Р
Е Ш Е
Н И Е
№......................../07.10.2022г., гр.
София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 27 състав, в публично заседание, проведено на седми юни през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12178 по описа на съда за 2019 год., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след изпращането му по подсъдност на
Софийски градски съд, предвид допуснато с определение № 157309/03.07.2019г.,
постановено по гр.дело № 29098/2019г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав,
увеличение на предявените от Д.М.Б. и В.Б.Б. срещу Д.Б.А.,
Ж.Б.Й., М.Б.М., А.К.М. и А.Ю.Й. искове, както следва: 1/ иск с правно
основание чл.72 ал.1 от ЗС – за осъждане на ответниците да заплатят на ищците
сумата от 80 000лв., представляваща сумата, с която се е увеличила
стойността на УПИ ІІІ-113 от кв.19 по плана на гр. София, м.“Манастирски ливади
– изток“, вследствие извършването на подобрения, 2/ при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗС за осъждане на ответниците
да заплатят на ищците сумата от 80 000лв., представляваща сума, равняваща
се на по-малката сума между тази, с която се е увеличила стойността на УПИ
ІІІ-113 от кв.19 по плана на гр. София, м.“Манастирски ливади – изток“,
вследствие извършването на подобрения и сумата на направените разноски за
подобренията и 3/ при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 80 000лв.,
с която ищците са се обеднили, а ответниците са се обогатили, вследствие
извършване на подобрения в УПИ ІІІ-113 от кв.19 по плана на гр. София,
м.“Манастирски ливади – изток“, до размера на разходите за извършване на същите.
Прекратеното и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд гр.дело № 29098/2019г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, е образувано след отделяне за
самостоятелно разглеждане на предявените от първоначалните ответници по гр.дело
№ 41741/2016г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав Д.М.Б. и
В.Б.Б. насрещни искове, обективирани
в насрещна искова молба с вх.№ 5019096/10.02.2017г. с определение от съдебно
заседание от 21.05.2019г. по гр.дело № 41174/2016г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, като преди това по същото дело е постъпила уточняваща
молба с вх.№ 5014799/30.01.2019г. от Д.М.Б. и В.Б.Б.,
подадена чрез пълномощника им.
В исковата и уточняващата молби се твърди, че ищците са придобили право на
строеж за построяване на апартамент № 3-3, находящ се в гр. София, СО, район
"Триадица", ул. "*****, на трети жилищен етаж от сградата, на
кота +9, 00 метра, със застроена площ от 59,29 кв. м., която ще бъде изградена
в УПИ ІІІ-113 от кв.19 по плана на гр. София, местност "Манастирски ливади
– изток" и право на строеж на подземен
гараж № 28, находящ се в гр. София, СО, район "Триадица", ул. "*****,
в сутерена на сградата, със застроена площ от 18,07 кв. м., чрез правни сделки
– покупко-продажби, обективирани в нот.акт
№ 158 от 17.12.2009г., том І, рег. № 2844, нот. дело
№ 140/2009г. и нот.акт № 159 от 17.12.2009 г., том І,
рег. № 2845, нот. дело № 141/2009 г. на нотариус Н.Д.,
рег. № 329 в НК, като са установили владението си върху правото на строеж за
построяване на апартамент № 3-3 и гараж № 28 по добросъвестен начин. Ищците са
заплатили стойност за извършване на строително-монтажни работи/СМР/ както за
изграждане на апартамент № 3-3 и подземен гараж № 28, така и за изграждане на
обектите, за които ответниците са си запазили правото
на строеж, подробно описани в молба вх.№ 5014799/30.01.2019г. Твърди се от
ищците, че строителството са извършили чрез ангажиране на строител - „С.Е.****“
ООД, който срещу заплатените от тях суми е построил изцяло пететажна жилищна
сграда с два подпокривни етажа и подземни гаражи, с
прилежащите им общи части от сградата, с изключение на довършителни работи,
както и че дружеството-строител е финансирало строителството на сградата с
получената цена на продаденото право на строеж и задължение за построяване на
обектите в сградата, за които „С.Е.****“ ООД си е запазило правото на строеж.
