№ 149
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Мария П. Петрова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Р. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600150 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Жалбоподателят – обвиняемият Н. М. М., се явява лично и със
защитника си адв.Ч..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Р.П..
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото. Поддържаме жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Ч.: Нямам искания за отводи и доказателства. Поддържам жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Нямам отводи и нови искания. Поддържам
жалбата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда И нови
доказателства. Поддържам протеста.
С оглед становищата на страните, съдът след съвещание намира, че са
налице основанията да се даде ход на делото по същество, ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще бъда кратък,
доколкото е възможно. Аз ще Ви помоля да отмените определението на
Старозагорски окръжен съд, като постановите продължаване на мярката
„ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение на този обвиняем. Аргументите са
изчерпателно изброени многократно от страна на прокуратурата в различни
производства – 2 пред ОС – С.З. вече, 1 пред Апелативен съд – Пловдив, вкл.
допълнени и с тези в протеста, подаден от колегата в С.З.. По същество
спорът е дали престъплението е извършено при евентуален умисъл или е
непредпазливо такова, което обаче вече три състава заявяват, че е въпрос
евентуално по същество при внасяне на делото в съдебната му фаза –
централната част на процеса.
Спорът се гради на едно-единствено обстоятелство и то не
обосноваността дали е извършено престъплението с нанесени травматични
увреждания и телесни повреди на пострадалия от ПТП, повдигнато на
обвиняемия, а за това дали е налице реална опасност той да извърши друго
престъпление, без да има претенции от страна на прокуратурата за това да е
налице реална опасност същият да се укрие. По изложените аргументи,
изчерпателно изброени, ние считаме, че първо, престъплението, извършено
към настоящия момент е при евентуален умисъл и умишлено такова и на
следващо място, е налице реална опасност, а не хипотетична, този обвиняем
при наличието на друга мярка за неотклонение, различна от „Домашен арест“,
с която е протичало производство действително вече 6 месеца, да извърши
ново престъпление и то, отново против транспорта. Аргументирали сме се,
въпреки, че му е отнета книжката, с краткия период от време, през който е
извършил административни нарушения, начина на осъществяване на
инкриминираното деяние, с т.нар. „дрифт“, с нарочна цел, нарушаване и
погазване на правилата за движение по пътищата, като разбира се, не мога да
отрека, че определението на ОС – С.З. е задълбочено, коментирайки новите
обстоятелства, свързани с отпадането на пандемичната обстановка от 01-ви
април и необходимостта същият да продължи, да завърши образованието си в
условията на непосредственост.
В горния смисъл моля да се произнесете, благодаря Ви.
Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, аз също ще се постарая да бъда
по-кратък. Моля първо да оставите без уважение искането на прокуратурата.
Сега, деянието дали е умишлено, дали не, дали е при евентуален умисъл или
не – това е въпрос, който наистина е по съществото на едно наказателно
производство. В конкретния случай прокуратурата ако прецени, ще направи
съответните действия, ако ли не – друго. Тук въпросът е за наличието на
достатъчно данни. Да, наистина имаме един настъпил много тежък резултат и
тепърва ще се преценяват всички факти и обстоятелства, имащи значение за
евентуално реализиране на наказателната отговорност.
2
Същественият въпрос е каква да бъде мярката за неотклонение на
подзащитния ми. Няма да навлизам в подробности какво представляват
мерките за неотклонение, кога се взима „Задържане под стража“, кога –
„Домашен арест“, спрямо какви лица. Всяка мярка за неотклонение, както и
всяко деяние си има индивидуални особености и се преценя за всеки отделен
случай. Или в конкретния случай пред Вас е изправено едно не мога да кажа
дете, той вече е пълнолетен, едно младо момче, което е в условията на
задържане вече малко повече от 6 месеца. Задържане, което е напълно
излишно, което към онзи момент, поне за мен, е било продиктувано от
общественото мнение. Защото той като личност, като обществена опасност,
той нито е криминално проявен, нито е с висока степен на обществена
опасност. Едно нормално момче, което има един изключително неприятен
инцидент в живота си. И мерките за неотклонение се вземат именно, за да се
постигне една цел, която е да се предотврати извършване на престъпление,
което не трябва да е декларативно от страна на прокуратурата, а трябва да е
обосновано с някакви факти и доказателства и съответно другата
кумулативно изискуема предпоставка - да съществува опасност да се укрие.
И ако първоначално е можело да се приеме, че тази опасност съществува, то
към настоящия момент вече няколко съдебни състава са приели, че
подзащитният ми няма да се отклони от разкриването на обективната истина
и реализиране на наказателната отговорност, тоест кумулативната
предпоставка, която следва да съществува, я няма. И оттук мярката за
неотклонение не би следвало да бъде задържане под каквато и да било форма.
Колкото до твърденията, които за мен са едни и същи от самото начало,
че подзащитният ми може да извърши престъпление, най-вероятно по
транспорта, това са просто едни хипотетични вероятности, които не са
подкрепени по какъвто и да било начин. Така че аз не мога да коментирам и
не мога да оборя това твърдение освен с единствения мой аргумент, че
доказателства в тази насока липсват. Твърди се, че имало нарушение и отново
се избягва коментар, че тези две нарушения, за които е наказан – неправилно
паркиране и превишаване на скоростта – да, извън населено място с около 200
км/ч. Както много пъти съм казвал, това всеки шофьор го прави. Така че моля
да оставите искането на прокуратурата без уважение.
Колкото до отправеното от нас искане за изменение на определението
на първоинстанционния съд, с което е наложена мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ и да се наложи „Подписка“, аз поддържам същото,
защото, когато се определя една мярка за неотклонение, тя се съобразява с
личността на дееца и с неговото семейно и имотно състояние. Той няма нищо
и е ученик и тези 10 000 лева няма откъде да ги вземе. И да се разчита, че
семейството ще помогне, това означава, че се наказва семейството, а не дееца.
Ето защо, развил съм съображения, поддържам ги, да не ги повтарям, моля да
уважите подадената от нас жалба и наложите възможно най-леката мярка за
неотклонение, благодаря Ви.
3
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. - М. М. М.: Поддържам казаното от адвокат Ч..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият Н. М. М.: Моля да уважите искането на моя адвокат.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След превеждането му, прие за установено следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу
определение на С.О.С., наказателно отделение, с което е било уважение
искането на обвиняемата за изменение на взетата спрямо нея мярка за
неотклонение задържане под стража в по-лека такава, като е определена
мярка парична гаранция.
Постъпила е и жалба от обвиняемия, чрез неговия защитник адв. Ч., с
която се иска изменение на мярката в подписка, като се релевират доводи за
липсата на достатъчно собствени средства и статутът на обвиняемия на
учащ.
Като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на СтЗОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. Изцяло се споделят доводите на
първия съд, че мярката за неотклонение гаранция понастоящем се явява най-
адекватна, като изложените мотиви няма да бъдат преповтаряни, тъй като се
споделят от въззивния съд. Доводите, релевирани от обвинението и защитата
пред първата инстанция са получили мотивиран отговор от този съд.
От страна на защитата пред настоящия съд не се оспорват данните за
наличие на обосновано предположение, макар да се сочат основания за
квалификация по по-леко наказуемо престъпление, но настоящият съд
намира, че спорът за формата на вината на деянието, следва да бъде преценен
при решаване на въпросите от съществото на делото. Пред настоящия съд
защитата сочи още, че с напредване на разследването са отпаднали и
опасностите обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Следва
да бъдат споделени доводите, че на етапа на който се намира разследването,
следва да бъдат оценени всички новонастъпили обстоятелства от значение за
законосъобразното определяне на мярката за неотклонение. Въззивният съд
напълно споделя аргументите на СтЗОС по отношение на преценката на
всички предпоставки, свързани с изпълнение на адекватна мярка спрямо
4
обвиняемия. Правилно е било преценено, че при все първоначалните данни за
опити на обвиняемия да повлияе по неправомерен начин нормалния ход на
разследването, без значение доколко успешно са били реализирани, като
например „уговорките“ на местопрестъплението, че „щели да кажат, че са се
опитвали за избегнат животно на пътя“ и опитите да се отпратят
свидетелите Д.Г. и Д.Р. /респективно протоколите им за разпит на л. 7, том 2
от досъд. пр и л. 6, том 2 от досъд. пр./, са загубили значението си.
Разследването по делото е в напреднала фаза, като са били разпитани всички
установени очевидци на инцидента и са били изготвени две тройни авто-
технически експертизи. Посочено е, че се очаква депозирането на
назначените съдебно-медицински експертизи. Последното действия с лично
участие на обвиняемия, обаче, е било извършено пред месец декември на
изминалата година. От друга страна с напредване на разследването,
постигната концентрация на обвинителни доказателства влияе обратно
пропорционално на изкушението от неправомерно повлияване на нормалния
ход на делото в други аспекти. Опасността от осуетяване на целите по чл. 57
НПК налага определянето на подходяща по вид мярка, съобразена с
необходимото по интензитет ограничение върху правата на обвиняемия. За
него са били събрани добри характеристични данни в личната сфера и в
сферата на образованието, но не така стои въпросът за характеристиката му
като водач на МПС. Ето защо, в случая гаранцията се явява законосъобразно
и пропорционално ограничение, като нейният размер се явява необходим, за
да действа като възпиращ фактор спрямо поведението на обвиняемия.
Правилно първият съд е преценил, че в случая размерът на определената
гаранция следва да бъде чувствително по-голям от обичайните текущи
разходи на лицето, за да действа като процесуално ограничение върху
обвиняемия. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че така
определената мярка създава тежести за родителите на обвиняемия, защото
той макар и пълнолетен, е със статут на учащ, а съгласно действащият СК
родителите имат задължение да издържат и пълнолетните си низходящи,
когато учат до навършването на определена пределна възраст, която в случая
не е достигната от обвиняемия. Съвкупният анализ на всичко изложено до
момента налага извод, че най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия
наказателно преследване и неговият настоящ етап, е именно мярката за
неотклонение, определена от първия съд. В този смисъл именно обжалваната
и протестирана мярка за неотклонение в най-пълна степен съобразява
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и е в състояние изпълни целите по чл.
57 НПК.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на СтЗОС като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 203 от 01.04.2022 г., постановено по
ЧНД № 254/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:35 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6