Р
Е Ш Е Н И Е №373
04.08.2015г. гр.Кюстендил
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия,
на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
Секретар: Д.К.,
като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№1106 по описа за 2014г. на РС-Кюстендил
и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от В.К.П. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.Д.З. ***, същата и като съдебен адреса***, против ответниците Р.К.И. с ЕГН **********,*** и К.М.И. с ЕГН **********,***.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск против Р.К.И. с правно основание по чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за разваляне, поради неизпълнение, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 20.11.2006г., за който е съставен нотариален акт №100 том ІІІ дело №100/2006г. по описа на нотариус Д. С., с рег.№146 на НК и район на действие – РС-Кюстендил и с който Й. Б. П. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Кюстендил, починал на 19.01.2008г., и съпругата му В.К.П. с ЕГН **********, са прехвърлили на Р.К.И. с ЕГН ********** собствения си недвижим имот, представляващ жилище №9, на етаж 3 в жилищна сграда-блок №ППП-6 във вх.А, построена върху държавна земя в комплекс „Младост” в гр.Кюстендил, състоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ на жилището 63.59 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №1, със застроена площ от 5.56 кв.м., както и 1.006% ид.ч. от общите части на сградата и 1.006% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи: на жилището - от изток – улица; от запад – зелени площи; от юг – апартамент №8 /ведомствен/ и стълбищна клетка; от север – ап.№31 /ведомствен/; от горе – ап.№12 /на А. и Ц. А./; от долу – ап.№6 /на СМК-Кюстендил/; на избеното помещение – от изток – коридор; от запад – коридор и зелени площи; от юг – зелени площи; от север – мазе №2 /ведомствено/; от горе – ап.№1 /ведомствен/; на дворното място – от горе – ул.„Колуша” от запад – ж.б.№5; от север – ж.б.№1 и №2, от юг – ж.б.№8, а по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, апартаментът, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.504.1186.9.9, с адрес: гр.Кюстендил кв.„Румена войвода”, бл.6, вх.А, ет.3, ап.9, намиращ се в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.1186, с предназначение – жилище, апартамент, със застроена площ 63.59 кв.м., при съседни самостоятелн обекти в сградата: на същия етаж - 41112.504.1186.9.8, 41112.504.1186.9.31, под обекта - 41112.504.1186.9.6, над обекта - 41112.504.1186.9.12, срещу задължение на Р.К.И. да гледа и издържа прехвърлителите Й. П. и В.П. до края на живота им;
- иск против Р.К.И. и К.М.И. /вж.уточнителна молба на л.20 от делото/, с правно основание по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищцата В.К.П. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.01.2014г., сключен във формата на нотариален акт №11 том І дело №9/2014г. по описа на нотариус М. Т. с рег.№604 по регистъра на НК, с район на действие – РС-Кюстендил, с който договор Р.К.И. е продала на К.М.И. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.504.1186.9.9, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил с ЕКАТТЕ 41112, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота: гр.Кюстендил кв.„Румена войвода”, бл.6, вх.А, ет.3, ап.9, намиращ се в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.1186, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ 63.59 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседни самостоятелн обекти в сградата: на същия етаж - 41112.504.1186.9.8, 41112.504.1186.9.31, под обекта - 41112.504.1186.9.6, над обекта - 41112.504.1186.9.12 и при съседи по документ за собственост - от изток – улица; от запад – зелени площи; от юг – апартамент №8 /ведомствен/ и стълбищна клетка; от север – ап.№31 /ведомствен/; от горе – ап.№12 /на Асен и Цветанка Андонови/; от долу – ап.№6 /на СМК-Кюстендил/, ведно с прилежащото му избено помещение №1, със застроена площ от 5.56 кв.м., при съседи - от изток – коридор; от запад – коридор и зелени площи; от юг – зелени площи; от север – мазе №2 /ведомствено/; от горе – ап.№1 /ведомствен/, ведно с 1.006% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, за сумата от 10 000 лева.
В случай, че съдът намери за неоснователен иска по чл.135 от ЗЗД и отхвърли същия, при условията на обективно евентуално съединяване, ищцата В.П. предявява против Р.К.И. иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за осъждане на И. да заплати на ищцата сумата от 25 000 лева /вж.уточнение в съдебно заседание от 07.04.2015г.- л.84 от делото/, представляваща паричната пазарна равностойност на подлежащото на връщане, поради разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 20.11.2006г., жилище.
Ищцата счита, че ответницата виновно не е изпълнила задълженията си по договора, като е неглижирала нуждите и потребностите на прехвърлителите. Сочейки се, като единствен наследник по завещание на своя съпруг, претендира разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане изцяло. Твърди, че сделката между двамата ответници, с която първата е продала на втория имота, предмет на неизпълнения договор, е накърнила нейните права на кредитор, поради което моли прогласянето й за относително недействителна спрямо нея, а евнтуално счита, че й се дължи заплащане на заместващата облага в размер на 25 000 лева. Аргументира доводи за уважаване на исковете и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответницата Р.И. счита, че предявеният иск от П. за разваляне на договора, в частта относно правата на другия прехвърлител, който е починал, е недопустим, като твърди, че правото да се иска разваляне на договор за гледане и издръжка е лично, субективно, потестативно и може да бъде упражнявано само от лицето, на което то принадлежи. В останала част, счита, че искът по чл.87 от ЗЗД е неоснователен, като твърди, че е полагала всички дължими грижи за ищцата, а преди това - и за нейния съпруг, както и, че причина да преустанови изпълнението на задълженията си по договора след края на месец януари 2014г. е фактът, че самата ищца е заявила, че не желае да бъде обгрижвана от нея. Моли отхвърляне, както на този, така и на другите искове. Претендира разноски.
