Присъда по дело №986/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №986 по описа за 2023 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№61/2023год. , ДП № 673/22г. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия С.М.Х. ЕГН **********, роден на **********. в
гр.Варна, живущ в с.Ген.Колево, общ.Вълчи дол, с адрес за призоваване: гр.Шумен,
ул.*****************************, български гражданин, неженен, със средно
образование, не работи, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по
чл. 194, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 17.07.2022г. в гр.Шумен, от
дискотека „Луксори Рум“ е отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон „IPhone X
256 GB Si“ със СИМ карта и силиконов кейс, всичко на обща стойност 377,00лв., от
владението на М.М.Ж. от гр.Шумен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК .
На подсъдимия е назначен служебен защитник адв. П. при ШАК.
Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Съдът, като съобрази обстоятелството,
че по данни от делото лицето се намира в чужбина на неизвестен адрес, призован е редовно
по телефона, включително и чрез близка родственица и чрез служебния защитник, бе
даден ход на делото по реда на задочното производство на основание разпоредбата на чл.
269, ал. 3, т. 3 и т.4, б. „в“ от НПК по отношение на подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл. 54 от
НК да определи наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, при приложение на
чл. 66 от НК – 3 годишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия предлага на съда да се наложи наказание между 3 и 4 м
лишаване от свобода , като се приложи чл. 66 от НК , изразява становище за евентуално
приложение на чл. 194, ал.3 от НК –маловажен случай.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия е неосъждан към датата на деянието, живеел в гр. Шумен . На 16.07.2022г.
вечерта, около 23:00ч. пострадалата св.М.М.Ж. от гр.Шумен, заедно със сестра си и други
свои приятели посетила дискотека „Луксори Рум“ в с.гр., находяща се на
пл.“Освобождение“ № 2, за да празнуват рожден ден на техен познат. Ж. оставила дамската
си чанта на поставката под маса за напитки / тип „гъбка“ /. Всички от компанията ходили на
дансинга да танцуват, като багажът им оставал до масата където стояли. По време на
престоя си в дискотеката Ж. няколко пъти вадила телефона от дамската си чанта, за да види
часа и след това отново го връщала в чантата.
Подсъдимия също се намирал в дискотека „Луксори Рум“ по това време и стоял на
съседна маса, консумирал алкохол. Наблюдавал действията на свидетелката .Видял как Ж.
поставила телефона в чантата си и я оставила на поставката под масата / тип „гъбка“/, след
което отишла на дансинга с приятелите си да танцува.
Под въздействие на поетия алкохол, подс. решил да се възползва от ситуацията и да вземе
мобилния телефон на момичето.
За целта изчакал момента, когато никой от компанията не гледал към масата, отишъл до нея,
бръкнал в чантата на момичето и взел телефона.
След като взел мобилния телефон - „IPhone N 256 GB Si“ ведно със силиконов кейс подс.
напуснал дискотеката и влязъл в съседно казино. Впоследствие обаче, обвиняемият видял
същото момиче, от чиято чанта взел телефона да влиза в казиното и веднага излязъл и се
прибрал пеш в дома си на ул.“Ген.Драгомиров“.
След няколко дни Х. продал отнетия телефон в сервиз за телефони в гр.Провадия за сумата
от 100 лева.
Около 03:45ч. на 17.06.2022г., когато отново решила да види часа, М. Ж. установила липсата
на телефона си. Бъркайки в чантата си, същата констатирала, че телефонът й го няма.
Телефонът й бил „IPhone N 256 GB Si“ ведно със СИМ карта и силиконов кейс.
Констатирайки липсата, Ж. веднага съобщила на приятелите си, за отнетите й вещи и от
техните телефони набрали номера й, като телефонът давал свободен сигнал, но никой не
отговарял. Същата обяснила, че телефонът й имал повреда и никой освен нея не можел да
отговори, тъй като не знаел какво трябва да направи. Ж. и приятелите й напуснали
дискотеката, като от телефоните на сестра й и друг техен приятел, които имали специално
приложение проследили локацията на нейния телефон.
Първоначално локацията показвала, че телефонът се намирал в казино „Ескейт“ на
1

бул.“Славянски“, след което локацията му се изместила към паметника до общината, след
това към пицария „ОТТО“, а впоследствие към казино „Съркал“ на бул.“Симеон Велики“.
Ж. проверила и в двете казина, но никъде не открила телефона си, а около паметника и
пицарията нямало други хора. От телефона на сестра си, Ж. изпратила съобщение, че желае
телефонът да й бъде върнат, тъй като е повреден и никой друг освен нея не знае как да го
ползва, освен това имал сантиментална стойност за нея, но никой не й отговорил и това не
се случило.
В хода на разследването и от проведените ОИМ е установен извършителят на кражбата на
телефона, а именно лицето С.М. Х..
Заключението на изготвена СИЕ посочва, че стойността на отнетите вещи е в размер на
377,00лв.
В хода на ДП е изготвена видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, чието
заключение посочва, че предоставените видеозаписи са годни за идентификация на лица.
На видеозаписите / за времето от 03:44:07 до 03:44:30 на 17.07.2022г./ са заснети
действията на лицето С.М. Х. ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията на
разпитаните в с.з. свидетели- М. Ж., Н. К., Б. А. , С. Г., К. А., както и от прочетените на осн.
чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК показанията на С. И. включително от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по ДП.
Подсъдимият не е разпитван в хода на с.з., поради обстоятелството, че същото се разглежда
по реда на задочното производство .
В хода на ДП подсъдимия е разпитан в качеството на обвиняем пред разследващ полицай.
Изложената по-горе фактическа обстановка съществено се изяснява и от назначените в
хода на досъдебното производство и приети от съда съдебно – икономическа експертиза и
най-много от протокол на изготвена видео-техническа и лицево идентификационна
експертиза, включително и от приложените по ДП веществени доказателства , докладна
записка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите в с.з. на
свидетелите , приобщените показания на свидетел по реда на чл. 281 от НПК, приложените
по делото заключения на изготвените експертизи, както и приложените по делото писмени
доказателства, обосновава с изискуемата се степен на интензитет, основния факт в
наказателния процес – извършването на инкриминираното престъпление и неговото
авторство от страна на подсъдимия. Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни
за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното
деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 194 ал.1 от НК, поради следното:
*Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
*Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предметите на престъплението. От приложените по
делото доказателства се установява, че вещта предмет на престъпното посегателство не е
собственост на подсъдимия.
*От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито
собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от
страна на владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез действие, което
се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и
установяване на фактическа власт от подсъдимия.
*От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
като подсъдимия е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях, т.е. съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на защитеното от закона право на собственост.
Обвинението се доказва по безспорен начин от всички събрани по делото писмени и гласни
2

доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви и установяват по безспорен начин
извършеното от подсъдимия престъпление, но и неговата вина.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът прецени:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
висока - касае се отнемане на чужда движима вещ, като деянието е извършено с пряк умисъл
като форма на вината.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът прецени като невисока с
оглед данните за личността му, факта, че не е осъждан. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете факта на оказаното съдействие в хода на ДП.
Съдът не споделя становището заявено от защита за приложение на нормата на чл. 194 ал.3
от НК поради обстоятелството, че при обсъждане на въпроса дали е налице "маловажен
случай" по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, съобразно практиката следва да се вземат предвид
не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици /,
като в процесния случай вещите безспорно не са върнати или възстановени/, но и
обстоятелството дали с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите случаи от
този вид, като същевременно следва да се прецени личността на неговия извършител.
Според съда не са налице основания да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от
НК, тъй като тя предвижда, че деянието макар и формално да осъществява признаците на
престъпление не е престъпно при две хипотези-поради своята малозначителност, изобщо не
е общественоопасно или когато неговата обществена опасност е явно незначителна.
Фактологията по настоящото дело не дава основание за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК
и в двете му хипотези, нито за преквалифицирането му като "маловажен случай" по чл. 194,
ал. 3 от НК, тъй като деянието разкрива по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с престъпленията от същия вид.
Процесното деянието е извършено в помещение- дискотека, в присъствие на много хора,
като механизмът му разкрива дързостта на неговия извършител, а фактът, че е продал
телефона по-късно, са обстоятелства, които не позволяват личността на дееца да бъде
счетена като такава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите
извършители на кражби.
Ето защо , настоящата инстанция не може да се приеме, че е налице явна незначителност,
или малозначителност, въпреки невисоката стойност на предмета на престъплението / СИЕ
дала оценка на процесния телефон на 350 лв./, поради което деецът заслужава да бъде
санкциониран за стореното със строгостта на наказателната репресия, а не по
административен ред или по леко наказуем състав.
В горния смисъл и преценявайки изложеното и личността на дееца, съдът намира, че не е
налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, по начин, че да обосноват наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, респективно
приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието - предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс., като наказанието
за престъплението по чл. 194, ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от
НК, а именно: За престъплението по чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване
от свобода" до 8 години съгласно действащото към датата на деянието законодателство .
Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" над минималния, а именно в размер 6 месеца.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимата.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието.
Подсъдимият е неосъждан към датата на деянието и определеното наказание е под три
години „лишаване от свобода“, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“. Освен това, условното осъждане в процесния случай не
противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното наказание
“лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, би могъл да бъде направен.
3

Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и без ефективно изтърпяване на наказанието, при
изпитателен срок, в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/
години. /в т.см. р константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение №
528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./. Така определеният размер на
наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност
и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен
това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Предвид обстоятелството, че след деянието по отношение подсъдимия е налице осъждане и
влязла в сила присъда по НОХД № 682/23г. на ШРС, по която му е наложено наказание 6
месеца «лишаване от свобода» , съдът намери основания по чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК да ОПРЕДЕЛИ ОБЩО наказание между наказанието, наложено с настоящата присъда
и наказание, наложено по НОХД № 682/23г. на ШРС, влязло в законна сила 28.03.2023г.,
до размер на най-тежкото , а именно общо наказание в размер на 6 месеца “лишаване от
свобода „
На основание чл. 66 от НК, съдът ОТЛОЖИ изтърпяването на наложеното общо наказание
за срок от 3 години.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, от определеното общо наказание се приспадна
времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа по НОХД №
682/23г. на ШРС, считано от 20.12.2022г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди С.М.Х. ЕГН ********** да заплати в полза
на държавата направените деловодни разноски в общ размер 403,62лв., от които 340,74лв.
да се внесат по сметка на ОДМВР - Шумен, 62,88 лв. - по сметка на ШРС .
Веществени доказателства – 2бр. CD диска със записи от охранителни камери и 2бр. CD
диска от мобилни оператори, следва да останат приложени по делото .
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	31
Дата:	18 юли 2023 г. (в сила от 3 август 2023 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20233630200986
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 май 2023 г.

Присъда по дело №986/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите