№ 1069
гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
СъдебниРадка Маринова
заседатели:Люлякова
Светла Пантелеева
Колева
при участието на секретаря Сийка К. Радева
и прокурора Димитринка Илиева Русенова
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Д. Герцова Наказателно дело
от общ характер № 20215330201200 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
РП ПЛОВДИВ - редовно призована, изпраща представител.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Г. А. – редовно призован, явява се лично, заедно с
упълномощените си защитници - адвокат Р.Р. и адвокат В.П., с пълномощни
по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П. С. К. – нередовно призован, явява се лично, с
упълномощения си защитник - адвокат Я.Б.. Представи се пълномощно от
същия.
ПОСТРАДАЛИЯТ Г. М. Г. – нередовно призован, не се явява.
Призовката за същия е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито
на адреса, като по сведение на А.З. /домоуправител на входа/ същият е
напуснал адреса преди повече от 5 години, в апартамента живее бившият му
шурей, който няма информация за него и няма връзка. Друг адрес е
неизвестен.
ПОДС. К.: Живея на адрес град Пловдив, ул. ***, където съм бил
призован, но не съм бил открит за връчване на книжата, защото ходя на
работа.
ПРОКУРОР: Предвид разпоредбата на чл. 247 ал. 3 от НПК не са
1
налице пречки за даване ход на разпоредителното заседание, т.е.
пострадалият не е намерен на посочения от него адрес в страната.
АДВ. Р.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът, след съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимите:
К. Г. А. - роден на ***г. ***, ***, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, със средно образование, работещ, учащ, студент ІІ – ри курс в ПУ
„Паисий Хилендарски“, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес: ***, ЕГН
**********.
П. С. К. - роден на ***г. в ***, ***, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, със средно образование, работещ, с постоянен адрес: ***, с
настоящ адрес: ******, ЕГН **********.
Съдът разясни на подсъдимите правото им да участват в обсъждането
на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата им по
чл. 55 НПК.
ПОДС. А.: Разбирам правата си.
ПОДС. К.: Разбирам правата си.
Съдът запита страните дали са получили съобщение за насрочване на
разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда за
насрочване на разпоредително заседание /със съобщенията по чл. 247б НПК и
за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК/ преди повече от 7 дни
преди датата на съдебното заседание.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди вече от 7 дни.
АДВ. Р.: Получили сме съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме уведомени за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от седем дни.
АДВ. П.: Получили сме съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме уведомени за
2
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от седем дни.
АДВ. Б.: Получили сме съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и сме уведомени за
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от седем дни.
Съдът запита подсъдимите дали са получили препис от обвинителния
акт, както и дали са получили съобщение за насрочване на разпоредителното
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда за насрочване на
разпоредително заседание /със съобщенията по чл.247б от НПК и за
обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК/ преди повече от 7 дни преди
датата на съдебното заседание.
ПОДС. А.: Получих препис от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането
на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК.
ПОДС. К.: Не съм получил лично на адрес препис от обвинителния акт
и съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда преди повече от 7 дни, но не възразявам за това, тъй
като същите документи съм ги получил и съм се запознал с тях чрез моя
защитник – адвокат Я.Б., така че съм наясно с процедурата и с обвинението, и
съм уведомен за въпросите по чл.248, ал.1 НПК. Не възразявам за 7-дневния
срок.
АДВ. Б.: Действително, аз съм получил съдебните книжа, снабден съм с
препис от обвинителния акт, и, както него, така и съобщението по чл. 247б от
НПК, и разпореждането за насрочване на делото съм ги представил на моя
подзащитен К., като той е запознат с тях преди повече от 7 дни. За това не
възразяваме относно неспазения 7 - дневен срок.
Съдът разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда,
прокурора, защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
АДВ. Р.: Нямаме искания за отводи.
АДВ. П.: Нямаме искания за отводи.
АДВ. Б.: Нямаме искания за отводи.
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на съда и понастоящем няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство.
3
На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на някоя от
диференцираните процедури, доколкото няма изразено съгласие.
Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
нито за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменение на мярката за неотклонение на когото и
да е от подсъдимите.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Следва да се пристъпи към разглеждане на делото по общия ред с
призоваване на лицата от списъка за призоваване на лица към обвинителния
акт.
АДВ. Р.: Считам, че делото е подсъдно на съда и понастоящем няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство.
Според мен има допуснати съществени процесуални нарушения, но те
са отстраними, поради което делото следва да бъде прекратено и върнато на
прокурора за отстраняване на тези процесуални нарушения, а именно:
На страница 5 от обвинителния акт, в последните 5 реда прокурорът
дословно твърди следното: „Случаят не е маловажен, предвид
обстоятелството, че за извършване на престъплението са използвани както
моторно превозно средство, така и техническо средство, поради което и е
субсумиран квалифициран състав на престъплението кражба при наличието
на три квалифициращи признака.“
За моторното превозно средство е ясно, но в констатациите, като пише
„техническо средство“, на мен не ми е ясно, кое е това техническо средство.
Прокуратурата е длъжна да го посочи, но като говори за 3 квалифициращи
признака до тук е посочено едно, хипотетично второ техническо средство, а
третият квалифициращ белег не е посочен. В диспозитива на обвинителния
акт има съществено противоречие и за двамата подсъдими. Там се сочи
техническо средство – ключ, което техническо средство в тази констатация на
лист 5 го няма. Обаче, независимо от казаното до тук, третият квалифициращ
признак -предварителният сговор, не е посочен в диспозитива, а е посочен
4
само текстът от закона. О, извинете, пише го в диспозитива. Имах предвид
друго. Най – важният квалифициращ признак, който е елемент от състава на
престъплението, а именно стойността на откраднатите вещи, не е записан като
квалифициращ признак на страница 5, където се сочат трите критерия. Има и
четвърти критерий. Защо умишлено се изпуска стойността на вещите? Нека
прокуратурата да квалифицира деянието и по четвъртия признак - стойността
на вещите, защото това е основният критерий, за да се приеме маловажност и
малозначителност, или да се приеме, че е обикновена кражба. В тази насока е
Решение № 525/2005г. на първо наказателно отделение на ВКС по аналогичен
случай за 500 лева.
Не на последно място, аз считам, че има до известна степен
обвинителен уклон в съдържанието на обвинителния акт. Записано е така
„Отегчаващи отговорността обстоятелства - извършване на престъплението
при наличието на три квалифициращи признака.“ Е, някой да ми каже сега, че
когато цитира състава на едно престъпление, това е отегчаващо вината
обстоятелство. Нека прокуратурата да каже цитиран един състав на
престъпление дали е отегчаващо вината обстоятелство.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на някоя от
диференцираните процедури, защото считаме, че сме невинни.
Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
нито за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменение на мярката за неотклонение на
подзащитния ми.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да върнете делото на Районна прокуратура – Пловдив за
отстраняване на съществените процесуални нарушения.
АДВ. П.: Присъединявам се към становището на колегата Р., като
предоставям на съда и нямам какво допълнително да кажа.
АДВ. Б.: Считам, че делото е подсъдно на съда и понастоящем няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство.
По отношение на допуснати съществени процесуални нарушения,
считам, че е допуснато такова нарушение, като визирам, че на два пъти в
досъдебното производство както аз, така и подзащитният ми сме направили
5
искане да бъде разпитан в качеството на свидетел пострадалият Г.Г., в насока
имало ли е някаква уговорка по отношение на даване - вземане на въпросните
прахосмукачки. Основание за това за нас е, че на 21.12.2020г., след като е
получил прахосмукачките свидетелят Г. се е обадил по телефона на
подзащитния ми К.. Имало е разговор по отношение на това, защо не му е
казал, че е станало объркване и като краен резултат от този проведен
телефонен разговор Г. кани К. на работа отново в автомивката. Именно
поради това, считам, че разпитът на Г. е бил от съществено значение и ако
прецените, че на това основание делото трябва да бъде прекратено, ще се
възползваме от разпита му. Именно, разпитан Г. има значение за нас, за да
вземем решение, дали делото да се гледа по особените правила.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
нито за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменение на мярката за неотклонение на
подзащитния ми.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля делото да бъде прекратено и върнато на Районна прокуратура -
Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
ПОДС. А.: Поддържам казаното от защитниците ми. Нямам какво да
добавя.
ПОДС. К.: Поддържам казаното от моя защитник. Нямам какво да
добавя.
ПРОКУРОР: Във връзка с искането на адвокат Р. за прекратяване и
връщане на делото в стадия на досъдебното производство считам същото за
неоснователно поради следните съображения:
Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Не
намирам по никакъв начин да е ограничено правото на защита. Останах с
впечатлението, че адвокат Р. не е чел целия обвинителен акт. В
обстоятелствената част, на няколко пъти се излагат всички квалифициращи
признаци, които са посочени, а именно те са точно три: извършено е от две
или повече лица, при предварително сговаряне, и е осъществено чрез
6
използване на моторно превозно средство и техническо средство – ключ.
Всички тези обстоятелства са посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Това, че не са посочени в конкретното изречение, което
беше цитирано, това не ограничава правото на защита. Относно стойността на
инкриминираните вещи, посочена е няколко пъти както в обстоятелствената
част на обвинителния акт, така и в заключителната част, така наречения
диспозитив. Трайна е съдебната практика във връзка с това, че била ниска
стойността на инкриминираните вещи, което било основният критерий да се
квалифицира деянието като немаловажен случай. Трайна е съдебната
практика за това, че при квалифициране на деянието следва да се вземат
предвид както стойността на инкриминираните вещи, така и обществената
опасност, а също и всички признаци от състава на престъплението, които
подробно са изложени в обвинителния акт, поради което считам, че искането
е неоснователно по изложените от мен съображения. Относно искането на
адвокат Б. – по отношение на същото намира приложение разпоредбата на чл.
248 ал. 4 от НПК, а именно, че в разпоредително заседание не се обсъждат
нарушения, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата и доказателствените средства. Още повече, намирам, че във
връзка със същите не са допуснати нарушения доколкото съм се произнесла с
мотивирано постановление, в което съм взела становище по така направеното
искане. Считам това искане за неоснователно, поради което моля да бъде
оставено без уважение.
АДВ. Р.: Действително, чест прави на прокурора, че призна, че един от
критериите за определяне на един случай на кражба, дали е маловажен, е
стойността на открадната вещ. Няма спор, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт, на няколко места е цитирана стойността на вещта, но
когато се стига до правната обосновка на прокуратурата, защо случаят е
немаловажен, на страница 5 прокуратурата умишлено пропуска четвъртия
критерий, а именно стойността на откраднатата вещ. Там прокурорът
акцентира само върху трите критерия, а четвъртият, който е определящ, това е
основата, фундаментът на малозначителността, стойността на вещта, това е
основният критерий. Тук това е правната обосновка, квинтесенцията на
обвинителния акт. За това и трябва да бъде върнато делото, защото при
правната защита на тезата на прокурора умишлено е изпуснато определящото
квалифициращо обстоятелство, а именно стойността на откраднатите вещи.
7
Прокурорът можеше, въпреки много ниската стойност, да аргументира, защо
случаят е немаловажен. Прокурорът може и при много висока стойност да
аргументира, че случаят е маловажен.
АДВ. П.: Поддържам становището на колегите, като ще моля да имате
предвид, че предявяването на досъдебното производство на моя доверител
предхождаше двата пъти предявяването на досъдебното производство на
другия подсъдим. Те са искали разпит на пострадалия за установяване
взаимоотношенията между тях, което касае правото на защита косвено и на
моя доверител, защото при събиране на факти и обстоятелства хипотетично
би било възможно да се измени обвинението, което би ни дало възможност на
нас да вземем по-различно отношение при диференцираното производство.
Аз не мога да гадая, какво би казал пострадалият. Ако той би казал факти и
обстоятелства, различни от изложените в обвинителния акт, това косвено
касае моя доверител. Моля да върнете делото, за да бъдат събрани тези факти
и обстоятелства.
Съдът, след съвещание, и, след като взе предвид становищата на
страните и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери
следното:
Делото е подсъдно на съда.
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство.
На досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са отстраними и са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите, но не и по изложените от страна на
защитниците аргументи.
На първо място, по отношение на изложените от страна на адвокат Р.
доводи за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение така,
както се формулира от защитника, изводимо от посоченото в страница 5 на
обвинителния акт, съдът намира, че не се открива съществено процесуално
нарушение, тъй като цитираното от защитата представлява извадка от
обвинителния акт в частта, касаеща правната обосновка и правния анализ на
деянието, респективно на обвинението. От съществено значение за спазване
правото на обвиняемите да узнаят в какво са обвинени е в обвинителния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 246 ал. 2 от НПК, да се посочи ясно
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на
8
извършването му, което в случая е сторено. В обстоятелствената част на
обвинителния акт ясно и подробно са изложени фактическите обстоятелства
досежно всеки един от квалифициращите елементи на престъпното деяние,
което се твърди от държавното обвинение да е извършено от двамата
подсъдими К. и А., в това число и квалифициращите признаци по чл. 195 ал. 1
т. 4 предл. І и предл. ІІ, и т. 5 от НК. Също така, наред с описването на
предварителния сговор, използваното моторно превозно средство и
техническо средство – ключ, в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочена и стойността на инкриминираните вещи. В този смисъл, липсват
допуснати съществени процесуални нарушения, визирани от адвокат Р..
Същият, досежно стойността на вещите, изразява доводи по същество на
делото, а не такива, аргументиращи наличието на допуснати съществени
процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на
обвиняемите.
Съдът намира, че неоснователно е възражението и на адвокат Б.,
подкрепено от адвокат П. за допуснато отстранимо съществено процесуално
нарушение на досъдебната фаза, а именно в неуважаване на доказателствено
искане на адвокат Б. и подзащитния му в насока събиране на доказателства по
делото - чрез разпит в качеството на свидетел на пострадалото лице относно
коментираните от защитата обстоятелства. От една страна, на направените в
досъдебното производство доказателствени искания в цитираната светлина
наблюдаващият прокурор надлежно се е произнесъл относно тяхната
допустимост и основателност, като е оставил без уважение същите. От друга
страна, следва да се има предвид, както възрази в днешното съдебно
заседание прокурорът, че съгласно разпоредбата на чл.248 ал. 4 от НПК
законодателят е предвидил императивно забрана в разпоредителното
заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.
Наред с това следва да се има предвид, че съдебната фаза е основната фаза на
наказателното производство, и именно в същата, при развитието на съдебното
следствие, наказателното производство се обезпечава с доказателствен ресурс
в насока и обем, относими към предмета на доказване, така че при всички
положения доказателственото искане, което не е било уважено на
досъдебната фаза, няма пречка от страна на подсъдимия и неговия защитник
да бъде обсъдено и евентуално допуснато за събиране в хода на съдебното
9
следствие.
Съдът, преценявайки обвинителния акт, иницииращ настоящото
наказателно производство и материалите от досъдебното производство,
намира, както по-горе се посочи, че са налице отстраними съществени
процесуални нарушения както при изготвянето на процесния обвинителен
акт, така и в хода на досъдебното производство, в частност при привличането
на подсъдимия П.К., като съображенията за това са следните:
В обвинителния акт, както в обстоятелствената, така и в диспозитивната
част се твърди, че деянието е извършено от двамата подсъдими чрез отнемане
на инкриминираните вещи от владение на лицето Г. М. Г., като същевременно
в обстоятелствената част на обвинителния акт не се излагат каквито и да било
фактически обстоятелства поради каква причина прокурорът е приел, че
вещите са във владение именно на физическото лице Г.Г..
На следващо място, в хода на досъдебното производство, при
привличането на обвиняемия П. С. К., същият е бил привлечен на
17.11.2020г., като в Постановлението за привличане е отразено, че същото му
е предявено в присъствието на защитника - адвокат Б., на дата 20.10.2020г.
Същевременно Протоколът за разпит на обвиняем за К. е от 17.11.2020г. В
този смисъл, строго формално погледнато, се стига до извода, че
Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на дата
20.10.2020г., а разпитът на К. е проведен близо месец по-късно, което е
процесуално недопустимо, тъй като императивното изискване на чл. 221 от
НПК е непосредствено след предявяване на обвинението да се пристъпи към
разпит на обвиняемия. Създадена е процесуална ситуация, в която има
неяснота на коя дата точно са извършени съответните процесуално-
следствени действия и дали по този начин са спазени правата на обвиняемия
К..
Изложеното до тук налага извода за допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство, които пряко рефлектират върху
правата на обвиняемите К. и А., и съгласно разпоредбата на чл. 249 ал. 4 т. 1
от НПК същите, като съществени и отстраними, водят като единствена своя
закономерна последица до прекратяване на съдебното производство и налагат
връщането на делото на Районна прокуратура - Пловдив за отстраняването
им.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3
10
от НПК Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
Делото е подсъдно на съда.
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство.
КОНСТАТИРАТ СЕ допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1200/21г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХХІІ н.с. и ВРЪЩА делото на Районна
прокуратура – Пловдив.
Определението в частта за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок от днес
пред ПОС.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 16:25 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11