Ищците, заедно с останалите приобретатели на самостоятелни обекти в пететажната
жилищна сграда, са заплатили стойността на СМР за построяване на обектите в
тази сграда, за които ответниците са си запазили право на строеж с нот.акт № 33, том 1 на нотариус А.И., като за
строителството са заплатили следните суми: 34 735 евро за апартамент № 3-3
и 8415 евро за гараж № 28. Поддържа се, че за извършените в УПИ ІІІ-113 от
кв.19 по плана на гр. София,
м.“Манастирски ливади – изток“ подобрения ищците имат качеството на
добросъвестни владелци, поради което имат право да получат на основание чл.72
ал.1 от ЗС сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
извършените подобрения. В случай, че съдът ги счете за недобросъвестни
владелци, претендират на основание чл.74 ал.1 от ЗС по-малката сума измежду
сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на
имота, вследствие на подобренията, а в условията на евентуалност се твърди, че
са налице предпоставките по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищците претендираната сума, доколкото със същата ищците са се обеднили, а
ответниците са се обогатили.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който
ответниците оспорват предявените искове, като неоснователни. Излагат, че
доколкото ищците на 17.12.2009г. са закупили право на строеж за построяване на
процесните недвижими имоти от „С.Е.****“ ООД, ЕИК ******, те са обвързани от
договорни отношения с прехвърлителя по договорите, като
могат да искат връщане на даденото от тях след разваляне на договорите с
дружеството. Възможността да искат парична компенсация за неизпълнението на
тези договори лишава ищците от правен интерес да предявят иск срещу ответниците,
тъй като обратното би означавало да им се признае правото да получат двойна
компенсация – от лицето, с което са в договорни отношения и от ответниците, а
това би довело до неоснователното им обогатяване. Предвид преките договорни
отношения, които ответниците имат със същото дружеството, то е предявило искове
срещу тях, които са предмет на разглеждане по гр.дело № 5679/2014г. по описа на
СГС, І-13 състав, като предмет на делото са подобренията, извършени в процесния
УПИ от строителя. Излага се, че ответниците също са предявили искове срещу
дружеството, предмет на гр.дело № 3302/2017г. по описа на СГС, І-13 състав.
Поддържа се, че ищците не са упражнявали фактическа власт, доколкото в случая
липсва вещ, по отношение на която биха могли да осъществяват фактическа власт, както
и че те са били носители единствено на правото на строеж. В случай, че се
приеме, че изградения от дружеството строеж в УПИ, собственост на ответниците,
представлява подобрение върху него, следва да се има предвид фактическото
състояние на имота преди започване на строежа. Поддържа се, че поземления имот,
ведно с находящата се в него къща, към момента на издаване на разрешението за
строеж, е с пазарна стойност, приблизително равна на стойността на находящия се
в имота строеж, от който ответниците, като собственици, не са се обогатили,
доколкото същият е постоянен и дългогодишен източник на разходи по запазването
му от разрушаване и извършване на неотложни СМР. Оспорват се и твърденията на
ищците за направено плащане на сумата, която претендират. Прави се искане за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
С влязло в сила на 25.02.2020г. решение №
2446/06.01.2020г., постановено по гр.дело № 41741/2016г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, до приключването на което бе спряно производството
по настоящото дело, е признато за установено между Д.Б.А.,
Ж.Б.Й., А.Ю.Й., М.Б.М. и А.К.М., от една
страна, и Д.М.Б. и В.Б.Б., от друга страна, на основание
чл.124
ал.1 пр.3 от ГПК вр. чл.67
ал.1 от ЗС, че Д.М.Б. и В.Б.Б. не
са собственици на вещно право на строеж, продадено им от „С.Е.****“ ООД с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
158 от 17.12.2009г., том І, рег. № 2844, нот. дело №
140/2009г. на нотариус Н.Д., рег. № 329 в НК, вх. № 59223/17.12.2009г. в
Служба по вписванията – София и с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
159 от 17.12.2009 г., том І, рег. № 2845, нот. дело №
141/2009 г. на нотариус Н.Д., рег. № 329 в НК, вх. № 59163/17.12.2009 г.
