№ 5069
гр. С, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П. Н. А.
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110156888 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от П. В. П. с ЕГН: **********, адрес: гр.С, ж.к. „О-1“, бл....., за
осъждане на ответника Р. А. Т. с ЕГН: **********, адрес: гр.М, ж.к. „М“ 8. вх....., да заплати
на ищцата сумата от 1 500 лв. /съобразно уточнението с молба от 25.01.2023 г./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, стрес и уплаха следствие от физическото насилие, извършено от ответника на
17.12.2021 г.
Ищецът твърди, че живеела на съпружески начала с Б Б в техния недвижим имот
представляващ Апартамент №...., находящ се в гр.С, ж.к. „О-1“, бл....., като поради
заболяването на Б и след последната операция на същия през август 2021 г., майка му и
ответник в настоящето производство, заживяла в дома на ищцата с първоначалното
желание да помага в грижите за него. Излага се, че след като се е нанесла в жилището на
ищцата, Р. Т. е започнала да се държи изключително грубо и агресивно към нея и към
нейните деца и внуци на ответницата - П А и Р А. Пушила е в жилището, гасила си е
фасовете в цветята, заключвала е децата извън жилището.
Посочва, че на 17.12.2021г. ситуацията е ескалирала, като се е стигнало до физическа
агресия от страна на Р. Т. към ищцата, като на 20.12.2021 г. на ищцата било издадено
съдебномедицинско удостоверение №..../2021 г. от доц.д-р А А - ръководител Катедра по
съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – С, което установявало, че
по предварителни сведения, дадени от пострадалата, на 17.12.2021г., тя е била дърпана,
блъскана и стискана за ръцете. След направения преглед, доц. д-р А е установил, че на
лявата и дясната предмишница същата имала мораво-кафеникави кръвонасядания, като
подробно е описал техния размер и форма. В заключението си лекарят е стигнал до извода,
че тези кръвонасядания са в резултат на действието на тъпи или полутвърди предмети,
каквито характеристики имат и върховите свободни части на човешките пръсти и могат да
се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения.
Твърди, че в резулатат от противоправното поведение на ответника е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в следното: ищцата е получила белези по кожата, от
1
което я боляло, почувствала е страх и уплаха от това, че ответницата, която живеела в
нейния собствен дом я е нападнала и й е причинила тези травми, била в неведение дали и
кога Р. пак ще избухне и този път ще се стигне дори до по-големи вреди за нея, което довело
до нейното неспокойствие, уплаха, труден и неспокоен сън, страх да се прибере в дома си.
Неимуществените вреди, причинени от ответника ищецът оценява на 1 250 лв.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение за нанесените неимуществени вреди в размер на 1 250
лв., като претендира и разноски по производството.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че през месец август 2021 г. ответницата се е установила да живее в дома
на ищцата. Твърди обаче да не е осъществила противоправно поведение по отношение на
ищцата, като навежда твърдения за обратното, а именно излага, че на 16.12.2021 г.
ответницата и синът й Б Б са се прибирали от град М в жилището в ж.к. „О“, но установили,
че не могат да влязат, тъй като ищцата е сложила ключа от вътрешната страна и не могат да
си отключат. Започнали да звънят на звънеца на входната врата, както и по телефона,
включително и на телефона на детето Р Б, но без успех. Посочва се, че ответницата извикала
на помощ другия си син А, който се отзовал, обадили са се на спешен тел.112 и всички се
прибрали да нощуват в дома на А.
Посочва се, че на другия ден - 17.12.2021 год. около 11 часа, Б Б е успял да се свърже
с дъщеря си Ралица и тя е пуснала баща си, заедно с ответницата в жилището в ж.к.„О“.
Отбелязва, че Ралица е отишла на училище, като детето П е останало с баща си и баба си.
Излага, че след прибирането си от работа, ищцата, недоволна от това, че Б и ответницата са
в жилището (те са гледали малолетното дете П Бов) е започнала да крещи, вдигнала е
скандал и е отправила заплахи за саморазправа, дори за убийство.