Ответникът К.И. счита предявения срещу него иск по чл.135 от ЗЗД за неоснователен, като релевира две основни възражения: 1) при сключване на договора за покупко-продажба, правото на ползване на В.П. върху имота, е било зачетено и 2) развалянето на договора не може да засегне правата му на приобретател по договора за покупко-продажба, доколкото последният е бил сключен преди вписване на исковата молба. Моли отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските по делото.
Районен
съд-Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
В.П. и Йордан Петров
били съпрузи, когато през 1982г. придобили собствеността върху жилищен имот,
представляващ апартамент №9,
на етаж 3 в жилищна сграда-блок №ППП-6 във вх.А, построена върху държавна земя
в комплекс „Младост” в гр.Кюстендил, състоящ се от две стаи и кухня, със
застроена площ на жилището 63.59 кв.м., ведно с принадлежащото му избено
помещение №1, със застроена площ от 5.56 кв.м., както и 1.006% ид.ч. от общите
части на сградата и 1.006% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при
съседи: на жилището - от изток – улица; от запад – зелени площи; от юг –
апартамент №8 /ведомствен/ и стълбищна клетка; от север – ап.№31 /ведомствен/;
от горе – ап.№12 /на А. и Ц. А./; от долу – ап.№6 /на СМК-Кюстендил/; на
избеното помещение – от изток – коридор; от запад – коридор и зелени площи; от
юг – зелени площи; от север – мазе №2 /ведомствено/; от горе – ап.№1
/ведомствен/; на дворното място – от горе – ул.„Колуша” от запад – ж.б.№5; от
север – ж.б.№1 и №2, от юг – ж.б.№8.
Петрови живяли в описаното жилище няколко години, след
което се преместили да живеят в собствен етаж от къща в кв.Върташево на
гр.Кюстендил, ул.„Димитър И.” №8. През 2005г. в апартамента заживяла със
семейството си ответницата Р.И., която била племенница на В.П. /дъщеря на
сестра й/. Петрови нямали деца и между тях, от една страна, и И., от друга
съществували много близки отношения.
На 20.11.2006г. В. и Й. П. прехвърлили
собственото си жилище - горепосочения апартамент - на Р.И., срещу поето от
последната задължение да ги гледа и издържа до края на живита им, като им
осигури за целта спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента, да им
подсигурява храна, отопление, лекарства и всичко онова, от което има нужда един
стар човек, за да изкара спокойни старини, като прехвърлителите си запазили
пожизнено правото на ползване.
След сключване на договора П. и И. не заживяли в едно домакинство. Според показанията
на свидетелката М.П., етърва на ищцата, двамата прехвърлители първоначално били
в състояние да се грижат за себе си– Й. П. бил в по-лошо
здравословно състояние, но съпругата му можела и се грижела за него. Почти не
се налагала намесата на Р.И.. Когато през месец януари 2007г. Й. П. счупил крака си и
трябвало да се направи операция, В.П. платила за нея сумата от 400.00 лева.
По това време отношенията между прехвърлителите и
приобретателката продължавали да са добри. Според свидетелите Т.А., К.Л., Р.К.
и др., И. готвела, чистела, перяла на възрастните хора. Всички, заедно с децата
на И., се събирали за Коледа, Нова година, за именния ден на В.П., когато
ответницата поемала изцяло ангажимента по готвене, сервиране, отсервиране,
миене и прочее.
Петров страдал от болест на Паркинсон и в края на 2007г.
бил в тежко здравословно състояние, на легло. По това време – през месец
декември 2007г. – се наложило В.П. да се подложи на сърдечна операция. Р.И.
била покрай нея през цялото време – съпроводила я до болничното заведение,
посещавала я ежедневно, включително и по време на престоя й в санаториум в
гр.Банкя, осигурявала всичко, от което се нуждае. Същевременно, пътувала и до
гр.Кюстендил, за да наглежда Й. П., за който се
грижели и някои негови приятели. По инициатива на ответницата, в къщата в
кв.Върташево били направени баня и тоалетна, с цел удобство за Й.П..
Свидетелката Р.К., дъщеря на И., сочи, че майка й
предлагала на П. да се преместят в
апартамента, където ще бъде по-удобно и ще може да ги гледа по-добре, тъй като
по това време И. ходела и на работа, но те отказвали.
Когато след операцията и престоя в гр.Банкя В.П. трябвало
да се върне в гр.Кюстендил, синът на И. осигурил лек автомобил и я
транспортирал до дома й, с цел да се избегнат инфекции и неудобства от ползване
на обществен превоз. Когато ищцата се върната в кв.Върташево, И. продължила да
се грижи, както за нея, така и за съпруга й.
На 19.01.2008г. Й. П. починал. Р.И.
създала нужната организация, свързана с погребението, разноските за което били
поети от ищцата. И. и синът й К.И. в началото на 2008г. съдействали активно при
извършване на ремонт в къщата на П., разходите за който също били поети от В.П..
Според част от свидетелите, след смъртта на
прехвърлителя, ответницата продължила да се грижи за ищцата – пране, готвене,
чистене, приготвяне на зимнини. Според друга част, В.П. била в състояние и сама
се грижела за себе си, като И. идвала за кратко, по-често вземала, отколкото да
донася хранителни продукти, тя предоставяла на П. плодове и зеленчуци, които
да консервираза нея, а не обратното.
Според втората група свидетели, ищцата сама си осигурявала дърва за огрев,
заплащала ги, организирала нарязването им и внасянето им, също срещу залащане,
което извършвала за своя сметка.
Постепенно, отношенията между ищцата и ответницата се
влошили, започнали да се карат. Тази промяна съвпаднала и с друга – създала се
близост между ищцата и живущата на другия етаж от къщата нейна етърва –
свидетелката М.П.. Тази близост била необяснима за околните на ищцата, тъй като
до скоро отношенията между двете не били добри. В.П. започнала все по-често да
се оплаква от И.; споделяла, че се чувства обидена от отношението й към нея, от
това, че й казвала, че страда от склероза, че трябва да отреже плитките си.
Същевременно, според свидетелите К.Л., Л.Л. /съответно племенник на ищцата и
негова съпруга/ и Р.К. /дъщеря на ответницата/, ищцата започнала да забравя, да
не разпознава хора и предмети, да се държи неадекватно. Свидетелите М.П., Н.С. и Р.П. твърдят, че Р.К. започнала да идва
рядко, за по 15-20 минути – време, през което ищцата и ответницата предимно се
карали.
На 14.01.2014г. между П. и К. възникнала кавга, при която
П. заявила на ответницата, че не желае тя повече да се грижи за нея, тъй като
има кой да прави това. Спорът се породил от факта, че два месеца по-рано – през
месец ноември 2013г., без да уведоми ответницата П. прехвърлила етажа от къщата
в с.Върташево на етърва си М.П.. В този смисъл са изявленията на К., дадени в
съдебно заседание, проведено на 17.02.2015г. /вж.л.61 от делото/. Последната не
оспорва, че след скандала е престанала да посещава ищцата и да се грижи за нея.
От намиращия се на л.15 от делото документ – препис от
акт за оттегляне на пълномощно, е видно, че на 18.11.2013г. В.П. е оттеглила
общото пълномощно на Р.И. да я представлява.
Няколко дни след гореописания конфликт между страните –
на 27.01.2014г. Р.К. продала на сина си К.И. жилището, което П. й прехвърлили с
договора за издръжка и гледане за
сумата от 10 000 лева, за което бил съставен нотариален акт №11 том І дело №9/2014г. по описа на нотариус М. Т. с
рег.№604 по регистъра на НК, с район на действие – РС-Кюстендил.
Според свидетелката Р.К., подобно намерение К. имала от
2-3 години преди сделката, тъй като й била осигурила жилище /на свидетелката,
нейна дъщеря/ и искала да даде такова и на сина си, за да имат двете й деца по
равно.
Пазарната стойност на процесния апартамент е определена в
заключение с вх.№6110/25.03.2015г. на в.л.инж.Л.В., чрез използване на метода
на възстановителната стойност и този на сравнителните продажби, при коефициент
на тежест на първия – 0.4, а на втория – 0.6, в размер на 25 260 лева. Не
е спорно, а и е установимо от доказателствата по делото, че процесният
апартамент, след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил
с ЕКАТТЕ 41112, със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, представлява: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №41112.504.1186.9.9, с адрес на имота: гр.Кюстендил кв.„Румена
войвода”, бл.6, вх.А, ет.3, ап.9, намиращ се в сграда №9, разположена в
поземлен имот с идентификатор №41112.504.1186, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ
63.59 кв.м., при съседни самостоятелн обекти в сградата: на същия етаж -
41112.504.1186.9.8, 41112.504.1186.9.31, под обекта - 41112.504.1186.9.6, над
обекта - 41112.504.1186.9.12.
Тъй като Й. и В. П. нямали деца,
наследници по закон на първия, редом с преживялата съпруга са били и негов брат
и низходящи на сестра му, видно от издаденото от Община Кюстендил удостоверение
за наследници от 08.02.2014г. /вж.л.10/. Със саморъчно завещание от
16.11.2006г., вписано в СВ при КРС, Й. П. завещал на своята
съпруга В.П. всичките си движими вещи и недвижими имоти, които притежава към
момента на своята смърт /вж.л.11 от делото/.
По повод възражения от страна на ответниците, че ищцата
страда от нарушена психическа годност, довела до неспособност да изразява
правновалидна воля, в т.ч. и да инициира настоящото производство, съдът е
допуснал изготвянето на две медицински експертизи, изпълнени от
специалист-психиатър и специалист-невролог, заключенията по които – заключение
с вх.№5786/20.03.2015г. на вещите лица
д-р Д.П. и д-р А.А. и с вх.№ 9122/05.03.2015г. и с вх.№9635/13.05.2015г.
на вещите лица д-р Л.Ч. и д-р И.К., са категорични, че В.п., както към
настоящия момент, така и към датата на подаване на исковата молба в съда и на
упълномощаване на адв.З., е била в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си и е могла да ги ръководи.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства –
обсъдените по-горе документи, показания на свидетели и заключения на вещи лица.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
1. Искът по чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, е допустим и изцяло основателен.
На първо място
трябва да се разгледа възражението на отвеницата Р.И. в посока, че ищцата не
разполагала с правото да иска разваляне на договора изцяло, в това число и за
правата, които е прехвърил починалият Й. П., с
довод, че правото да се иска разваляне на договора било лично, субективно,
потестативно и можело да бъде упражнявано само от лицето, на което то
принадлежи. Действително, правото на разваляне на договора е субективно
потестативно право, но то е и имуществено, поради което – наследимо. Така, в
решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи
задължителна съдебна практика, се приема, че когато е поето неделимо задължение
към повече от един кредитор по алеаторен договор, преживелият прехвърлител,
може да иска разваляне на договора, поради пълно неизпълнение спрямо двамата
прехвърлители след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на
правата му в съсобствеността /респ. прекратената със смъртта СИО/, както и за
частта, отговаряща на правата му на наследник на последния. Ако правото е възникнало, но не е упражнено
приживе от прехвърлителя, то е наследимо и може да бъде упражнено от
правоприемниците му. В този смисъл са, например: Решение № 615 от 9.03.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 3824/2008 г., II г. о., ГК,
Решение № 285 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., IV г. о.