в Служба по вписванията – София, поради погасяване на същото по давност, на
следните имоти: 1/ апартамент № 3-3, находящ се в гр. София, СО, район "Триадица",
ул. ******, на трети жилищен етаж от сградата, на кота +9, 00 метра, със
застроена площ от 59,29 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна-столова с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, при съседи: от север –
апартамент № 3-2, от запад – коридор, от юг – апартамент № 3-4, от изток –
улица, заедно с припадащите му се 2, 20 % идеални части от общите части на
сградата, предвидена за изграждане върху дворното място, в съответствие с
инвестиционен проект, одобрен на 23.01.2008 г. от Дирекция "Архитектура и
градоустройство" – СО, и представляваща монолитна жилищна сграда с един
вход, състояща се от подземен етаж с гаражни клетки и газоабонатна станция,
партерен етаж с магазини и ателиета, пет жилищни етажа и два подпокривни етажа, с разгърната застроена площ от 4066,41
кв.м., и 1, 92 % ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, цялото с площ от 950 кв. м., находящо се в гр. София, СО, район
"Триадица", ул. ******, съставляващо УПИ ІІІ-113 от кв.19 по плана на
гр. София, местност "Манастирски ливади – изток", одобрен със Заповед
№ РД-50-777а/25.07.1995г. на кмета на СО и Решение № 50 по Протокол №
24/30.03.2001г. на СОС, при граници: улица, УПИ ІV-114, УПИ ІІ-112 и УПИ І-20 и
2/ подземен гараж № 28, находящ се в гр. София, СО, район
"Триадица", ул. ******, в сутерена на сградата, със застроена
площ от 18,07 кв. м., при съседи: от север – стълбищна клетка, от запад –
подземен гараж № 7, от юг – рампа, от изток – подземна улица, заедно с
приспадащите му се 3,37 % идеални части от общите части на Секция
"Подземни гаражи" на сградата, предвидена за изграждане върху
дворното място, в съответствие с инвестиционен проект, одобрен на 23.01.2008г.
от Дирекция "Архитектура и градоустройство" – СО, и представляваща
монолитна жилищна сграда с един вход, състояща се от подземен етаж с гаражни
клетки и газоабонатна станция, партерен етаж с магазини и ателиета, пет жилищни
етажа и два подпокривни етажа, с разгърната застроена
площ от 4066, 41 кв. м., и 0, 44 % ид. ч. от правото
на строеж върху мястото, цялото с площ от 950 кв. м., находящо се в гр. София,
СО, район "Триадица", ул. ******, съставляващо УПИ ІІІ-113 от кв.19
по плана на гр. София, местност "Манастирски ливади – изток", одобрен
със Заповед № РД-50-777а/25.07.1995г. на кмета на СО и Решение № 50 по Протокол
№ 24/30.03.2001г. на СОС, при граници: улица, УПИ ІV-114, УПИ ІІ-112 и УПИ
І-20.
За да приеме, че Д.М.Б. и В.Б.Б. не
са собственици на вещното право на строеж, продадено им от „С.Е.****“ ООД с посочените
по-горе нотариални актове, и придобито от дружеството въз основа на договор от
13.02.2008г. за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на
монолитна жилищна сграда, който договор е обективиран в нот.акт
за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и предаване на
готов строителен продукт № 33, том I, рег.№ 1941, дело № 27/2008г. от
13.02.2008г. на нотариус А.И., рег.№ 034 н регистъра на НК,
вх.рег.№ 6925, акт № 60, том XV,
дело № 4096 в Служба по вписванията, съдът е счел, че придобитото от Д.М.Б. и В.Б.Б. право на строеж е погасено поради
нереализирането му в законоустановения петгодишен срок, изтекъл на 13.03.2013г.
В производството по гр.дело №
41741/2016г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, с определение от 20.03.2018г., постановено преди
отделяне на предявените искове за заплащане на подобрения в самостоятелно
производство /гр.дело № 29098/2019г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав,
изпратено по подсъдност на Софийски градски съд/, е прието за безспорно между
страните по делото, които са страни и по настоящото дело, че: Д.Б.А., Ж.Б.Й., М.Б.М., А.К.М. и А.Ю.Й., са
собственици на процесния УПИ III-113 от кв.19, че те валидно и ефективно са
учредили в полза на „С.Е.****“ ООД вещно право на построяване на монолитна
жилищна сграда с нот.акт № 33, том I, рег.№ 1941, дело № 27/2008г. от
13.02.2008г. на нотариус А.И., рег.№ 034 в регистъра на НК, че същите, като собственици на терена са
запазили за себе си бъдещата суперфициарна
собственост върху част от обектите в бъдещата сграда, изключвайки ги от обема
на учреденото право на строеж, че въз основа на влязло в сила Разрешение за
строеж № 69/11.02.2008г. и протокол за откриване на строителна площадка от
27.03.2008г. е било позволено законното започване на строежа, че Д.М.Б. и В.Б.Б., са придобили
право на строеж за построяване на процесните обекти – апартамент и гараж,
посредством сделки, обективирани в посочените по-горе нотариални актове № 158 и
№ 159 от 17.12.2009г., по които праводател е било „С.Е.****“
ООД.
Установено е в производството по същото дело,
отразено в мотивите на съдебния акт, че с решение № 1668/10.03.2015 г.,
постановено по гр. д. № 9932/2013 г. по описа на СГС, ГО, І-18 състав, влязло в
сила на 04.05.2016 г., на основание чл.87
ал.3 от ЗЗД е развален договора за учредяване на право на строеж срещу
задължение за строителство и предаване на готов строителен продукт, сключен
между собствениците на земята и „С.Е.****“ ООД, предвид неизпълнението на
задълженията, от страна на дружеството-строител, но субективните предели на
силата на пресъдено нещо на това решение не се
разпростират по отношение на Д.М.Б. и В.Б.Б., тъй като
искът за разваляне на договора е предявен срещу техния праводател
през 2013г. – след сключване на договора, по силата на който те са придобили
ограниченото вещно право на строеж/през 2009г./.
По делото са представени 10 бр. квитанции за
извършени плащания от ищцата Д.М.Б. в полза на „С.Е.****“ ООД на сумата в
размер общо на 56 606,26лв., които са оспорени от ответниците
в отговора на исковата молба.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, стойността на извършените СМР, определена по метода на
вещната стойност към 2009г. е 1 158 588лв., а пазарната стойност на
процесната сграда, определена по метода на пазарните цени е в размер на
2 415 341лв. Увеличението на стойността на УПИ след застрояването е с
50 на сто, като увеличението на цената на УПИ възлиза на 414 113лв. При
изслушване на заключението на експерта в съдебно заседание същият поясни, че
стойността на СМР към 2009г. на процесния апартамент е 19 161лв., а на
гараж № 28 – 8439лв. или общо 27 600лв., СМР към 2021г. на апартамента е
19 269лв., а на гараж № 28 – 8487лв. или общо 27 756лв. След
начисляване на амортизация общо за апартамента и гаража за 2009г., стойността
на СМР възлиза на 22 597лв., а за 2021г. възлиза на 23 593лв.
В подкрепа на възраженията си в отговора на исковата молба, ответниците са
представили решение № 3618/01.06.2018г., постановено по гр.дело № 5679/2014г. по описа на СГС,
1-13 състав, с което Д.Б.А., Ж.Б.Й., А.Ю.Й., М.Б. Михайлова и А.К.М., са осъдени да
заплатят на „С.Е.****“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ******, на
основание чл.74 ал.1 ЗС, подобрения в УПИ III-113,
в кв.19, по плана на
гр. София, м,"Манастирски ливади - изток", целият
с площ от 950 кв.м.
на обща стойност в размер на 1 033 200 лв.,
съобразно правата им в съсобствеността на имота, като липсват данни и
доказателства за влизане на решението в сила.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, при съобразяване
на твърденията на ищците и възраженията на ответниците, намира следното:
Подобренията, чието заплащане претендират ищците Д.М.Б. и В.Б.Б., съобразно изложеното в
исковата и уточняващата молби, се изразяват в извършените от строителя -
първоначален суперфициар - "С.Е.****" ООД, дейности
по изграждане на процесните обекти - апартамент
№ 3-3 и подземен гараж № 28, находящ се в гр. София, СО,
район "Триадица", ул. "***** и обектите, за които ответниците са си запазили правото на строеж, доколкото ищците
твърдят, че СМР в УПИ III-113, в кв.19, по плана
на гр. София,
м,"Манастирски ливади
- изток",
собственост на ответниците, са извършени от "С.Е.****"
ООД, но са възложени и заплатени от тях, въз основа на сключени с
дружеството договори за покупко-продажба на право на строеж, обективирани в нот.акт № 158 от 17.12.2009г., том І, рег. № 2844, нот. дело № 140/2009г. и нот.акт
№ 159 от 17.12.2009 г., том І, рег. № 2845, нот. дело
№ 141/2009 г., и двата на нотариус Н.Д., рег. № 329 в НК.
Спорът по делото, с оглед наведените възражения от ответниците, се
свежда до това на кого принадлежи правото да претендира стойността на
подобренията – на първоначалния суперфициар –
строителен предприемач, задължен по развален договор за суперфиция,
или на лицата, придобили от него правото на строеж преди вписването на исковата
молба за разваляне на суперфицията.
Съгласно решение № 79/28.01.2021г. по гр.дело № 4416/2019г. на ВКС, II г.о. при исковете за неоснователно обогатяване, само
при наличието на пряка връзка между обогатяването и обедняването на страните
искът за подобрения, извършени в недвижим имот в хипотезата на погасено право
на строеж, може да бъде предявен от онзи от суперфициарните
собственици - първоначален или последващ, който фактически е извършил строителството и е вложил средства за тези
подобрения, тъй като не може да получи уговорената насрещна престация. Обстоятелството, че съгласно договора за
строителство последващият суперфициар няма задължение
да изгради на свой риск и за собствена сметка сградата в недвижимия имот, но е
реализирал строежа – обстоятелство, което не е установено по настоящото дело,
му дава основанието на материално легитимирано лице по иска по чл.59 от ЗЗД, насочен винаги спрямо собственика, чийто недвижим имот е увеличил
стойността си. Когато първоначалният суперфициар-строител
е извършил строежа и е прехвърлил чрез сделка правото на строеж на конкретен
обект, правото да се иска увеличената стойност би могло да се реализира от новия
суперфициар само ако това вземане му е цедирано по
надлежния ред, като ликвидно и изискуемо парично задължение на собственика, но
правно основание не би могъл да бъде иска за неоснователно обогатяване.
Собственикът на терена, след настъпване последиците на погасителната давност по
чл.67
от ЗС, придобива изградената част от сградата по правилото на чл.92 от ЗС,
а владелецът – суперфициар, фактически реализирал
неприключилото до покрив строителство, има правата по чл.72 от
ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на
валидно законно основание и упражнявайки правата на собственик е извършил
подобренията. В посочения смисъл е и решение № 152/09.07.2013г. по гр.дело №
11/2013г. на ВКС, I
г.о., в което е прието, че ако владелецът - подобрител прехвърли имота, правото
на обезщетение за извършени подобрения не преминава автоматично към
приобретателя по силата на договора, тъй като ликвидацията на подобренията се
извършва между собственика и подобрителя, освен ако последният не е прехвърлил
изрично вземането си на трето лице по реда за прехвърляне на вземания.
Не се спори между страните по делото, че "С.Е.****" ООД при
учредяване на суперфицията е поело спрямо
собствениците на терена – ответниците по делото, задължение да построи и
предаде цялата жилищна сграда за своя сметка и на свой риск. Липсва спор и
относно обстоятелството, че договорите за прехвърляне на правото на строеж от "С.Е.****"
ООД в полза на Д.М.Б.
и В.Б.Б. са
сключени преди вписването на исковата молба за разваляне на суперфицията,
въз основа на която е образувано гр. д. № 9932/2013 г. по описа на СГС,
ГО, І-18 състав, поради което и правата на ищците по настоящото дело не се засягат от развалянето, по аргумент от чл.88
ал.2 от ЗЗД.
Независимо от горното, доколкото с влязло в сила на 25.02.2020г. решение №
2446/06.01.2020г., постановено по гр.дело № 41741/2016г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, е уважен отрицателния установителен
иск, предявен от ответниците по настоящото дело –
собственици на поземления имот, срещу ищците по настоящото дело, като е
признато за установено, че Д.М.Б. и В.Б.Б. не
са носители на правото на строеж, правата на последните са отречени. Като
купувачи на правото на строеж на два конкретни обекта в изгражданата от "С.Е.****"
ООД сграда Д.М.Б. и В.Б.Б. нямат качеството на владелци и подобрители на
поземления имот, върху който е било учредено правото на строеж. Не се установи
по делото те да са упражнявали фактическа власт върху имота, да са извършили фактическото
подобряване чрез реализиране на строежа. Установи се, а и не е спорно между
страните, че ищците са сключили договор за прехвърляне на правото на строеж със
суперфициаря "С.Е.****" ООД, но
строително-монтажните работи, с които е подобрен имота на ответниците и е
увеличена стойността му, не са извършени от тях, а от "С.Е.****"
ООД в изпълнение на първоначалния договор за суперфиция.
Ето защо, след развалянето на договора за суперфиция,
именно "С.Е.****" ООД има качеството на подобрител и е легитимирано
да претендира спрямо собствениците на терена обезщетение за подобренията.
Налице са данни, че такъв иск е предявен от дружеството, като няма твърдения и
доказателства, че постановеното по гр.дело
№ 5679/2014г. по описа на СГС, I-13 състав решение, с
което собствениците на земята са осъдени да заплатят на дружеството, на
основание чл.74 ал.1 от ЗС, направените подобрения в имота, е влязло в сила. Ищците
по настоящото дело могат да искат от своя съконтрахент
"С.Е.****" ООД връщане на цената, която са платили по сключените
договори, тъй като притежанието на правото на строеж на Д.М.Б. и В.Б.Б. е отречено с влязло в
сила на 25.02.2020г. решение № 2446/06.01.2020г., постановено по гр.дело №
41741/2016г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, което е равносилно на съдебно отстранение /чл.189 от ЗЗД/, в какъвто смисъл е решение № 60089/06.07.2021г., постановено по
гр.дело № 3938/2020г. по описа на ВКС, II г.о. По делото не се твърди, като
липсват и доказателства вземането за извършените подобрения да им е било
прехвърлено от първоначалния суперфициар „С.Е.****“
ООД, както и не се установи да е налице корелативна връзка между обогатяването
на собствениците на земята, които на основание чл.92 от
ЗС придобиват построеното върху земята си, и обедняването на ищците -
последващи суперфициари, които при заплатена цена не
могат да получат уговорената насрещна престация по договора с първоначалния суперфициар.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ищците не са активно легитимирани да претендират
от собствениците на поземления имот обезщетение за подобрения, състоящи се както
в изграждане на обектите, за които са сключили договор за придобиване на
правото на строеж с първоначалния носител на правото на строеж за изграждане на
цялата сграда, така и в изграждане на обектите, по отношение на които собствениците
на земята са си запазили правото на строеж, поради което и предявените искове
се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и направеното искане от ответниците
за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира, че ищците следва
да бъдат осъдени да им заплатят сумата от 830лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение преди увеличението на исковете, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, а на адв. Г.С.К., на основание чл.38
ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от
2400лв., представляваща разликата между минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определено по реда чл.7 ал.2 т.4 и ал.9 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата от 3230лв.
и сумата, заплатена от ищците по договора за правна защита и съдействие, преди
сключване на анекса към договора за правна защита и съдействие и присъдена в
полза на ответниците с настоящия съдебен акт,
възлизаща на 830лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б., ЕГН ********** и В.Б.Б.,
ЕГН **********,***, срещу Д.Б.А., ЕГН **********,***, Ж.Б.Й., ЕГН **********,***,
М.Б.М., ЕГН **********,***, А.К.М., ЕГН **********,***, и А.Ю.Й., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС за осъждане на ответниците да
заплатят на ищците сумата от 80 000лв., представляваща сумата, с която се
е увеличила стойността на УПИ ІІІ-113 от кв.19 по плана на гр. София,
м.“Манастирски ливади – изток“, вследствие извършване на подобрения в имота.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.М.Б., ЕГН ********** и В.Б.Б., ЕГН **********,***, срещу Д.Б.А., ЕГН **********,***, Ж.Б.Й.,
ЕГН **********,***, М.Б.М., ЕГН **********,***, А.К.М., ЕГН **********,***, и А.Ю.Й.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 80 000лв.,
представляваща сума, равняваща се на по-малката сума между тази, с която се е
увеличила стойността на УПИ ІІІ-113 от кв.19 по плана на гр. София,
м.“Манастирски ливади – изток“, вследствие извършване на подобрения и сумата на
направените разноски за подобренията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б., ЕГН ********** и В.Б.Б., ЕГН **********,***, срещу Д.Б.А., ЕГН **********,***,
Ж.Б.Й., ЕГН **********,***, М.Б.М., ЕГН **********,***, А.К.М., ЕГН **********,***,
и А.Ю.Й., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищците сумата от 80 000лв., с която ищците
са се обеднили, а ответниците са се обогатили, вследствие извършване на
подобрения в УПИ ІІІ-113 от кв.19 по плана на гр. София, м.“Манастирски ливади
– изток“, до размера на разходите за извършване на същите.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН ********** и В.Б.Б.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Д.Б.А., ЕГН **********,***, Ж.Б.Й., ЕГН **********,***,
М.Б.М., ЕГН **********,***, А.К.М., ЕГН **********,***, и А.Ю.Й., ЕГН **********,***,
сумата от 830лв., представляваща направени по делото разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение преди увеличението на иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.М.Б., ЕГН ********** и В.Б.Б., ЕГН **********,***,
да заплатят на адв. Г.С.К. от САК, адрес: ***,
партер, адвокатска кантора, сумата в размер на 2400лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на ответниците,
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: