№ 149
гр. Свиленград, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 654770-F648792 от
12.08.2022 година на Началник на Отдел „Оперативно дейности” , Дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” (ГДФК) на
Националната агенция за приходите (НАП), с което на „ФАНИ –ДАНИ-
ВЕСТИН-ДИМИТЪР ДИМИТРОВ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Парижка комуна ” №
7а, област Хасково, представляван от Димитър Василев Димитров, за
нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ
вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е
наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си – адвокат Г.Г., моли
за отмяна на обжалвания акт,като незаконосъобразен и неправилен,като в
жалбата се излагат съображения в тази насока,както и за несправедливост и
неправилност на наложеното наказание. Отделно от това счита,че описание на
нарушението било непълно,неточно и неясно,като в жалбата се оспорва
извършеното нарушение.
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател, редовно призован, не
изпраща представител. За него се явява адвокат Г.Г. , която пледира за
отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски,като представя списък на
същите.
1
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Отдел „Оперативно дейности” – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, редовно призован, изпраща
представител –юрисконсулт Хаджииванова, която представя писмено
становище,в което оспорва изложените доводи в жалбата ,поради което
претендира съда да потвърди обжалвания акт.В условията на
алтернативност,моли съда да преквалифицира санкционната норма и да
намали размера на наложеното наказание. Претендира също присъждане на
направените по делото се разноски, като представя списък на същите.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
При извършвана от органите по приходите на 03.04.2022г. в 10,30часа
проверка от свидетелите В. П. Е. и К. Г. Б. на обект-
бензиностанция,находяща се на АМ Марица-км. 100-101,стопанисвана от
дружеството жалбоподател,свидетелите констатирали,че дружеството в
качеството му на задължено лице по чл.3,ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. за
регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в
търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин
на МФ, извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход ,като е допуснало нарушение на Наредбата,а именно като преди
регистрацията на наличната в обекта 1брой ЕСФП модел „Ойл Сис 2.0-Д-КL“
с тип ЦРУ „ Datecs FP800“ ,НИС – „ FAFNIR VISY“ с ИН на ФУ OS01338 и
ИН на ФП 58010338,което било регистрирано в НАП на 21.10.2021г. с рег.
№4522922,но за същата дата преди датата на регистрацията й-21.10.2021г. не
е подало Заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец
за извършване на проверка на място в обекта,тъй като съгласно чл.16а,ал.1 от
Наредбата- При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по
чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и
ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за
сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД.
За така извършената проверка ,свидетелите съставили Протокол за
извършена проверка,серия АА ,№0470300 от 03.04.2022г.,в който изложили
констатациите си и който протокол бил подписан от проверяващите
свидетели и от управителя на дружеството,който по време на проверката
присъствал в обекта.
Предвид констатираното ,в кръга на службата си,св. В. П. Е. – Старши
2
инспектор по приходите в ГДФК при ТД Централно управление на НАП –
София, офис „Оперативни дейности” - Пловдив, съставил против
Дружеството-жалбоподател АУАН серия AN и с № F648792 от 14.04.2022
година.
Това процесуално действие извършил с участието на св.К. Г. Б. и в
присъствието на управителя на дружеството.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, както и на обстоятелствата по извършването му.
Посочено е, че нарушението е установено на 21.10.2021 година и че
мястото е обект-бензиностанция,находяща се на АМ Марица-км. 100-
101,стопанисвана от дружеството жалбоподател.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл.16а,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл.
118, ал. 4,т.1 от ЗДДС, които вписал за нарушени.
АУАН е редовно предявен и връчен на управителя на ЕООД-нарушител
,който в графата, касаеща възражения ,същият не вписал такива против
констатациите в Акта.
Съставено е и приложение към акт за установяване на административно
нарушение№ F648792 от същата дата,в което е отразено,че в 7дневен срок
,нарушителя може да подаде възражение срещу АУАН,което е подписано от
актосъставителя и от управителя на дружеството.