Както се посочи,
след смъртта на лицето, което е прехвърлило право на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, призованите към наследяване лица
придобиват притежаваните от наследодателя към момента на откриване на
наследството права. Към момента на смъртта си наследодателят не притежава право
на собственост върху имота, с който приживе се е разпоредил, а само правото да
иска разваляне на договора, с който това право е било прехвърлено, поради
неизпълнение на насрещната престация за полагане на грижи и даване на издръжка,
което е имуществено по естеството си и съответно наследимо. Наследяването може
да бъде осъществено, както по силата на закона, така и по завещание. В
конкретния случай, освен за своята 1/2 ид.ч., ищцата би могла да иска
разваляне, и за другата 1/2 ид.ч. изцяло, която притежава по силата на
наследяване по завещание от починалия си съпруг. По делото се представи
саморъчно завещание, с което П. завещава на
съпругата си на практика цялото имущество, което притежава към момента на
своята смърт, което – ако по отношение на него е било налице неизпълнение на
задълженията на И. по договора – е включвало и имущественото право за разваляне
на този договор. Ако в полза на П. не бе съставено завещание, същата, като
наследник по закон би била носител на 2/3 ид.ч. от дела на съпруга /който е бил
1/2 ид.ч./, съгласно чл.9 ал.2 изр.1 пр.последно от ЗН.
Горните доводи обосновават извода на съда, че ищцата
разполага с правото да проведе иск за разваляне на договора изцяло.
Следващият въпрос, който трябва да намери отговор е този за
наличието или липсата на изпълнение по сключения договор за прехвърляне на
недвижим имот.
Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
поето с този договор задължение по причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като развалянето на договори, с които се прехвърлят
вещни права върху недвижими имоти, се осъществява по съдебен ред – чл.87 ал.3
във вр. с ал.1 от ЗЗД.
Ищцата по делото
има качеството на кредитор по договора, сключен с нотариален акт №100 том
ІІІ дело №100/2006г. по описа на нотариус Д.С., с
рег.№146 на НК, доколкото установи, че е един от
прехвърлителите по него и наследник изцяло на другия прехвърлител. Престацията
на ищцата и на починалия й съпруг е била за еднократно изпълнение и е
осъществена още към момента на сключването на договора - по силата на самото
съглашение собствеността е преминала върху ответницата. Трябва да се посочи, че
по делото няма данни към момента на сключване на сделката ответницата да се е
намирала в брак.
Ответницата Р.И. е
длъжник по сключения на 20.11.2006г. договор, тъй като с него, като насрещна
престация на прехвърленото й от П. право на
собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, се е задължила да
гледа и издържа прехвърлителите до края на живота им.
С установяване на горните факти, стоящи в доказателствена тежест на ищцата по делото, може да се заключи, че тя е доказала надлежното изпълнение на задължението по сключения договор.
За да се даде отговор на въпроса дали ответницата е изпълнила пълно и точно своите договорни задължения, трябва да се прецени какви са били те.
Задълженията на страните са предвидени в самия договор. С процесния такъв Р.И. се е задължила „да гледа и издържа прехвърлителите Й. Б. П. и В.К.П. до края на живита им, като им осигури за целта спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, да им подсигурява храна, отопление, лекарства и всичко онова, от което има нужда един стар човек, за да изкара спокойни старини”. Престацията на приобретателя по договора е за продължително изпълнение.
Договорът е типичният ненаименован алеаторен договор, по силата на който едната страна поема задължение да гледа и издържа другата до края на живота й, в случая – две лица (допустима и валидна уговорка) – срещу една насрещна престация, която другата страна извършва – прехвърляне собствеността на недвижим имот.
В конкретния казус, страните не са уговоили нищо различно от обичайните за този договор задължения, поради което при тълкуване волята им, следва да се приеме, че те са вложили обичайния смисъл на задълженията, сключили са типичния договор, от който не са предвидили отклонения. Различен от този извод не произтича и от доказателствата по делото.
А какви са
типичните задължения на приобретателя по този договор? Житейското значение на
това да гледаш някого (като се изключи буквалния смисъл – да си насочил поглед,
да следиш с очи) е да вършиш постоянно потребното за пряко задоволяване на
нуждите за живота му. Да издържаш някого означава да осигуряваш средства за
задоволяване на тези нужди. Следователно смисълът на поетото от приобретателя
задължение е не само да полага личния си труд за гледането, но и да дава сам и
материалните средства, които са необходими, за да задоволят нуждите на лицето,
което се гледа. Ако в договора е използвана
бланкетната формулировка „да осигури живот, какъвто прехвърлителят е водил
досега” (такава е и формулировката в процесния договор), следва да се приеме,
че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителите
издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи, на базата на
действителните им конкретни нужди във всеки един момент, като се отчитат
промените в състоянието на същите (в т.см. са ршение №863/22.12.2010г., по
гр.д. №1534/2009г., на IV г.о. на ВКС; решение №82/05.04.2011г., по
гр.д.№1313/2009г., на IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК).
