 2, сумата от
15450лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищцата, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на ЗД “Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“
№87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, сумата от 14807.04лв., представляваща
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от
10870лв., представляваща сбор от дължимите държавна такса и разноски в производството,
и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Решението е постановено при участието на М. Н. Д., с ЕГН **********, в качеството
на трето лице помагач на страната на ответника ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13