Ответницата твърди, че същата вечер на 17.12.2021 год. малолетното дете - П Б А, е
връхлетял с нож в стаята, в която са били баща му Б и ответницата, като на въпроса на Б към
П, какво ще прави с този нож и кой го праща, детето е отговорило: „Ще те коля. Майка ми
ме праща“. Посочва се, че Б е успял да вземе ножа от ръцете на детето, по начин никой да не
пострада и то е излязло от стаята. Отбелязва, че уплашени от случилото се, Б Б и
ответницата са залостили вратата на стаята (хола), като не след малко ищцата е отишла и е
започнала да вика, да крещи с искане да й отворят, както и да блъска вратата с тялото си.
Излага, че от страх да не счупи стъклото на холната врата и някой да се нарани, ответницата
и Б Б са отворили вратата. Твърди, че агресивното поведение на П. П. ескалирало до степен,
че се е наложило да сигнализират на тел.112, когато пристигнал и братът на Б - А Б, заедно с
приятелката си.
Ответницата оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и
противоправното поведение, като счита, че констатираните мораво-кафеникави
кръвонасядания едва на 20.12.2022 год. в 17,10 часа били резултат на опитите на ищцата да
отвори холната врата, блъскайки същата многократно.
Излага, че ищцата била доста по-едра жена от ответницата, която била по-дребна и
стопена от мъка за болния си син, не би се осмелила да й посегне физически по никакъв
начин, като не се сочило в исковата молба и мотив, за да извърши такова физическо
посегателство.
Посочва, че на 18.12.2021 год. ответницата и нейният син са били принудени да
напуснат жилището в ж.к. „О“, буквално изгонени от ищцата. Те са се установи в дома на
втория син на ответницата - А, при който са живели до прибирането им в град М на
16.04.2022 год., където на 25.07.2022 год. е починал синът на ответницата Б Б.
2
Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск, като претендира и разноски, вкл. и
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от пълномощници,
които поддържат направените с исковата молба и отговора съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД, като се
иска присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са
следните: противоправно поведение, причинени вреди, обективна връзка между тях и вина
на делинквента. Всички те трябва да са налице кумулативно, за да може да се ангажира
отговорността на причинилия непозволеното увреждане.
За установяване извършено от ответницата противоправно деяние, са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Л И Г, В К И. и А А Б.
Св.Г е колежка на ищцата и твърди, че от нея е научила за инцидент, настъпил на
17.12.2021 г. Твърди, че малко преди коледните празници на 2021 г. пътувайки с ищцата към
работа, е забалязала, че последната е мълчалива. Когато са пристинали на работното им
място, според Г, ищцата се е разплакала, като е показала синини на двете си ръце.
Свидетелката обяснява, че ищцата й е разказала, че това е следствие от инцидент между нея
и майката на мъжа, с когото живее на семейни начала. Обяснила е и предисторията, а
именно, че ответницата и мъжа на П. П. са били заключени в една стая в жилището, което са
обитавали заедно с ищцата, в която стая са били играчките на по-малкото дете на П. – П,
който е поискал да взлезе и да си ги вземе. Ищцата е заявила пред свидетелката, че при
опита тя да отвори вратата на въпросната стая и да влезе в нея, е била нападната, блъскана,
дърпана и стискана по ръцете от ответницата. След този случай, според Л Г, ищцата много
се е променила, започнала е да се оплаква от главоболие, от безсъние, била е разсеяна,
допускала е грешки в работата си.
Св.В И. е приятелка на сина на ответницата – свидетелят А Б. В показанията си тя
твърди, че ответницата се е пренесла да живее в жилището на другия си син Б и на ищцата в
началото на м.декември 2021 г. Според И., на 16 декември 2021 г. мъжът, с който ищцата е
живяла на семейни начала и който е син на ответницата – Б, не е бил допуснат до жилището
от нея, поради което е извикал полиция. Свидетелката е отишла до адреса, за да занесе
нотариален акт, от който да се установи, че Б също е собственик на имота. За 17 декември
2021 г., свидетелката твърди, че по данни от нейния приятел – св.А Б, ищцата е заплашвала
ответницата и Б с убийство и със саморазправа. С оглед на това Б е извикал полиция. Св.И.
разказва за сходен на описания в исковата молба случай, настъпил на 18 декември 2021 г,.
при който ответницата и Б са били заключени в стая в апартамента, обитаван от тях заедно с
ищцата, но И. е категорична, че не е имало насилие от страна на ответницата. Свидетелката
е отишла на място късно вечерта, като по нейни думи до 4 ч. сутринта на следващия ден са
изнасяли от жилището вещи на Б. При пристигането си, И. твърди, че е заварила
ответницата силно притеснена и уплашена от поведението на П., а на последната й е нямало
нищо.
Св.А Б е син на ответницата и излага сходни с тези от св.И. факти, а именно, че
неговата майка се е пренесла в жилището на другия си син и ищцата, в началото на
м.декември 2021 г., както и за наличието на спорове между ищцата и брата на свидетеля – Б
от 16, 17 и 18 декември 2021 г. Конкретно за събитията, състояли се на 17 декември 2021 г.,
свидетелят разказва на съда, че той е отишъл в дома на ищцата след 6 часа вечерта. Тогава е
3
чул как ищцата отправя заплахи към ответницата и към Б. Б е останал при страните до
оконоло осем-девет часа, а на следващия ден – 18 декември, е разбрал от брат си, че ищцата
е продължила със заплахите. Вечерта на 18 декември, според свидетеля, брат му му е е
обадил и го е помолил да отиде до тях. Според свидетеля, Б му е разказал, че ищцата се е
опитала да влезе в стаята от апартамента, в която са били той и ответницата. Тогава Б е
изнесъл багажа си от общото жилище с ищцата и е подал жалба срещу нея в полицията.
При така събраните гласни доказателства съдът намира, че не се установи по
несъмнен начин предприето от ответницата противоправно деяние на посочената в исковата
молба дата – 17.12.2021 г. Данни в тази насока се съдържат само в показанията на св.Л Г,
която от една страна не е пряк очевидец на случая, за който разказва, а е разбрала за него от
самата ищца. От друга страна свидетелката е разбрала за инцидента по-късно и възприетите
от нея синини по ръцете на ищцата не могат по категоричен начин да се свържат с действия
на ответницата, още повече, че по данни на останалите двама разпитани свидетели /В И. и А
Б/, Р. Т. и Б Б са напуснали процесното жилище в ранните часове на 19 декември 2021 г.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение, в което обяче е
посочена датата на издаване 20.12.2021 г., т.е. три дни след сочената дата на получаване на
уврежданията. С оглед на това и на събраните гласни доказателства, от които се установява,
че отношенията между страните са били трайно влошени и са съпътствани от ежедневни
скандали и посещения на полиция, то не може по категоричен начин да се приеме, че на
датата 17 декември 2021 г. ответницата е проявила физическа агресия срещу ищцата.
Отделно от това случаят, във връзка, с който се твърди да е възникнало напрежение между
страните по делото, по данни на св.И. и св.Б се е състоял на 18 декември, а не на посочения
в исковата молба ден 17 декември.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице основната предпоставка за
уважаване на иска, а именно наличието на противоправно поведение от страна на ответника.
Само на това основание искът подлежи на отхвърляне, като се явява безпредметно
обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Предвид изхода на спора единствено ответницата има право на разноски, каквото
искане е направила с отговора на исковата молба и пълномощникът й е представил списък
по чл.80 от ГПК. В тежест на ищцата следва да бъдат възложени разноските на ответницата
за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., които са реално заплатени, видно от
отбелязването, направено в договора за правна помощ, приложен на л.14 от делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. В. П. с ЕГН: **********, адрес: гр.С, ж.к. „О-1“, бл....., за
осъждане на ответника Р. А. Т. с ЕГН: **********, адрес: гр.М, ж.к. „М“ 8. вх....., да заплати
на ищцата сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и уплаха следствие от физическото
насилие, извършено от ответника на 17.12.2021 г.
ОСЪЖДА П. В. П. с ЕГН: **********, адрес: гр.С, ж.к. „О-1“, бл....., да заплати на Р.
А. Т. с ЕГН: **********, адрес: гр.М, ж.к. „М“ 8. вх....., сумата от 500.00 лв.,
представляваща направени от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5