Правната теория приема, че предпоставка за изпълнение в пълен обем на задължението за гледане е установяването на общо съжителство между прехвърлителя и приобретателя – между двете страни трябва да се установи общ живот, обща семейна среда (в т.см.вж. “Договор за гледане и издръжка”, проф.П. В., издателство “Сиби”, 1994г., второ преработено издание, стр.55-58). В съдебната практика се застъпва и обратното разбиране – че общото съжителство не е абсолютно необходимо. Не е спорна обаче потребността от изграждане на такава връзка между страните по договора, позволяваща своевременно и постоянно да се полагат нужните грижи, които могат да намират множество конкретни проявления – осигуряване на отопление, даване на храна, грижа в случай на болест, почистване, при необходимост - помощ при поддържане на личната хигиена, при обличане, събличане и т.н. Това е грижата в натура, дължима от приобретателя.
Договорът се сключва с оглед личността на страните. Независимо от този му характер, няма пречка дължимата грижа да бъде предоставяна не само от длъжника, но и от трети лица – негови близки, наето лице да чисти или болногледач, но под контрола и постоянния ангажимет на длъжника.
Според решение №853 от 11.10.1999г. на ВКС по гр.д.№159/99г., II г.о., мястото на изпълнението на задължението на приобретателя по договор за издръжка и гледане е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението, което в случая ще рече, че И. е следвало да изпълнява задължението си по договора в дома на П. в кв.Върташево. Това важи, както за изпълнение на задължението за гледане, така и на задължението за издръжка, което е парично и според чл.68 б.А от ЗЗД, мястото на изпълнението му е в местожителството на кредитора и то по време на изпълнение на задължението, което в случая съвпада с това по време на пораждането му.
Събраните доказателства по делото определено не могат да обосноват извод, че ответницата е изпълнила задължението си да гледа прехвърлителите в горепосочения смисъл на понятието. Още от сключването на договора и до 14.01.2014г., когато не е спорно, че отношенията между И. и П. са прекъснати, ответницата е посещавала прехвърлителите при възможност за това, но не системно и ежедневно. Честотата на посещения в горния период не се установи. Твърде неясно остана по делото и съдържанието на тези посещения. Изключая периода на операция на ищцата и следоперативното й лечение, по време на който безсъмнено се установи, че И. се е ангажирала с грижите за болната, не се събраха безсъмнени доказателства, че ответницата, посещавайки възрастните хора, е целяла предоставянето на грижи за същите. Показанията на свидетелите са крайно противоречиви и при положение, че доказателствената тежест да установи изпълнение на договорните задължения, е възложена на ответницата, съдът намира, че дължимото от нейна страна главно, пълно и пряко доказване не беше проведено, така, че да създаде у съда сигурно убеждение във верността на поддържаната от И. теза за осъществяване на дължимата престация. Дори обаче да се приеме верността на показанията на сочените от ответницата свидетели, което ще рече да се счете, че от сключване на договора насетне Р.И., когато е посещавала прехвърлителите е чистела в дома им, готвела е, перяла е, шетала е по време на празници и – което се доказа – оказвала им е нужното съдействие, когато са били болни – тези действия не запълват изцяло съдържанието на дължимата грижа в натура, тъй като не са имали системен и постоянен характер. Били са недостатъчни за пълно изпълнение на задължението за гледане. Това задължение трябва да бъде изпълнявано не епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато (в т.см.вж.решение №633 от 2002г. на II ГО на ВКС). Престирането от време навреме на грижи и храна, не е точно изпълнение на договора от страна на длъжника (в т.см. е решение №1150/18.11.2008г., по гр.д. № 3952/2007г., на III г.о. на ВКС). Поради това частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение.
В контекста на изложеното, развитият от ответницата довод за полагане в пълен обем на дължимата грижа, не може да бъде споделен от настоящия състав, който по очертания като спорен въпрос, има виждане, противно на това на И., но кореспондиращо на утвърденото в правната теория и на трайно установеното в съдебна практика разбиране за дължимата от приобретателя по този вид договори престация.
Както е видно от горното, съдът се занима с въпроса за изпълнение на задължението на ответницата за гледане на прехвърлителите. С договора, обаче, приобретателят е поел и задължение за даване на издръжка, което е кумулативно и неделимо със задължението за гледане. Изясни се, че задължението за издръжка е носимо, а не търсимо, и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителите са се установили да живеят постоянно - в случая в етаж от къща в кв.Върташево. Освен това, тъй като по договора задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от страна на Петрови, евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението му (в т.см. вж. решение №1041/29.10.2008г., по гр.д. №4405/2007г., на ВКС, II г.о, решение №82 от 05.04.2011г. на ВКС по гр.д.№1313/2009г., IV г.о.). В този смисъл е без значение дали прехвърлителите са разполагали със средства да се издържат или не – от сключване на договора тяхната издръжка е трябвало да се поеме от И.. Това е смисълът на договора, това е „цената” на прехвърленото вещно право. Ответницата нито твърди, нито доказва в някакъв момент, дори инцидентно, след сключване на договора да е давала издръжка на когото и да било от прехвърлителите; да е поела някой техен разход. Същевременно се събраха доказателства, че след сключване на договора Петрови изцяло са се издържали със свои средства – Й.П. до смъртта му, а В.П. и до настоящия момент. Налице е пълно неизпълнение от страна на И. да дава издръжка на двамата прехвърлители.
Тъй като се установи неизпълнение на задълженията на И. по договора към прехвърлителя Й.П., докато е бил жив и към прехвърлителката В.П. в течение на цялото действие на договора, то установеният по делото отказ от страна на ищцата – направен през месец януари 2014г. – да приема занапред грижи от страна на И., не я е поставил в забава. Съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Конкретното задължение на И. е било неделимо, но в течение на действието на целия договор – изпълнявано фрагментарно и частично. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие (вж.решение №239 от 03.07.2014г. на ВКС по гр.д.№1019/2014г., IV г.о., ГК). По тази причина, в настоящия казус не е налице въобще причина да се разсъждава за наличие на хипотеза на забава на кредитора и да се прави анализ на действията, които оказалият се в невъзможност да престира длъжник е следвало да предприеме (подобни хипотези са били предмет на разглеждане в множество съдебни актове, в които най-общо се приема, че забавата на кредитора не погасява задължението за издръжка, което длъжникът следва без прекъсване да продължи да изпълнява; според някои решения, в подобни случаи задължението за грижи трябва да се трансформира в парично, а според други - се погасява, тъй като е дължимо само в натура и не може да бъде трансформирано в паричен еквивалент – за справка: решение №845 от 22.11.2004г. на ВКС по гр.д.№1032/2003г., II г.о., ТР №96/1966г., ОСГК, решение №363 от 26.05.2010г. на ВКС по гр.д.№756/2009г., III г.о., решение №82 от 05.04.2011г. на ВКС по гр.д.№1313/2009г., IV г. о.).
С горното съдът счита, че обоснова разбирането си, че приобретателката по договора, доколкото през време на действието му, виновно не е изпълнявала задължението си да се грижи за прехвърлителите и да участва в издръжката им, е неизправна страна по същия.
Неизпълнението е значително и обуслява разваляне на договора. Налице са всички предпоставки по чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД.
Договорът следва
да бъде развален в обема, претендиран от ищцата, т.е. изцяло.
За горния извод
съдът съобразява, че при сключването на договора, чието разваляне се иска, Петрови
са прехвърлили на И. правото на собственост върху недвижим имот, придобит от
тях по време на брака им, т.е. притежаван в режим на неделима имуществена
общност от по 1/2 ид.част за всеки от двамата прехвърлители. Както бе изяснено
по-горе, ищцата е наследила по завещание изцяло породилото се в патримониума на
съпруга й приживе имуществено право да иска разваляне на договора, поради което
е правно легитимирана да иска разваляне и за притежаваната от него при
прехвърлянето 1/2 ид.ч., или общо – за целия имот. Договорът трябва да се
развали изцяло.
2. Относно иска по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен
спрямо ищцата на договора, с който ответицата Р.И. е продала на сина си К.И.,
имота, предмет на разваления договор, може да се посочи следното:
С разпоредбата на чл.135 от ЗЗД законодателят е установил
правно средство за защита интересите на кредиторите, когато в резултат от
действията на длъжника се намалява имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите, доколкото според
разпоредбата на ал.1 на цитираната норма кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него
действия, с които длъжникът го уврежда ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането.
Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД следва от доказването на следните
кумулативно предвидени във фактическия
състав на чл.135 от ЗЗД предпоставки:
На първо място, ищецът следва да има
качеството на кредитор спрямо длъжника, т.е. да
има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това
вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт; вземането може да е възникнало,
както преди датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, така и след него в
хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД.
На второ място, е необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника,
което уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка,
безвъзмезден или възмезден акт)
стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество - намалява своите активи - или увеличава пасивите на същото,
като в резултат се намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Наред с това,
е необходимо наличието на причинна връзка
между действието на длъжника и увреждането на кредитора.
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на относителната недействителност
по смисъла на чл.135 от е знанието на длъжника за увреждането. Не е
необходимо да се съзнава увреждането на
определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. В случаите на възмездно
разпореждане, каквато е и хипотезата
по настоящото дело, разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД изисква и лицето, с което длъжникът договаря
да е знаело за увреждането. Наред с
това разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането, като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Когато атакуваното действие е било
извършено преди възникване на вземането, ал.3 допуска прогласяне на
недействителността му, само ако то е било предназначено от длъжника и лицето, с
което той е договарял, да увреди кредитора.
Доказателствената тежест за установяване на изброените
по-горе предпоставки, с изключение на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД, е върху ищцовата страна, с оглед
правилото на чл.154 ал.1 от ГПК. Оборването на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД е в тежест на ответнатниците. Следва да бъде проведено пълно
доказване на релевантните факти от съответната страна.
След анализ на изискуемите се предпоставки и съотнасяне на същите спрямо установените по делото обстоятелства, съдът намира, че са установени произтичащите от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД основания за уважаването на предявения иск.
Според безпротиворечивата задължителна за съдилищата съдебна практика, при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него, като страната със задължение за продължително изпълнение има вземане за изравняване на неоснователното обогатяване, възникнало от невъзможността престираното от нея да й бъде върнато, а другата страна има вземане за връщане на даденото, в случая – недвижимия имот (вж. напр. Решение №239 от 03.07.2014г. на ВКС по гр.д.№1019/2014г., IV г. о., ГК). Така, поради развалянето на договора от 20.11.2006г., ищцата се явява носител на правото да иска връщане обратно в своя патримониум изцяло на прехвърления с разваления договор имот, т.е. ищцата има качеството на кредитор спрямо насрещната страна по договора – Р.И..
Относно момента на възникване на вземането на кредитора
спрямо длъжника по отменителния иск, в случаите, когато подлежащата на връщане
престация е недвижим имот е постановено решение №121 от 05.03.2010г. на
ВКС по гр.д.№3118/2008г., III г. о., ГК, което има задължителен характер, като
постановено по реда на чл.290 от ГПК. В това решение, цитиращо и други в
подобен смисъл, се приема, че: „прехвърлителят
по алеаторен договор придобива право да иска развалянето му и връщане на имота
/става кредитор/ от момента на първото неизпълнение.”. Т.е. П. придобива качеството на кредитор на И., не с влизане в сила
на съдебното решение за разваляне на договора, а с придобиването на правото да
иска неговота разваляне. Този момент е особено съществен, тъй като отнася
настоящия казус в хипотезата на чл.135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и го разграничава от
тази на ал.3 – договорът между двамата ответници не е бил сключен преди
възникване на вземането, а след това. С други думи, покупко-продажбата между Р.И.
и К.И. е била осъществена в момент, в който П. вече е имала качеството на
кредитор спрямо първата, поради което от значение за действителността на
сделката е не целта на страните да увредят кредитора, а знанието за увреждане,
тъй като разглежданата сделка е възмездна.
Сключването на договора за покупко-продажба от 27.01.2014г., по силата на който длъжникът – Р.И., продава на сина си К.И. придобития по силата на алеаторния договор недвижим имот изцяло, т.е. освобождава се от собствеността върху имота срещу заплащане на парична сума, представлява действие, без съмнение, възмездно, което уврежда кредиторите й, в частност – ищцата, като такава, тъй като И. се лишава от собственост, върху която би могло да се насочи принудително изпълнение (съгласно чл.442 от ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху вещ или вземане на длъжника, не и срещу парична сума, която държи в брой).
Така, в решение №320 от 05.11.2013г. на ВКС по гр.д.№1379/2012г., IV г.о. (по чл.290 от ГПК), се приема, че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
С изложените доводи се аргументира разбирането на съда за
наличие на обективната предпоставка – увреждане на кредитора, още повече, че в
конкртния случай вземането на В.П. е било такова за връщане на същия недвижим
имот. Увреждането е следствие именно от извършеното от ответницата И.
разпоредително действие.
Съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите, а по силата на чл.88 ал.1 от ЗЗД даденото по разваления договор подлежи на връщане. Касае се за императивни материалноправни законови разпоредби, които съгласно чл.58 ал.1 от Конституцията на РБ, гражданите са длъжни да спазват и изпълняват, респ. – и да познават. Следователно, при извършването на действие, водещо до намаляване на притежавано от длъжника имущество, в т.ч. и при разпореждане с такова, което би подлежало на връщане по договор, в случай, че бъде развален, следва да е налице и знание, че същото ще увреди интересите на кредиторите като цяло или на конкретен кредитор. В този смисъл, не е необходимо доказването на някакви конкретни факти, които да водят до извод, че у длъжника – ответницата И. - е било налице знание. Не бе оборена и законовата презумпция за наличие на знание и у втория ответник, относно увреждане интересите на ищцата. К.И. е низходящ от първа степен – син на длъжника Р.И..
При все това, съдът счита, че доказателствата по делото са достатъчни, за да аргументират, както знанието на Иванови, за това, че с договора, който сключват увреждат интересите на конкретния кредитор - ищцата П., но и намерението им за това (макар чл.135 ал.3 от ЗЗД да не намира приложение). Този извод следва от съвкупния анализ на доказателствения материал и от хронологията на установените, чрез него факти. Стана ясно, че постепенно отношенията между ищцата и ответницата И. са се влошили, за да се стигне до скандал на 14.01.2014г., при който за И. става ясно, че ищцата не желае вече съблюдаване на договора, с който й е прехвърлила имота, че до нея вече има друг човек, на когото да разчита и на когото е продала другото си жилище. От този момент насетне И. е престанала да посещава ищцата. Установи се също така, че синът на ответницата – К.И., е вземал активно участие при общуването между П. и И. и е бил в течение на техните отношения. Атакуваната сделка ответниците са сключили още на 27.01.2014г., т.е. по-малко от две седмици след като са узнали за сериозната промяна в отношението на П. и след като изпълнението по договора от страна на И. е било напълно преустановено.
Твърдението на свидетелката Р.К. в посока, че Р.И. от няколко години е имала намерение да прехвърли имота на сина си, за да осигури и на него, както е осигурила на дъщеря си, жилище, съдът приема за заинтересовано. К. е дъщеря на Р.И. и сестра на ответника К.И.. Нейните показания трябва да бъдат преценявани, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната й заинтересованост – чл.172 от ГПК. Данните по делото не съдържат потвърждение за верността на заявеното от свидетелката намерение. Според съда, то е заявено само с цел да се опровергаят знанието и намерението, въздигнати, като едни от предпоставките за недействителност по чл.135 от ЗЗД. Още повече, че тази свидетелка сочи, че към момента на сключване на сделката между ответниците, отношенията между ищцата и И. били добри – твърдение, което се установи, че не кореспондира на истината. Също така, ако И. е имала соченото от свидетелката намерение, възниква въпросът защо вместо да дари е продала имота на сина си.
Ответникът К.И. възразява, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Разпоредбата на чл.88 ал.2 от ЗЗД, която е именно в посочения смисъл изяснява, че по силата на самото разваляне на договора, прехвърлителят няма как да получи реституция на даденото, ако трето лице го е придобило преди вписване на исковата молба за развалянето, но не лишава прехвърлителя – кредитор от правото да предяви иск по чл.135 от ЗЗД, т.е. да претендира да се установи относителна недействителност на договора и съответно – ако е налице такава – тя да бъде прогласена. В този смисъл, възражението е юридически правилно, но неотносимо към допустимостта или основателността на иска по чл.135 от ЗЗД. Съдът не намира връзка и между разглеждания иск и системно изтъкваното от ответниците възражение, че правото на ползване на ищцата при сключване на договора за покупко-продажба на апартамента е било зачетено.
В контекста на изложеното, с съдът
приема, че са изпълнени всички предпоставки на нормата на чл.135 от ЗЗД,
обуславящи основателността на предявения иск, поради което същият следва да
бъде уважен.
Искът за присъждане на сумата от
25 000 лева, като заместваща облага – равностойност на подлежащия на
връщане имот, е предявен като евентуален, в случай, че искът по чл.135 от ЗЗД
не бъде уважен, поради което съдът не дължи неговото разглеждане.
По разноските:
С оглед уважаване изцяло на предявените искове, на ищцата, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, се следва заплащане на всички разноски, които е направила, а те са: 1 164.92 лева за държавна такса; 500.00 лева за адвокатско възнаграждение и 120.00 лева за вещо лице, или общо – 1 784.92 лева. Половината от тази сума следва да се възложи в тежест на Р.И., а именно – 892.46 лева, а другата половина – в тежест общо на Р.И. и К.И..
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Р А З В А Л Я, поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 20.11.2006г., сключен между Й. Б. П. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Кюстендил, починал на 19.01.2008г., В.К.П. с ЕГН **********,*** и Р.К.И. с ЕГН ********** ***, за който е съставен нотариален акт №100 том ІІІ дело №100/2006г. по описа на нотариус Димитър Симеонов, с рег.№146 на НК и район на действие – РС-Кюстендил и с който Й. Б. П. с ЕГН ********** и съпругата му В.К.П. с ЕГН **********, са прехвърлили на Р.К.И. с ЕГН ********** собствения си недвижим имот, представляващ жилище №9, на етаж 3 в жилищна сграда-блок №ППП-6 във вх.А, построена върху държавна земя в комплекс „Младост” в гр.Кюстендил, състоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ на жилището 63.59 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №1, със застроена площ от 5.56 кв.м., както и 1.006% ид.ч. от общите части на сградата и 1.006% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи: на жилището - от изток – улица; от запад – зелени площи; от юг – апартамент №8 /ведомствен/ и стълбищна клетка; от север – ап.№31 /ведомствен/; от горе – ап.№12 /на А.и Ц. А./; от долу – ап.№6 /на СМК-Кюстендил/; на избеното помещение – от изток – коридор; от запад – коридор и зелени площи; от юг – зелени площи; от север – мазе №2 /ведомствено/; от горе – ап.№1 /ведомствен/; на дворното място – от горе – ул.„Колуша” от запад – ж.б.№5; от север – ж.б.№1 и №2, от юг – ж.б.№8, а по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, апартаментът, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.504.1186.9.9, с адрес: гр.Кюстендил кв.„Румена войвода”, бл.6, вх.А, ет.3, ап.9, намиращ се в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.1186, с предназначение – жилище, апартамент, със застроена площ 63.59 кв.м., при съседни самостоятелн обекти в сградата: на същия етаж - 41112.504.1186.9.8, 41112.504.1186.9.31, под обекта - 41112.504.1186.9.6, над обекта - 41112.504.1186.9.12, срещу задължение на Р.К.И. да гледа и издържа прехвърлителите Й. П. и В.П. до края на живота им.
О Б Я В Я В А, на основание чл.135 от ЗЗД, за недействителен спрямо В.К.П. с ЕГН **********,***, сключения между Р.К.И. с ЕГН ********** *** и К.М.И. с ЕГН **********,***, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.01.2014г., за който е съставен нотариален акт №11 том І дело №9/2014г. по описа на нотариус М. Т. с рег.№604 по регистъра на НК, с район на действие – РС-Кюстендил, с който договор Р.К.И. е продала на К.М.И. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.504.1186.9.9, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил с ЕКАТТЕ 41112, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота: гр.Кюстендил кв.„Румена войвода”, бл.6, вх.А, ет.3, ап.9, намиращ се в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.1186, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ 63.59 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседни самостоятелн обекти в сградата: на същия етаж - 41112.504.1186.9.8, 41112.504.1186.9.31, под обекта - 41112.504.1186.9.6, над обекта - 41112.504.1186.9.12 и при съседи по документ за собственост - от изток – улица; от запад – зелени площи; от юг – апартамент №8 /ведомствен/ и стълбищна клетка; от север – ап.№31 /ведомствен/; от горе – ап.№12 /на А. и Ц. А./; от долу – ап.№6 /на СМК-Кюстендил/, ведно с прилежащото му избено помещение №1, със застроена площ от 5.56 кв.м., при съседи - от изток – коридор; от запад – коридор и зелени площи; от юг – зелени площи; от север – мазе №2 /ведомствено/; от горе – ап.№1 /ведомствен/, ведно с 1.006% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, за сумата от 10 000 лева.
О С Ъ Ж Д А
Р.К.И. с ЕГН **********,***, да заплати на В.К.П. с ЕГН **********,***,
сумата от 892.46 лева (осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
О С Ъ Ж Д А
Р.К.И. с ЕГН **********,*** и К.М.И. с ЕГН **********,***, да заплатят на В.К.П. с ЕГН **********,***,
сумата от 892.46 лева (осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
У К А З В А на ищцата, че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението следва да отбележи същото в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията-Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: