Р Е Ш Е Н И Е
№76/5.2.2020г.
05.02.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХV-ти граждански състав
На 04.02 2020 година
В публично
заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря С.М.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 2538 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против П.И.С.,
с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г.
на ЯРС – 62, 42 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
13.08.2016 – 14.09.2016 год., както и законна лихва и разноски в заповедното
производство, както и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 135,47
лв. – незаплатени лизингови вноски по договор от 13.08.2016 год.
В исковата молба се посочва, че по
заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от
предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между ищеца и ответника бил
сключен договор за мобилни услуги от 13.08.2016
с продължителност 24 месеца.На същата дата бил сключен и договор за
лизинг по силата на който абонатът взел мобилно устройство Алкател, на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски. По същия на ответницата били
предоставени и незаплатени услуги за исковия период на обща стойност 62,
42 лв., обективирани в описани фактури.
Претендира се и осъждане на ответника да заплати незаплатени лизингови вноски в
размер на 135, 47 лв., на основание договор
за лизинг. Описва се подробно как са изчислени исковите суми, какви са били
задълженията на страните по договорите, както и условията за прекратяването им.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и
исковото производство.
Отговор не е депозиран.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно
уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според
настоящия съдебен състав е налице и
последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Правното
основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК и 79,ал.1 от ЗЗД.
Вероятната
основателност на същите се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства – договор за мобилни услуги, договор за лизинг; ОУ;
фактури. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до
единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно
облигационно отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново
неоспорен от ответника. По делото не са
релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните
суми. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си
предявен размер.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер на 57,45 лв., предвид частично предявяване
на претенцията.
Искането
на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 255 лв., заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.С., ЕГН **********
че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление град София, сумата от 62, 42 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за
която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН **********
да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумата от 135, 47
лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 13.08.2016 год., за
периода 09.2016 – 07.2018 год.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 57,45 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 255 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: