Решение по дело №3536/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 267024
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 22 юли 2024 г.)
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20201100103536
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.12.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляда и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3536 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 425 от ТЗ.

Ищецът С.д.п.Д.п.Ш. ***) излага следните обстоятелства в исковата молба и уточняващи я молби (включително и пояснения в съдебно заседание) за обосноваване на исканията си: сключени въз основа на проведени процедури по реда на чл. 37б от Закона за лова и опазване на дивеча договори от 12.12.2014 г. и 14.10.2015 г. с Х.К.ООД за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък И.(ДУ Извора) и дивечовъден участък Л.(ДУ Л.) в района на дейност на ТП ДГС Смядово; представяне на гаранции за добро изпълнение съответно в размер на 24583.08 лева и 30698.34 лева с откриване в Б.ДСК АД на банкови сметки от 12.12.2014 г. и 14.10.2015 г. в полза на предприятието, представляващи особен депозит (влог) по договорите като гаранция за добро изпълнение; неизпълнение от 2018 г. на задълженията на Х.К.ООД по заплащане на дължимите годишни вноски по сключените с него договори, като дължимата по всеки от договорите годишна вноска не е заплатена за 2018 г. частично, а за 2019 г. – изцяло; изпращане на нотариална покана, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 09.05.2019 г., и преустановяване на действията на договорите от 25.06.2019 г. на основание чл. 7, ал. 3, б. „а“ от договорите, предпоставило съгласно чл. 11 от същите договори възникване на правото му за усвояване на сумите по банковите сметки, върнати неправомерно (неправилно) от банката на дружеството Х.К.ООД без изявление, съответно съгласие от представител на държавното предприятие, в интерес на който същите са били открити, и закрити понастоящем от банката; отправена до банката покана (след приключване на образувана прокурорска преписка) да заплати сумите по банковите сметки, представляващи гаранции за добро изпълнение, но неосъществено от нея поради прехвърляне на паричните средства от процесните банкови сметки по разплащателни сметки на депозанта Х.К.ООД и закриване на процесните сметки от ответника при действащи договори с Х.К.ООД. Претендира горепосочените суми като обезщетение за вреди от неправилно плащане на сумите по откритите депозитни банкови сметки, представляващи гаранция за добро изпълнение по договорите в полза на предприятието, заедно със законната лихва върху тях от подаване на исковата молба – 16.03.2020 г., до окончателното й изплащане, и разноските по производството.

Ответникът Б.ДСК АД в процесуалния срок оспорва исковете, възразявайки за тяхната неоснователност поради откриване на депозитите в полза на ищцовото предприятие като трето лице, което не е заявило съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЗД пред банката, че ще се ползва от сумите по депозитните сметки преди връщането им на депозанта, установимо и от ненадлежно връчена на дружеството (Х.К.ЕООД като уговарящ) по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК нотариална покана с изявление на предприятието за заплащане от него с другите суми и на същите гаранционни суми, представляващи условие за сключване на договорите за стопанисване и ползване на дивеча. Навежда възражения и за липса на възможност за търсене на отговорност въз основа на общото задължение да не се вреди другиму, а не въз основа на неосъществяване на очаквания резултат от съществуващото облигационно правоотношение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно между страните, а и от представените част от договор № 44-2014 от 12.12.2014 г. (стр. 1 и 2 до чл. 7 от същия) и договор № 82 от 14.10.2015 г. се установява, че на основание чл. 36л, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча ищецът С.д.п.Ш. ***), в качеството му на възложител, е сключил с Х.К.ООД, в качеството му на изпълнител, договори за предоставяне стопанисването и ползването на дивечовъден участък И.и дивечовъден участък Л.в района на ТП ДГС Смядово. Срещу предоставените за срок от 15 години дейности по стопанисване и ползване на дивеча в тези участъци от горското стопанство изпълнителят Х.К.ООД е следвало да заплаща ежегодно до 31 март годишна вноска от 8200 лева без ДДС по договора от 12.12.2014 г. и 10235 лева без ДДС по договора от 14.10.2015 г. В 5, т. 3 и чл. 9 от последния се предвиждала гаранция за изпълнение на договора в размер на сумата от 30698.34 лева, равняващи се на три годишни вноски и която преди подписването му изпълнителят е следвало да внесе по сметка на ищцовото предприятие с IBAN ***ка Д АД или да се представи банкова гаранция за срока на действие на договора в полза на предприятието. Не е спорно между страните наличието на такава уговорка и в договора от 12.12.2014 г. за гаранция за изпълнение в размер на сумата от 24583.08 лева.

Установява се по делото, че при подписване на договорите изпълнителят вместо да представи документи за осигуряване на гаранция за изпълнение на същите съгласно уговореното в чл. 5, т. 3 във вр. с чл. 9 от договорите е представил на възложителя – ищеца СДП ДП Шумен, преводно нареждане от 12.12.2014 г. за внесени по сметка на СДП ДП Шумен с IBAN ***рични средства в размер на 24583.04 лева – особен депозит по договор, и преводно нареждане от 13.10.2015 г. за внесени по сметка на предприятието с IBAN ***арични средства в размер на 30705 лева, представляващи депозит за гарантиране на изпълнение на договор за стопанисване на дивеч в ДУ Л.. Внасянето на тези суми, видно от представените от ответника Б.ДСК АД удостоверения № 22304375 от 12.12.2014 г. (приложение № 1 и приложение № 1а копие) за внесена сума от 24583.08 лева като депозит по договор № 44-2014 от 12.12.2014 г. за СДП ДП Шумен и удостоверение № 23024892 от 2015 г. (приложение № 1 и приложение № 1б копие) за внесена сума от 30705 лева като депозит за гарантиране на изпълнение на договор за стопанисване на дивеч в ДУ Л.отново за ищцовото предприятие, подписани от представители на депозанта Х.К.ООД и Б.Д. ЕАД (понастоящем Б.ДСК АД), посочени и в постановлението от 11.09.2019 г., е осъществено въз основа на сключени между изпълнителя по договорите за стопанисване и ползване на дивеча и ответната Б.договори за паричен влог (депозит) в полза на СДП ДП Шумен, по силата на които банката е поела задължението да предостави паричните средства по депозитите след представяне на оригинала на удостоверението за депозита и документ за самоличност на представляващия предприятието. В условията на същите е посочено, че депозитите, внесени в чужд интерес, се връщат на лицето, в чийто интерес са внесени, а не на депозанта. Паричните средства по процесните депозити са изплатени от ответната Б.на депозанта Х.К.ООД след представянето й на издадените за депозитите удостоверения като на 13.10.2015 г. е изплатена сумата от 24583.04 лева и на 23.10.2015 г. - сумата от 30705 лева, и банковите сметки по депозитите на ищцовото предприятие са закрити, видно от представените платежни нареждания и операционни бележки. Представените за изплащането на паричните средства по депозитите преводни нареждания от 13.10.2015 г. и 23.10.2015 г., като наредени от третото лице СДП ДП Шумен по сметка на депозанта Х.К.ООД не са изготвяни и/или подписвани от представител на ищцовото предприятие, а от дружеството Х.К.ООД - факти, признати за безспорни между страните по настоящото производство.

Поради неплащане от изпълнителя Х.К.ООД на дължимите по договорите годишни вноски за 2018 г. – 4586 лева с ДДС по договора от 12.12.2014 г. и 7113.62 лева с ДДС по договора от 14.10.2015 г., и за 2019 г. – 10351.68 лева с ДДС по договора от 12.12.2014 г. и 12957.52 лева с ДДС по договора от 14.10.2015 г., ищецът СДП ДП Шумен е отправил до изпълнителя Х.К.ООД нотариална покана за заплащане на посочени суми за годишни вноски по договорите и дължимите по чл. 12 от същите обезщетения за забава в размер на законната лихва върху тях и за представяне на предвидената в чл. 5, ал. 3 във вр. с чл. 9 от договорите гаранция за добро изпълнение, в 14-дневен срок от връчването й, при неизпълнение в който срок същата представлява 1-месечно предизвестие за преустановяване действието на договорите поради виновно неизпълнение на договорните му задължения на основание чл. 7, т. 3, б. „а“ от договорите, при което съгласно чл. 11 представената от изпълнителя Х.К.ООД гаранция не се възстановява. Според направеното нотариално удостоверяване от 09.05.2019 г. на нотариус Христина Иванова-Табакова с район на действие РС – Шумен поканата е връчена на дружеството на 09.05.2019 г. с изтичане на двуседмичния срок за получаването й, считано от залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 24.04.2019 г.

На 06.12.2019 г. ищецът СДП ДП Шумен е отправил до ответната Б.искане за посочване на обстоятелствата, при които са изплатени паричните суми по депозитите и закрити сметките по тях, както и покана за заплащане на сумите. С писмо от 16.01.2020 г. банката е уведомила ищцовото предприятие, че липсват издадени от нея банкови гаранции за сумите и че за откритите депозити като паричен влог в полза на трето лице, поради липсата на заявено приемане на уговорката в негова полза съгласно чл. 22 от ЗЗД, нарежданията на депозанта са приети от банката за отмяна на уговорката в полза на СДП ДП Шумен и след представяне на оригинала на удостоверенията паричните суми по депозитите са изплатени по разплащателни сметки на депозанта, а сметките по депозитите – закрити.

Други доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

За да възникне отговорността за длъжника за вреди от виновното неизпълнение на договорно задължение, трябва да бъде доказано от кредитора (ищец) чрез пълно и главно доказване, съгласно правилата по чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес, настъпването на вредите - претърпяна загуба и/или пропусната полза, те да са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на правното задължение по договора и да са били предвидими към момента на възникването на това задължение. Отговорност за понесени вреди от неизпълнение може да търси и третото лице, което не е страна по договора, но в чиято полза същият е сключен съгласно чл. 22 от ЗЗД.

Договорът в полза на трето лице (бенефициер) поражда право в полза на лице, различно от страните, които са го сключили, от момента на постигане на съгласието между уговарящия (стипуланта) и обещателя (промитента), тъй като и от този момент договорът по арг. от чл. 24, ал. 1 от ЗЗД поражда действие. Отклонение от това общо правило е налице в случаите, когато е сключен договор за банков влог в полза на трето лице съгласно чл. 425 от ТЗ, който предвижда, че ако третото лице умре, вложени пари или други движими вещи се връщат на влогодателя. Това разрешение обаче следва да се приеме за приложимо до момента, в който бенефициерът заяви до уговарящия или обещателя, или до двамата, че желае да се ползва от уговорката в негова полза, с което правото на уговарящия да отмени уговорката в полза на трето лице се погасява, освен в случаите, когато страните по договора са уговорили друго – арг. от чл. 22, ал. 1, изр. 2 и 3 от ЗЗД.

В разглеждания случай при сключването на договорите за стопанисване и ползване на дивеча изпълнителят е представил на ищцовото предприятие СДП ДП Шумен преводни нареждания за внесени по негова сметка суми като гаранция за изпълнение на договорите, но без издадените от банката за внасянето им удостоверения за парични влогове, макар и не съгласно уговореното в чл. 5, т. 3 във вр. с чл. 9 от договорите –превод на паричните средства по банкова сметка ***и банкова гаранция по чл. 442 от ТЗ. Паричните средства, определени като гаранции за добро изпълнение по посочените договори, изпълнителят Х.К.ООД е внесъл по банкови сметки на ищцовото предприятие въз основа на сключени между него и ответника Б.ДСК АД договори за паричен влог в полза на трето лице съгласно чл. 425 във вр. с чл. 421 от ТЗ, сключването на които е осъществено с издадените от банката удостоверения, предпоставящи и тяхната действителност, а не само доказване, съгласно чл. 422, ал. 1 от ТЗ, и за осъществяването на правата по които са открити банкови сметки в полза на третото лице – ищцовото предприятие.

Със сключването на договорите за стопанисване и ползване на дивеча въз основа на представените преводни нареждания за внесени при ответната Б.в полза на предприятието парични средства несъмнено ищецът СДП ДП Шумен като бенефициер по договорите за паричен влог с конклудентни действия е заявил пред уговарящия - изпълнителя Х.К.ООД, желанието си да се ползва от постигнатата с тях в негова полза уговорка, с което той е придобил правото да получи паричните средства по влоговете в банката и е погасил правото на уговарящия да отмени уговорката по същите в негова полза по арг. от чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, което правило съдът приема за приложимо при липсата на друго специално правило или уговорка межда страните по паричните влогове. Липсата на уведомяване на ответната банка, като обещател по договорите за паричен влог, на заявеното от бенефициера СДП ДП Шумен не води до друг извод относно погасяването на възможността за отмяна на уговорката в неговата полза, а и не освобождава банката от задължението й към бенефициера по паричните влогове, въпреки осъщественото от нея изпълнение на уговарящия Х.К.ООД чрез плащане на паричните средства по влоговете по искане на последния с представянето от него на издадените за паричните влогове удостоверения по чл. 422, ал. 1 от ТЗ. Неосвобождаването на банката като обещател от задължението й към третото лице СДП ДП Шумен по парични влогове, респ. от отговорността й при неизпълнение на същото, следва както от неизпълнение на поставените от уговарящия условия по влоговете при плащането на паричните средства на дружеството, така и на нормативните изисквания за плащанията от сметките и откриването на такива в полза на трето лице, които изключват добросъвестността й (липсата на знание относно значимите за извършването на плащанията обстоятелства) при изпълнението на уговарящия Х.К.ООД съгласно изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.

