Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
17.03 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Павлина Петрова
и
с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
250 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Бим Спорт“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, подадена чрез упълномощен от управителя
процесуален представител. Оспорва се Решение № 150/ 23.10.2098 г., постановено
по а.н.д. № 117/2019 г. по описа на РС – Момчилград. Изложени са съображения за
неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт поради съществено нарушение
на процесуалнитените правила – основание по чл.348,
ал.1, т.2 от НПК. Като такова се посочва необсъждане и непроизнасяне от първоинстанцинният съд на всички заявени пороци на
наказателното постановление. Изразява се становище, че АУАН нямат обвързваща
сила, което означава, че в тежест на АНО е да докаже с всички допустими
доказателства, че е извършено нарушение, като се цитира ППВС № 10/ 1973 г.
Оспорва се, като неправилен, извода на съда относно неприложимостта на
разпоредбата на чл.415в от КТ. Твърди се, че по отношение на описаното в НП
нарушение на чл.224, ал.1 от КТ е било дадено задължително предписание в
Протокол за извършена проверка, изх.№ ПР19 03772/ 21.02.2019 г., като е в т.15
от този документ е определен срок за изпълнение на ЗП до 28.03.2019 г. От
приети доказателства в производството пред РС – Момчилград – Протокол, изх.№ ***/
*** г. на НАП, ведно с приложена информация за подадена по електронен път
декларация за подаване на киригираща декларация, обр.1 и обр.6 за коригиране на подададени данни през месец януари 2019 г., с оглед
изплатен на 28.02.2019 г. за месец януари 2019 г. на З. П. - обезщетение, е
установявало изпълнение на даденото предписание от страна на касатора. Тъй като от АНО не се твърди и не били събрани доказателства
за настъпили вредни последици за лицето, не неправилно Районният съд приел,
обратното. Поради изложеното се прави искане да се отмени оспореното решение и
се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление на
директора на Д „ ИТ” – Кърджали. В съдебно заседание, редовно призован,касаторът не се представлява. От пълномощникът му е
постъпила молба за даване ход на делото, изясненост
от фактическа страна и съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът –
Директорът на Дирекция „ Инспекция по труда” – Кърджали, чрез пълномощник,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 117/2019
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Момчилград е потвърдил НП № 09-002021/ 28.03.2019 г. на директора на Д
„ИТ” – Кърджали, с което на „Бим Спорт“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, за нарушение на чл. 224, ал.1, във
връзка с аал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в на 1 500 лв.
РС – Момчилград, след
обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, е приел, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалните
правила, съдържащи се в ЗАНН. В оспореното решение е посочено, че от събраните
доказателства е безспорно установено, че при прекратяване на трудовото
правоотношение с работничката З. П. „Бим Спорт” ЕООД,
в качеството му на работодател, не е определил дължимото парично обезщетение в
размер на 16 работни дни. В обжалвания съдебен акт се съдържат мотиви, че не
може да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, защото забавянето на
изплащането на обезщетението в такъв дълъг срок след установяване на
нарушението представлява вредна последица.
Решението е правилно,
като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на
материалния закон.
Съгласно посочената
като нарушена норма на чл.224, ал.1 от КТ, При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
В ал.2 от същата норма е предвиден начина на изчисляване на обезщетението и
началната дата, към която следва да се извърши това - деня на прекратяването на
трудовото правоотношение.
При така установените
факти правилно е прието от РС – Момчилград, че нарушението е доказано, както и
липсата на предпоставки за приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.
Твърдението в
касационната жалба, че АУАН не се ползват с презумптивна
доказателствена сила се опровергава от нормата на
чл.416, ал.1, изр.2-ро от КТ, съгласно която Редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Относно довода, че РС
– Момчилград не е взел предвид, че обезщетението на работничката, с която е
прекратено трудовото правоотношение, е изплатено в срока, даден в т.15 от
задължителните предписания, същият се явява неоснователен. Посоченото
обстоятелство би имало значение в случай, че нарушението е неизпълнение на
задължителни предписания, с посочена нарушена разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ,
със съдържание: Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
В случая, в НП, като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, във връзка с ал.2 от
кодекса. За съставомерността на нарушението ще бъде
от значение да се установи: прекратяване на трудовото правоотношение и
неначисляване на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към
деня на прекратяване на правоотношението. Съгласно приета като доказателство
Заповед № ***/ *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение със З. А. П.,
от посочената дата се прекратява правоотношението, възникнало въз основа на
сключения трудов договор между „Бим Спорт” ЕООД. В
заповедта не е включено дължимото обезщетение на лицето. От съобщение, изх.№ ***/
*** г. на „Бим Спорт” ЕООД е видно, че с отделна
ведомост за месец януари е начислено и изплатено парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни на З. А. П. От
приложените ведомости не става ясно кога е извършено плащането. Съгласно
Протокол, изх.№ ***/ *** г. на НАП на посочената дата са подадени декларации, обр.№ 1 и обр.№ 6. При тези данни
не може да се установи дали обезщетението е платено през месец февруари 2019 г.
или на 22.03.2019 г., когато са подадени декларации, обр.№
1 и обр.№ 6. Т.е. не е доказано, че обезщетението е
изплатено през месец февруари 2019 г. Поради изложеното, правилно е прието от
Районния съд, че обезщетението е заплатено през месец март 2019 г. и не може да
се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск е следвало да се начисли към 08.01.2019 г. – датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. При преценка за приложението на
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ за нарушението по чл.224, ал.1 от КТ, във
връзка с ал.2 от КТ – начисляване на обезщетение при прекратяване на трудовия
договор към датата на прекратяването му следва да се съобрази и нормата на
чл.228, ал.3 от КТ. Съгласно посочената разпоредба Обезщетенията по този
раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. В процесния
казус – до 29.02.2019 г. АУАН и Протоколът с дадени задължителни указания,
включително и това по т.15, са получени на 27.02.2019 г. от управителя на „Бим Спорт” ЕООД, като няма никакви доказателства, че на
следващия ден – 28.02.2019 г. дължимото обезщетение е заплатено.
Като е съобразил
събраните доказателства и е приложил правилно материалния закон РС – Момчилград
е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в
сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 150/ 23.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 117/2019 г. по
описа на РС – Момчилград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.