Срещу Акта в законоустановения срок не е постъпило Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативно дейности” –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, е издал
процесното Наказателно постановление № 654770-F648792 от 12.08.2022
година, с което на „ФАНИ –ДАНИ-ВЕСТИН-ДИМИТЪР ДИМИТРОВ”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Свиленград, ул.„Парижка комуна ” № 7а, област Хасково, представляван от
Димитър Василев Димитров, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС
във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв. /касателно
екземпляра в оригинал приложен към АНПр и 500лева в оригинала от
екземпляра връчен на дружеството-жалбоподател и с мотиви за наличие на
отегчаващи вината обстоятелства относно нарушение по чл.16а,ал.4 от
Наредбата/.
НП е редовно връчено на управителя на дружеството , на 30.08.2022
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана с посочване на имената и качеството на
лицето, получило документа. Възражения относно начина и формата на
3
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 16а, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС.
За това нарушение на основание чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС на
нарушителя е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.- касателно екземпляра в оригинал
приложен към АНПр и 500лева в оригинала от екземпляра връчен на
дружеството-жалбоподател и с мотиви за наличие на отегчаващи вината
обстоятелства относно нарушение по чл.16а,ал.4 от Наредбата.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от
органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че В. П. Е. заема
длъжността „Старши инспектор по приходите в ГДФК при ТД Централно
управление на НАП – София, офис „Оперативни дейности” – Пловдив”.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – 1149
от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците на
отдели „Оперативно дейности”, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на
НАП, имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП
за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно известно е и
персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП.
Прието като доказателство по делото бе и справка от информационната
система на НАП,видно от която процесното ЕСФП използвано от
дружеството в обекта предмет на проверката е регистрирано в НАП на
21.10.2021г.,като страните не спорят,че действително дружеството
жалбоподател не е подало заявление за първоначална проверка на ЕСФП в
БИМ по образец за извършване на проверка на място в обекта.
По искане на жалбоподателя бе допусната и разпитан в качеството на
свидетел-Иван Атанасов Джелепов,който установява,че бензиностанцията
реално се намирала между 95 и 96 км. на автомагистралата.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – В. П. Е. и К. Г.
Б.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В.
П. Е. и К. Г. Б., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
4
представителя на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на
всички посочени свидетели не се намериха, а единствено поради служебното
им качество – служители на НАП, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно,
че актосъставителят и свидетеля по акта са и свидетели, извършили
проверката и установили нарушението, и независимо от това, че лицата са в
служебно правоотношение с АНО, това не ги прави заинтересувани лица, тъй
като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да
бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд -
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду показанията на посочените
двама свидетели (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на ЕООД-жалбоподател. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от ЕООД-жалбоподател.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Относно свидетелските показания на св. Иван Атанасов Джелепов,следва
да се посочи,че съдът кредитира показанията на посочения свидетел,тъй като
същите не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал,но непостигат целеният доказателствен ефект,тъй като не
опровергават мястото на регистрация на обекта,така както е заявен от самият
жалбоподател,тъй като в приложените фискални бонове,се установява,че
мястото на бензиностанция ,съвпада с мястото отразено в ревизираните от
съда актове,а именно на АМ на посочения в НП километър.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
5
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя.
Не е спорно между страните,че дружеството се явява задължено лице по
смисъла на чл.3,ал.2 от Наредбата,съгласно която:Лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да
регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална
касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за
издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП,
работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни
горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид
плащане "резерв 1" – "отложено плащане".
Не е спорно също, че със съставения АУАН на жалбоподателя е вменено
административно нарушение по смисъла на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Не спорят още,че процесното ЕСФП използвано от дружеството в обекта
предмет на проверката е регистрирано в НАП на 21.10.2021г.,както и че
действително дружеството жалбоподател не е подало заявление за
първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец за извършване на
проверка на място в обекта,което се явява нарушение на чл.16а,ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, която разпоредба гласи,че
преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за
първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия
председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по
метрология препраща по електронен път заявлението в НАП.
Спорният въпрос по делото е дали има допуснато процесуално
нарушение при издаване на процесното НП,доколкото жалбоподателя
оспорва описаното в НП място на нарушението,както и че имало издадени две
НП с еднакъв номер , но с различни по размер наложени наказания и
респективно мотиви за това .
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на жалбоподателя, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обусловя формалната му отмяна.
6
От събраните по делото доказателства се установява, че срещу
жалбоподателя на една и съща дата – 12.08.2022г. са издадени две
наказателни постановления с еднакъв номер – 654770-F648792, но с различно
съдържание,касателно размера на наложеното наказание и мотиви относно
оттегчаващите вината обстоятелства във връзка с нарушението. Като
екземпляра приложен по АНПР се установява,че е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
3000 лв. и с мотиви за наличие на отегчаващи вината обстоятелства относно
нарушение по чл.16а,ал.1 от Наредбата, а в оригинала от екземпляра връчен
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500лева и с мотиви за
наличие на отегчаващи вината обстоятелства относно нарушение по
чл.16а,ал.4 от Наредбата.
Установява се също, че двете еднакви по номер и датата на издаване
наказателни постановления са издадени въз основа на един акт за
установяване на административно нарушение.
От страна на наказващия орган липсват каквито и да е изявления, доводи
и съображения относно наличието на две идентични по номер и дата на
издаване, но разминаващи се по съдържание наказателни постановления,като
в съдебно заседание,процесуалният представител на АНО твърди,че явно е
станала грешка при връчване на НП на дружеството нарушител,като
правилното НП било това приложено към АНПр,а именно това с което е
наложена адм.санкция в размер на 3000лева/като преди това твърдеше,че
санкцията ,която е наложена на дружеството жалбоподател е в размер на
500лева/,като пледира съда да намали размера й до минималния .
Така констатираното разминаване безспорно нарушава правото на
защита на наказаното лице, което в крайна сметка е поставено в
невъзможност да разбере какъв точно е размера на наложеното срещу него
наказание и мотивите за вземане на това решение,тъй като в неговия
екземпляр размера е 500лева,като има изложени мотиви относно определения
от АНО размер на наказанието касаещо друго нарушение.
При това положение,съдът и да ревизира обжалвания акт и евентуално
ако прецени,че същият е правилен,доколкото както се посочи по
горе,страните не спорят,че действително има извършено нарушение по
чл.16а,ал.1 от Наредбата,то е в невъзможност да се произнесе дали следва да
измени същото до минимално предвидения от закона размер на наложеното
наказание,тъй като е в невъзможност да разбере,какъв точно е размера на
наложената санкция,доколкото в единия оригинал на НП представен пред
съда -санкцията е 500лева,а в другият е 3000лева/приложения по АНПР/ и ако
съдът реши да го измени ,но ако е наложена санкция в размер на 500лева,то
този размер се явява минимума предвиден в санкционната норма. В другият
случай,ако реши да го потвърди изцяло,то коя от наложената санкция би
следвало да се счита за потвърдена 500лева или 3000лева. При невъзможност
7
да се ревизира размера на наложеното наказание,тъй като има две издадени
НП с различни размери на наказанията,то безспорно следва да се приеме,че в
санкционния акт е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН,
разпоредба, вменяваща в задължение на административно- наказващия орган
да посочи в наказателното постановление вида и размера на наложеното
наказание.
С посочването на два различни размера на наложеното наказание, не
може да се установи действителната воля на органа относно действително
определения размер наказание. Съществено процесуално нарушение при
постановяване на акт, с който се налага наказание представлява всяко
неспазване на императивни правила, гарантиращи правото на защита.
Правния характер на изискването за съдържание на наказателното
постановление досежно описание на нарушението, правната му
квалификация, обстоятелствата при които е извършено, вида и размера на
наложената санкция и т. н. е изяснен в теорията и съдебната практика
еднозначно – императивно правило, гарантиращо правото на защита.
Нарушаването му е винаги основание за отмяна на наказателното
постановление, дори да е в резултат на техническа грешка. Съдът не може
вместо АНО да определя размера на наказанието, което се следва на дееца от
една страна и от друга страна не може да се изменя НП в частта досежно
размера на наказанието предвид забраната за влошаване положението на
жалбоподателя. Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на
административно – наказателни санкции, не може да почива на
предположения, а единствено на доказани по безспорен начин факти и
обстоятелства./така и Решение № 14 от 9.01.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а.