Плащанията на паричните суми по влоговете (депозитите) съгласно условията на договорите е следвало да се осъществи след представяне на оригинала на удостоверението за депозита и документ за самоличност на представляващия предприятието, т.е. въз основа на негово нареждане или съгласие, каквато несъмнено се установи по делото, че не е дадено и дори не е поискано от ответната банка, макар и да са изготвени преводни нареждания от 13.10.2015 г. и 23.10.2015 г. с наредител титуляра на влоговете – ищеца СДП ДП Шумен. Същите се установи, че не съдържат изявление на представител на ищцовото предприятие (бенефициер) и не са подписани от такъв, макар и на тях да е придаден вид, че изхождат от ищцовото предприятие като наредител на паричната сума за уговарящия Х.К.ООД. Последното е направено не само, за да се изпълнят условията за изплащането на сумата по паричните влогове, предвидени в издадените за тях удостоверения, обективиращи волята на страните по съглашението, а и за привеждане на воденето и отчетността на сметките по тях в съответствие нормативните изисквания. Съгласно чл. 2, ал. 5 във. вр. с ал. 4 и 2 от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредбата, отм., 2018 г., но действаща към релевантния момент) при откриване на сметка в полза на трето лице договорът за предоставяне на платежни услуги с доставчика на платежни услуги се подписва от лицето, което открива сметката, като третото лице може да поеме задълженията по договора или да прекрати договора по реда на чл. 44 от Закона за платежните услуги и платежните системи (2009 г., отм.), тъй като плащането от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката. Такъв титуляр на сметките по процесните парични влогове е било именно ищцовото предприятие. Затова при липсата на нареждане или предварително съгласие от него за изплащане на паричните суми по влоговете на уговарящия Х.К.ООД, макар и при несъобщаване на банката за желанието на предприятието да се ползва от правата по тях, и закриването на сметките по тези влогове само въз основа на представените й удостоверения, не може да се приеме, че с плащането на сумите по искане на уговарящия Х.К.ООД е налице отмяна на уговорката в полза на предприятието, респ. добросъвестно изпълнение от ответната Б.(обещател) на уговарящия, имащо за последица освобождаването й от задължението по паричните влогове, респ. от отговорността за вреди при неизпълнение на задължението й да води сметките за съхранение на паричните средства и да ги плати при предвидените в нея условия на титуляра, поради което и възраженията на ответната Б.в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Основателно е обаче възражението на ответната банка, доколкото то е значимо върху договорите за парични влогове в полза на третото лице – ищцовото предприятие, че не се установява по делото за предприятието да е възникнало правото по чл. 11 от договорите за стопанисване и ползване на дивеча да получи паричните средства по гаранциите за добро изпълнение, като обезщетение от виновното неизпълнение на задълженията на изпълнителя и обусловило преустановяването на тяхното действие по чл. 7, т. 3, претендирани и като такива от неизпълнение на задължението й да води сметките за съхранение на паричните средства и да ги плати при предвидените условия.

Съгласно чл. 50 от ЗННД при връчване от нотариус на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Връчването чрез залепване на уведомление съгласно повелята на чл. 50, ал. 4 от ГПК се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението, респ. поканата трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.

В представената по делото нотариална покана, чрез която е направено изявлението за разваляне на договорите от 12.12.2014 г. и 14.10.2015 г. поради виновното неизпълнение на задълженията на изпълнителя по дела, не са удостоверени конкретните обстоятелства, които са обусловили връчването й чрез залепване на уведомление. В нея е отбелязано само връчването й съгласно чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление, но без да са посочени причините, наложили осъществяването на връчването от нотариуса при условията и реда на чл. 47 от ГПК. Липсата на тяхното удостоверяване препятства извършването на преценката дали по отношение на адресата наистина са били налице предпоставките за приложение на чл. 47 от ГПК, респ. дали връчването е редовно. Изложеното води на извод, че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана, респ. изявление на ищцовото предприятие за преустановяване действието на договорите за стопанисване и ползването на дивеча на основание чл. 7, т. 3 от същите, предпоставящи и възникване на вземането по чл. 11 за паричните суми по гаранциите за добро изпълнение, предоставени в случая като парични влогове в полза на предприятието.

С оглед на изложеното така предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на спора право на разноски има ответникът, на който следва да присъди на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по производството.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.д.п. ДП Ш. ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против Б.ДСК АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове за заплащане на сумата 55281.42 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение за водене на открити в негов интерес сметка с IBAN ***а паричните средства от 24583.08 лева по особен депозит, като гаранция за добро изпълнение на договор №44-2014 от 12.12.2014 г., и сметка с IBAN ***а паричните средства от 30698.34 лева по особен депозит, като гаранция за добро изпълнение на договор № 82 от 14.10.2015 г., поради плащане на паричните суми на другиго, заедно със законната лихва върху общия размер от 55281.42 лева от подаване на исковата молба на 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.д.п. ДП Ш. ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.ДСК АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК сумата 300 лева, представляваща разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: __________

Р. Бошнакова