н. д. № 1060/2018 г.в подобен смисъл Решение №423/12.11.2012г.
постановено по КАНД № 379/2012г. по описа на АС Хасково/.
По изложените доводи обжалваното НП като незаконосъобразно следва
да се отмени.
В условията на алтернативност,ако не се констатира
коментираното по горе допуснато съществено процесуално нарушение,съдът
би приел,че установеното нарушение е квалифицирано от наказващия орган
като неизпълнение на задължението по чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /ред. ДВ бр. 76 от 19.09.2017 г. /, която наредба
/Наредба № Н-18/13.12.2006 г. / е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, преди регистрацията на
ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП
в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на
интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в
8
обекта. Българският институт по метрология препраща по електронен път
заявлението в НАП.
По силата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева, а
според ал. 2 извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложена на
дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за
наказуемо.
От материално-правна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по категоричен начин.
Доказан е фактът, че дружеството като лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. не е изпълнило задължението си вменено му в
разпоредбата на чл.16а,ал.1 от Наредбата,за което страните не спорят. Това
задължение дружеството е трябвало да изпълни преди регистрацията на
ЕСФП на 21.10.2021 г. /преди инсталирането на ЕСФП/, което то не е
сторило. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждават и от
представените и приети по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните свидетели, преценени в тяхната взаимовръзка,
като следва да се има в предвид, че дори и самото дружество-жалбоподател
не оспорва факта на нарушението.
При така установените факти обаче съдът би приел, че АНО не е
приложил правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя
нарушение е било подведено под нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо ЗДДС,
съгласно която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Второто изречение на
същата алинея гласи, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се
твърди установеното административно нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, вр.
с чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, да е довело до
неотразяване на приходи. Ето защо ,съдът би приел,че АНО неправилно е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо ЗДДС.
9
След като по делото не се установява, че жалбоподателят не е отразил
приходи, пък и подобни твърдения не се излагат от АНО, следва санкцията да
се определи при приложението на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. с ал. 1
ЗДДС, в която за търговците се предвижда наказание "имуществена санкция"
в размер от 500 лв. до 2000 лв.
Допуснатото от АНО нарушение относно неправилното приложение
на санкционната норма, не би довело до отмяна на обжалваното наказателно
постановление, а само до неговото изменение в частта за размера на
наложеното наказание/ако такъв е бил наложен в размер на 3000лева /.
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9 от
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да
намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината
обстоятелства /липсата на предходни нарушения/, то нарушението е такова,
което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и
надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид са
предпоставка за ощетяване на фикса, поради което не може да се приеме, че
извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
счита, че с оглед липсата на данни за предходни нарушения извършени от
жалбоподателя, наказанието би следвало да бъде определено в предвидения в
чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева/ако е било наложен в
размер на 3000лева/. Съдът би намерил, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
По разноските:
В настоящото производство ЕООД-жалбоподател претендира
присъждане на разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, а от
страна на АНО – 150 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
10
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
С оглед изхода на делото, искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на НАП, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва да присъди сторените в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение в тежест именно на НАП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.3,т.2 вр. с
ал.2,т.1 вр с ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
654770-F648792 от 12.08.2022 година на Началник на Отдел „Оперативно
дейности” , Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” (ГДФК) на Националната агенция за приходите (НАП), с което на
„ФАНИ –ДАНИ-ВЕСТИН-ДИМИТЪР ДИМИТРОВ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.
„Парижка комуна ” № 7а, област Хасково, представляван от Димитър
Василев Димитров, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС
във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” .
ОСЪЖДА НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков” № 52 ДА
ЗАПЛАТИ на „ФАНИ –ДАНИ-ВЕСТИН-ДИМИТЪР ДИМИТРОВ”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Свиленград, ул.„Парижка комуна ” № 7а, област Хасково, представляван от
Димитър Василев Димитров , сумата в размер на 300 лв., представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 628/2022
година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11